Изкушена

ЧЕТЕРИНАЙСЕТА ГЛАВА Зоуи

- Зоуи! Там ли си? Пусни ме да вляза!

Скочих от леглото и се приближих до вратата. Отворих и видях, че Старк се е подпрял на рамката.

— Старк? Защо си станал от леглото?

Той беше с болнично долнище на пижама и без риза. Гърдите му бяха увити с огромен бял бинт и марля. Лицето му беше пепеляво бледо и челото му беше оросено с пот. Дишаше учестено и неравномерно и имаше такъв вид, сякаш всеки момент щеше да падне.

Но в дясната си ръка държеше лъка, който беше зареден със стрела.

— По дяволите! Вкарай го вътре! Ако припадне, няма да можем да го вдигнем, а е твърде едър да го влачим.

Опитах се да го хвана, но Старк ме отблъсна с изненадваща сила.

— Не. Нищо ми няма. — Той влезе в стаята и се огледа, сякаш очакваше някой да изскочи от дрешника. — Няма да припадна — задъхано изрече Старк, докато успокояваше дишането си.

Застанах пред него и отново привлякох вниманието му към себе си.

— Старк, тук няма никого. Защо дойде? Не трябва да ставаш от леглото, още по-малко да изкачваш стълби.

— Почувствах, че си ужасена, и дойдох при теб.

— Сънувах кошмар, това е всичко. Не бях в опасност.

— Калона? Той ли беше отново в съня ти?

— Отново? Откога го сънуваш? — учуди се Афродита.

— Ако не спиш с някого, и нямам предвид съквартирант-ка, Калона нахлува в сънищата ти, ако поиска — обясни Старк.

— Това не ми харесва.

— Само сънища са — обадих се аз.

— Знаем ли го със сигурност? — попита Афродита, която отправи въпроса си към Старк, но отговорих аз.

— Не съм мъртва, затова е било само сън.

— Не си мъртва? Трябва да ми обясниш. — Дишането на Старк бе станало равномерно и въпреки че все още беше блед, говореше като опасен воин, готов да изпълни клетвата си и да защити Висшата жрица.

— В съня си Зоуи се е хвърлила от скала, за да избяга от Калона — отбеляза Афродита.

— Какво ти направи? — Гласът му беше тих и изпълнен с гняв.

— Нищо! — побързах да отговоря аз.

— Тогава какво се опитваше да ти направи?

Въздъхнах.

— Същото като преди. Иска да ме контролира. Той не се изрази точно така, но това иска. Никога няма да му позволя.

Старк стисна челюсти.

— Трябваше да се досетя, че Калона ще се опита да се добере до теб чрез сънищата ти. Знам номерата му! Трябваше да се погрижа да спиш с Хийт или с Ерик.

Това е нещо ново — изсумтя Афродита. — Гадже номер три иска да спиш с гадже номер едно или две.

— Не съм й гадже! — изрева Старк. — Аз съм неин воин. Дал съм клетва да я пазя. Това означава повече от някакво си глупаво влюбване или ревност.

Афродита само го гледаше. За пръв път не знаеше какво да каже.

— Старк, беше само сън — помъчих се да го убедя, макар че самата аз не бях убедена. — Няма значение колко пъти Калона нахлува в сънищата ми. Резултатът ще бъде един и същ. Няма да му се дам.

— По-добре бъди сигурна в това, защото в противен случай и нас останалите ни очакват огромни неприятности — подметна Афродита.

— Какво иска да каже тя?

Афродита пак имаше видение, това е всичко.

— Това е всичко? Не ме оценяваш. — Тя се втренчи в Старк. — Е, стрелецо, ако спиш със Зоуи, Калона няма да нахлуе в съня й, така ли?

— Би трябвало — отвърна той.

Тогава мисля, че трябва да спиш със Зоуи и тъй като трима определено са много в такива ситуации, аз изчезвам.

— Къде отиваш? — попитах аз.

— При Дарий. И не ми пука, ако пингвините се ядосат. Главата ме боли ужасно. Само ще спя, но ще бъда с моя вампир. Точка по въпроса.

