Сраснати

Партридж Седем прости истини

– Трябва да те изпратя до вратата – казва Партридж. – Ако ще спазваме традициите.

– И да ме целунеш под фенера на верандата – добавя Айралийн. Стоят в коридора пред стаята на Партридж. Айралийн държи ключа, вперила поглед в него с очакване.

Той е пъхнал ръце в джобовете с ясното послание, че няма да предприеме нищо.

– Чудя се за какво е служела тази стая. Ти знаеш ли?

Тя пъха ключа в ключалката и отвръща:

– Ако не ти харесва, ще я сменя. – Отваря вратата, но преди Партридж да влезе, добавя: – Виж, това се отнася и за мен. Аз също мога да се променя. Мога да бъда човекът, който ти искаш.

– Айралийн – въздъхва Партридж.

– Благодаря ти – казва тя, вперила поглед в ръцете си, – че се съгласи с всичко това. И се престори пред хората, че наистина искаш да се ожениш за мен. Благодаря ти. Партридж. Знам, че тази вечер не означава много за теб, но за мен... – Тя вдига поглед към него и се усмихва плахо.

– А ти къде ще спиш, Айралийн?

– На долния етаж, глупчо – отвръща тя.

– Айралийн – казва той, – етажът долу е мираж. Там няма нищо. Кажи ми къде отиваш?

– Знаеш къде – отвръща тя. – Не ме карай да го изричам. – Разсмива се, сякаш всичко е на шега.

– Но това не е добре за теб – казва Партридж.

– Консервиране – отвръща Айралийн. – Няма нищо по-добро за дълголетието.

– Можеш ли да сънуваш в онези капсули. Не можеш. Дейността на мозъка ти е твърде забавена, както и на останалите клетки. Така че там не можеш да сънуваш.

– Да не би да ме каниш? – пита Айралийн. – Това ще им хареса, дори да решиш да се възползваш.

– Не бих се възползвал.

– Ако мислиш, че не бива да спя в капсулата – казва Айралийн, – покани ме да прекарам нощта с теб.

Той не знае какво да каже.

– Няма нищо, Партридж. Свикнала съм с хибернацията. Ние сме късметлии! – Той се сеща за госпожа Холенбек в кухнята. Какви късметлии сме. Щом Айралийн е късметлийка, кой тогава не е?

– Остани – отвръща той.

Тя се усмихва и свежда свенливо глава.

– Благодаря.

Двамата влизат в спалнята с изглед към огряна от луната равнина. Обзаведена е в битов стил със завивка на кръпки и завеси на бледи цветя.

– Мога да изключа камерите – обажда се Айралийн – при основателна причина.

Партридж вдига очи към камерите, кацнали в ъглите на стаята, а после поглежда Айралийн. Тя е хубава. Трябва да бъде честен пред себе си. Ала може да мисли само за Лайда и това го кара да изпитва болка. Още помни меката ù кожа. Надява се, че Арвин има план как да го отърве от операцията утре. Не може да си позволи да изгуби Лайда. Предпочита обче камерите да бъдат изключени. Иска поне за кратко да усети, че живее собствения си живот, че мисли по-ясно.

– Добре – казва той. – Да ги изключим тогава.

Айралийн пристъпва към Партридж. Толкова е близо, че усеща топлината на тялото ù.

– При основателна причина – прошепва тя, докосвайки ухото му с устни.

Той кимва.

Айралийн пъха ръка в чантичката си и изважда глобуса. После докосва екрана и камерите една по една угасват. Партридж въздъхва и присяда на леглото. Арвин му каза да се подготви мислено, само че как? Поглежда към Айралийн.

– Трябва да те питам нещо.

Тя сяда до него и докосва крака му.

– Каквото поискаш.

Той отмества ръката й

– Какво имаше предвид, като каза, че сте късметлии? – Нещо в думите ù не му даваше мира.

– Уилъкс има основателни причини да ни хибернира. Издал е заповед всички, поразени от някаква болест, да бъдат хибернирани. Надява се науката да напредне достатъчно и да се излекуват.

– Хората, поразени от болест? Кои са тези хора?

– Предполага се, че имаме достатъчно ресурси да се грижим за хората в болничните центрове, които не могат да се върнат в обществото, и за бебетата с аномалии. Целта е да не прахосваме ресурси. Не и щом можем да хибернираме хора.

Партридж се замисля за Джарв. Дали е в болницата, или пък е подложен на хибернация в една от онези студени капсули?

– Кой ти каза всичко това?

– Никой нищо не ми казва – отвръща тя. – Просто разговарят пред мен, сякаш съм малоумна, но информацията попива в съзнанието ми.

– Да не искаш да кажеш...

