Разбитата корона

Четиридесет и пет

Беше провалил воините си, поведе ги към позорна смърт. Мисълта, че ще умрат от острието на палач, го изпълваше със срам, какъвто никога не бе изпитвал. Затова, когато чудовището се изтръгна от земята, сърцето на Регулус Гор подскочи. Те вече нямаше да бъдат заклани за радост на ликуваща тълпа. Поне сега щяха да умрат от ръцете на достоен противник.

Първо обаче трябваше да стигне до тях, трябваше да унищожи онези, които се изправиха пред него. Регулус се възхити на воините с бронзови брони. Те бяха организирани, дисциплинирани и умираха с чест.

Той опъна отново оковите си, докато ги гледаше, копнееше да се присъедини към тях, но не можеше да стори нищо. Палачът, който само преди миг бе готов да отсече главата на Джанто, стоеше стъписан, а секирата висеше в ръката му. Какво не би дал Регулус за това оръжие, за шанс да скочи от ешафода и да се бие с врага си — да умре като воин.

Докато затани гледаха безпомощни, един от войниците в зелено хукна към тях. Регулус го позна, беше Нобул Джакс, с когото беше говорил в килията. Изглеждаше разгневен. Някой спореше с него, опитваше се да го издърпа назад, но напразно.

Нобул застана до Регулус и го погледна с тревога, но не и със страх. После откачи маската, която стягаше челюстта на затани.

— Още ли искаш да се биеш за нас? — попита той. Регулус се втренчи в него, ясно осъзнаваше касапницата, която се разиграваше на арената. — Ще се биеш ли за нас сега?

Регулус се усмихна мрачно. Той се беше доверил веднъж на тези студеноземци и това го беше довело дотук, където щяха да го убият за забавление на тълпата. Можеше ли да им се довери отново?

Какво значение има? Кажи „да“ и приеми свободата си, за да умреш с оръжие в ръка и кръв на устните.

— Да, Нобул Джакс. Ще се бия за вас.

Нобул грабна ключовете и отвори оковите му. Регулус се изправи в целия си ръст и сведе поглед към Нобул. Виждаше, че той е готов да се отбранява, ако се наложи.

— Аз и моите воини ще се бием за вас — каза Регулус. — Но ще имам честта да вляза в битката пръв.

След това се обърна към закачуления палач, който отстъпи назад, вдигнал секирата като щит. Регулус я изтръгна от ръцете му и скочи от дървения ешафод. Приземи се леко и хукна към битката. Огромният звяр замахна с един гърчещ се клон и във въздуха полетяха бяла слуз и парчета от броня.

Регулус скочи с рев покрай воините, които отчаяно се сражаваха. Вдигна високо секирата, стовари я със силен трясък върху дебелия дървесен крайник и чудовището надигна глава в безмълвен вик. То удари, Регулус не успя да отскочи навреме и полетя във въздуха, без обаче да изпусне брадвата, която се изтръгна от чудовището.

Още щом се стовари тежко на земята, създанието пак се хвърли към него. Регулус скочи на крака и се приготви за атаката. Преди дървото да успее да го помете с огромния си клон, още мъже се хвърлиха в атака.

Леандран скочи към чудовището, сграбчи един паднал на земята меч и замахна силно. Аккула държеше копие, налетя приведен и прониза ствола на чудовището, докато Леандран сечеше най-дебелата от мятащите се ръце.

Пламнал от гордост, Регулус се присъедини към тях. Секирата нанасяше бързи удари по чудовището, опитваше се да го посече като дърво, каквото всъщност беше.

Дънерът на създанието изпука, когато то се извъртя в опит да се отърси от воините затани. В този миг нападна и Хагама, още едно копие в битката. Той крещеше така, сякаш самият Господар на Пустошта бе вкарал въздуха в дробовете му.

Един от рицарите с бронзови брони бързо се включи в схватката, мечът му просветваше, докато сечеше огромни късове от чудовището, и той отскачаше извън обхват точно навреме.

Регулус се приведе и едва избегна огромен клон, който замахваше да го помете от земята. Леандран не беше толкова бърз. Чудовището го сграбчи с дървения си крайник и го вдигна високо. Непокорният рев на Леандран не секна, докато съществото не го заби в земята с главата надолу. Той остана там притихнал и неподвижен. Регулус нададе яростен вик, подет от Джанто, който се втурна покрай него и скочи към главата на чудовището с оголени зъби и нокти.

Щом видяха смъртта на другаря си, затани подновиха разярени нападението, по-свирепи от всякога. Толкова страшна беше атаката им, че студеноземците с бронзови брони между тях и чудовището бяха принудени да отстъпят от пътя им. Колкото и да опитваше, създанието не успяваше да удари нито един затани. Те атакуваха яростно, после се стрелваха настрани, движеха се с лекота, всеки инстинктивно знаеше какво ще сторят другите, къде ще бъдат и как ще се бият.

Регулус приближи чудовището в гръб, а секирата му сечеше корените, които го поддържаха. Звярът се наклони, изгуби равновесие и политна към копията на Хагама, Казул и Аккула. Джанто още раздираше лицето му, кора и бяла слуз хвърчаха във всички посоки.

— Джанто! — извика Регулус.

Джанто вдигна поглед и той му хвърли секирата на палача. Затани я хвана ловко, вдигна я високо с рев и я стовари надолу, за да отсече главата на чудовището.

То падна и се загърчи на земята, бълвайки бялата си кръв. Регулус и воините му отстъпиха назад, когато бронираните студеноземци се хвърлиха да насекат поваленото чудовище.

Регулус се обърна към сгърченото тяло на Леандран и видя, че Аккула вече е клекнал до него. Младият затани вдигна поглед при приближаването му.

— Той вече пое по пътя си към звездите.

Тръпката от победата отстъпи, когато Регулус се вгледа в стария воин. Леандран беше негов учител от много години и сърцето на Регулус се свиваше от загубата. Нямаше печал обаче, нямаше сълзи. Леандран се беше бил храбро и посрещна смъртта както подобава на гортана — в битка. Това беше достоен край.

Щом трясъкът от ударите на мечовете затихна и звярът беше унищожен, се чу глас:

— Какво правите? На оръжие! Хванете тези престъпници!

Регулус вдигна глава и видя познатата закачулена фигура. Роган, така се бе нарекъл, сочеше обвинително с пръст към затани.

— Готови — нареди Регулус и воините му се наредиха до него. Очите на Джанто горяха, жаждата му за насилие не беше задоволена.

Един от воините в бронзова броня с големи крила на шлема пристъпи напред.

— Тези мъже ни помогнаха да победим враг, който щеше да избие всички ни, сенешале. Не вярвам, че искаш да ги оковеш отново?

— Те са опасни. Убийци — каза Роган. — Настоявам да…

— Настояваш? — рече воинът. — Ти настояваш?

Регулус видя как другите мъже с бронзови брони се приближиха до водача си, готови за още една битка.

— Мисля, че те доказаха лоялността си — каза глас зад него.

Регулус видя, че е заговорил Нобул Джакс. Харесваше този човек. Беше сигурен, че е толкова достоен, колкото говореше и името му.

— Това не доказва нищо. Тези създания са опасни врагове на Свободните държави — каза Роган. — Те бяха осъдени.

— Те доказаха на чия страна са — отвърна Нобул. — Виж. — И посочи поваленото чудовище.

Точно в този миг върхът на амфитеатъра избухна в дъжд от камъни.