Изкушена

ТРИЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА Зоуи

Когато Афродита започна да пищи, аз веднага се сетих какво да направя,

— Дух, ела при мен! — заповядах аз и духът моментално ме изпълни със спокойното си присъствие. — Помогни на Афродита да се успокои. — Усетих, че природната стихия излиза от мен. Писъците на Афродита стихнаха до охкания и хлипания. — Дарий, трябва ми номера на мобилния телефон на Ленобия. Веднага!

Дарий държеше Афродита в прегръдките си, но извади телефона си от джоба на дънките и ми го хвърли.

— Записан е в „Контакти“.

Положих усилия ръцете ми да не треперят, намерих номера й и го набрах. Ленобия отговори на първото позвъняване.

— Дарий?

Зоуи е. Имаме извънредно положение. Къде е Стиви Рей?

— Тя отиде в депото да се опита да вразуми другите червени новаци. Очаквам я да се върне всеки момент, въпреки че вече се зазорява.

— Стиви Рей е в беда.

— Гори! — изрида Афродита. — Тя гори!

— Стиви Рей е някъде навън. Афродита твърде, че тя гори.

— О, Боже! — възкликна Ленобия. — Може ли да ми каже нещо друго?

По промяната на гласа й разбрах, че тя вече действа.

— Афродита, можеш ли да ни кажеш къде е Стиви Рей?

— Н-не. Навън.

— Афродита не знае къде е Стиви Рей, само че е навън.

— Ще я намеря — заяви Ленобия. — Обади ми се, ако Афродита каже нещо друго.

А ти ми се обади веднага щом Стиви Рей е в безопасност. — Не можех дори да си помисля за друг изход.

Ленобия затвори.

— Да заведем Афродита вътре, където ще се справим по-добре със състоянието й — предложи Ерсея.

Слязохме от яхтата и се отправихме към затворена сграда, която не приличаше на хангар на летище. Беше стара и изградена от камък. Имах време само да изпитам облекчение, че Старк е предпазен от слънцето и Дарий носи Афродита, докато всички бързо минахме след Ерсея под сводестия вход.

Старк подтичваше до мен.

— Афродита е Обвързана със Стиви Рей… другият червен вампир — обясних аз.

Ерсея кимна, отвори огромна дървена врата и направи знак на Дарий да внесе Афродита вътре.

— Ленобия ми каза за тяхното Обвързване.

— Можеш ли да й помогнеш?

Влязохме в просторен коридор, изумително богато украсен, с невероятно висок таван и безброй полилеи, а после Ерсея ни заведе в странична приемна.

— Сложи я на канапето ей там.

Насъбрахме се около канапето и мълчаливо се втренчихме в Афродита. Ерсея се обърна към мен и тихо каза:

— Не може да се направи нищо за човека, ако Обвързаният с него вампир страда. Тя ще чувства болката на Стиви Рей, докато кризата свърши или тя умре.

— Тя? — изписках аз. — Стиви Рей или Афродита?

Някоя от тях или и двете. Вампирите не може да останат невредими в събития, които убиват техните консорти.

— По дяволите — измърмори Хийт.

Ръцете ми! — изплака Афродита. — Горят!

Не издържах и отидох при нея. Дарий все още я държеше в прегръдките си и тихо й говореше. Лицето й беше бледо и мрачно. Очите й ме молеха да й помогна. Хванах ръката й, която беше ненормално гореща.

— Ти не гориш. Погледни ме, Афродита. Това не се случва с теб, а със Стиви Рей.

— Да. Знам какво изпитваш. — Хийт коленичи до мен и хвана другата й ръка. — Гадно е да си Обвързан и с твоя вампир да се случва нещо лошо. Но не си ти. Имаш чувството, че те боли теб, но не е така.

— Не го усещам така, сякаш Стиви Рей мърсува с някого — със странен, треперещ и слаб глас каза Афродита.

Хийт остана невъзмутим.

Не е важно какво се случва, а че те боли. Не трябва да забравяш, че ти не си Стиви Рей, макар да имаш усещането, че си част от нея.

Афродита, изглежда, проумя думите му и се втренчи в него.

— Аз не искам да бъда свързана със Стиви Рей изхлипа тя, а ти искаш да бъдеш свързан със Зоуи.

Хийт стисна ръката й. Всички ги наблюдаваха, но мисля, че само аз се чувствах като външен човек.

— Независимо дали го искаш, или не, връзката понякога ти идва в повече. Трябва да се научиш да запазваш за себе си някои неща. Ти всъщност не споделяш душата й, какво-то и да ти казва Обвързването.

— Да! — Афродита издърпа ръката си от моята и я сложи върху пръстите на Хийт. — Имам чувството, че споделям и душата си. Не мога да го понеса.

— Можеш. Само запомни, че това е усещане. Не е реалност.

Отстъпих назад няколко крачки.

Афродита, ти си в безопасност. Всичките сме тук с теб.

— Деймиън докосна рамото й.

— Да, всичко е наред. И косата ти изглежда страхотно — добави Джак.

Чух, че Афродита се засмя — малко изпуснато мехурче на нормалност насред невероятен смут, а после каза:

— Чакайте. Изведнъж се почувствах по-добре.

— Хубаво, защото не искаме да умреш в ръцете ни — обади се Шоуни.

— Да, нужни са ни експертните ти съвети за пазаруване

— допълни Ерин. Близначките се опитваха да говорят спокойно и невъзмутимо, но беше очевидно, че се тревожат за нея.

— Афродита ще се оправи. Ще го преживее — заяви Старк, който както винаги, беше застанал до мен. Той беше стабилното присъствие, глас на спокойствие по време на буря.

— Но какво става със Стиви Рей? — шепнешком го попитах аз.

