Сраснати

Ел Капитан Свободен

Докато пикапът пърпори бавно нагоре, Ел Капитан превключва на по-ниска предавка. Хелмут си подсвирква зад гърба му.

Войникът, който му асистираше по време на операциите, се вози отзад. Пътуват към наблюдателния пост. Навън се смрачава. Ел Капитан се оглежда за глигани и за онези проклети сови. Не съжалява, задето е светил маслото на толкова много птици – а само, че не стават за ядене. За разлика от глигана. Имаше превъзходно бяло месо, което бе сготвено и изядено.

През прозореца зърва движение, ниско до земята. Може да е глиган с извити бивни. Би било хубаво да се снабди с още глиганско месо. Хелмут се раздвижва на гърба му.

– Забеляза ли нещо? – пита Ел Капитан.

– Забеляза ли нещо – отвръща Хелмут.

Ел Капитан спира колата.

– Какво беше? – Той се навежда, за да погледне през прозореца на мястото до шофьора. Само че Хелмут се обръща на другата страна и надава вик.

Ел Капитан извива глава към отсрещния прозорец и вижда продълговатото лице и мускулестия торс на Хейстингс. Той се дръпва от пикапа, а оръжието му изглежда толкова лъскаво, сякаш е мокро. Ел Капитан поема въздух. Хейстингс!

– Спокойно, Хелмут. Всичко е наред. – После се обръща към войника в задната част на пикапа: – Не излизай, разбра ли? Не мърдай оттук. Сега се връщам.

Ел Капитан стиска дръжката на вратата с надеждата, че Хейстингс не е бил препрограмиран да го убие, след което излиза от колата с вдигнати ръце. Остава на разстояние, в случай че Хейстингс има имплантирана бомба в главата.

– С какво мога да ти помогна? – казва Ел Капитан.

Гърдите на Хейстингс се издигат и спускат тежко и учестено. Той започва да крачи насам-натам пред Ел Капитан. Хелмут се е свил възможно най-ниско, скривайки се зад гърба на брат си.

– Какво искаш? – пита отново Ел Капитан.

Хейстингс се приближава. Накрая се надвесва над Ел Капитан, втренчил поглед в него. Ел Капитан чува щракване. Острието на ножа, монтиран в ботуша на Хейстингс, изскача навън.

– Спокойно – изрича Ел Капитан.

– Спокойно – прошепва Хелмут.

Хейстингс отстъпва назад и забивайки острието в пръстта, започва да пише.

Освободи ме.

Отначало Ел Капитан не казва нищо. Опитва се да осмисли случилото се. Какво точно иска от него Хейстингс? Как може някой да го освободи? Та той принадлежи на Купола. Той е тяхно творение.

Хейстингс се приближава до един камък.

– Почакай – казва Ел Капитан. Дали наистина не може да го освободи? През последните няколко седмици двамата с Хелмут бяха работили като хирурзи. Ако успеят да му поставят упойка и да отстранят имплантираните в него бръмбари, той ще бъде свободен и извънредно полезен. Хейстингс го гледа умоляващо. Ел Капитан познава този поглед – „отърви ме от нещастието ми“. За последен път го бе доловил, когато беше в гората с Преша. Тогава застреля едно момче, хванало се в капан. Само че той не моли да го убие, нали?

Хейстингс изтласква тежкия камък към Ел Капитан, а после се обръща и коленичи. Навежда глава и разтваря широко ръце.

Ел Капитан отваря задната врата на пикапа.

– Подай ми онази раница. – Войникът му дава успокоителните. Ел Капитан се връща при Хейстингс, който продължава да стои на колене.

Докосва масивното рамо на войника и го стисва. Хейстингс се напряга – очаквайки удар в тила? Ел Капитан забелязва пулсиращата югуларна вена, забива иглата под кожата и инжектира упойката в кръвоносната му система, след което изважда иглата. Тогава вижда как Хейстингс се навежда и обхваща тялото си с ръка. Поглежда Ел Капитан с насълзени очи. Отначало изглежда объркан, но после на лицето му се изписва странно облекчение. Усмихва се едва забележимо. Когато лакътят му поддава, се отпуска тежко на земята.

– Както изглежда, Хелмут, имаме още един пациент, този път огромен.