Изворът умираше. Кипеше и къкреше в пищния си затвор от мрамор и злато. Това беше най-добрият изход. Да държиш такава сила в плен, не е редно. Това противоречи на природния баланс. Но можех да почувствам предсмъртната й агония в собственото си тяло и болката беше ужасна. Само благодарение на новата сила вътре в мен можех да я понеса.
Но Есико беше прекарала целия си живот със силата на извора вътре в себе си. Нейното беше борба на живот и смърт.