Афродита взе дрехите и чантата си. Помислих си, че ще отиде в банята и ще се преоблече, за да се отърве от бабеш-ката нощница, преди да тръгне да търси Дарий, и това ми напомни, че и аз съм с бабешка нощница. Седнах на леглото си и въздъхнах. А, да, Старк вече ме беше виждал ослепително гола, което беше много по-смущаващо от бяла памучна бабешка нощница. Боже, за момиче, което има много гаджета, аз бях сериозно увредена в сферата на самочувствието.

— Не казвай за видението си, докато имам възможност да помисля — извиках аз, преди Афродита да стигне до вратата. — Може да кажеш само на Дарий.

— Ясно. Искаш да избегнеш истерията. И без това не желая да слушам писъците на интелектуалните изроди и останалите маси. Поспи, Зи. Ще се видим на залез слънце. — Тя махна с ръка на Старк и затвори вратата след себе си.

Той се приближи до леглото, седна до мен и трепна от болка. Остави лъка и стрелата до нощното шкафче и ми се усмихна унило.

— Няма да ми трябват.

— Мислиш ли?

Това означава, че ръцете ми ще бъдат свободни. — Старк разпери ръце и ме погледна самонадеяно. — Защо не дойдеш при мен, Зи?

— Почакай. — Забързах към прозореца, за да спечеля време, и се запитах как е възможно да се хвърлям в прегръдките ту на един, ту на друг. — Не мога да си почина, докато не бъда сигурна, че и ти няма да се превъплътиш изръсих аз. Докато спусках щорите, не се сдържах и надникнах навън. Възнагради ме ден с оскъдна светлина. Светът беше тих и сив и изпълнен с лед и мрак. Нищо не помръдваше. Животът извън манастира, наред с дърветата, тревата и падналите стълбове за осветление, сякаш беше замръзнал. — Това обяснява как си успял да стигнеш дотук, без да бъдеш изпържен. Навън няма слънце. — Продължих да гледам през стъклото, хипнотизирана от света, превърнал се в лед.

— Знаех, че не съм в опасност. Усетих, че слънцето е изгряло, но не пече през облаците и градушката. За мен беше безопасно да дойда при теб — отговори Старк и добави: Ела тук, Зи! Съзнанието ми ме убеждава, че си добре, но стомахът ми все още е свит.

Обърнах се, изненадана, че самонадеяният му тон е изчезнал. Отидох при него, хванах ръката му и седнах на ръба на леглото.

— Добре съм… много по-добре, отколкото щеше да бъдеш ти, ако беше дотичал тук в някое слънчево утро.

— Почувствах страха ти и трябваше да дойда, дори с риск за живота си. Това е част от клетвата, която съм положил пред теб.

— Наистина ли?

Старк кимна, усмихна се и поднесе ръката ми към устните си.

Наистина. Ти си дамата на сърцето ми и Висша жрица и винаги ще те закрилям.

Докоснах лицето му. Не можех да престана да го гледам и неизвестно защо ми се доплака.

— Хей, недей… не плачи. — Той избърса сълзите от очите ми. — Ела при мен.

Мушнах се до него, като внимавах да не блъсна гърдите му. Старк ме прегърна и аз се облегнах на него. Надявах се, че топлината на докосването му ще прогони спомена за ледената страст на Калона.

— Той го прави нарочно, да знаеш.

Не беше необходимо да питам. Знаех, че Старк говори за Калона.

— Нещата, които те кара да чувстваш… не са реални — продължи той. — Калона прави така. Открива слабостта ти и я използва. — Старк млъкна и аз разбрах, че има да добави още нещо. Не исках да го чуя. Исках да се сгуша в обятията на моя воин, да заспя и да забравя всичко.

Ала не можех. Спомените на Ая и виденията на Афродита не ми даваха покой.

— Хайде — подканих го аз. — Какво още?

Старк ме притисна до себе си.

— Калона знае, че слабостта ти е връзката с момичето от племето чероки, което го е заровило в земята.

— Ая.

— Да, Ая. Той ще я използва срещу теб.

— Знам.

Долових колебанието му, но Старк най-после каза:

Ти го желаеш… Калона те кара да го искаш. Ти се съпротивляваш, но той ти влияе.

