Кабира

Когато вдигнах черепа от земята и усетих изключителната му сила в ръката си, осъзнах какво трябва да направя. Заради Есико. Погледнах към нея, моята многообична дъщеря, всичко, което ми беше останало на този свят, и очите ми се замъглиха от сълзи, тъй като знаех, че тя ще ме намрази. Че за да я спася, ще трябва да я загубя завинаги.

— Обичам те — прошепнах аз, но само черепът и Анджи ме чуха.

В същия миг, в който Йона заби ножа в гърдите на Искан, аз се обърнах и хвърлих черепа във водата.

Все още мога да чуя писъка на Есико. Отначало си помислих, че се разкрещя заради раната на баща си, после реших, че е видяла какво сторих. Но тя се строполи на земята и лицето й се сгърчи от болка.

— Гори! — изпищя тя. — Татко, помогни ми!

Загрузка...