Разбитата корона

Четиридесет и три

Не можеше да се каже колко стар е амфитеатърът. Каира предполагаше, че е по-стар от Храма на Есента, вероятно дори колкото самия Скайхелм. Той се издигаше в средата на Квартала на Короната, порутена каменна грамада. Стените му някога се бяха извисявали на сто стъпки, редовете седалки бяха побирали може би пет хиляди души, дошли да гледат зрелищата. Зрелища, които със сигурност бяха включвали кръв и смърт, за радост на тълпата. Такова щеше да е и днешното.

Каира обходи амфитеатъра от горе до долу. Голяма част от стените бяха срутени. Мястото все още беше непристъпно отвън, макар че тунелите под арената сега зееха под зимното слънце. Нямаше и следа от капан. Нямаше следа от убиец — или убийци — спотаен в засада, за да чака кралицата. Мястото изглеждаше съвсем тихо и спокойно. Но нямаше да остане такова задълго. Скоро на ешафода, построен специално за случая, щеше да се проведе екзекуция.

Каира бе чула за затани, разбира се, и колко свирепи са в битка. Бяха ѝ казали за престъпленията, които тези воини бяха извършили. Но не виждаше логика. От всичко, което бе научила за тях, излизаше, че са доблестни воини. Защо ще влизат в града под предлог, че са приятели, и ще жертват живота си, само за да избият неколцина наемници? Беше глупаво просто да ги екзекутират. Но не тя решаваше. Тя имаше една-едничка цел — да защити кралицата.

Последна обиколка на амфитеатъра, само за да се увери, че останалите от Стражата и Зелените куртки са по местата си. Тя я доведе до дървото, което растеше в центъра на арената. Тук, където навремето гладиатори се бяха били до смърт, сега се издигаше оголял ясен. Струваше ѝ се символично, че е израснало тук, където мнозина бяха умрели. Докосна кората и усети грубата ѝ повърхност. Преди да се извърне, пръстите ѝ напипаха нещо — в ствола бяха забити два пирона, а под тях някой беше издълбал символ. Изглеждаше направен наскоро, но не ѝ говореше нищо. Вероятно беше на чужд език или послание от млад любовник, което единствено любимата му може да разбере.

Е, днес тук нямаше да има любовници.

Дуркет влезе забързан в амфитеатъра. Дишаше тежко, лицето му беше влажно и зачервено.

— Тя е тук — успя да изрече през свистенето на дъха си.

Каира мина покрай него към входа на амфитеатъра. Неколцина благородници вече влизаха: областни пълномощници, придворни, управители. Сенешал Роган също беше тук, разбира се, заедно с Върховния командващ и баронеса Магрида, макар че синът ѝ изглежда липсваше. Тримата капитани на наемниците бяха сред публиката, цветните им ливреи се открояваха сред официалните одежди на придворните. Дори лорд-маршал Райдър бе решил да присъства заедно с част от своята Драконова стража.

Каира мина покрай тях на път към кралицата. Джанеса бе обградена от стражи, Мерик стоеше до нея. Чакаха тълпата да влезе.

Всеки от поданиците ѝ, който минаваше покрай нея, се покланяше почтително или правеше реверанс, но не се задържаше дълго. Хората нямаха търпение да влязат в амфитеатъра, за да видят представлението.

— Чия беше идеята екзекуцията да се проведе тук? — попита Джанеса, докато приемаше раболепните почитания на придворните си.

— На сенешал Роган — каза Одака. Той стоеше до Стражите в пълната си броня, огромният извит меч висеше на колана му. — Ако имах възможност, щях да се възпротивя на това…

— Вече го каза. Наясно съм с мнението ти по въпроса, Одака, но решението е взето.

— Трябва да се съглася с Одака — каза Каира. — Екзекуцията ви излага на риск и смятам, че това е ненужно.

— Враговете на Свободните държави трябва да бъдат наказани — отвърна Джанеса. — Колкото и ужасно да ни се струва това.

— Но тук ли? На това място? Пред жадна за кръв тълпа?

— И на мен не ми харесва — каза Джанеса, когато магистра Гелредида и нейният чирак се появиха след последните зрители. Момчето се поклони нервно на кралицата. — Но това място не е по-лошо от всички други. А и ще дадем чудесна възможност на евентуален убиец.

— Лудост е да се предлагате така като жертвено агне — каза Одака.

— Аз съм добре защитена — отвърна Джанеса. — Нали, Каира?

Не, не си. Оголваш си шията с надеждата да примамиш вълка и не знам дали аз, или някой друг, ще успее да го спре, преди да ти разкъса гърлото.

— Да, Ваше Величество — каза тя.

Джанеса посочи към входа на амфитеатъра.

— Ще влизаме ли?

Каира поведе към специалния участък от арената, ограден за кралицата. Скоро след като заеха местата си, изведоха първия затани. Той не се съпротивляваше, вървеше гордо. Ръцете му бяха оковани, устата му беше покрита с някаква метална маска, а на врата му имаше нашийник, свързан с дълъг метален прът. Сърцето на Каира се сви от унижението на този воин. След това се сви още повече от реакцията на тълпата.

Зрителите започнаха да дюдюкат и подвикват като деца на куклено представление — този горд воин беше принизен до злодей в някакъв нелеп фарс.

