Изкушена

ДВАЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА Зоуи

— Тази работа не ми харесва — повтори Старк.

— Вече го каза — напомни му Афродита. — На никого от нас не му харесва, но това няма да накара тъпото стихотворение да изчезне.

— Пророчество — поправи я Деймиън. — Стиховете на Кра-миша са пророчески.

— Това не е непременно лошо — обади се Дарий. — Пророчество означава, че сме предупредени.

— Стиховете на Крамиша и виденията на Афродита се комбинират и ни въоръжават с мощно средство — заяви Ле-нобия.

— Ако съумеем да ги изтълкуваме — рекох аз.

— Изтълкувахме последното — напомни ми Ленобия. — Ще разгадаем и това.

— Независимо от другото, мисля, че всички сме съгласни, че Зоуи трябва да отиде при Калона — каза Дарий,

За това съм създадена — обадих се аз и думите ми привлякоха вниманието на всички. — Мразя го и не знам какво да направя. През повечето време имам чувството, че съм гигантска снежна топка, която се търкаля по планински склон през зимата, но не мога да пренебрегна истината. — Спомних си какво ми прошепна Никс и добавих: В истината има сила, така както и във вземането на правилното решение. Истината е, че аз съм свързана с Калона. Спомням си връзката и че ми беше трудно да се справя с него, но веднъж нещо в мен го победи. Трябва да открия това нещо и да направя избора да го победя отново.

— Този път може ли завинаги? — попита Стиви Рей.

— Сериозно се надявам да е така.

— Е, и няма да бъдеш сама — каза Старк.

— Точно така — потвърди Деймиън,

— Абсолютно — обади се Шоуни.

— Да — съгласи се и Ерин.

— Всички за един и един за Зоуи! — провикна се Стиви Рей.

Погледнах Афродита, която въздъхна драматично.

— Е, добре. Където са интелектуалните изроди, там съм и аз.

Дарий я прегърна.

— И ти няма да бъдеш сама, красавице моя.

Едва след известно време осъзнах, че Стиви Рей не е казала, че ще се присъедини към нас.

— Солидарността ви е хубаво нещо, но не можем да действаме, защото не знаем къде е Калона — рече Ленобия.

— В моя сън аз го намерих в замък на някакъв остров уточних аз.

— Нещо видя ли ти се познато? — попита Деймиън.

— Не, но беше много красиво. Водата беше невероятно

синя и навсякъде имаше портокалови дръвчета.

— Това не стеснява много кръга — отбеляза Афродита. — Портокалови дръвчета има на много места… Флорида, Калифорния, Средиземноморието. И на всичките тези места има острови.

— Той не е в Америка — машинално отговорих аз. — Не ми е ясно откъде го знам, но е така.

— Тогава ще го приемем за истина — каза Ленобия,

Доверието й ме накара да се почувствам добре, но и нервна. И ми се догади.

— Е, добре обади се Стиви Рей. Може би знаеш още неща за мястото, където той се намира, но известно време не трябва да мислиш за това, за да се сетиш.

Провинциалистке, не говориш логично. Аз ще го преведа от селски оклахомски на английски. — Афродита се обърна към мен: — Без да мислиш за това, ти знаеше, че Калона не е в Америка. Може би се опитваш твърде усилено да си спомниш. Трябва да се отпуснеш и ще се сетиш.

— И аз точно това казах — измърмори Стиви Рей,

— Двете са като близначки — отбеляза Шоуни.

— Колко смешно — съгласи се Ерин.

— Млъкнете! — викнаха едновременно Афродита и Стиви Рей и Близначките се запревиваха от смях.

— Хей, защо се смеете? — попита Джак, докато влизаше в стаята. Забелязах, че по лицето му все още има следи от сълзи и очите му са тъжни.

Той отиде при Деймиън и седна близо до него.

— Няма нищо смешно. Само Близначките се правят на интересни както обикновено обясни му Деймиън.

— Достатъчно — намеси се Ленобия, — Това не води доникъде и изобщо не ни помага да разберем къде е Калона.

— Аз знам къде е Калона — неочаквано заяви Джак.

— Как така знаеш къде е Калона? — попита Деймиън и всички зяпнахме Джак.

