Разбитата корона

Тридесет и две

Всеки друг ден способността на гувернантката Нордейн да не млъква би влудила Джанеса. Не и днес. Днес тя беше благодарна за бърборенето на жената. То ѝ помогна да удави мислите в главата си, ужасните спомени за Дравос; как беше нахлул в ума ѝ, как противните му очи се взираха в душата ѝ.

Макар че беше мъртъв, сянката му сякаш я преследваше. Трябваше да се чувства отмъстена, трябваше да е горда, но не можеше да се накара да тържествува. Тогава беше развълнувана от случващото се; от тежестта на меча в ръката ѝ, от удовлетворението, когато го заби в гърдите на Дравос, от тупването на главата му на пода. Хелсбайн сякаш пееше в ръцете ѝ.

Сега беше останала само скованост.

Или пък е копнеж? Искаш да го държиш отново? Имаш нужда да усетиш тежестта му в ръцете си, докато острието му пронизва плът, носи ти още слава?

Джанеса примигна, за да прогони тези мисли, докато се взираше през прозореца на стаята си. Нордейн ѝ шиеше рокля, пристягаше леко панделките по бюстието и много внимаваше да не дърпа силно на корема. Под бюстието полата се разширяваше в опит да скрие факта, че Джанеса напълнява. Роклята не можеше да направи нищо за бюста ѝ, който заплашваше да се изсипе от деколтето, но един воал щеше да го скрие. За щастие, започваше зима, застудяваше и нощите ставаха по-дълги.

Вратата се отвори и на прага застана Каира.

— Те са готови, Ваше Величество — каза тя.

Джанеса само кимна. Между тях се беше появила връзка, която укрепна още повече след опита на Дравос да… как би могла да го опише?

Да те контролира. Да превземе ума ти. Да те извади напълно от играта и да настани своя господар на твоя трон.

Каквото и да беше намерението му, него вече го нямаше. Тялото му и телата на хората му бяха изнесени по нареждане на Одака и най-вероятно захвърлени в Сторуей при останалата градска мръсотия. Джанеса се чудеше как ще обясни изчезването му, макар да знаеше, че не дължи на Лигата на Банкерите никакво обяснение. Той може и да беше техен представител, но беше дошъл тук, за да изпълни поръчение на амбициозния си господар. Щом отървеше Свободните държави от Амон Туга, Джанеса щеше да отмъсти за опита да бъде омагьосана. Калим Хан Ролир Мехели от търговска компания „Бяла луна“ нямаше да избегне последствията от действията си.

Джанеса тръгна към трапезарията, Каира вървеше пред нея, а Мерик — отзад. Той беше много мълчалив след дуела на двора и тя реши да не го притиска. Въпреки поражението му, още вярваше, че би направил всичко, за да я защити. Все пак, въпреки преданата си охрана, Джанеса не се беше чувствала в истинска безопасност от седмици. Знаеше, че пазачите ѝ са готови да жертват живота си за нея, но това не я успокояваше.

Преди седмици беше така изпълнена с решителност. В деня на коронацията ѝ тя беше излязла да види своя град и се закле да бъде силен и смел управник. Сега, с детето в нея и когато не само нейният живот беше заплашен, куражът ѝ се струваше нещо далечно.

Когато влезе в голямата зала, тя ѝ се стори странно празна. Там, където преди бяха седели придворни, старейшини, управители, магистрати и други изтъкнати мъже и жени, сега имаше само трима души, които бяха седнали възможно най-далеч един от друг около масата.

Джанеса не можеше да вини подлизурковците от двора, че са напуснали палата. Те не бяха длъжни да са тук. Не бяха длъжни да останат, докато градът падне. По-добре, че избягаха — и без това не ѝ трябваха.

Тримата станаха на крака при появата ѝ и се поклониха, когато тя тръгна към масата. След като зае мястото си, се усмихна любезно на всеки от тях.

Сенешал Роган се усмихна в отговор, той никога не сваляше маската си. Баронеса Магрида бе не по-малко умела в преструвките, макар че лицето ѝ сякаш щеше да се пропука от усилието. Канцлерът Дуркет изглеждаше много смутен, дали защото още беше изплашен от нападението над нея, или защото нямаше търпение да избяга от двореца, трудно беше да се каже.

Слугите започнаха да внасят подносите и първото ястие — оскъдни порции овесена каша с мед — беше сервирано пред тях. Дуркет погледна неутешимо жалката порция, но когато Джанеса взе сребърната лъжица и започна да яде, той последва примера ѝ.

— Надявам се, че Ваше Величество е добре? — попита Роган.

