Прероденият дракон

Глава 18 Лечителство

Светилници на железни скоби осветяваха проходите дълбоко под Кулата, където ги отведе Шериам. Няколкото врати, покрай които минаха, бяха плътно затворени, някои заключени, други монтирани така изкусно, че Егвийн ги забелязваше едва след като минеше край тях. Тъмни отвори бележеха пресечните коридори на този лабиринт и само в някои можеше да се види смътният блясък на далечни светилници. Хора нямаше. Тук дори Айез Седай не идваха често. Въздухът не беше нито студен, нито топъл, но тя въпреки това се разтрепера и в същото време усети по гърба си струйки пот.

Тук долу, в дълбините на Кулата, пристъпваха новачките в деня на своето последно изпитание, преди да бъдат издигнати в Посветени. Или да бъдат изхвърлени от Кулата, ако се проваляха. Тук долу Посветените полагаха Трите клетви, след като преминат през последното си изпитание. Никой, осъзна тя, не беше й казвал какво става с онези Посветени, които се провалят. Тук долу някъде се намираше помещението, където Кулата пазеше ангреалите и ша-ангреалите си, и пак тук бяха местата, където се държаха тер-ангреалите. В тези складове бе нахлула Черната Аджа. И ако сега някоя от Черната Аджа дебнеше някъде в тези тъмни коридори, ако Шериам ги водеше не при Мат, а към…

Тя писна стресната, когато Айез Седай изведнъж спря, и се изчерви, след като останалите я погледнаха озадачени.

— Мислех си за Черната Аджа — отвърна тя немощно.

— Не мисли за това — каза й Шериам и поне веднъж прозвуча като старата, позната им Шериам, добродушна, макар и строга. — Черната Аджа няма да ви е грижа за години напред. Вие разполагате с това, което ние нямаме: време, преди да ви се наложи да се справяте с тях. Много време, все още. Като влезем, застанете до стената и пазете тишина. Поканени сте тук като благоволение: да присъствате, но не да отвличате вниманието и да се намесвате. — Тя отвори някаква врата, изработена така, че да прилича на околния камък.

Квадратното помещение зад вратата беше просторно, с голи бели каменни стени. Единствената мебелировка бе една дълга каменна маса, покрита с бяло платно, разположена в центъра на стаята. На масата лежеше Мат, облечен, с изключение на горната дреха и ботушите, със затворени очи и така помръкнало лице, че на Егвийн й се доплака. Дишаше мъчително, с хрипове. Камата от Шадар Логот висеше на колана в канията и рубинът, увенчал дръжката й, като че ли събираше светлината и сияеше като жестоко червено око въпреки яркото осветление на дузината светилници, усилено от белотата на стените и белите плочки на пода.

Амирлинския трон стоеше до главата на Мат, а Леане — при нозете му. От едната страна на масата стояха четири Айез Седай, а от другата — три. Шериам се присъедини към трите. Едната от тях беше Верин. Егвийн разпозна Серафел, също от Кафявата Аджа, и Аланна Мосвани, от Зелената Аджа, както и Аная от Синята, Аджата на Моарейн.

Аланна и Аная поотделно й бяха предавали някои от уроците по разтваряне на съзнанието за Верния извор, как да се отдадеш на сайдар и как да го контролираш. А между първото й пристигане в Бялата кула и заминаването й Аная я беше изпитвала може би петдесет пъти, за да разбере дали е Съновница. Изпитанията нито го бяха доказали, нито отрекли, но миловидната, добродушна Аная с топлата усмивка, която й придаваше особен чар, продължаваше да я вика за още изпитания, неумолима като канара, затъркаляла се по стръмен склон.

Другите й бяха непознати, освен една студеноока жена, за която смяташе, че е от Белите. Амирлин и Пазителката си бяха сложили шарфовете, но нито една от останалите не носеше нещо, което да я отличава. Виждаха се само пръстените с Великата змия и лишените им от възраст айезседайски лица. Никоя не удостои появата на Егвийн и другите две с нещо повече от бегъл поглед.

Въпреки привидното спокойствие на жените около масата, на Егвийн й се стори, че долавя признаци на несигурност. Свитите устни на Аная. Леко намръщеното тъмно и красиво лице на Аланна, студенооката жена непрекъснато оправяше роклята си по бедрата, без да го съзнава.

Една Айез Седай, която Егвийн не познаваше, постави на масата обикновена на вид полирана дървена кутия, дълга и тясна, и я отвори. От гнездото й, застлано с червена коприна, Амирлин извади една бяла, куха като флейта пръчка с дължина около лакът. Приличаше на кост, по-точно слонова кост, но не беше кост. Никой жив човек не знаеше от какво е направена.

Егвийн никога не беше виждала тази пръчка, но я позна от една лекция, която Аная беше чела пред новачките. Един от малкото ша-ангреал и може би най-мощният, който Кулата притежаваше. Ша-ангреал не притежаваха собствена мощ, разбира се — те бяха само средства за съсредоточаване и увеличаване на Силата, — но с тази пръчка една силна Айез Седай беше в състояние да срине стените на Тар Валон.