Старк ме прегърна и стисна рамото ми.

В стаята влезе красива вампирка с яркочервени коси. Носеше поднос с гарафа с леденостудена вода, чаша и няколко сгънати влажни хавлии. Тя се приближи до Ерсея, която стоеше близо до канапето. Ерсея й направи знак да сложи подноса на най-близката масичка за кафе. Забелязах, че непознатата вампирка бръкна в джоба си, извади шишенце с хапчета и го даде на Ерсея, а сетне излезе от стаята безшумно, както беше влязла.

Ерсея взе хапче от шишенцето и се приближи до Афродита. Тръгнах, преди да се усетя какво правя, и хванах китката й.

— Какво ще й даваш?

Ерсея ме погледна спокойно.

— Нещо, което да я успокои и да намали безпокойството й.

Ами ако загуби връзка със Стиви Рей заради хапчето?

— Две мъртви приятелки ли искаш да имаш, или една? Избирай, Висша жрице.

Сподавих писъка си на първична ярост. Не исках да загубя нито една! Умът ми обаче разбираше, че моята най-добра приятелка е на разстояние един океан и половин континент и е абсолютно излишно Афродита да умре заедно с нея. Пуснах китката на Ерсея.

— Вземи, дете. — Тя даде на Афродита хапчето и помогна на Дарий да доближи чашата с ледената вода до устните й. Афродита изпи хапчето и изгълта водата жадно, сякаш беше пробягала маратон.

— Боже, дано е ксанакс — с треперещ глас каза тя.

Реших, че нещата се оправят. Афродита беше престанала да плаче, а останалите бяха насядали по тапицираните кресла в стаята. С изключение на Хийт и Старк. Старк стоеше до мен. Хийт все още държеше ръката на Афродита и двамата с Дарий тихо й говореха. После изведнъж Афродита извика, отскубна се от ръцете на Хийт и Дарий и се сви на кълбо като ембрион.

— Горя!

Хийт ме погледна.

— Не можеш ли да й помогнеш?

Аз насочвам духа. Мога да направя само това. Стиви Рей е в Оклахома. Не мога да помогна и на нея! — изкрещях аз. Отчаянието ми се превърна в гняв.

Старк ме прегърна.

Няма нищо. Всичко ще бъде наред.

— Не знам как. Как ще оцелеят и двете?

— А как е възможно едно лошо момче да стане воин на Висша жрица? — възрази той и се усмихна. — Никс е протегнала ръка и на двете. Вярвай в твоята богиня.

Стоях там, насочвах духа, гледах агонията на Афродита и вярвах в моята богиня. Афродита внезапно изпищя и се хвана за гърба.

— Отвори се и ме предпази!

След това тя се отпусна в обятията на Дарий и зарида облекчено.

Приближих се колебливо до нея и се наведох да видя лицето й.

— Хей, добре ЛИ си? Жива ли е Стиви Рей?

Афродита вдигна към мен обляното си в сълзи лице.

— Всичко свърши. Тя отново е във връзка със земята си. Жива е.

— Слава Богу! — възкликнах аз и леко докоснах рамото й. — А ти добре ли си?

Мисля, че да. Не. Чакай. Не знам. Чувствам се странно, сякаш нещо с кожата ми не е наред.

— Нейната вампирка е пострадала — промълви Ерсея. — Стиви Рей може да е в безопасност сега, но с нея се е случило нещо ужасно.

— Изпий това, мила. — Ерсея напълни отново чашата и Дарий я взе и я поднесе към устните на Афродита. — Ще ти помогне.

Афродита изгълта жадно водата. Беше хубаво, че Дарий й помага да държи чашата, зашото тя трепереше толкова силно, че щеше да я разлее. Афродита се отпусна назад и започна да диша задъхано и повърхностно, сякаш не можеше да си поеме дълбоко дъх, без да си причини силна болка.

— Навсякъде ме боли — прошепна тя на Дарий.

Приближих се до Ерсея, хванах я за китката и я дръпнах настрана, за да не ни чуе Афродита.

— Няма ли тук вампир лечител, когото да повикаш?

— Тя не е вампир, жрице. Нашият лечител не може да й помогне.

— Но е в това състояние заради вампир.

— Това е рискът, който всички консорти поемат. Съдбата им е свързана с техния вампир. В повечето случаи консор-тът умира много преди вампира и това е много тежко. Но тази ситуация не се случва толкова често.

— Стиви Рей не е мъртва — настойчиво прошепнах аз.

— Още не е, но като гледам Афродита, бих казала, че тя е в сериозна опасност.

— Тя й е консорт по погрешка — измънках аз. — Афродита не искаше да става така. Нито Стиви Рей.

— Умишлено или не, те са свързани.

О, Боже мой! — Афродита се надигна и се дръпна от Дарий. Лицето й представляваше маска на шок, която бавно се промени и изрази първо болка, а после отказ да повярва. Накрая тя потрепери толкова силно, че чух как зъбите й изтракаха, закри с ръце лицето си и избухна в сърцераздирателни сълзи.

Дарий ме погледна умолително. Подготвих се да чуя, че Стиви Рей е мъртва, отидох при Афродита и седнах до нея на канапето.

Афродита? — попитах аз и положих безуспешни усилия да не се разплача. Възможно ли е Стиви Рей наистина да е мъртва? Какво ще правя сега, толкова далеч от нея, а тя напълно недосегаема за мен? — Стиви Рей мъртва ли е?

Чух, че Близначките плачат, и видях, че Деймиън прегърна Джак. Афродита вдигна глава и аз се стъписах, като видях предишната й язвителна усмивка през сълзите.

— Мъртва? Не, по дяволите. Стиви Рей не е мъртва. Тя току-що се Обвърза с някой друг.