Наондел (Мария Турчаниноф) читать бесплатно онлайн полную версию книги

Сулани

Тя му се беше противопоставила, това момиченце. Беше толкова малка, как успя да се противопостави на него, на неговите желания, заплахи и насилие? Погледнах я. Кльощави крайници, черна коса, спускаща се като буен поток върху раменете й. Искан пред нея, изпълнен с пулсиращата тъмна сила. Как можа да устои?

Тя притисна гръб до стената. Ние всички стояхме около нея и гледахме какво се случва, но никоя от нас не се намеси. Дори и аз. Въпреки че ръцете ми туптяха с новопридобитата си сила и въпреки че имах нож в колана си. Оттогава това ме изпълва със срам. Бяхме много, а той беше сам, но властта му върху нас беше толкова голяма, че не смеехме да направим нищо. В продължение на няколко години той ни притежаваше и ръководеше всички наши действия. Тялото ми все още си спомняше болката, която му беше причинил. „Ще убие всички ни — помислих си — и не можем да сторим нищо, за да го спрем.“