Разбитата корона

Деветнадесет

Дъждът бе спрял малко преди зората да огрее мокрите градини на двореца. Джанеса обичаше миризмата на дърветата и тревата след дъжд, макар и само през летните месеци. През лятото, когато горещото слънце сгряваше градината, дъждът само засилваше уханията на цветята. Сега, когато зимата приближаваше, миришеше единствено на кал. Все пак тя стоеше увита с кожи в градината и чакаше.

Не беше изненадана, че Азаи Дравос закъснява за срещата. Той вече играеше своята игра, местеше фигурите. И двамата бяха наясно, че тя е в слабата позиция; нейният цар вече беше паднал. Обикновено това би означавало край на играта, но Джанеса беше решена да докаже, че царицата може да е също толкова могъща, колкото и другите фигури на шахматната дъска.

Мерик и Каира стояха близо до нея, както винаги. За първи път присъствието им не я караше да се чувства в безопасност. В тази битка трябваше да се сражава сама. Нямаше да има меч и щит, макар че съдбата на Свободните държави зависеше от следващите ѝ ходове.

Странно, но Джанеса изпитваше огромна нужда от оръжие. Още когато взе в ръцете си Хелсбайн, почувства утеха от тежестта му и сега повече от всякога се нуждаеше от нея. За миг си представи как го завърта в битка и се втурва срещу врага с вдигнато острие, повела воините си.

Не ставай смешна. Ти не си обучена. Сякаш бойците ще последват едно неопитно момиче.

Джанеса се усмихна на глупостта си и се приближи до една от статуите в градината. Тя изобразяваше царствено красив воин. Харесваше я още от дете и често се чудеше кого от кралете на Стийлхейвън увековечава, макар че никой не можа да ѝ каже. Сега, докато стоеше в сянката на статуята, Джанеса осъзна, че се надява тя да я гледа как се пазари с човека, който може би държеше съдбата на града в ръцете си.

Първи се появиха охранителите на Дравос, еднаквите им червени туники изглеждаха твърде ярки сред приглушените цветове на голите дървета и храсти. Огледаха градината за възможна опасност, после застанаха така, че Азаи Дравос да мине между тях.

Пратеникът следваше бавно охранителите си. На главата му беше вързана черна кърпа, а черната роба се развяваше около глезените му. Дравос се усмихна, щом приближи, смуглата му кожа лъщеше леко на слънчевата светлина. Черният грим подчертаваше пронизващите зелени очи и му придаваше котешки вид.

Той спря пред кралицата, усмихна се и се поклони ниско, без да сваля зеления си поглед от нея.

— Ваше Величество. Трябва да ви благодаря отново, че благоволихте да се видите с мен — и то в такава приятна обстановка. Градините на Скайхелм могат да съперничат на всички дворцови градини на Изтока.

— Благодаря ви — каза тя. — Надявам се, че престоят ви досега е задоволителен. Добре ли се грижат за вас и хората ви?

— Като за крале — усмихна се и яркобелите му зъби просветнаха на тъмното лице. — Пирувал съм в дворци на султани и императори, но никога не са ме посрещали с такава щедрост, както в Скайхелм.

Тя се усмихна любезно на комплимента.

Е, добре, да прекратим ласкателствата.

— Азаи Дравос, аз обичам да говоря направо, като баща си. Добре знаете каква опасност е надвиснала над моя народ и столицата ни. Освен това знаете, че ми трябва значителна сума, за да мога да ги защитя. Лигата на Банкерите е в състояние да ми предложи тази сума. Предполагам, че сте упълномощен да сключите сделката?

Дори да беше изненадан от прямотата ѝ, той с нищо не го показа.

— Аз идвам от името на търговска компания „Бяла луна“, но имам правомощия да представлявам и Лигата на Банкерите по този въпрос, Ваше Величество.

— Добре. Тогава да говорим по същество — трябваше да разбере какво всъщност искат. Трябваше да продължи с атаката; да отправи исканията си и да види как ще ѝ отговори. — Трябват ни един милион корони, половината в монети, останалите в облигации, гарантирани от Лигата на Банкерите.

