Прероденият дракон

Глава 16 Три ловкини

Стаята на Нинив се оказа значително по-просторна от тези на новачките. Тя разполагаше с истинско легло, а не с вграден в стената тесен нар, с две кресла с тапициран с кожа гръб вместо трикрако столче и с гардероб за дрехите си. Обзавеждането беше съвсем простовато, подходящо за къщата на средно преуспяващ фермер, но в сравнение с новачките Посветените живееха в истински лукс. Имаше дори малка черга, изтъкана на спирали в жълто, червена и синьо. И насред чергата стоеше Елейн.

Стоеше пред камината, скръстила ръце пред гърди и със зачервени очи, очевидно ядосана. В креслата пък бяха изпружили дългите си крака и ръце двама младежи. Единият, с тъмнозелен сюртук, разкопчан и показващ снежнобялата му риза, имаше сините очи и червеникаво-златистата коса на Елейн, а широко усмихнатото му лице ясно показваше, че й е роден брат. Другият, на годините на Нинив, със сиво, закопчано догоре палто, беше строен, с тъмна коса и очи. Той се изправи, изпълнен със самоувереност и грация, щом Егвийн и Нинив влязоха в стаята. Беше, помисли си не за първи път Егвийн, най-елегантният мъж, когото бе виждала. Галад.

— Радвам се да ви видя пак — каза той и пое ръката й. — Много се тревожех за вас. И двамата се тревожехме.

Пулсът й се учести и тя дръпна ръката си, преди той да го е усетил и промърмори:

— Благодаря ти, Галад.

„Светлина, колко е красив.“ Каза си: „Престани да мислиш така.“ Не беше никак лесно. Улови се, че без да иска, е започнала да оправя гънките на роклята си и да съжалява, че той не я вижда облечена в коприна вместо в тази проста бяла вълнена тъкан. А защо не в някоя от онези домански дрехи, за които й беше разказал Мат, онези, които стоели впити в тялото и изглеждали толкова тънки, че на човек му се струвало, че са прозрачни, въпреки, че не били. Веднага се изчерви и отхвърли представата от главата си, прииска й се той да не я гледа в лицето. С нищо не помогна това, че половината жени в Кулата, от чистачките до самите Айез Седай, го поглеждаха така, сякаш си мислеха едно и също. Не помагаше и това, че неговата усмивка сякаш бе предназначена само за нея. Всъщност усмивката му само влошаваше положението. „Светлина небесна, бих умряла, само ако заподозре какво съм си помислила.“

Златокосият младеж се наведе напред в креслото си.

— Въпросът е къде бяхте? Елейн отбягва въпросите ми, сякаш джобът и е пълен със смокини и не иска да ми даде дори една.

— Казах ти вече, Гавин — проговори твърдо Елейн. — Това не е ваша работа. Дойдох тук — обърна се тя към Нинив, — защото не исках да остана сама. Те ме видяха и тръгнаха след мен, Отговорът „не“ не ги задоволява.

— Нима? — промълви равнодушно Нинив.

— Но това е наша работа, сестро — каза Галад. — Твоята безопасност е наша работа, и още как. — Той погледна Егвийн и тя усети, че сърцето й подскочи. — Безопасността на всички вас е твърде важна за мен. За двама ни.

— Не съм ти сестра — сопна се Елейн.

— Ако ви трябват спътници — заговори усмихнат Гавин на Елейн, — ние сме не по-лоши от всички други. И след като преживяхме какво ли не, само за да се озовем тук, мисля, че заслужаваме някакво обяснение къде сте били. Бих предпочел Галад да ме натупа през цялата тренировка, отколкото да застана пред майка още веднъж само за една минута. По-скоро бих приел Кулин да ми се ядоса. — Кулин беше Учителят по оръжия и държеше под много строга дисциплина младежите, дошли в Бялата кула било за да станат Стражници, било за да се научат от тях.

— Колкото и да отричаш връзката ни — изрече мрачно Галад към Елейн, — тя все пак съществува. И майка ни постави твоята сигурност в наши ръце.