Стомахът ми се сви и ми се догади, но отговорих откровено.

— Знам и това ме плаши,

— Зоуи, вярвам ти, че ще продължаваш да му отказваш, но ако се предадеш, може да разчиташ на мен, че ще бъда там. Ще застана между теб и Калона дори ако това бъде последното, което ще направя.

Сложих глава на рамото му и си спомних, че Афродита не спомена да е забелязала Старк във виденията си.

Той обърна глава и нежно ме целуна по челото.

— Между другото, хубава нощница.

От мен неочаквано се изтръгна смях.

— Ако не беше ранен, щях да те плесна.

Старк ме погледна наперено.

— Хей, харесва ми. Навява ми мисълта, че съм в леглото с лошо, извратено момиче от католическо девическо училище. Ще ми разкажеш ли как се биете с възглавници чисто голи със съквартирантките си?

Завъртях очи.

— Може би по-късно, когато оздравееш.

— Добре. Спокойно. И без това съм прекалено уморен за каквито и да е представления.

Старк, защо не пиеш от мен? Само малко — побързах да добавя аз, когато той отвори уста да възрази. — Виж, Калона не е тук. От съня ми стана ясно, че той е някъде далеч, тъй като близо до Оклахома няма острови.

Не знаеш къде е. Но той може да ти внуши, че го виждаш в съня си на което си място поиска.

— Не, Калона е на остров. — Бях убедена в това. — Трябвало е да отиде на някой остров, за да се презареди с енергия. Имаш ли представа къде може да е? Чувал ли си го да говори за някакъв остров с Неферет?

Старк поклати глава.

— Не. Той не е споменавал за такова нещо в мое присъствие, но фактът, че е на остров, показва, че ти си го ранила сериозно.

— И това означава, че в момента съм в безопасност и няма да ми стане нищо, ако пиеш от мен.

— Не.

— Не искаш ли?

Не бъди глупава! Искам, но не мога. Не и в момента.

— Виж, ти се нуждаеш от моята енергия или дух, за да оздравееш. Повдигнах брадичка така, че Старк явно да види вената ми. — Хайде. Ухапи ме. — Затворих очи и затаих дъх.

Той се засмя. Отворих очи и видях, че Старк се смее, държи се за гърдите и се задъхва.

Намръщих се.

— Какво толкова смешно има?

Той успя да се овладее.

— Приличаш на същество от стар филм за Дракула. „Ще ти изсмуча кръвта-а-а!“ — Старк направи страшна физиономия и оголи зъби.

Усетих, че лицето ми пламна, и се дръпнах от него.

— Няма значение. Забрави, че го казах. Хайде да спим.

Понечих да стана, но той ме хвана за рамото и ме обърна

към себе си.

— Почакай… Обърках нещата. — Старк изведнъж стана сериозен и докосна лицето ми. — Зоуи, не пия от теб, защото не мога, а не защото не искам.

— Да, чувала съм го и преди. — Още се чувствах неудобно и се опитах да извърна глава, но той ме накара да го погледна в очите.

Извинявай. — Гласът му беше плътен и секси. — Не трябваше да ти се присмивам, а да ти кажа истината, но отскоро съм воин и още не съм свикнал с тази роля. Ще ми отнеме малко време да ти го обясня. — Палецът му погали скулата ми и проследи линията на татуировката ми. — Трябваше да ти кажа, че единственото, което искам повече, отколкото да вкуся кръвта ти, е да знам, че ти си силна и в безопасност.

Старк ме целуна. — Освен това не е необходимо да пия от теб, защото съм сигурен, че ще оздравея. Искаш ли да ти кажа откъде го знам?

— Аха — измънках аз.

— Знам го, защото твоята безопасност е моята сила, Зоуи. А сега заспивай. Аз съм тук. — Той легна и ме притисна до себе си.

— Ако някой се опита да ме събуди, би ли го убил, моля те? — прошепнах аз, преди да затворя очи.

Старк се засмя.

— Бих направил всичко за теб, милейди.

Хубаво. — Затворих очи и заспах. Моят воин ме държеше здраво в прегръдките си и ме пазеше от сънища и духовете на миналото.