— И той, и Неферет. Не беше трудно да науча. — Той показа айфоуна си. — Има интернет и вампирският ми „Туитър“ пощуря. Из цялата мрежа се обсъжда как Шекина е умряла внезапно и загадъчно, а Неферет се е появила на Висшия съвет във Венеция и е заявила, че е Превъплъщение на Никс, а Калона е Еребус, дошъл на земята, затова тя трябва да бъде следващата Висша жрица на всички вампири.

Никой не откъсваше поглед от него. Съзнавах, че съм отворила широко уста. Джак се намръщи.

— Не си измислям. Честна дума. Може да видите всичко тук. — Той предложи айфоуна си и Дарий го взе. Докато надничахме към екрана, Деймиън прегърна гаджето си и го целуна.

— Гениален си!

Джак се усмихна и всички заговориха едновременно.

Всички, с изключение на Старк и мен.

Насред всичкия този хаос в стаята влезе Хийт. Поколеба се само за секунда и после се приближи до леглото и седна до мен.

— Какво става, Зи?

— Джак намери Калона и Неферет — съобщи Стиви Рей.

— Хубаво — рече Хийт, но сетне ме погледна и добави: — Почакай, може би не е хубаво.

Защо да не е хубаво? — попита Стиви Рей.

— Попитай Зоуи.

— Какво има, Зоуи? — обърна се към мен Деймиън и всички млъкнаха.

— Не беше Венеция — отговорих аз. — Сигурна съм. В съня ми Калона не беше във Венеция. Не съм била там, но съм виждала снимки и, поправете ме, ако греша, но там няма планини, нали?

— Няма — отвърна Ленобия. — Аз съм ходила във Венеция няколко пъти.

— Може би не е толкова лошо, че не си била там, където той ти се е явил насън. И това означава, че сънищата не са реални, както мислиш — отбеляза Афродита.

— Може би.

— Нещо не е наред обади се Старк.

Потиснах въздишката си на раздразнение, защото беше очевидно, че той ме подслушва психически.

Афродита не му обърна внимание и продължи да говори.

Спомняш ли си, че във видението ми Неферет и Калона бяха пред група от седем могъщи вампирки?

Кимнах.

— Висшия съвет на вампирите! възкликна Ленобия. Как не се сетих веднага? — Тя поклати глава, ядосана на себе си. — Съгласна съм с Афродита… Зоуи, може би придаваш твърде голямо значение на сънищата. Калона те манипулира предпазливо добави преподавателката по езда, сякаш очакваше, че всеки момент ще се побъркам.

— Не. Уверявам ви, Калона не е във Венеция. Той беше… — Млъкнах, защото споменът изплува в съзнанието ми и ми идваше да се плесна по челото. — По дяволите! Калона не беше във Венеция в последния ми сън, но мисля, че беше там в друг сън. Той каза, че мястото му харесва, усещал силата му и… Потърках чело, сякаш се мъчех да масажирам мозъка си, за да работи по-добре. — Спомням си… Калона каза, че усещал древна сила там и е разбрал защо те са го избрали.

— Сигурно е имал предвид нас… вампирите? — предположи Ленобия.

Замислих се за съня си и се намръщих смутено.

— Не мисля, че в съня ми бяхме във Венеция. Виждах този известен град с гондоли и големия часовник в далечината.

— Зи, не искам да те обиждам, но никога ли не си ли учиш уроците? — попита Стиви Рей.

— Какво?

— Остров Сан Клементе — заяви Ленобия.

Деймиън въздъхна.

— Някой да носи наръчника на новака?

— Имам го тук — посочих бюрото си.

Той стана, започна да рови в бъркотията на бюрото ми и измъкна наръчника. Прелисти го за две секунди (целият ли го знаеше наизуст?) и ми подаде отворения учебник. Примигах стъписано, когато познах красивия дворец, който беше фон на съня ми с Калона.

— Това определено е мястото, където беше Калона в един от другите ми сънища. Всъщност седяхме на тази пейка ето тук. — Посочих снимката.

Афродита изведнъж се отдели от Дарий и дойде да надникне над рамото ми.

— По дяволите! Трябваше да позная мястото. Превръщането ми в човек ме направи по-тъпа.

— Какво има, Афродита? — попита Старк и се приближи до мен.

— Това е мястото във второто й видение, където ме е видяла да умирам — отговорих аз вместо нея и въздъхнах.