Гавин направи гримаса.

— Тя ще ни съдере кожите, Елейн, ако те сполети нещо. Наложи се да й говорим много бързо, за да не ни върне у дома със себе си. Никога не съм чувал кралица да изпрати на палача собствените си синове, но майка, изглежда, е готова да направи изключение, ако не те върнем жива и здрава у дома.

— Убедена съм — отвърна Елейн, — че бързото ви говорене е било свързано само с мен. Изобщо не сте споменали, че сте тук, за да се учите със Стражниците.

Лицето на Гавин се изчерви.

— Твоята безопасност беше първата ни грижа. — Галад говореше така, сякаш бе убеден в това, и Егвийн не се съмняваше, че е така.

— Успяхме да убедим майка, че ако се върнеш тук, ще ти трябва някой, който да се грижи за теб.

— По-добре се грижете за себе си! — избухна Елейн, но Галад продължи спокойно:

— Бялата кула се е превърнала в опасно място. Тук имаше смъртни случаи — убийства — без никакво сериозно обяснение. Бяха убити дори няколко Айез Седай, въпреки че се опитаха да го премълчат. А чух и слухове за Черната Аджа, тук, в самата Кула. По нареждане на майка, когато за теб стане безопасно да напуснеш обучението си, ние трябва да те върнем в Кемлин.

Вместо отговор Елейн вдигна брадичка и се извърна. Гавин прокара ръка през косата си в безсилие.

— Светлина небесна, Нинив, та ние с Галад не сме някакви си злодеи. Единственото, което искаме, е да помогнем. Все едно щяхме да го направим, а при това майка ни заповяда, така че не можеш да ни кажеш просто ей така да се махнем.

— Заповедите на Мургейз нямат никаква сила в Тар Валон — изрече с равен тон Нинив. — Що се отнася до вашето предложение за помощ, ще го запомня. Щом ни потрябва някаква помощ, вие ще бъдете сред първите, които ще го разберат. А сега-засега, държа да напуснете. — Тя посочи вратата с недвусмислен жест, но младежът не й обърна внимание.

— Всичко това е много добре, но майка иска да разбере, че Елейн се е завърнала. И защо е избягала, без да остави нито дума, и какво е правила през всичките тези месеци. Светлина, Елейн! Цялата Кула изпадна в паника. Майка едва не полудя от страх. Стори ми се, че едва ли не е готова да разкъса Кулата с голи ръце. — На лицето на Елейн се изписа гузност и Гавин реши да се възползва от предимството си, притискайки я още повече. — Дължиш ни го, Елейн. Поне на мен ми го дължиш. Светлината да ме изгори, упорита си като муле. Нямаше те с месеци, а единственото, което знам, е, че си избягала, заблуждавайки Шериам. И единствената причина, която ми е известна досега, е, че си ревала и не си искала да останеш. — Възмутеният поглед на Елейн показа, че и да е спечелил предимство, набързо го е прахосал.

— Достатъчно — каза Нинив. Галад и Гавин отвориха уста и тя повиши тон. — Казах, достатъчно! — Изгледа ги свирепо, докато не се увери, че няма да се обадят, след което продължи. — Елейн не дължи на вас двамата нищо. След като е решила да не ви казва нищо, точка. А сега, това е моята стая, а не общо помещение в някой хан, и държа веднага да я напуснете.

— Но Елейн… — започна Гавин и в същото време се намеси Галад:

— Ние искахме само…

Нинив заговори достатъчно високо, за да ги заглуши:

— Съмнявам се, че сте поискали разрешение да влезете в покоите на Посветените. — Двамата я зяпнаха изненадани. — Така си и мислех. Ще излезете от стаята ми, ще се махнете от очите ми преди да съм преброила до три, или ще напиша бележка до Учителя по оръжие за това. Ръцете на Кулин Гайдин са доста по-здрави от тези на Шериам Седай и можете да сте сигурни, че ще присъствам, за да видя как ги използва.