Тя чакаше реакцията му, но той не издаде нищо. Вече беше обсъдила с Одака и канцлер Дуркет нуждите на хазната. Един милион корони щяха да им стигнат за защитата на града — ако ги получеха скоро. Нямаха никакво време. Ако нямаха парите в брой, облигациите щяха да са достатъчни, за да обезпечат подкрепата на Свободните легиони. А тогава, да се надяваме, щяха да успеят да отблъснат Амон Туга и хуртите му.

Дравос се усмихна сърдечно.

— Лигата на Банкерите е готова да ви даде исканата сума.

Джанеса усети как облекчението се разлива по нея, но остана нащрек. Щом беше приел толкова бързо, вероятно щеше да поиска нещо много значително в замяна.

— Това е чудесна новина — каза тя, нетърпелива да се възползва от предимството си. — Короната може да предложи лихва…

— Не — прекъсна я Дравос, усмивката бе изчезнала от лицето му. — Лигата на Банкерите ще изплати заема изцяло и бързо. Ще искаме пълното му изплащане до пет години, без да начисляваме лихва.

Замълча. Джанеса знаеше, че я чака да зададе въпроса, да попита какво искат в такъв случай. Вече беше сбъркала, като прибързано предложи лихва. Тогава нека той да разкрие картите си сега. Нека той да направи последния ход.

Мълчанието им продължи дълго и стана съвсем очевидно, че тя няма намерение да го наруши. Дравос се усмихна на упоритостта ѝ.

— Моите съдружници ще искат земите и титлата на Анкаверн — каза накрая. — Принцът престолонаследник Моаз Байек от Джал Насан иска да се засели в Свободните държави и да установи търговски път през Мидралско море от Флийтхолм до Източните земи. Освен това ще искаме възстановяването на посолството на Меккала зад стените на Стийлхейвън, заедно с всички законни и религиозни права, и имунитет. В допълнение искаме да станем собственици на няколко мини около Силвъруол — представители на компания „Бяла луна“ вече изпратиха свои оценители да преценят доходността им и са много доволни от потенциалния добив.

Когато приключи, се втренчи право в очите ѝ. Джанеса се вгледа в дълбоките зелени очи, опитваше се да не издаде чувствата си.

Анкаверн, макар и част от Свободните държави, беше автономна провинция и сама сключваше сделките си. Ако се опиташе да им наложи да продадат земите си, вероятно щеше да последва бунт. Как щеше да се справи с него, след като хвърли целия си ресурс срещу хуртите? Освен това Тиран, лорд-губернаторът на Силвъруол, никога нямаше да се лиши от доходите си от мините. Колкото до посолството — Джанеса не хранеше никакви илюзии, че то няма да е просто фасада за машинациите на Лигата на Банкерите в нейната столица. База, от която можеха да кроят заговорите си и да ги прилагат на практика.

Нямаше начин да се съгласи с това и Азаи Дравос го знаеше. Тогава какво всъщност искаше?

Вероятно беше време да разбере.

Джанеса се усмихна на Дравос и излезе от сянката на статуята — досега не ѝ беше донесла голям късмет.

— Когато баща ми се възкачил на трона и станал господар на Скайхелм, наредил да обновят тези градини — каза тя и посочи към голите дървета и студените каменни статуи. — Намираше тук утеха, а аз си играех около него, докато взимаше трудни държавнически решения — Дравос понечи да заговори, но Джанеса продължи: — Но баща ми разполагаше с време. Аз нямам този лукс, Азаи Дравос. Времето е сред най-оскъдните ми притежания. Затова защо не спрете да го губите и не ми кажете какво всъщност искате?

Дравос се поклони, но отново не откъсна поглед от нея.

— Моите извинения, кралице Джанеса. Стари навици, трудно се преодоляват, от много години посреднича при сделки в Изтока. Обаче вие бяхте искрена с мен, затова ще ви отвърна със същото.

