Сраснати

Лайда Клетва

Лайда седи на ниско столче сред майките и бели грубата кора на събраните грудки. По кожата им са напъпили израстъци, а от някои от тях са покарали филизи, подобни на пипала. Други са складирани от толкова отдавна, че по тях са поникнали морави брадавици като нокти, сякаш всеки миг ще се превърнат в зверове и ще плъзнат навсякъде. И все пак Лайда няма нищо против тази работа. Щом кората им бъде отстранена, грудките стават белички и хлъзгави. Изплъзват се като риба между пръстите ù и тупват право в кофата, в която ще ги задушат на пара. Единственият звук, който се разнася наоколо, е глухото хрущене на тънките ножове.

Стомахът на Лайда се свива, щом зърва Майка Хестра, която влиза през портала на фабриката. Цяла сутрин бе чакала сгоден случай да измоли разрешение от Нашата добра майка да поговорят по личен, но неотложен въпрос. Обикновено Нашата добра майка не приема молби за индивидуални аудиенции. Тя вярва в колективното мислене и смята, че всяка новина се възприема най-добре, когато е споделена пред всички. Вълната може да завлече човека, когато е сам. Но хванем ли се за ръце, ще отскочим и водата само ще се набразди.

Лайда се ужасява от Нашата добра майка и предпочита изобщо да не говори с нея.

И все пак по изражението на Майка Хестра личи, че е успяла, дори Сайдън изглежда доволен. Тя се обръща към Майка Игън и казва:

– Лайда трябва да дойде с мен. Това е заповед от най-високо ниво?

– Така ли? – възкликва Майка Игън.

Хестра кимва.

– Добре тогава. Лайда, нали чу? Свободна си. – Майка Игън отговаря за беленето на грудките и самата тя прилича на грудка – със суха, потъмняла кожа, осеяна с брадавици. Тя няма дете, сраснало се за тялото ù. Изгубила е децата си по време на Детонациите. Лайда става, подхванала ръба на престилката си, в която събира обелките. Навежда се над кофата за боклук, изсипва отпадъците и премества столчето до стената.

Всички майки и деца са вперили погледи в нея. Гледат я по начин, с който вече е свикнала. Горди са, че сред тях има Чиста, но същевременно я презират. Убедени са, че тя не знае какво е страдание. Случва се някой да ù прошепне с враждебност: „Колко си хубава?‟ или „Имаш чудесна кожа“. Един ден тя намери бележка на възглавницата си: „Върви си. Тук нямаме нужда от такива като теб.“ А когато за първи път ù дадоха нож за белене, Майка Игън ù бе казала: „Внимавай. Не бива да съсипваш прекрасната си кожа.“

В такива моменти Преша ù липсва. Не я познаваше добре, но двете бяха преживели много неща за кратко време. Преша никога не я обвиняваше за миналото ù. Лайда е сигурна, че ако можеше да ù се довери, в нейно лице щеше да намери истинска приятелка. Къде ли е тя сега?

Илиа също ù липсва; разказите ù, макар странни и мрачни, бяха увлекателни и в тях имаше поуки, каквито майките предават на дъщерите си.

Докато излиза от подобното на пещера помещение, усеща, че всички погледи са вперени в нея. Пита се какво ли ще си помислят, щом научат, че е бременна. Дали ще я намразят още повече? Затова, че е била безразсъдна. Затова, че се е отдала лекомислено на едно момче. Ще я помислят за уличница. И преди е чувала тази дума. В академията имаше три момичета, за които се говореше, че са порочни. Свършиха в рехбилитационния център. Останаха там дълго, а когато се върнаха, бяха тъжни и носеха лъскави перуки; косите им никога не пораснаха. Какво ли е наказанието за това тук?

Денят преваля, небето е тъмносиво. Облаците са сякаш от пепел.

– Каза ли ù? – обръща се Лайда към Майка Хестра.

– Сама ще го направиш. Тя знае, че искаш да ù кажеш нещо.

– Дали ще ме изгони? Нали няма да пропъди една бъдеща майка?

За миг Хестра замълчава. После продумва с въздишка:

– Тя е непредсказуема. Но е хубаво, че първо ще ù съобщим насаме.

Минават покрай гробището. Внезапно ù се приисква кутията да е отново у нея. Но това би било грешка. Защото Партридж вече го няма.

Приближават се до една сграда, в която се помещава огромна цистерна. Тук живее Нашата добра майка. Отпред стоят на пост две тежко въоръжени жени. Освен копията, стрелите и ножовете, които носят по желание, има и пушки, откраднати от подземните момчета.

– Доведох я с мен – казва Майка Хестра. – По заповед от най-високо ниво.

Жените ги пропускат.

Цистерната се намира в средата на помещение с висок таван и прилича на огромен метален казан. Тронът на Нашата добра майка се издига точно зад него. Ала днес тя не е там. Лежи на една кушетка, а една от майките разтрива врата ù.