— Нинив, ти няма да… — почна притеснено Гавин, но Галад му даде знак да замълчи и пристъпи към Нинив.

Лицето й остана сериозно, но тя несъзнателно посегна с ръка да оправи предницата на роклята си, когато младежът й се усмихна. Егвийн изобщо не се изненада. Не мислеше, че може да срещне жена извън Червената Аджа, на която усмивката му да не повлияе.

— Моля за извинение, Нинив, затова, че се натрапихме неканени — изрече той спокойно. — Ще си отидем, разбира се. Но запомнете, че сме тук, ако ви потрябваме. И каквото и да ви е накарало да избягате, можем и за него да ви помогнем.

Нинив отвърна на усмивката му с усмивка и каза само:

— Едно…

Галад примигна и усмивката му угасна. Той се обърна към Гавин се изправи и тръгна към вратата.

— Егвийн — каза Галад, — ти поне знаеш, че можеш да ме извикаш по всяко време, за каквото и да е. Надявам се, че го знаеш.

— Две… — каза Нинив.

Галад я погледна раздразнено.

— Ще поговорим пак — каза той на Егвийн, поклони се, усмихна се за последно и без да бърза, направи крачка към вратата.

— Тррррр… — Гавин изхвърча през вратата и дори елегантната походка на Галад се усили забележително — … рии. — Нинив свърши и вратата се затръшна зад тях.

Елейн плесна доволно с ръце.

— О, добре го направи! Много добре. Аз дори не знаех, че на мъжете е забранено да влизат и в отделенията на Посветените.

— Не е — отвърна сухо Нинив, — но тези тъпаци също не го знаеха. — Елейн отново плесна с ръце и се засмя. — Щях да ги оставя да си излязат спокойно — добави Нинив, — ако Галад не бе решил да ми разиграва това представление и да се мотае. Лицето ни този младеж е твърде красиво и може да му навлече неприятности. — Егвийн едва не се разсмя — Галад беше само година по-млад от Нинив, ако имаше и толкова, а и Нинив как само оправяше полата си…

— Галад! — изсумтя Елейн. — О, той пак ще ни досажда и не знам дали следващия път номерът ти ще мине. Той винаги прави това, което смята за редно, независимо кого може да нарани, дори себе си.

— Тогава ще измисля нещо друго — каза Нинив. — Не можем да позволим да надничат зад раменете ни през цялото време. Елейн, ако искаш, мога да ти приготвя отвара да се успокоиш.

Елейн поклати глава и се изтегна на кревата.

— Ако Шериам разбере, нас двете несъмнено ще ни очаква още едно посещение в кабинета й. Ама ти почти нищо не каза. Егвийн! Котка ли ти изяде езика? — Лицето й помръкна. — Или може би Галад?

Егвийн неволно се изчерви.

— Просто предпочетох да не споря с тях — каза тя толкова възмутено, колкото можа.

— Разбира се — отвърна раздразнено Елейн. — Ще призная, че Галад е привлекателен. Но знай, че е ужасен. Той винаги приви тона, което е редно, така, както той поне смята. Знам, че на думи може да не изглежда, ужасно, но е така. Той никога не си е позволявал да не се подчини на майка, дори и за най-малката дреболия, доколкото знам. Никога няма да излъже, дори и малко. Никога няма да наруши някое правило. Когато те притисне затова, че ти си извършил нарушение, дори не изпитва злоба — просто му е мъчно, че не можеш да спазваш неговите стандарти, или нещо такова — но това с нищо не променя факта, че ще те притисне.

— Това звучи… неприятно — каза предпазливо Егвийн. — Но не и чак ужасно. Не мога да си представя Галад да извърши нещо ужасно.

Елейн поклати глава, сякаш не можеше да повярва, че Егвийн не е в състояние да разбере нещо, което на нея и е така ясно.

— Ако искаш да обърнеш внимание на някого, опитай с Гавин. Той е достатъчно приятен — в повечето случаи — и си пада по теб.

— Гавин! Та той изобщо не ме поглежда.