Егвийн стисна ръцете на Нинив и Елейн. „Светлина небесна! Те не са сигурни дали ще могат да го Излекуват дори с ша-ангреал, дори с този ша-ангреал! Какъв шанс щяхме да имаме ние? Сигурно щяхме да го убием, както и самите себе си. О, Светлина!“

— Ще слея потоците — каза Амирлин. — Внимавайте. Силата, необходима, за да пречупи връзката с камата и да Изцери нанесената вреда, е на ръба да го убие. Ще се съсредоточа. Внимание.

Тя вдигна пръчката с две ръце над лицето на Мат. Все още в безсъзнание, той разтърси глава и стисна ръката си в юмрук около дръжката на камата, мърморейки нещо, което прозвуча като отказ.

Около всяка Айез Седай се появи сияние, прозирна бяла светлина, видима само за жена, преливаща Силата. Светлините бавно се разнесоха, докато излъчването на всяка жена поотделно не докосна идещото от жената до нея, не се сля с него и светлината не стана една. Светлина, която в очите на Егвийн смали светилниците до нищо. И в това общо сияние се доловя още по-ярък светлик. Пръчица като древна кост. Нажежена светлина. Ша-ангреал.

Егвийн едва устоя на желанието да се разтвори за сайдар и да добави своя поток към общия прилив. Копнежът дърпаше така силно, че тя чак се олюля. Елейн стисна ръката й още по-здраво. Нинив направи крачка към масата, но се спря и тръсна гневно глава. „Светлина вездесъща — помисли си Егвийн. — Можех да го направя.“ Но не разбра какво точно. „Светлина могъща, толкова е силно. Толкова е… чудесно.“ Ръката на Елейн трепна.

Мат се разтърси сред сиянието, дръпна се на една страна, после на другата, и замърмори нещо неразбираемо. Но не преставаше да стиска камата и очите му оставаха затворени. Бавно, много бавно, гърбът му се заизвива в дъга, разтресе се и мускулите му се изпънаха. Продължи да се мята и тресе, докато най-сетне само раменете и петите му се опираха в масата. Ръката му върху камата рязко се разтвори, пусна дръжката — насила, със съпротива — отдръпна се от нея, Зъбите му се оголиха в гримаса на болка. Дъхът му премина в тежки хрипове.

— Те го убиват — прошепна Егвийн. — Амирлин го убива! Трябва да направим нещо.

Също толкова тихо Нинив изрече:

— Ако ги спрем… ако можехме да ги спрем… ще умре. Не мисля, че мога да се справя и с половината от толкова Сила. — Замълча, сякаш чула собствените си думи — че би могла да насочи половината от това, което десет пълноправни Айез Седай преливаха с помощта на ша-ангреал — и гласът й стана още по-тих. — Светлината да ми е на помощ, как бих искала!

И млъкна. Дали искаше да каже, че иска да помогне на Мат, или че й се ще да прелее този поток на Силата? Егвийн усещаше порива в себе си като зов на песен, подканящ я да затанцува.

— Трябва да им се доверим — прошепна напрегнато Нинив. — Той няма друг шанс.

Изведнъж Мат завика, високо и силно:

— Муад-дрин тиа дар алленде каба-дрин радием! — И извит в дъга, със стиснати очи, изрева следващите думи по-ясно: — Лос Валдар Куебияри! Лос! Карай ан Калдазар! Ал Калдазар!

Егвийн се навъси. Беше се научила достатъчно, за да разпознае Древния език, макар и да разбираше само няколко думи. Карай ан Калдазар! Ал Калдазар! „За честта на Червения орел! За Червения орел!“ Древни бойни викове на Манедерен, държавата, изчезнала по време на Тролокските войни. Държава, съществувала на мястото на днешните Две реки. Това поне знаеше; но за миг някак й се стори, че трябва да разбере и останалото, сякаш значението му беше съвсем мъничко извън полезрението й и трябва само леко да извърне глава, за да го улови.

Със силно пращене на разкъсваща се кожа камата в златната кания се издигна от колана на Мат и увисна на една стъпка над тялото му. Рубинът заблестя, като че ли разпръсна пурпурни искри, сякаш и той се бореше с Изцеряването.

Очите на Мат се отвориха и той погледна свирепо жените, застанали около него.

— Мия айенде, Айез Седай! Кабалеин мисайн йе! Инде муагде Айез Седай мисайн йе! Мия айенде! — И закрещя в изблик на неистова ярост, който сякаш продължи вечно, докато Егвийн не се зачуди дали изобщо му е останал дъх.

