Сраснати

Ел Капитан Шевове

Повечето операции са далеч по-сложни от задачата на Хелмут да измъкне краката на паяка с джобното си ножче. Ел Капитан бе извадил късмет, че паякът робот бе заседнал в месестата част на прасеца му, вместо да се вклини навътре, разцепвайки костта. Но най-вече защото се бе отървал само с един паяк – при положение че рекордът е трийсет в едно-единствено тяло. След по-малко от месец на грижите му разчитат вече стотици хора.

В крайна сметка успяват да намерят начин да упояват хората преди операция. Внимателно изучават въздействието на куршумите с успокоително на Финън, както и информацията, която Ел Капитан бе събрал през годините за различните растения, намерени в гората и тествани върху новобранците.

Хелмут инжектира серум в кръвта на пациентите и асистира по време на операция. Щом Ел Капитан поиска спирт, тампони, пинсети, скалпел, игли или фини чисти конци, Хелмут му ги подава. За първи път през живота си работят като един човек с четири ръце. Един от войниците дезинфекцира инструментите със спирт и стои наблизо, в случай че пациентът дойде в съзнание, и тогава се налага всички да го държат, докато не бъде поставена втора инжекция.

Хелмут е запленен от операциите. Навежда се толкова ниско над рамото на брат си, че понякога се налага той да му каже да се отдръпне:

– Спри да дишаш в лицето ми.

– Спри да дишаш – повтаря Хелмут.

На Ел Капитан му прилошава от миризмата на кръвта. Приключва набързо с пациента.

– Трябва да проверя дали са изчезнали още деца – казва на войника. Дванайсет отвлечени деца са върнати, без да броим Уилда, а се носят и слухове за още едно, намерено в ранните часове на деня в изоставена барака на границата с руините.

Щом излизат от палатката, Хелмут потръпва от мразовития въздух. Ел Капитан прехвърля пушката на гърдите си и се отправя към пазара. Наоколо цари обичайното суетене и блъскане, виждат се амбулантни търговци, предлагащи стоката си – месо или странни на вид зеленчуци (но дали стават за ядене?). Минава покрай няколко бензинови варела, около които са се скупчили хора, за да сгреят ръцете си на огъня. Навред го сподирят погледи. Някои само кимат вместо поздрав.

От Специалните сили в града няма и помен. Може би нямат повече работа тук, след като Партридж е в Купола. Въпреки това Ел Капитан е виждал неколцина из горите и се надява някой ден да срещне Хейстингс. Партридж бе казал, че може да му има доверие. Ел Капитан дори бе обмислял идеята да заложи капан за Хейстингс. Но как, по дяволите, се залавя войник от Специалните сили? Капанът за мечки няма да го задържи задълго.

Ел Капитан вижда едно момченце, което раздава листовки: „Душата ти достойна ли е за пречистване? Бъди готов!“

– Какво е това? – пита той.

На лицето си детето има метална шина.

– Куполът е всеопрощаващ и всезнаещ.

– Не е вярно. Куполът взривяваше хора. Нима си пропуснал тази подробност?

Момчето свива рамене и продължава да раздава листовки на минаващите хора.

– Какво искаш? Да дрънкаш само думите, които са програмирали в главата ти? Да бъдеш заразен с тяхното пречистване, което накрая ще те унищожи отвътре?

– Чистотата има цена! Те са мъченици в очите на нашите пазители!

– Добре са ти промили мозъка.

Момчето го поглежда, озарено от надежда.

– Вече не взимат само деца. Дори ти имаш шанс!

– Как така не взимат само деца?

– Ами да. Взели са майка и дъщеря. Баща и син. Винаги членове на едно и също семейство. Вече станаха три двойки. И всичките са отведени, окъпани в слънчева светлина.

– Посред бял ден?

– Ние палим високи клади, като се надяваме и се молим да бъдем избрани.

– Шегуваш ли се? Нареждате се на опашка и чакате Специалните сили да ви отведат? Просто ей така? – Той изръмжава: – Проклятие!

– Проклятие! – изругава и Хелмут.

Ел Капитан измъква листовките от ръцете на момчето.

– Откъде ги взе?

– Куполът имаше син – отвръща момчето. – Той дойде в нашите земи. Превърна се в наш спасител. Но Купола си го поиска обратно. Отначало ни държаха като заложници, но щом той се завърна в Купола – рамо до рамо с праведния си баща – те се смилиха над нас и ни пуснаха.

– Ясно, ясно. Каква идилия! – Ел Капитан е твърде добре запознат с библейските истории, за да схване приликите. – Значи, децата не им стигат? И сега посягат на цели семейства. Върнали ли са някои от тях?

– Само двама души – отвръща момчето. – Останалите са в рая! – изрича с блеснали очи.

– Ами тези хора? Как се чувстват? И те ли са програмирани да декламират лозунги за Купола?

– Те са мъртви. Бяха недостойни. Сега се пише ново евангелие. И то ще стане част от словото. Ще имаме съвсем нови пророци.

– Много хубаво – казва Ел Капитан. – Къде са телата?

– На кладата – отвръща момчето. – Принесохме ги в жертва и сега пепелта им се носи с вятъра.

– Как бяха убити?

– Една сутрин ги заварихме при кладата. Бяха съвършени. Както Бог ги е създал. С изключение на белезите, описващи кръг на главите им – като корона от тръни.

– Белези ли? Какви белези?

– Равномерни – отвръща момчето. – С хубави шевове. Нали знаеш, че Господ е направил дрехи за Адам и Ева в райската градина? Божият шивач.

– Да, божият шивач живее в Купола. Това обяснява всичко!

– Обяснява всичко! – повтаря Хелмут.

– Къде са Маргит и сляпата ù приятелка? Живи ли са?

Момчето кима утвърдително.

– Маргит още ли има паяк в ръката?

– Да, той е дар от Бога.

– Кажи ù, че този божи дар скоро ще се инфектира.

С тези думи Ел Капитан си тръгва, пробивайки си път сред тълпата, а момчето извиква след него:

– Когато дойдат за мен, ще бъда готов? Вътрешно чист. Ами ти? Това е въпросът? Ти ще бъдеш ли готов?

Ел Капитан се добира бързо до палатката. Повдига платнището и го пуска след себе си.

– Стига за днес. Останалите ги отпрати.

Ел Капитан взима торбата с успокоителните.

– Стягаме си багажа. – Забелязва купа безжизнени паяци роботи – някои цели, но повечето на части. Взима един. Усеща, че е тежък и компактен, като граната.

– Събери тези части. Опаковай и тях – казва на войника.

– Но защо, сър? – учудва се войникът.

– Метал и експлозиви – отвръща той. – От тях ще излезе чуден подарък.