Джанеса забеляза, че не е докоснал храната си. Усмихна му се, сякаш всичко беше наред — сякаш врагът не беше почти пред портите, сякаш никой не се опитваше да я убие, сякаш чужденци не искаха да узурпират трона ѝ.

— Разбира се, сенешале.

Той не каза нищо повече, но тя знаеше, че цели нещо. Дали беше научил за случилото се? Само Одака, Дуркет и стражите ѝ знаеха за Дравос. Положиха големи усилия всичко да остане в тайна, но тя знаеше, че работата на Роган е да научава неща, които другите искат да скрият.

Джанеса насочи вниманието си към купата пред нея. Въпреки че беше почти удавена в мед, кашата ѝ горчеше и тя нямаше апетит, но ядеше.

Не ѝ се разговаряше с гостите ѝ, но това бе за предпочитане пред неприятната тишина, която се спусна над масата, щом всички приключиха с кашата. Погледна към баронесата, която попиваше устните си със салфетка.

— Синът ви, лорд Магрида, няма ли да се присъедини към нас? — попита Джанеса и веднага съжали за въпроса си. Как ли щеше да приеме Изабел този интерес към Леон? Дано не като знак, че Джанеса е готова да му даде ръката си.

— Той е неразположен — отговори с усмивка баронесата. — Макар че ако беше тук и опиташе предложената храна, надали щеше да се почувства по-добре.

— Много хора в града няма да хапнат нищо тази вечер, баронесо. Трябва да сме благодарни за това, което имаме.

— Разбира се — отвърна Изабел. Дори да се беше смутила от отговора ѝ, не го показа. — Съвсем уместно е да понасяме лишения заедно с народа.

Неискреността ѝ беше почти очевидна.

— Не може да се каже, че гладуваме — отвърна Джанеса.

— Разбира се — каза Изабел. — А и някои от нас трябва да си пазят силите.

Какво значи това? Не може да е разбрала…

— Аз… сигурна съм, че…

Изабел се усмихна.

— Искам да кажа, че заради предстоящото изпитание трябва да пазите силите си. Няма да е от полза, ако посрещнете изтощена северните орди, Ваше Величество.

— Така е, но аз съм сигурна, че ще съм достатъчно силна за онова, което предстои.

— Завиждам на увереността ви. Де и ние да бяхме толкова сигурни в победата.

— Ако се страхувате от поражение, баронесо, мога да се погрижа да ви съпроводят далеч от Стийлхейвън, преди хуртите да дойдат. Вас и сина ви.

Баронеса Магрида продължи да се усмихва.

— В никакъв случай, скъпа моя. — Скъпа моя? — С Леон сме решени да останем и да ви предложим подкрепата си.

И как точно ще ме подкрепите? Като сина ти се търкаля цял ден в леглото и закача прислужниците или като ти ме дебнеш по коридорите и ме гледаш осъдително?

— Много сме ви благодарни за това, баронесо — отвърна Джанеса и вдигна чашата с вода в подигравателна наздравица.

Изабел вдигна своята чаша с вино и отпи, без да откъсва очи от Джанеса.

Когато поднесоха следващото ястие — пиле, пълнено с лимони върху канапе от ряпа, — Одака влезе в залата и мълчаливо зае мястото си вдясно от Джанеса.

— Извинете закъснението ми, Ваше Величество. — Озърна се към сенешал Роган, който се направи, че не забелязва, но Джанеса беше сигурна в противното.

— Разбира се, Одака. Сигурна съм, че трябва да се погрижиш за много неща.

Високият воин не отговори, само се взираше в Роган, който вдигна поглед от пилето, което човъркаше.

— Има ли нещо, което трябва да знаем? — попита той.

— Знаеш, че има. — Одака продължи да се взира в него през огромната маса.

Роган го гледаше спокойно. Тези двамата не се харесваха, но това не беше новост за Джанеса; и то не само защото и тя усещаше машинациите на Роган, за да се докопа до власт.

Преди смъртта на баща ѝ тя вярваше само на Одака, а Роган беше напълно невидим. Сега, когато крал Каел вече го нямаше, сенешалът на Инквизицията като че ли се опитваше да стане незаменим в двора на Джанеса. Без значение дали го ценеше, тя усещаше, че се нуждае от всички съветници, които можеше да събере около себе си в тези опасни времена, а досега Роган не я беше подвел.

Одака обаче не споделяше мнението ѝ.

— Изглежда е станал инцидент в една от тъмниците — каза той. — Има жертви.

Джанеса погледна Роган, който сви рамене.

— Неизбежно е, когато толкова много бойци са събрани на едно място.