– Партридж, ние нямаме съседи, а само ледени капсули, които не позволяват да остареем – или по-скоро забавят процесите на стареене.

Гласингс знае ли за това? Божичко.

– Но всичко се прави за добро – заключава Айралийн. – Татко помага на хората.

– Не го наричай така.

– Баща ти е мой пастрок и един ден ще ми стане свекър. Нали така, Партридж?

– Да караме едно по едно. Първо ми кажи как баща ми помага на хората.

– Израснала съм долу, изминавайки стотици пъти коридора между капсулата и този апартамент.

– Но, Айралийн, това е ужасно.

– Само че е истина и аз не се оплаквам, защото не познавам друг живот.

– Айралийн, съжалявам – казва той, сякаш се извинява заради баща си.

– Няма нищо. Исках да кажа, че в коридора открих няколко различни капсули.

– Тоест?

– Това са скромните реликви на татко. – Скромни реликви.

Беше чувал този израз. Малко преди да умре, Ингършип го използва в разговор с Брадуел. Всъщност каза, че Уилъкс не би имал нищо против да добави Брадуел към колекцията си от „скромни реликви“. – Мисля, че става дума за хора, които не иска да убие, нито да остави живи. А просто да ги запази за себе си.

– Айралийн, ти не си късметлийка. Такъв живот е истински кошмар.

Тя обхваща лицето му с ръце.

– Тогава ме спаси от него. Спаси ме – казва тя и го целува. Въпреки мекотата на устни ù, той се отдръпва. После улавя нежно китките ù.

– Ще преживеем всичко това – отвръща Партридж, – но не по начина, по който те искат. Няма да се влюбим един в друг.

За миг Айралийн го гледа втренчено.

– Няма да се влюбя в теб, но няма и да те изоставя. Ще направя всичко възможно двамата да оцелеем. Чуваш ли ме?

Тя кима, но погледът ù е някак далечен, сякаш гледа през него.

Партридж взима няколко възглавници и ги нарежда в средата на леглото.

– Ето. Ти ще спиш от тази страна.

Айралийн ляга сковано по гръб. Отпуска глава на възглавницата.

– Заспивай и тази нощ сънувай – казва ù Партридж.

Тя затваря очи.

– Мисля, че съм забравила как става.

Партридж заобикаля от другата страна. Представя си Джарв, затворен в малка капсула – със сковано, неподвижно лице. Джарв се нуждае от помощта му и след операцията трябва да си спомни за него. Трябва всичко да си спомни.

Подготви се. Мислено. Какво имаше предвид Арвин?

Намигането. Партридж си дава сметка колко много разчита на това. Преди вярваше, че означава спасение, но ако Уийд се е превърнал в лукав негодник? Ами ако има тикове? Божичко! Ще рискува и ще се довери на Уийд, но не бива да остава без резервен план. Ако замисълът на баща му успее, на кого би могъл да довери истината за живота си? Ако Гласингс разкаже на Уилъкс, че Партридж е избягал от Купола, открил е майка си и брат си, видял е как умират и че някъде там има сестра и приятелка, на която е обещал да се върне, той ще го помисли за луд. Не е в интерес и на Айралийн да му казва, че е влюбен в Лайда и че годежът е фиктивен.

Може да вярва само на себе си. Трябва да намери начин човекът, който е сега, да разкаже истината на човека, който ще бъде. Айралийн е заспала, диша дълбоко.

Партридж забелязва чантичката ù на масичката до леглото. Взима я и преравя я набързо – носни кърпички, червило, няколко банкноти. Напипва личната ù карта, на която има снимка, подновявана обикновено на шестнайсет години. Изглежда съвсем същата чак до плавните ù къдрици. Тъкмо се кани да я пъхне обратно, но зърва датата на издаване – преди осем години. Та това е невъзможно. Преди осем години Айралийн не е била на шестнайсет. От колко време е подложена на хибернация? Избрали са я заради него, а после растежът ù е бил забавен, за да може той да я настигне? Нима баща му се е спрял на нея, когато той е бил на дванайсет? А може би още по-отдавна. Вероятно е избрал Мими и Айралийн, защото е срещнал Мими преди Детонациите.

Хвърля поглед към Айралийн, сякаш очаква лицето ù да е съзряло. Тя е на двайсет и четири. Но въпросът не е в това, че е младолика. Тя изглежда млада. Всъщност кое кара хората да съзряват? Опитът. А тя е била лишена от тази възможност заради него. Внезапно го обзема чувство на вина. Ала не той е молил баща си за това. Как е могъл да ù причини такова нещо?

