Пазителката

QUADRAGINTA QUINQUE Изгубените души

Намирахме се в последния, Пети кръг. Близко бе до ума, че тук ни очаква най-тежкото изпитание, но се надявах поне да бъде последното.

Петра бе предложила да застане първа на пост. Лакланд и Делф вече спяха, а аз лежах върху твърдото импровизирано легло с Хари Две до себе си.

Не бях разказала на другите за преживяното под водите на Обол. Не виждах смисъл, а и как можех да им го опиша?

Та значи, аз умрях от проклетото пронизване в гърдите, но ето че сега вече съм възкръснала от мъртвите и всичко е страхотно. Искате ли да видите белега от смъртоносната ми рана? Направо ще паднете!

Простенах и закрих лицето си с длан. После бавно посегнах с другата ръка към гърдите си. Знаех, че рано или късно ще трябва да го сторя, колкото и да се боях какво ще открия там. Помнех точно къде се намираше раната. Бръкнах под дрехите си, очаквайки с трепет да се натъкна на някаква противна следа от нея, но пръстите ми напипаха единствено гладка кожа.

И все пак у мен оставаше усещането, че съм някак омърсена, променена завинаги. И — което бе най-тежко от всичко — безкрайно различна от своите другари.

Делф и аз бяхме изживели рамо до рамо всякакви премеждия, но не и това. През него бях минала сама. И слава богу, че беше така.

Извадих пергамента от наметката си и призовах Силен. Той се появи само след миг.

— Прекосихме река Обол — изрекох тихо. — Вече сме в Петия кръг.

— А плащането на лодкаря Рубес? — попита той.

Описах му с няколко думи какво ми се бе случило.

— Аз бях умряла, Силен. Вече се превръщах в част от онази стена.

— Но си намерила кураж да се бориш и си извоювала свободата си. Това е огромно достижение, Вега. Никога не го забравяй.

— Астрея каза, че й е известно много малко за Петия кръг, като изключим това, че е създаден от мой прародител на име Джаспър Джейн. Който очевидно се увличал по черна магия. Все пак спомена, че може да е обиталище на изгубени души.

Старецът доби угрижен вид.

— Изгубените души са тънък лед, Вега. Много тънък.

— Но как може една душа да бъде изгубена? Винаги съм смятала, че щом тялото умре, душата си отива заедно с него.

— О, не. Тленната обвивка е крехка, докато душата, за разлика от нея, е доста издръжлива. Душата може да живее без тяло. Всъщност, ако трябва да сме точни, тялото също може да живее без душа, макар да се надявам никога да не срещна бездушно тяло. Съмнявам се, че подобна среща би била забавна. Виж, безтелесната душа може да е доста приятна и сговорчива. В някои отношения аз самият спадам към тази категория.

— Е, това поне е известно утешение.

— Но нито за миг не се заблуждавай, че всички души, разделени от телата си, са цвете за мирисане.

— В смисъл?

— Една зла душа си остава такава независимо дали е обвита в плът, или не. Загубата на физическата същност не я променя, дори е възможно да я направи още по-зла. Препоръчвам ти да подхождаш със здравословен скептицизъм към всички души, докато не се убедиш със сигурност към кой тип принадлежат.

— А как да позная? — попитах смутено.

— Една добра индикация е дали ще се опитат да те убият, или не.

Осенена от внезапна идея, извадих пръчката на Петра.

— Нали спомена, че лесно би познал дали една пръчка е маладонска?

— Докосни с нея пергамента — каза старецът.

Поех си дълбоко дъх и го сторих.

Образът му моментално изчезна от страницата.

Почуках по нея със собствената си пръчка и той се появи отново.

— Е, маладонска ли е?

— Без капка съмнение.

Сбогувах се с него и прибрах свитъка, изпълнена с мрачни предчувствия.

След като поех стражата и Петра си легна, отидох да сръчкам Делф.

— Събуди се, трябва да поговорим.

— За какво, Вега Джейн? — попита сънено той.

— За Петра.

Лицето му веднага доби леко гузен вид.

— Но ние сме просто приятели. Нали вече ти казах, че ми е жал за нея.

— Не ме е грижа дали я харесваш, или не, Делф. Тя е красива, упорита, има силен дух и изобщо е… удивителна.

— Тоест нещо като теб?

Вече се готвех да мина по същество, но думите му ми дойдоха като гръм от ясно небе.

— М-моля? — заекнах.

— Искам да кажа, че и ти притежаваш тези качества, Вега Джейн, дори повече от тях. Но в други отношения двете сте много различни.

— Например?

— Например ти винаги гледаш да помогнеш на другите. Ето, и у дома в Горчилище посещаваше майка си и баща си, грижеше се за брат си. Стана моя приятелка, докато всички други ми се подиграваха. Докато Петра, когато се разправяхме с оня проклетник Рубес, бе готова да жертва Лакланд, защото знаеше, че ти си по-необходима за начинанието ни. Ти никога не би сторила това.

Погледите ни се срещнаха. Двамата едновременно се пресегнахме и ръцете ни се вплетоха. Аз исках да направя и нещо повече. Исках да го целуна, но той ме прекъсна с думите:

— Та какво искаше да ми кажеш за Петра?

Бавно измъкнах пръсти от неговите.

— Може да почака засега. Извинявай, че те събудих.

Отидох да сменя Петра на поста, потънала в размисли.

Тя можеше да е също така откъсната от своето минало, както и аз. Но относно душата й — ако използвах думите на Силен — рано или късно трябваше да се убедя към кой тип принадлежи.

Надявах се само отговорът на този въпрос да не ми коства живота.