Изкушена

ЧЕТЕРИЙСЕТА ГЛАВА Хийт

Хийт се запита дали Зоуи съзнава, че разбива сърцето му. Не искаше да бъде далеч от нея. Напротив, искаше още от нея. Проблемът беше, че искаше най-доброто за нея. Още от началното училище. Той си спомняше деня, в който се влюби в нея. Майка й беше ядосана и я бе завела при една приятелка, която работеше в салон за красота за момичета. Двете бяха решили, че ще бъде страхотно, ако подстрижат дългите черни коси на Зи. На другия ден тя се появи в училище със съвсем къса коса, която стърчеше и изглеждаше бухнала. Всички деца шушукаха и й се смееха. Големите й кафяви очи бяха огромни и уплашени и Хийт си помисли, че никога не е виждал по-красиво момиче. Той й каза, че харесва косата й… пред всички, в столовата на обяд. Зи имаше такъв вид, сякаш щеше да се разплаче, но Хийт занесе подноса с храната й на масата и седна при нея, въпреки че не беше престижно да седи до момиче. В онзи ден Зи направи нещо със сърцето му, И оттогава не беше преставала да го прави. И сега Хийт щеше да намери човека, който притежаваше част от сърцето й, защото така беше най-добре за Зоуи. Той прокара пръсти през косата си. Някой ден всичко това щеше да свърши. Зи щеше да се върне в Тулса и макар че през повечето си време щеше да бъде в Дома на нощта, щеше да бъде с него, когато може. Пак щяха да ходят на кино. Тя щеше да го гледа как играе футбол с отбора на Оклахомския университет. Всичко щеше да бъде нормално отново или поне доколкото можеше да бъде нормално. Хийт щеше да чака дотогава. Щом тези щуротии с Калона се оправеха… а Зи щеше да ги оправи, Хийт беше убеден в това, нещата щяха да потръгнат. Неговата Зи щеше да се върне. Или толкова от нея, колкото тя можеше да му даде. И това щеше да му бъде достатъчно.

Хийт тръгна по пътеката, която водеше извън двореца, и продължи в посоката, в която се беше отправил Старк. Той се огледа, но не видя друго освен голямата каменна стена вляво и парк, пълен с живи плетове, високи колкото него. Хийт разгледа парка, докато вървеше, и установи, че живите плетове образуват кръгъл, преплетен мотив. Реши, че е старинен лабиринт, и си спомни легендата от гръцката митология за Минотавъра на острова на някакъв богат цар, чието име нямаше начин да си спомни.

По дяволите, той осъзна колко е тъмно едва когато се отдалечи от светлините на двореца. Беше толкова тихо, че се чуваше плискането на вълните от другата страна на каменния зид. Хийт се запита дали да не извика името на Старк, но реши, че като Зи, и воинът се нуждае от малко самота.

Всичките тези вампирски истории му идваха в повече и беше нормално да му трябва време да ги обмисли. Не че Хийт не можеше да се разбира със Старк и другите вампири. По дяволите, Хийт дори харесваше някои вампири и новаци. Всъщност Старк беше свестен. Само Калона объркваше нещата.

И после, сякаш мислите му доведоха безсмъртния при него, Хийт чу гласа на Калона, който се разнесе в нощта, и забави крачка, за да не настъпи някое камъче по пътеката.

— Всичко върви точно по плана ни — каза Калона.

— Мразя лицемерието! Не мога да понасям, че ти се преструваш за нея на нещо, което не си.

Хийт позна гласа на Неферет и се промъкна по-наблизо. Скри се в дълбоките сенки и безшумно се долепи до стената. Гласовете се чуваха от парка, вдясно от него, и той се запромъква към отвор в живия плет, който очевидно беше изход, и в лабиринта видя Калона и Неферет. Те стояха до фонтан. Хийт въздъхна облекчено. Звукът на падащата вода сигурно бе заглушил стъпките му. Той притисна гръб до студения каменен зид, вгледа се в тях и се заслуша.

Ти го наричаш преструвка, а аз го определям като друга гледна точка — отвърна Калона.