Той пристъпи по-близо към нея, много по-близо, отколкото ѝ се искаше. Усещаше острия аромат на дрехите му и главата ѝ почти се замая.

— Аз представлявам Калим Хан Ролир Мехели. Той е собственик на търговска компания „Бяла луна“, както и на други неща, и е един от петимата господари на Лигата на Банкерите. В замяна на парите, с които ще спасите себе си и града си от елхарима, той не иска друго освен ръката ви и всички земи и титли, които вървят с нея.

Азаи Дравос най-сетне беше изиграл последния си ход. Той беше опустошителен, но Джанеса не бе готова да признае поражението си, защото залогът беше много голям. Тя се усмихна с милата усмивка, която често бе отправяла към придворните си. Надяваше се тя да не издава нищо.

— Крайно поласкана съм от предложението — отвърна, трябваше да спечели време, за да формулира контрапредложение, но Азаи Дравос не беше вчерашен.

Той пристъпи още напред, ослепителната усмивка вече я нямаше, зелените очи сякаш бяха потъмнели.

— Моят господар няма да приеме отказ — прошепна той. — Няма друг вариант. Обявявате годежа си или градът ви и всички в него ще бъдат изпепелени.

Прииска ѝ се да отстъпи назад, но сякаш беше вкоренена в земята, прикована от този все по-притъмняващ поглед. Искаше да откаже още тук и сега, да му заяви, че никога не би обещала ръката си на човек, когото не познава, че тя е кралицата на Свободните държави и ще управлява сама до последния си ден.

Но не го направи. Нещо в очите на Дравос ѝ попречи.

Докато се взираше в тях, започна да си мисли, че вероятно предложението не е чак толкова лошо. Може би Калим беше добър избор. Той бе могъщ търговец и принц — един от най-богатите мъже на трите континента. От какво щеше да се страхува, ако той беше до нея?

Докато се взираше в очите на Азаи Дравос, той внезапно протегна ръка и отворената му длан се извърна към корема ѝ. Веждите му потрепнаха от изненада, а устните му леко се извиха в крайчетата.

Нещо в нея се раздвижи, завъртя се, сякаш от ужас. Тя искаше да се отдръпне, искаше да предпази корема си, но имаше чувството, че е уловена в мрежа и не може да помръдне, не може да защити и себе си, и живота, който растеше в нея.

— Добре ли сте, Ваше Величество?

Джанеса внезапно отстъпи назад и осъзна, че Каира е заговорила.

— Да — отвърна тя. Още се взираше в Азаи Дравос, който се усмихваше, сякаш нищо не се беше случило.

Каира хвана Джанеса за ръката, докато тя отчаяно опитваше да се овладее.

— Моля да ме извините, Азаи Дравос. Трябва да се върна в покоите си. Уверявам ви, че скоро ще получите отговора ми.

Дравос се поклони ниско и Каира я поведе през градините. Джанеса усещаше корема си стегнат и скован и за миг я обзе паника за детето.

Мерик и Каира ѝ помогнаха да се качи до покоите си и когато стигнаха до вратата, главата ѝ като че ли се беше прояснила.

— Доведете ми Одака — изпъшка тя. Каира ѝ помогне да легне, а Мерик излезе бързо да изпълни заповедта.

Джанеса сложи ръка на корема си. Беше облекчена, че отново се чувства нормално, но споменът за думите на Азаи Дравос — и за странните му очи — не излизаше от ума ѝ: Няма друг вариант. Обявявате годежа си или вашият град и всички в него ще бъдат изпепелени.

— Да доведа ли лекар, Ваше Величество? — попита Каира.

Джанеса поклати глава, после се опита да стане, като се хвана за една от колоните на леглото.

Главата ѝ се маеше. Това трябваше да е нейната възможност да блесне, да докаже куража си, да се бори за своя град и своята страна. А успя да покаже само слабостта си. Азаи Дравос беше взел връх и сега тя трябваше реши единствено дали да се омъжи за някакъв чужденец, за да спаси народа си от хуртите.