Още петима затани бяха изведени. Четирима от тях бяха високи и горди като първия и посрещаха с чест съдбата си. Последният, огромен и могъщ, с пронизващи сини очи, се въртеше и дърпаше в оковите и ръмжеше зад металната маска, която стягаше челюстите му.

Всички шестима тръгнаха към дървения ешафод в края на амфитеатъра и бяха принудени да коленичат. Каира видя как палачът провери дали секирата е добре наточена.

Сенешал Роган се качи на ешафода и с жест накара тълпата да притихне.

— Ваше Величество — каза той и се поклони през арената на Джанеса. — Благородни дами и господа. Събрахме се тук, за да присъстваме на древен ритуал — екзекуция на врагове на Стийлхейвън. Тези шестима мъже са от най-опасния вид. Врагове на Свободните държави, които искат да видят нашия обичен град разрушен. Предатели на Короната и слуги на страшния ни враг Амон Туга…

— Богове! Призлява ми от този човек — прошепна Одака и се извърна, за да не гледа Роган.

— … господаря елхарим, който е само на дни път от града ни.

Част от зрителите явно не бяха чули новината и зашумяха паникьосани. Някои дори тръгнаха към изхода на амфитеатъра, нетърпеливи да напуснат града, преди хуртите да пристигнат.

— За наше съжаление — продължи сенешалът — трябва да изпълним това необходимо задължение. Доведете първия осъден.

Трима от Зелените куртки с мъка накара един от воините затани да се изправи. Щом видя дръвника и палача, той започна да се бори, но дори могъщ мъж като него не можеше да се освободи от нашийника и оковите.

Преди да го блъснат към дръвника, вниманието на Каира беше привлечено от някакво странно движение, което улови с периферното си зрение. Погледна към ясена, чиито голи клони се протягаха към бледото небе. Като че ли никой не го забелязваше, толкова погълнати бяха всички от екзекуцията, но тя застана нащрек. Пристъпи напред — стори ѝ се, че дървото се олюлява, макар че стволът изглеждаше стабилен. Когато се приближи, видя, че символът, издълбан в кората под забитите пирони, символът, който бе сметнала за любовно послание, кипи от гърчещи се личинки.

Каира отстъпи назад. Догади ѝ се при вида на тази развала.

Дървото отново потрепери.

Тя чу как някъде отзад Роган нареди да изпълнят първата екзекуция.

Стволът на дървото проскърца и изстена, раздвижи се, кората се разпука и клоните се разтресоха. С оглушителен трясък стволът му се разцепи.

Всички притихнаха.

Сякаш надигаше глава, половината дърво се изправи. Клоните, които преди се протягаха към небесата, сега висяха зад него като призрачна грива.

— На оръжие — извика Каира. Отдръпна се и измъкна меча си, точно когато тълпата се разкрещя.

Дървото се изтръгна от земята със страховита сила. Пръст и камъни се провлачиха след корените му, които, като десетки подобия на крайници, се измъкнаха от земята. Клоните се гърчеха като пипала на огромна сепия, дървото вдигна безоката си глава и отвори беззъба паст в ням вой на новородено.

Арената избухна от рева на ужасените зрители.

Един рицар от Стражата се втурна покрай Каира с насочено за атака копие. Той прониза с яростен вик един подобен на крак израстък на чудовището и Каира потресена се втренчи в бялата гадост, която бликна от раната. Адското чудовище се завъртя и раззина уста в безмълвен вик. После замахна с един от дебелите си клони, помете рицаря от арената към вече бягащите зрители и той се стовари на земята с ужасен тътен.

Тогава ясенът се извърна страховито към кралицата и като че ли я смрази с безокия си поглед. После тръгна към нея с проскърцване на огромните си израстъци, повлече се по арената, като забиваше дебелите си корени в земята.

Каира чу как лорд-маршал Райдър изкрещя на Драконовата стража и те бързо се строиха на пътя на чудовището. Стражи хукнаха да се присъединят към тях, вдигнали щитове и копия, а тълпата бягаше.

Каира се чувстваше странно мудна. Раните ѝ още я боляха, но трябваше да действа.

Огромното създание се приближаваше към кралицата, като помете няколко злощастни придворни по пътя си и ги запрати към купчина порутена зидария.

Таник изрева на хората си и те се втурнаха напред. Започнаха да секат с мечовете си ствола и размахващите се клони. Бяла гадост течеше от създанието, но то не спираше, а си пробиваше път през рицарите с бронзови брони.

Те нямаше да успеят да го спрат, преди да е стигнало до Джанеса.

— Изведете кралицата! — изкрещя отчаяно Каира.

Мерик откъсна очи от създанието, сграбчи кралицата и я задърпа от трибуната. Нямаше начин да стигне до изхода на амфитеатъра, който беше блокиран от приближаващото чудовище, затова поведе Джанеса към порутените тунели на арената. Последваха ги неколцина от Стражата.

Каира се обърна пак към противното чудовище и видя, че рицарите удържат атаката му, но явно не успяваха да го унищожат. Никога нямаше да победят това създание; то беше дело на черна магия и без съмнение щеше да избие всички. За миг тя се запита къде, по дяволите, се е дянала магистрата, но после всичките ѝ мисли се насочиха към битката.

Каира стисна здраво меча си и се втурна да помага на защитниците.