— Затова можеш да я лъжеш и пак да изглежда така, сякаш казваш истината — троснато каза Неферет.

Калона повдигна рамене.

Зоуи иска истината… затова ще й я дам.

— Избирателно.

— Разбира се. Но нима всички простосмъртни, вампири, човеци и новаци, не избират своите истини?

— Простосмъртни. Говориш така, сякаш ти си далеч от нас.

— Аз съм безсмъртен и това ме прави различен, дори от теб, въпреки че силите ти на Тси Сгили те превръщат в нещо, което е близо до безсмъртна.

— Да, но Зоуи съвсем не е безсмъртна. Продължавам да мисля, че трябва да я убием.

— Ти си кръвожадно същество — засмя се Калона. Какво ще направиш? Ще отрежеш главата й и ще я набучиш на кол, както направи с другите две, които се изпречиха на пътя ти?

— Не ставай смешен. Няма да я убия по съшия начин, както убих тях. Би било твърде очевидно. Тя може да пострада при нещастен случай, когато отиде във Венеция утре или вдругиден.

Сърцето на Хийт затуптя толкова силно, че той беше сигурен, че те ще го чуят. Неферет беше убила двете преподавателки на Зоуи! И Калона знаеше за това и го намираше за смешно. Нямаше начин Зоуи да мисли, че в него е останало нещо добро, след като чуеше това.

Не, не е необходимо да убиваме Зоуи — рече Калона. — Скоро тя сама ще дойде при мен. Вече съм засадил семената за това. Трябва само да чакам да разцъфнат и после силите и способностите й, които са огромни, въпреки че е простосмъртна, ще бъдат на мое разположение.

— На наше разположение — поправи го Неферет.

Едното черно крило на Калона се повдигна и погали тялото на Неферет. Тя се наклони към него.

— Разбира се, моя кралице — промълви той и я целуна.

Хийт имаше чувството, че гледа порно филм, но не можеше да помръдне. Вероятно трябваше да остане там, докато те наистина започнеха да се любят, и после да се измъкне, да отиде при Зоуи и да й каже какво е чул.

Ала Неферет го изненада, като се дръпна от Калона.

— Не. Не можеш да правиш любов със Зоуи в сънищата и с очите си пред погледите на всички, а да очакваш да ти дам тялото си. Тази нощ няма да бъда твоя. Усещам присъствието й.

Тя отстъпи назад от Калона. Дори Хийт беше завладян от красотата й. Буйните й кестеняви коси се спускаха около нея. Копринената рокля й беше прилепнала като втора кожа, а гърдите й се виждаха почти целите, докато дишаше учестено.

— Знам, че не съм безсмъртна, нито съм Зоуи Редбърд, но и моите сили и способности са огромни и не трябва да забравяш, че аз убих последния мъж, който се опита да има и мен, и нея.

Неферет се завъртя, махна с ръка, раздели живия плет пред себе си и мина през него. Калона остана сам и се втренчи в гърба й.

Хийт се приготви да се измъкне бавно, когато Калона обърна глава и кехлибарените му очи се насочиха точно към мястото, където стоеше.

— Е, малко човече, сега ще разкажеш страхотна история на моята Зоуи.

Хийт погледна безсмъртния в очите и разбра две неща извън всякакво съмнение. Едното беше, че съществото ще го убие, а второто, че преди да умре, трябва някак да покаже на Зоуи истината. Хийт не трепна от погледа на крилатия, а използва цялата сила на волята си, която се беше научил да обуздава на друг вид бойно поле — футболното игрище — и я насочи чрез кръвната връзка на тяхното Обвързване, опитвайки се да намери природната стихия, е която Зоуи имаше най-силна връзка — духа. Сърцето и душата му изкрещяха в нощта. Дух, ела при мен! Помогни ми да предам посланието си на Зоуи! Кажи и, че трябва да ме намери! В това време гласът му спокойно каза на Калона:

— Тя не е твоята Зоуи.

— Моя е — отвърна Калона.

Зи! Ела при мен! — извика душата на Хийт.

— Не, ти не познаваш моето момиче.