– Поеми дълбоко дъх и го задръж – казва тя. – Готова ли си?

Нашата добра майка притваря леко очи и кимва.

Майката рязко извива врата ù и той изпуква.

– Благодаря ти.

Майката става. В скута ù седи дете, отпуснало глава на гърдите ù. Тогава майката зърва Лайда и Майка Хестра.

– Имаш посетители.

Нашата добра майка поглежда към тях и казва:

– Да, очаквах ги. – В сградата е студено, ала ръцете ù са голи и Лайда зърва бебешката уста на бицепса ù, влажна от лиги. – Говори – казва Нашата добра майка.

– Лайда има новина, която е много... – започва Майка Хестра.

– Не ти – прекъсва я Нашата добра майка, която продължава да лежи неподвижно със затворени очи. Лайда вижда парчето от метална решетка, сраснало се с гърдите ù, което леко се повдига в ритъм с дишането. – Лайда, кажи ми какво е толкова важно.

Лайда пристъпва напред.

– Не знам дали...

– Да нямаш новини от Купола? Той свърза ли се с теб?

– Партридж ли?

– Кой друг?

– Не – отвръща Лайда. – Не мисля, че може.

– Значи, те е изоставил?

Слад кратка пауза Лайда отвръща.

– Може и така да се каже.

– Е, това не е новина. Типично за един кръвопиец. Винаги така постъпват. Просто си тръгват.

Лайда поглежда Майка Хестра. „Кажи ù – дава ù знак тя. – Хайде, направи го.“

– Но преди... – продължава Лайда. – Преди той да си тръгне...

Нашата добра майка отваря очи.

Лайда си поема дъх.

– Преди да замине, трябваше да бягаме. Специалните сили бяха навсякъде и...

Нашата добра майка сяда на леглото. Взира се в Лайда с нетрепващ поглед. Цялото ù лице е с фини бръчици.

– Докато бягахме, бяхме сами. Озовахме се в къщата на директора. Нямаше покрив и...

– Разкажи ми какво се случи там.

– Бяхме на последния етаж – продължава Лайда. – Над главите ни бе само небето. Там имаше стара рамка от легло. С четири подпори. От месинг ...

– Лайда, какво ти стори той в къщата на директора?

Лайда поклаща глава. Сълзите напират на очите ù. Тя сплита умоляващо пръсти.

– Нищо не ми е сторил. Нищо подобно не се е случило.

– Да не искаш да кажеш, че те е изнасилил?

– Не!

Нашата добра майка става.

– Значи, казваш, че те е отвлякъл от Майка Хестра, а после те е завлякъл в къщата на директора, където никой не може да чуе виковете ти. – Тя застава на сантиметри от Лайда. – И накрая те е изнасилил.

– Не е вярно! Той не ме изнасили. Нищо такова не се е случило.

Нашата добра майка я зашлевява така силно и неочаквано, че в първия миг Лайда е зашеметена. После по лицето ù плъзва пареща болка. Протяга ръце и Майка Хестра я подкрепя.

– Да не си посмяла да защитаваш този кръвопиец – изрича Нашата добра майка. – Не и тук. Пред мен. – Тя рязко се извръща и яростно блъска с юмруци по стената, докато започва да стене от болка. Най-сетне спира и замръзва на място, свела глава.

– Тя е бременна – изрича тихо Майка Хестра.

– Знам – отвръща Нашата добра майка.

Стаята потъва в мълчание. Ала Лайда не издържа и казва:

– Какво ще правите с мен?

– Нищо – отвръща Нашата добра майка. – Въпросът е какво ще направя за теб. – Гласът ù звучи като дрезгав шепот. А това плаши Лайда повече, отколкото ударите с юмруци по стената.

– Какво искаш да кажеш?

– Смятам да го убия – отвръща сухо тя.

– Какво? – Все още разтърсена от шамара, Лайда усеща, че коленете ù омекват. – Моля те, недей.

– Казвам истината – продължава Нашата добра майка. – Смятам да го убия, а за да стигна до него, ще трябва да убия и други. И без това е време да атакуваме Купола. Време е за война. – После пристъпва към Лайда.

Лайда не проумява как е възможно нещо толкова мимолетно и невинно да доведе до война. Ще умрат хора заради онези кратки мигове в къщата без покрив.

– Недейте – прошепва Лайда през сълзи. – Не го правете заради мен.

Нашата добра майка слага нежно ръка на корема ù. Сетне поглежда Майка Хестра и казва:

– Бебе, което всички ще можем да прегърнем. Ще бъде първото след Детонациите.

– Първото – повтаря Майка Хестра. – Ще бъде оградено от обич.

Нашата добра майка въздъхва и сочи бебешката уста на ръката си. После пъхва пръста си и разтрива венците.

– Две зъбчета – изрича тя. – Казах ли ви? След всички тези години два малки бели израстъка.