Одака отвори вратата и когато я видя, нареди на Мерик и Каира да излязат и да не казват на никого за това.

Джанеса прочете тревогата по лицето му — той знаеше, че се е провалила, че се е опитвала да се държи като истински монарх и се е оказала неспособна.

— Не знам какво да сторя — каза тя тихо и колебливо, както когато за първи път сложи бащината си корона и се врече като Защитник на Свободните държави. — Дравос иска да се омъжа за господаря му. Ще ни даде нужните пари, за да спасим града и Свободните държави, в замяна на ръката ми.

— Сложна ситуация — отвърна Одака. — Особено сега — озърна се към корема ѝ и тя веднага разбра какво намеква.

Джанеса сложи длан върху корема си и попита:

— Откога знаеш?

Одака замълча, сякаш се смути.

— От скоро. Но малко неща, които се случват зад тези стени, остават в тайна от мен.

Разбира се, че ще знае; Одака Дуур не пропускаше нищо. Затова баща ѝ му беше поверил управлението на кралството.

Тя седна в леглото. Донякъде беше облекчена, че той знае, но и засрамена. Изненада се, когато Одака седна до нея и нежно хвана ръката ѝ.

— Трябва да се вземат важни решения — каза той. — Ще ти помогна както мога, но вече не съм регент и ти трябва да решаваш. Ще можеш ли?

Джанеса го погледна и видя състрадание в очите му. Искаше ѝ се да го прегърне, но знаеше, че не е редно. Макар че можеше да му се довери, той не ѝ беше баща. Вече беше поел повече от полагащите му се отговорности. Не биваше да го обременява с още.

— Ще мога — отвърна тя. — Азаи Дравос беше съвсем ясен — трябва да се омъжа за господаря му в замяна на парите, които ни трябват.

— Ти какво му отговори?

Джанеса си спомни очите на Дравос и как се стегна коремът ѝ, когато той се приближи. Дали беше заради детето, или… заради нещо друго?

— Казах, че трябва да си помисля.

— Правилно — отговори Одака. — Но това може да не е толкова лошо предложение. Един скорошен брак би обяснил детето, което расте в теб. Твоят наследник ще бъде благородник на Свободните държави и ще наследи трона. Без значение кой ще бъде смятан за негов баща и двамата знаем, че детето ще е с благородно потекло.

Джанеса веднага осъзна заблудата му. Той предполагаше, че животът, който растеше в нея, е посят там от Рейлан Логар. Реши, че сега не е моментът да го разочарова с истината.

— Ами моят народ? Какво ще кажат те, ако се омъжа за чужденец, който няма никакво право на Стоманената корона?

— Ако не сключиш тази сделка, може да не оцелее нито този град, нито Свободните държави. Кого ще предпочете народът според теб, един крал чужденец или елхарим тиранин?

Джанеса знаеше отговора, но не можеше да се принуди да го признае. Точно това упорито се беше опитвала да избегне от самото начало. Беше отхвърлила Рейлан и Леон заради любовта си към друг мъж; обикновен мъж, убиец. Сега изглежда щеше да се омъжи за богат чужденец, когото не познаваше, единствено заради благото на страната си.

— Трябва да си помисля още — каза тя.

Одака се изправи.

— Тогава ви предлагам да мислите бързо, милейди. Детето във вас расте. Ордите се приближават от север. Каквото и да е решението ви, ще го приема, но трябва да го вземете. И то скоро.

След тези думи той излезе, а Джанеса остана да се взира след него, сложила несъзнателно ръка на корема си.

Можеше ли да спаси града си без помощта на Лигата на Банкерите? Ако откажеше предложението на Азаи Дравос, щеше да ѝ се наложи да обяснява раждането на едно незаконно дете. Дали да не избере за съпруг Леон? Беше сигурна, че майка му не би пропуснала тази възможност и няма да подложи на съмнение законността на внука си.

Каквото и да решеше, трябваше да го стори бързо.

Амон Туга приближаваше и като че ли нищо не беше в състояние да го спре.