— Разбира се, че не, глупачка такава, както си зяпнала в Галад, сякаш очите ще ти изтекат. — Егвийн усети, че бузите и парят, но се боеше, че е вярно. — Галад спаси живота на Гавин като малък — продължи Елейн. — Гавин никога няма да признае, че го интересува жена, от която и Галад се интересува, но съм го чувала да говори за теб и го знам. Той нищо не може да скрие от мен.

— Приятно ми е да го науча — каза Егвийн и отвърна на усмивката на Елейн. — Може би един ден ще го накарам сам да ми каже това, което ти ми казваш.

— Нали знаеш, можеш да избереш Зелената Аджа. Зелените сестри понякога се омъжват. Гавин наистина е хлътнал по теб и ти ще му подхождаш. Бих искала да си ми сестра.

— Вие двете ще свършите ли най-сетне с момичешките си глупости? — сряза ги Нинив. — Имаме по-важни работи на обсъждане.

— Да — каза Елейн. — Например какво имаше да ви казва Амирлин, след като напуснах?

— Не бих искала да говоря за това — отвърна притеснена Егвийн. Не искаше да лъже Елейн. — Нищо приятно не ни каза.

Елейн изсумтя недоверчиво.

— Повечето смятат, че се оправям по-лесно от останалите, защото съм щерката-наследница на Андор. Истината е, че ако не друго, на мен ми е по-трудно тъкмо защото съм щерката-наследница. Нито една от двете не е преживяла нещо, което аз да не съм, и ако Амирлин ви е нахокала, мен ще ме нахока дваж по-сурово. Е, какво все пак ви каза?

— Трябва да го запазиш само между нас трите — каза Нинив. — Черната Аджа…

— Нинив! — възкликна Егвийн. — Амирлин каза, че Елейн трябва да остане извън това.

— Черната Аджа! — почти извика Елейн и се изправи на леглото. — Не можете да ме оставите извън това, след като ми казахте толкова. Не можете!

— Не съм си и помисляла — увери я Нинив. Егвийн я погледна удивена. — Егвийн, Лиандрин видя заплаха в теб и мен. Теб и мен за малко щяха да ни убият…

— За малко да ви убият? — прошепна Елейн.

— … може би защото все още ни смятат за заплаха, или защото останахме насаме с Амирлин, или дори заради това, което тя ни каза. Имаме нужда от някоя, за която не знаят, а ако това не е известно и на Амирлин, толкова по-добре. Не съм сигурна дали можем да се доверим на Амирлин повече, отколкото на Черната Аджа. Тя смята да ни използва за собствените си цели. Аз пък смятам да й попреча да злоупотреби с нас. Разбра ли ме?

Егвийн неохотно кимна и каза:

— Ще бъде опасно, Елейн, опасно като всичко онова, което преживяхме във Фалме. Може би повече. Не е необходимо и ти да се включваш.

— Знам — отвърна тихо Елейн. — Когато Андор тръгва на война, Първият принц на меча предвожда армията, но кралицата също тръгва с тях. Преди седемстотин години, в битката при Куалин Ден, андорците били надвити, когато кралица Модрелайн се понесла с коня си напред, сама и без оръжие, развявайки знамето на Лъва сред пълчищата на тайренската армия. Андорците се втурнали в атака, за да я спасят, и така спечелили сражението. Такава смелост се очаква от кралицата на Андор. Ако не съм се научила все още да държа юздите на страха си, трябва да го сторя, преди да заема мястото на майка си на Лъвския трон. — Изведнъж сериозният й тон премина в кикот. — Освен това мислите ли, че ще пропусна едно приключение само за да търкам гърнета?

— Това и бездруго ще го правиш отвърна й Нинив. — И се надявам всички да повярват, че е единственото, което правиш. А сега слушай внимателно…

Елейн я заслуша и устата й постепенно зяпна, докато Нинив й описваше какво им беше казала Амирлинския трон, задачата, която им беше възложила, и опита да посегнат на живота им. Потръпна при сцената със Сивия и после прочете документа, който Амирлин беше дала на Нинив с почуда, като измърмори:

— Де да можех да имам един такъв, когато се изправя пред майка следващия път!