Той пъхва личната карта в чантичката. После, опипвайки дъното ù, напипва молив. Изважда го заедно с една касова бележка. Преди празненството Айралийн си бе купила ментови бонбони.

Налага се да пише със ситни букви. Толкова е поразен от откритието си, че започва да систематизира мислите си.

Избяга от Купола. Срещна Преша, твоята полусестра, и намери майка си. Майката ти и Седж са мъртви. Уби ги баща ти.

Влюбен си в Лайда Мерц. Тя е извън Купола. Един ден трябва да я спасиш.

Обещал си на Айралийн да се преструвате на сгодени. Грижи се за нея.

В тази сграда има живи хора в състояние на хибернация, затворени в замръзнали капсули. Спаси ги. Джарв може също да е сред тях.

Вярвай на Гласингс. Недей да вярваш на Форстийд.

Не помниш тези неща, защото баща ти нареди да изтрият спомена за бягството от паметта ти. Той причини Детонациите. Хората в Купола знаят това. Властта трябва да му бъде отнета.

Поеми управлението. Поведи хората отвътре. Започни отначало.

Седем прости истини. Въз основа на тях след време ще състави план за действие. А сега трябва да скрие списъка. Къде обаче?

Той обикаля спалнята, след което влиза в банята. Тъй като обстановката е старомодна – типична за фермерска къща, в банята няма душ, а само вана с извити крака. А вместо умивалник има леген с два чучура над него – за студената и за топлата вода. Тоалетната чиния е стар модел с износена седалка и прикрепено за стената казанче. Вместо бутон има връв за пускане на водата.

Партридж е изправен пред очевиден проблем: ако скрие списъка, как ще разбере къде да го търси?

Поглежда казанчето с връвта.

Затваря капака на тоалетната и стъпва отгоре. Поглежда в казанчето. Пълно е до половината с вода. Вътре има верига, свързана с гумена плувка. С дърпането на връвта плувката се премества, повдигайки запушалка, и по този начин водата се излива през тръбите в тоалетната чиния.

Ако откачи веригата, няма да може да пуска водата. В такъв случай ще се опита да отстрни проблема и ще трябва да стъпи върху капака на тоалетната чиния. Ако закрепи бележката между казанчето и капака, тя ще падне, щом вдигне капака.

Бързо свива бележката на хармоника. А най-отгоре написва: „До: Партридж. От: Партридж. Прочети ме.“ Осъзнава обаче, че ще трябва на всяка цена да се върне в същата стая. Какво да измисли? Нищо не му хрумва.

Тогава чува писък. Спуска се към спалнята. Айралийн се мята в съня си.

– Айралийн! – извисява глас. – Събуди се! – Хваща я за раменете. Тя впива нокти в гърдите му. – Айралийн! – вика отново.

Тя отваря очи запъхтяна и се оглежда като животно в клетка. После съзира Партридж.

– Какво стана с нас?

– Нищо – отвръща тихо той. – Просто си сънувала кошмар.

Тя се хвърля на врата му.

– Бяхме толкова малки. Щом се смалихме, те забравиха за нас. Опитах се да извикам, да потърся помощ, но нямаше къде да отида. Бяхме малки, Партридж, като кукли в пластмасови кутии.

– Просто си сънувала. Тихо – успокоява я той, галейки я по косата. – Всичко е наред. Хайде, опитай се пак да заспиш.

– Наистина ли?

– Било е само сън. Няма нищо страшно. Всичко ще бъде наред. – Опитва се да повярва на собствените си думи. – Обещавам.

– Моля те, прегърни ме – казва тя.

Той ляга до нея и тя сгушва глава на гърдите му, пъхнала ръка между копчетата на ризата му.

– Искам да запомниш – казва тя – колко добър си бил с мен. Утре, след операцията, ще ти разкажа колко мило си се държал.

– Виж, стаята ми харесва – казва той. – Утре, когато ми напомняш за този момент, погрижи се да е същата. Тук се чувствам, сякаш съм у дома. Обещай ми. Това е стаята, в която искам да живея. Каквото и да кажа утре, гледай да се върнем тук. Обещаваш ли?

– Ще се погрижа. Обещавам. – Тя приглажда гънките на ризата му. Отпуснала е глава на гърдите му, сигурно долавя ударите на сърцето му. Двамата са будни и живи в сграда с хибернирани тела, с живи мъртъвци.

– Партридж, може ли пак да включа камерите? Чувствам се по-сигурно. Сякаш бдят над мен. Освен това искам да ни видят така. Може ли?

– Не ми е приятно, но засега може.

Тя се пресяга към масичката до леглото и натиска няколко бутона на глобуса. Капаците, скриващи камерите, се прибират с добре познатото му щракване. Отново е под наблюдение.