Аная се наведе и взе една метална кутия изпод масата. Вдигна я така, сякаш беше много тежка. Когато я постави до Мат и я отвори, се оказа, че кухината вътре е много тясна, а стените са поне два пръста дебели. Аная отново се наведе и вдигна маша, като онези, които стопанките използват в кухнята, и хвана с нея носещата се във въздуха кама — предпазливо, сякаш беше отровна змия.

Мат закрещя истерично. Рубинът яростно заблестя, мятайки кървавочервени блясъци.

Айез Седай натика камата в кутията и затръшна капака. Ключалката изщрака силно и тя въздъхна:

— Каква мръсотия!

Щом камата се скри, крясъкът на Мат секна и той се срина на леглото, сякаш костите и мускулите му се бяха стопили. Миг по-късно сиянието, обкръжаващо Айез Седай и масата, примигна и угасна.

— Край — изрече хрипливо Амирлин, сякаш тя беше крещяла досега. — Свърши се.

Раменете на няколко от останалите Айез Седай видимо се смъкнаха, пот шуртеше от челата им. Аная измъкна от ръкава си носна кърпа и открито изтри запотеното си лице. Студенооката Бяла скришом изтри бузите си с парче люгардска дантела.

— Забележително — промълви Верин. — Забележително, че старата кръв може да е толкова силна у човек в днешни времена. — Двете със Серафел допряха глави и си заговориха тихо, но с енергични жестове.

— Той Изцерен ли е? — попита Нинив. — Ще… живее ли?

Мат лежеше като заспал, но лицето му бе все така мъртвешки бледо и измършавяло. Егвийн не беше чувала за Лечителство, което да не изцерява всичко. „Освен ако отделянето на камата не е отнело всичката Сила, която използваха. Светлина всемогъща!“

— Брендас! — разпореди се Амирлин. — Ще се погрижиш ли да го занесат в стаята му?

— Както изповядате, майко — отвърна студенооката жена с толкова лишен от чувства поклон, колкото безизразно изглеждаше лицето й. След като тя излезе да повика носачите, няколко от останалите Айез Седай също напуснаха, сред тях и Аная. Последваха ги Верин и Серафел, които продължаваха да си говорят склонили глави и прекалено бързо, за да може Егвийн да улови думите им.

— Мат добре ли е? — настоя Нинив.

Шериам я изгледа с вдигнати вежди.

Амирлинския трон се извърна към тях и каза хладно:

— Толкова добре, колкото е възможно. Само времето ще покаже. Да се носи вещ от Шадар Логот с всичката тази поквара толкова дълго… знае ли човек как му е повлияло? Може би никак, може би много. Ще видим. Но връзката с камата е прекъсната. Сега има нужда от отдих и колкото се може повече храна. Би трябвало да оживее.

— Какво викаше той, майко? — попита Елейн и припряно добави: — Ако ми е позволено да попитам.

— Командваше войници. — Амирлин погледна с любопитство лежащия на масата младеж. Откакто се беше сринал върху постелята, той не бе помръднал, но на Егвийн й се стори, че диша малко по-леко, гърдите му сякаш се повдигаха и смъкваха по-ритмично. — В битка отпреди две хиляди години, струва ми се. Старата кръв се завръща.

— Изобщо не беше за битка — каза Нинив. — Много добре го чух, че произнасяше „Айез Седай“. Това не беше за битка, майко — добави тя със закъснение.

За миг Амирлин като че ли се замисли какво да й отговори или дали изобщо да й отговаря.

— Смятам — рече тя, — че за известно време миналото и настоящето се бяха слели в едно. Той се намираше и там, и тук, и знаеше кои сме ние. Заповядваше ни да го оставим на мира. — Тя отново замълча. — „Аз съм свободен човек. Айез Седай. Не съм къс месо за блюдото на Айез Седай.“ Това казваше.

Леане изсумтя звучно, останалите Айез Седай замърмориха под нос.

— Но, майко — рече Егвийн. — Едва ли го е мислил така, както е прозвучало. Нали Манедерен е била съюзник на Тар Валон.

— Манедерен е била съюзник, дете — отвърна й Амирлин, ни кой може да знае какво се таи в сърцето на един мъж? Подозирам, че дори и той самият не винаги знае. Един мъж е същество, на което най-лесно можеш да поставиш оглавник, но е най-трудно да го държиш окаишен. Дори когато сам си го е избрал.

— Майко — каза Шериам, — стана късно. Готвачките сигурно вече очакват тези помощнички.

— Майко — попита тревожно Егвийн. — Не бихме ли могли да останем с Мат? Ако все още има вероятност той да умре…

Амирлин я изгледа равнодушно и без сянка на съчувствие.

— Вие си имате задължения, дете.

Нямаше предвид чистенето на съдове, Егвийн можеше да се закълне в това.

— Да, майко. — Тя се поклони и широките поли на роклята й докоснаха тези на Елейн и Нинив, които последваха жеста й. Погледнаха за последен път към Мат и последваха Шериам към изхода. Мат лежеше все така неподвижен.