Прероденият дракон

Глава 17 Червената сестра

Елайда беше по-скоро чаровна, отколкото красива, а строгото й лице придаваше зрялост на лишените й от възраст айезседайски черти. Не изглеждаше стара, въпреки че Егвийн не можеше да си я представи като млада. Освен при по-официални поводи, малко Айез Седай носеха извезания на лозници шал с голямата сълза на Пламъка на Тар Валон на гърба, но Елайда си го носеше и дългите червени ресни оповестяваха нейната Аджа. Червени ивици прорязваха и роклята й в кремав цвят, под чиито дълги поли се показваха червени пантофи. Тъмните й очи ги гледаха така, както птица гледа червеи.

— Значи всички сте заедно. Странно, това никак не ме изненадва. — Изобщо не се стараеше да прикрие излъчването си; беше жена, надарена с могъщество и готова да го приложи, ако сметне за необходимо. Жена, знаеща повече от тези, на които говори. Все едно дали говореше на кралица, или на новачка.

— Простете, Айез Седай — каза Нинив, снишавайки се в нов поклон. — Но тъкмо се канех да излизам. Имам много да наваксвам с моите занимания. Ако ме извините…

— Заниманията ти могат да почакат — каза Елайда. — В края на краищата, вече чакаха достатъчно дълго. — Тя дръпна платнената торба от ръцете на Нинив и бързо я развърза, но след като надникна вътре, я хвърли на пода. — Билки. Ти вече не си селска Премъдра, дете. Опитите да се държиш за миналото само ще те забавят.

— Елайда Седай — каза Елейн. — Аз…

— Замълчи, новачке. — Гласът на Елайда беше хладен и мек като коприна, увила стоманено острие. — Ти може да си скъсала връзката между Тар Валон и Кемлин, която трае от три хиляди години. Ще говориш само тогава, когато те питат. — Очите на Елейн заоглеждаха пода под краката й. На бузите й избиха петна. От гняв или от чувство за вина? Егвийн не беше сигурна.

Без да им обръща внимание, Елайда се разположи в едното кресло и грижливо оправи полите си. Не даде никакъв знак на останалите да седнат. Лицето на Нинив се изопна и тя пак започна нервно да дърпа плитката си. Егвийн се надяваше, че ще успее да задържи буйния си нрав достатъчно, че да не седне на другото кресло без разрешение.

Елайда ги гледа известно време мълчаливо, с неразгадаем израз. Най-сетне продума:

— Разбрахте ли, че тук, между нас, има Черна Аджа?

Егвийн погледна Нинив и Елейн изненадана.

— Казаха ни — отвърна предпазливо Нинив. — Елайда Седай — добави тя след малка пауза.

Елайда повдигна вежда.

— Да. Предполагах, че го знаете. — Егвийн се сепна от тона й, съдържащ нещо много повече от самите думи, а Нинив отвори сърдито уста, но леденият поглед на Айез Седай ги усмири. — Вие двете — продължи Елайда безгрижно — изчезвате, отвеждайки със себе си щерката-наследница на Андор — момичето, което би могло един ден да стане кралица на Андор — изчезвате без разрешение, без нито дума, без следа.

— Никой не ме е отвеждал — каза Елейн към пода — Тръгнах по своя воля.

— Ти ще ми се подчиниш ли, дете? — Сияние обкръжи Елайда. Свирепият й поглед се прикова в Елейн. — Или трябва да те науча, тук и веднага?

Елейн вдигна глава и този път това, което беше на лицето й, не можеше да се сбърка. Гняв. Устоя на пронизващия поглед на Елайда.

Пръстите на Егвийн се забиха в дланите й. Това, което ставаше, беше влудяващо. Тя самата, или Елейн, да не говорим за Нинив, можеха да унищожат Елайда както си седеше. Стига да успееха да я изненадат — в края на краищата, тя беше напълно обучена. „Но ако го направим и не започнем това, което ни е възложено, ще погубим всичко. Недей да го погубваш точно сега, Елейн.“

Главата на Елейн клюмна.

— Простете ми, Елайда Седай — изломоти тя. — Аз се… самозабравих.

Сиянието угасна и Елайда силно изсумтя.

— На лоши привички си се научила, където и да е станало това. Не можеш да си позволиш лоши привички, дете. Ти ще бъдеш първата кралица на Андор, която ще е и Айез Седай. Първата кралица Айез Седай от повече от хиляда години. Ще бъдеш една от най-силните от нас след Разрушението на света, може би достатъчно силна, за да станеш първата владетелка след Разрушението, която да се осмели открито да заяви пред света, че е Айез Седай. Не рискувай всичко това, дете, защото все още можеш да го изгубиш. Твърде много време отделих, за да видя това. Разбра ли ме?

