Наондел

Кларас

Мъжът облиза устните си.

— Малка птичке, знаеш, че никога не ме е било грижа за жертвата ти. Но съм много заинтересован от тялото ти. — Той извади члена си и чух как Есико се задъхва.

— Татко, не тук.

Той не отговори.

Положих ръце върху корема си. Бяхме стигнали толкова близо до успеха, до бягството, а сега щеше да убие всички ни. Бях убедена в това. Тогава имаше ли значение какво щеше да направи с тялото на Йона преди това?

Като че ли вече не го беше причинявал на всички нас. Огледах се. Можех ли да се измъкна, без някой да ме забележи?

Йона посегна към черепа, но мъжът го изрита далеч от нея. Кабира се наведе и го вдигна. Задържа го в едната си ръка и го погледна удивено. Мъжът не й обърна внимание.

Йона притисна по-силно гърба си до стената, оглеждайки се диво наоколо. Цялото й спокойствие се беше изпарило.

— По-скоро бих умряла!

Мъжът цъкна с език и обви ръката си около шията й.

— Колко си обсебена от собствената си смърт. — После я пусна, засмя се, пъхна члена в панталоните си и извади един нож. — Ето. — Подаде й ножа. — Мога да те обладая и след това. Но силно се съмнявам, че желанието ти да умреш ще остане тъй силно, ако трябва сама да вземеш решението.

Йона се вторачи в ножа, сякаш не можеше да разбере как беше попаднал в ръката й.

— Аз чаках смъртта. Бях готова за нея. През целия си живот бяха обучавана за нея. Чудовището и жертвоприношението, това е основата, върху която се изгражда кръгът. — Тя се засмя. Заби поглед в Искан. Вече не изглеждаше малка и слабичка. Изведнъж сякаш се извисяваше над мъжа. — Историята за чудовището и жертвоприношението би могла да има и друг край. — Тя вдигна ножа на Искан с нетрепваща ръка. Допря върха до гърлото си. Притисна го към оголената кожа. Искан се усмихна — онази усмивка, която всички познавахме твърде добре.

— Не и за мен. — Той вдигна ръце и ги протегна към нея. — За чудовището всяка смърт е една и съща.

— Всяка смърт е една и съща — повтори Йона. — Тъй да бъде.

Тя обърна ножа светкавично бързо и го заби в гърдите му.

В същия миг Кабира хвърли черепа в извора.

Есико изпищя.