— Душата на твоето момиче принадлежи на мен и няма да позволя на Неферет или на теб, или на някой друг да промени това. — Калона тръгна към Хийт.

Зи, само ние двамата с Калона сме, мила! Ела при мен!

- Какъв беше изразът, който вампирите употребяват? — попита Калона. — Мисля, че беше… „любопитството уби котката“. Струва ми се напълно уместен за настоящото положение.

— Аз съм идиот! — измърмори под носа си Старк, докато минаваше през главния вход на двореца.

— Нуждаеш ли се от упътване? — попита го воинът, който пазеше на прага.

— Да. Искам да знам къде е стаята на Афродита, пророчи-цата човек, която дойде с нас днес. О, аз съм Старк, воин на Висшата жрица Зоуи Редбърд.

— Знаем кой си — отвърна вампирът и отмести поглед към червените татуировки на Старк. — Всичко това е много интересно.

— Аз не бих употребил думата „интересно“.

Воинът се усмихна.

— Ти не си свързан много отдавна с нея, нали?

— Не. Само от няколко дни.

— Ще става по-добре… и по-зле.

Е, благодаря. — Старк въздъхна продължително. Въпреки че Зоуи го побъркваше, той знаеше, че никога няма да я изостави. Старк беше неин воин. Колкото и трудно да станеше, мястото му беше до нея.

Воинът се засмя.

— Апартаментът, който търсиш, е в северното крило на двореца. Тръгни наляво оттук и се качи по първото стълбище вдясно. Целият апартамент на втория етаж е определен за вашата група. Там ще намериш приятелите си.

— Благодаря ти още веднъж.

Старк се отправи в посоката, в която пазачът го изпрати. Вървеше бързо. Нещо го глождеше. Мразеше, когато изпитваше такова чувство. Това означаваше, че нещо не е наред и моментът не е подходящ да се ядосва на Зоуи. Бедата бе там, че беше адски трудно. Старк усещаше, че Калона я привлича. Защо тя не проумяваше, че Калона е лош, по дяволите? В него не беше останало нищо за спасяване… и вероятно никога не бе имало нещо, което заслужаваше да бъде спасено.

Старк трябваше да я убеди, че е прав. И за да го стори, трябваше да престане да позволява чувствата му към нея да объркват мислите му. Зоуи беше умно момиче. Той щеше да поговори е нея. Спокойно. Тя щеше да го послуша. Зоуи го слушаше още от първия ден, в който се срещнаха, и преди между тях да се зароди нещо. Старк щеше да я убеди пак да го послуша.

Той изкачи стъпалата по три наведнъж. Първата врата вляво беше открехната и Старк видя разкошно обзаведена стая с две малки канапета и няколко неудобни стола, всичките тапицирани в златисто и кремаво. Не се ли цапаха лесно? Той чу приглушени гласове и тъкмо отваряше вратата, когато чувствата на Зоуи го блъснаха като приливна вълна.

Страх! Гняв! Объркване!

В главата й се въртеше бъркотия от емоции и Старк не можеше да пресее нищо друго освен основните чувства.

— Старк? Какво има? — Дарий се приближи до него.

— Зоуи! — успя да извика дрезгаво Старк. — Тя е в беда! — И после силата на чувствата й го накара да залитне. Щеше да падне, ако Дарий не го беше хванал.

— Овладей се! Къде е тя? — Дарий го хвана за раменете и го разтърси.

Старк вдигна глава и видя разтревожените лица на приятелите на Зоуи, които се бяха втренчили в него. Той поклати глава и се опита да разсъждава въпреки ужаса, вцепенил ума му.

— Не мога… Аз…

— Трябва! Помъчи се да не мислиш за нищо. Остави инстинктите ти да надделеят и поемат контрола. Воинът винаги може да намери дамата си.

Тялото му трепереше, но Старк кимна, обърна се, пое си три пъти дълбоко дъх и сетне произнесе една дума:

— Зоуи!

Името отекна като ехо във въздуха около него. Той се съсредоточи върху него, а не върху хаоса в съзнанието си. Мислеше само: Зоуи Редбърд, моята дама.