— Мисля че да, Елайда Седай — отвърна Елейн. Но прозвуча така, все едно че нищо не разбираше.

Елайда изостави темата.

— Вероятно си изправена пред голяма опасност. И трите впрочем. Изчезвате и се връщате, а междувременно Лиандрин и нейните… спътнички ни напускат. Несъмнено ще последват съпоставки. Сигурни сме, че Лиандрин и онези, които са я последвали, са Мраколюбци. Черна Аджа. Не бих позволила същото обвинение да легне на плещите на Елейн, и за да я защитя, изглежда, ще трябва да защитя и трите ви. Кажете ми защо избягахте и какво правихте през тези месеци, и ще видя какво мога да направя за вас. — Очите й се приковаха в Егвийн.

Умът на Егвийн се запрепъва, търсейки отговор, който Айез Седай би могла да приеме. Твърдеше се, че Елайда може да долавя лъжата.

— Беше… беше заради Мат. Той е много болен. — Мъчеше се да подбира думите си грижливо, за да не казва нищо невярно, и в същото време да създаде впечатление твърде далечно от истината. „Айез Седай го правят непрекъснато.“ — Отидохме при… Върнахме го тук за Лечителство. Ако не бяхме, щеше да умре. Самата Амирлин ще му Лечителства. — „Надявам се.“ Принуди се да продължи, издържайки на суровия поглед на Червената Айез Седай, стараейки се да не пристъпва гузно от крак на крак. От лицето на Елайда нямаше начин да се разбере дали е повярвала и на една нейна думичка.

— Достатъчно, Егвийн — каза Нинив. Пронизващият поглед на Елайда се прикова в нея, но тя с нищо не показа, че това й е подействало. Срещна очите на Айез Седай, без да мигне. — Простете, че се намесих, Елайда Седай — продължи тя спокойно, — но Амирлинския трон каза, че нашите опущения трябва да останат зад гърба ни и да бъдат забравени. Амирлин каза, че всичко това все едно не се е случило.

— Така ли ви каза? — Все още нищо в гласа или изражението на Елайда не издаваше дали им вярва, или не. — Интересно. Едва ли ще може да се забрави, след като наказанието ви беше обявено публично. Което, впрочем, е безпрецедентно. Публично са били обявявани само усмиряванията. Сега разбирам защо сте толкова нетърпеливи да го забравите. Разбрах, че ще бъдеш издигната в ранг на Посветена, Елейн. И ти, Егвийн. Това едва ли може да се нарече наказание.

Елейн хвърли крадешком поглед към Айез Седай, сякаш искаше разрешение да говори.

— Майката каза, че сме готови. — В гласа й се долови нотка на предизвикателство. — Научила съм се, Елайда Седай, и съм пораснала. В противен случай тя нямаше да пожелае да ме издигне.

— Научила — повтори замислено Елайда. — И пораснала. Какво пък, може би. — В тона й нямаше и намек дали смята това за нещо добро. Погледът й се премести опипващ на Егвийн и Нинив. — Значи върнахте се с този Мат, младежа от вашето село. Имаше още един младеж от вашето село. Ранд ал-Тор.

Сякаш някаква ледена ръка изведнъж стисна стомаха на Егвийн.

— Надявам се, че е добре — произнесе равно Нинив, но ръката и се сви в юмрук около плитката. — От много време не сме го виждали.

— Интересен младеж. — Елайда ги гледаше изпитателно. — Само веднъж съм го срещала, но ми се стори… твърде интересен. Убедена съм, че е тавирен. Да. Отговорите на много въпроси могат да се крият у него. Това ваше Емондово поле трябва да е доста необичайно място, след като е родило вас двете. И Ранд ал-Тор.

— Най-обикновено село — отвърна Нинив. — Като всяко друго.

— Да. Разбира се. — Елайда се усмихна и от бързо кривналите и се устни стомахът на Егвийн се сви. — Разкажете ми за него. Амирлин не ви е заповядала и за него да мълчите, нали?

Нинив дръпна плитката си. Елейн заоглежда килимчето на пода, сякаш в него се криеше нещо много важно, докато Егвийн зарови отчаяно в ума си за отговор. „Казват, че тя може да чува, когато някой лъже. О, Светлина, ако наистина го може…“ Паузата се удължи неестествено, докато Нинив най-сетне не отвори уста.

В този миг вратата отново се отвори. Шериам огледа стаята с нескрито изумление.

— Добре е, че те виждам тук, Елейн. Трябвате ми и трите. Не очаквах да те намеря тук, Елайда.

Елайда стана и заоправя шала си.

— Всички сме любопитни за тези момичета. Защо избягаха. Какви приключения са преживели. Те твърдят, че Майката им е наредила да не говорят за това.