А когато Нинив свърши, на лицето й се бе изписало възмущение.

— Ама това е все едно да ти кажат да се качиш в планините и да намериш лъвове, само дето не знаеш дали там има лъвове, а ако има, те може да те дебнат и при това може да са се маскирали като храсти. О, и ако намериш някакви лъвове, постарай се да не те изядат, преди да си ни казала къде са!

— Ако те е страх — каза Нинив, — все още можеш да останеш настрани. — Включиш ли се, ще бъде твърде късно да се откажеш.

Елейн отметна глава.

— Разбира се, че ме е страх. Не съм глупачка. Но не чак толкова, че да престана преди да съм започнала.

— Има и още нещо — добави Нинив. — Боя се, че Амирлин се кани да остави Мат да умре.

— Но една Айез Седай е длъжна да Излекува всеки, който помоли за това. — Щерката-наследница, изглежда, беше обладана от смесица от възмущение и неверие. — Защо ще остави Мат да загине? Не мога да го повярвам! Невъзможно е!

— Нито пък аз! — ахна Егвийн. „Как може да си помисли такова нещо? Амирлин не би могла да го остави да умре!“ — През целия път дотук Верин твърдеше, че Амирлин ще се погрижи да бъде Излекуван.

Нинив поклати глава.

— Верин твърдеше, че Амирлин щяла „да се погрижи за него“. Това не е едно и също. А Амирлин избегна да ми каже „да“ или „не“, когато я попитах. Може би все още не е решила.

— Но защо? — попита Егвийн.

— Защото Бялата кула прави, каквото прави, за собствените си цели. Дали ще помогнат на Мат да оживее, или ще го оставят да умре, зависи от това кое е по-изгодно за техните цели. Нито една от Трите клетви не казва, че са длъжни да го Излекуват. Мат е само инструмент в очите на Амирлин. Както и ние. Тя ще ни използва в лова на Черната Аджа, но когато на човек му се счупи някои инструмент така, че да не може да се поправи, той не го оплаква. Просто го заменя с друг. И двете трябва да разберете това.

— Какво да направим за него? — попита Егвийн. — Какво можем да направим?

Нинив пристъпи до гардероба си и измъкна торба с билки.

— С моите лекове — и с малко късмет — може би ще успея да го Изцеря сама.

— Верин не можа — каза Елейн. — Моарейн и Верин заедно не можаха, а при това Моарейн разполагаше с ангреал. Нинив, ако привлечеш прекалено много от Силата, можеш да се изгориш на пепел. Или сама да се усмириш, ако извадиш късмет. Ако това може да се нарече късмет.

Нинив сви рамене.

— Те непрекъснато ми казват, че имам потенциал да се превърна в най-могъщата Айез Седай от хиляда години насам. Може би е време да разбера дали са прави. — И подръпна плитката си.

Беше очевидно, че въпреки цялата си смелост Нинив се бои. „Но няма да позволи Мат да умре, дори това да означава риск за собствения й живот.“

— Те непрекъснато твърдят, че и трите сме много могъщи… или че скоро ще станем. Може би, ако се опитаме заедно, ще разделим потока помежду си — каза Егвийн.

— Никога не сме се опитвали да го правим заедно — отвърна бавно Нинив. — Не съм сигурна дали знам как да обединим способностите си. Такъв опит може да се окаже почти толкова опасен, колкото да привлечем прекалено много от Силата.

— О, ако ще го правим — каза Елейн и скочи от леглото, — давайте просто да го направим, Колкото повече го обсъждаме, толкова повече се плаша. Мат е в гостните. Не знам точно в коя, но Шериам поне това каза.

Сякаш да постави точка на думите й, вратата рязко се разтвори и вътре влезе една Айез Седай, сякаш това беше собствената й стая, а те — досадни натрапнички.

Егвийн направи дълбок поклон, за да скрие слисването си.