Йона положи Мизра на земята. Разкопча елека си с бавни, изпълнени с достойнство движения. Оголи шията си.
Сега беше безсилна. Беззащитна.
— Готова съм. Кръгът ще бъде завършен. Животът и смъртта са едно и също.
Мъжът се засмя, направи няколко крачки към Йона и започна да развързва панталоните си. Тя поклати глава спокойно.
— Знаеш, че не трябва да омърсяваш тялото ми, за да не оскверниш жертвоприношението — каза Йона.