— Точно така — отвърна Шериам. — Ще бъдат наказани и с това ще се приключи. Винаги съм смятала, че наказанието заличава прегрешението, което го е изискало.

Двете Айез Седай се гледаха с безизразни лица. Накрая Елайда каза:

— Разбира се. Може би ще си поговоря с тях друг път. За други неща. — На Егвийн й се стори, че в погледа й има предупреждение. След което тя се изниза на една страна покрай Шериам.

Наставничката на новачките я гледа, докато не се скри от погледа им надолу по спиралната галерия. Лицето й беше все така невъзмутимо.

Егвийн въздъхна тежко и чу ехото от устата на Нинив и Елейн.

— Тя ме заплаши — промълви невярващо Елейн. — Заплаши ме с усмиряване, ако не престана да проявявам… воля?

— Не си я разбрала добре — каза й Шериам. — Ако проявата на воля е грях, заслужаващ усмиряване, то списъкът на усмирените щеше да съдържа много повече имена, отколкото би могла да запомниш. Твърде малко покорни жени са се сдобивали някога с пръстена и шала. Което не означава, разбира се, че не си длъжна да се научиш да се държиш покорно, когато се налага.

— Да, Шериам Седай — отвърнаха хорово и трите и Шериам се усмихна.

— Видяхте ли? Поне можете да се направите на покорни. И ще имате твърде много възможност да го тренирате преди отново да си възвърнете благосклонността на Амирлин. Както и моята. Имайте предвид, че с моята ще ви е по-трудно.

— Да, Шериам Седай — отвърна Егвийн, но този път само Елейн се присъедини към нея.

Нинив каза:

— Какво стана с… тялото, Шериам Седай? С… Бездушния? Разбрахте ли кой го е убил? Или защо е влязъл в Кулата?

Устните на Шериам се присвиха.

— Ти правиш крачка напред, Нинив, и веднага след това крачка назад. Ако се съди по липсата на изненада у Елейн, вие очевидно сте й казали за това — след като ви забраних да говорите по този въпрос! — и значи в Кулата има точно седем души, които знаят, че днес в отделенията на новачките е бил убит мъж, и двама от тях са мъже, които не знаят нищо повече. Освен че са длъжни да си държат езика зад зъбите. Ако една заповед на Наставницата на новачките няма никаква тежест за вас — а ако е така, ще се постарая това да се поправи — може би ще се подчините поне на заповедта на Амирлинския трон. За това нещо нямате право да разговаряте с никого, освен с Майката и с мен. Амирлин не желае да се трупат още повече слухове. Досегашните са ни предостатъчни. Ясна ли съм?

Твърдият й тон предизвика хоровото „Да, Шериам Седай“, но Нинив не се задоволи само с това.

— „Седем“, казахте, Шериам Седай. Плюс този, който го е убил. А може би са получили и помощ, за да проникнат в Кулата.

— Това не е ваша грижа. — Суровият поглед на Шериам обхвана и трите. — Аз ще задавам необходимите въпроси за този човек. А вие сте длъжни да забравите всичко, което знаете за някакъв мъртвец. Ако разбера, че правите нещо друго… Хм, има и по-лоши неща от чистенето на гърнета. И никакви извинения повече няма да приемам. Да не би да чух някакви въпроси?

— Не, Шериам Седай. — Този път и Нинив се присъедини към хора, за огромно облекчение на Егвийн. Не че облекчението беше кой знае какво. Бдителният поглед на Шериам щеше да направи съмнително трудно търсенето на Черната Аджа. За миг й се дощя да се разсмее истерично. „Ако Черната Аджа не ни спипа, ще го направи Шериам.“ Желанието и за смях секна, „Стига самата Шериам да не е Черна Аджа.“ Съжали, че не можа да изхвърли тази мисъл от главата си.

Шериам кимна.

— Много добре тогава. Сега ще дойдете с мен.

— Къде? — попита Нинив и добави: — Шериам Седай — само миг преди Айез Седай да присвие очи.

— Забравихте ли — отвърна Шериам, — че в Кулата Лечителството се навършва винаги в присъствието на онези, които са донесли болния?

Егвийн си помисли, че търпението на Наставницата на новачките е почти на изчерпване, но преди да се овладее, избухна:

— Значи тя все пак ще го Цери!

— Самата Амирлин, заедно с няколко други, ще се погрижи за него. — Лицето на Шериам беше точно толкова безизразно, колкото и гласът й. — Да не би да сте имали някаква причина да се съмнявате? — Егвийн успя само да поклати глава. — Тогава само застрашавате живота на своя приятел, докато стърчите тук. Амирлинския трон няма намерение да чака. — Въпреки думите й, на Егвийн й се стори, че Айез Седай изобщо не бърза.