— Сложил си воини затани в една тъмница с наемници — каза Одака с тих и заплашителен глас. — Какво очакваше да се случи?

— Няма да се преструвам, че разбирам предубежденията ти към това племе, но те дойдоха да помогнат. Какво трябваше да направя? Да ги оставя да се скитат из града?

— Трябваше да ги отпратиш още на портата. Те не са хора, а диви зверове. Развъждани са за убийци. — Одака повиши глас. Джанеса не помнеше някога да е изпускал нервите си. — Сега три роти наемници заплашват да напуснат града, а затани са затворени в килии.

Роган вдигна помирително ръце.

— Не можеш да виниш мен за настроението на наемниците. Говори се, че искат да си тръгнат, защото не им се плаща, а не заради някаква свада. Нали така, канцлере?

Погледна към Дуркет, който се скова с издути от храната бузи.

— Ние… — рече той с пълна уста.

— Очевидно нашият предполагаем спасител — продължи Роган, — представителят на Лигата на Банкерите е изчезнал. Можем само да предполагаме, че се е качил на първия кораб към Изтока и е отнесъл със себе си обещанието за финансова помощ. — Погледна Джанеса с очакване.

Дали Роган знаеше за случилото се с Дравос и пазачите му? Дори Дуркет не беше толкова глупав, че да му каже.

— Не успяхме да стигнем до съгласие — отвърна бързо Джанеса, преди Дуркет да е сдъвкал хапката си и да изтърси нещо глупаво.

— Да — каза Роган. — И аз така чух.

Какво си чул? И къде си го чул, сенешал Роган? От някой от твоите плъхове, които се спотайват в стрехите?

Джанеса се изправи, внезапно ѝ призля от киселия вкус на лимоните. Само това ѝ липсваше — да повърне на масата за пиршества.

— Моля да ме извините — каза тя. Всички станаха и Каира се приближи до нея.

Джанеса се опита да излезе от залата със сигурна крачка. Мерик отвори вратата, а Каира се приближи още повече, за да я подкрепя. Джанеса беше благодарна за това.

Когато влезе в спалнята си, тя седна тежко на леглото, бремето ѝ я смазваше.

— Добре ли сте, Ваше Величество? Искате ли вода? — попита Каира.

Джанеса поклати глава.

— Просто ми се зави свят.

Каира седна до нея.

— Заради детето ли?

Джанеса се усмихна. Малцина знаеха, че е бременна, и тя беше благодарна за това. От всички тях на Каира се доверяваше най-много — тя беше рискувала живота си, за да я спаси; едва не умря за нея.

— Не, бебето е добре.

Вратата се отвори и тя чу, че Мерик казва на някого да изчака, преди внушителната фигура на Одака да се появи на прага.

— Всичко е наред, Мерик. Моля — кимна Джанеса на Одака да влезе, а Мерик затвори вратата след него.

Каира стана от леглото и веднага се изпъна в стойка мирно. Сега беше ред на Одака да се вгледа загрижено в Джанеса. Тя едва не се засмя. Градът всеки миг щеше да бъде нападнат, а те се тревожеха за едно момиче, на което му се беше завило свят.

Изправи се и рече:

— Добре съм. Азаи Дравос е мъртъв. Вече го няма, няма ги и коварните му магии. Съжалявам само, че не успяхме да получим парите от господаря му.

— Така е — отвърна Одака. — Без тях ще изгубим подкрепата на Свободните легиони.

Джанеса отиде до прозореца и погледна към града, който скоро щеше да бъде сравнен със земята.

— Аз съм виновна. Ако не носех дете, Дравос сигурно нямаше да се опита да се възползва от това. Вероятно щеше да играе по-честно с мен. Това ни струва всичко.

— Не, Ваше Величество — обади се изненадващо Каира. Въпреки че насаме често разговаряха, тя никога не беше дръзвала да изрази мнението си пред други хора, особено пред Одака. — Дравос знаеше какво върши от самото начало.

— Тя е права — каза Одака. — Нищо не можеше да се направи. Или той трябваше да умре, или вие щяхте да бъдете омагьосана.

— Тогава трябва да се примирим със съдбата си — каза Джанеса, все още вгледана в града.

— Не, не трябва. Всеки мъж, всяка жена и всяко дете в Стийлхейвън са готови да защитават стените му. Воините на баща ви ще се върнат скоро. Те ще укрепят редиците ни.

Каквото е останало от тях.

— Благодаря ти, Одака.

Тя искаше да каже, че е сигурна, че ще се сражават доблестно, че с такива смели и предани воини победата е сигурна. Но знаеше, че смелостта няма да е достатъчна, за да удържи онова, което прииждаше от север.