И сякаш думите се превърнаха в спасително въже и започнаха да го теглят.

Старк побягна.

Усещаше, че Дарий и другите тичат след него. Смътно забеляза изненаданото изражение на пазача, с когото преди малко бе разговарял, но не му обърна внимание. Мислеше само за Зоуи и оставяше силата на клетвата му да го тегли към нея.

Имаше чувството, че лети. Не си спомняше как намери пътеката покрай лабиринта, но по-късно се сети, че под краката му хрущят камъчета, докато надбягваше дори Дарий, благодарение на бързината, вдъхновена от клетвата му.

Но въпреки това закъсня.

Дори да живееше и петстотин години, Старк никога нямаше да забрави какво видя, когато изскочи от завоя на пътеката. Гледката завинаги се запечата в душата му.

Калона и Хийт бяха с гръб и най-далеч от него. Двамата стояха до външната крепостна стена, която опасваше острова и го предпазваше от погледите на жителите на Венеция.

Зоуи беше по-близо до него, само на няколко метра, но и тя като Старк бягаше, а после вдигна ръце и заповяда:

— Дух! Ела при мен!

Калона също вдигна ръце и хвана лицето на Хийт, сякаш да го погали, а сетне с едно-единствено, неудържимо движение низвергнатият безсмъртен завъртя главата му, прекърши врата му и го уби мълниеносно.

С вик, изтръгнат от душата й и изпълнен с толкова терзание, че Старк не я позна, Зоуи изкрещя: Нееее! и хвърли блестящото кълбо на духа към Калона.

Калона пусна Хийт и се обърна към нея. На лицето му беше изписано стъписване. Силата на природната стихия го завъртя във въздуха и го запрати над крепостната стена и към океана. Той нададе отчаян вик. Огромните му криле го повдигнаха над водата и го понесоха в студената нощ.

Но на Старк не му пукаше за Калона, нито дори за Хийт. Той хукна към Зоуи. Тя лежеше свита на земята недалеч от Хийт. Беше по лице и Старк разбра ужасната истина, преди да стигне до нея. Старк падна на колене и нежно я обърна. Очите й бяха отворени и гледаха втренчено, но безизразно.

С изключение на сапфирените очертания на Белега на обикновен новак всичките й други татуировки бяха изчезнали.

Дарий стигна пръв до тях, коленичи до Зоуи и провери пулса й.

— Жива е — каза той, а после проумя какво вижда и възкликна: — Боже, татуировките й! — Дарий нежно докосна лицето й. — Не разбирам. Той озадачено поклати глава и сетне погледна Хийт. — Момчето…

— Мъртво е — отговори Старк, изумен, че гласът му звучи нормално, когато всичко в него крещи.

Афродита и Деймиън дотичаха при тях.

— О, Боже! — извика Афродита и приклекна до главата на Зоуи. — Татуировките й!

— Зоуи! — изкрещя Деймиън.

Старк чу, че Джак и Близначките се присъединиха към тях. Те плачеха. Не можеше да направи нищо друго освен да вземе Зоуи в обятията си и да я притисне до себе си. Трябваше да я защити. Трябваше.

Гласът на Афродита проникна през скръбта му и стигна до него.

— Старк! Трябва да пренесем Зоуи в двореца. Някой там може да й помогне. Тя е жива.

Той погледна Афродита.

Засега диша, но нищо повече.

— Какви ги говориш? Зоуи е жива — упорито повтори Афродита.

— Зоуи видя как Калона убива Хийт и призова духа, за да се опита да му попречи, но закъсня да го спаси. Също както аз закъснях да спася нея — изкрещя съзнанието му, но със спокойния глас на странник, той продължи да обяснява. — Когато хвърли духа срещу Калона, Зоуи знаеше, че е закъсняла, и душата й се разби. Знам го, защото съм свързан с душата й и я почувствах как се разбива. Зоуи вече не е тук. Това е само празната й черупка.

И после Джеймс Старк, воинът на Зоуи Редбърд, наведе глава и се разплака.