— Знам, че звучи глупаво, но го бях забравила. В съня си съзнавах, че това може да е мястото, което ти описа, че съм се удавила, но когато се събудих… — Млъкнах и погледнах Старк в очите. — Събудих се и се разсеях.

Старк разбра, че той ме бе събудил от съня… когато за пръв път спа с мен… и започваше да избира доброто пред злото.

— Освен това ти си ме видяла, че се удавям, защото бях сама побързах да добавя аз. — Тогава всички ми се сърдеха. Вече не съм сама и видението няма да се сбъдне. — Отместих очи от Старк и погледнах Афродита. Тя не каза нищо, но видях, че гледа Старк.

— Ти не беше сама във второто ми видение за теб — бавно изрече тя. — Зърнах лицето на Старк, преди да бъдеш убита. И той беше там.

— Какво? Глупости! Никога няма да позволя да я наранят — избухна Старк.

— Не съм казала, че ти беше виновен, а само че беше там — хладно отвърна Афродита.

Какво друго видя? — попита Хийт, който седеше с изправени рамене и имаше войнствен вид като Старк.

Афродита е имала две видения, че убиват Зоуи — обясни Деймиън. — В едното тя е била обезглавена от гарван-демон.

— Но това не се случи! — изтърси Хийт. — Аз бях там. Тя още има белег.

— Най-важното е, че главата ми не беше отрязана. И сега, след като мозъкът ми работи, ще се погрижим и да не се удавя. Пък и Афродита не е видяла много неща в двете си видения.,

— Но си сигурна, че второто видение за смъртта й беше на остров Сан Клементе, мястото, където се събира Висшия съвет? — попита Ленобия.

Афродита посочи наръчника, който все още лежеше отворен на коленете ми.

— Това е дворецът, който видях, когато Зоуи умираше.

— Добре. Много ще внимавам — уверих я аз.

Всички ще внимаваме да не ти случи нещо — обеща Ле-нобия.

Седях там и се мъчех да не показвам, че вече изпитвам клаустрофобия. Означаваше ли това, че отсега нататък нямаше да ме оставят на мира?

Старк не каза нищо. Не беше необходимо. Видът му говореше за отчаяние.

— Почакайте. Току-що осъзнах нещо. Деймиън взе учебника от мен, прелисти страниците и ме погледна с победоносна усмивка. Сетих се къде е островът на Калона и ти си права. Не е Венеция. — Той обърна наръчника към мен.

Тук ли беше в съня си?

Деймиън беше отворил на страница, където имаше много текст (който очевидно не бях чела) и илюстрация на част от красив остров, хълмист и обагрен в синьо от цвета на морето около него. Виждаха се и очертанията на замък, който ми беше познат до болка.

— Това е — тържествено прошепнах аз. — Тук бях в последния си сън. Къде е това място, по дяволите?

— В Италия, остров Капри — отговори Ленобия. — Древното място на първия Висш съвет на вампирите. Преместил се е във Венеция едва през 79-та година след Христа.

Зарадвах се, като видях няколко учудени лица. Естествено, информацията не беше нова за Деймиън.

Вампирите са покровители на Помпей обясни той с учителския си тон. — Везувий е изригнал през август 79 година след Христа. — Останалите продължаваха да мигат като големи тъпи златни рибки, затова Деймиън въздъхна и добави: — Остров Капри се намира недалеч от Помпей.

— А, да, спомням си, че четох нещо в историческата глава — обади се Стиви Рей.

Аз не си спомнях нищо, защото не бях чела главата. Шо-уни и Ерин се размърдаха неспокойно, което означаваше, че и те не са я чели. Голяма изненада.

Интересно. Да, това е островът, но защо Калона ще ходи на остров Капри, щом Висшия съвет не се е събирал там от не знам колко си години? — попитах аз.

— Той иска да върне древния начин на живот — отговори Старк. Непрекъснато го повтаря.

— Е, Калона на Сан Клементе ли е, или на Капри? попитах аз, все още озадачена.

— „Туитър“ казва, че той е отишъл на Висшия съвет само преди два часа. Значи все още е там — рече Джак.

— Но се обзалагам, че базата му е на Капри — каза Старк.

— Е, изглежда, ще ходим в Италия — обади се Деймиън.

— Надявам се, че паспортите ви са в ред, селяци — подхвърли Афодита.