Изкушена

ПЕТНАЙСЕТА ГЛАВА Афродита

— Сериозно, гейчета. Легнете си… заедно. Пфу! Аз се нуждая от моя вампир до края на нощта. — Афродита стоеше със скръстени ръце на прага на стаята, където бяха настанени Дарий, Деймиън, Джак и Херцогинята. С известно раздразнение тя забеляза, че Деймиън, Джак и кучето са се свили на едно легло. Те наистина приличаха на кученца, но не беше честно пингвините да възразяват двамата да спят заедно, а да изгонят нея при Зоуи. Или поне се опитаха да го направят.

— Какво се е случило, Афродита? — Дарий забърза към нея, облече тениска върху великолепните си гърди и нахлузи обувки.

Както обикновено той разбра какво става и реагира преди останалите да се усетят. Това беше още една причина Афродита да си пада по него.

— Всичко е наред, но Зоуи спи със Старк. В нашата стая. Не искам да стоя там. Затова си разменяме съквартирантите.

— Зоуи добре ли е? попита Деймиън.

— Мисля, че сега вече е добре отвърна Афродита.

— Смятам, че на Старк едва ли му се правят… разни неща — деликатно отбеляза Джак. Беше сънен, а косата му беше разрошена и очите подпухнали.

Афродита си помисли, че той прилича на кученце повече от всякога и е много сладък. Разбира се, тя би предпочела да изтръгне езика си, отколкото да го каже на глас.

— Той успя да се изкачи до стаята ни, която е на последния етаж, затова мисля, че се оправя,

— О. на Ерик това никак няма да му хареса — щастливо подметна Джак. — Утре ще има сериозна драма между гаджета.

— Гаджетата намаляха. Зоуи скъса с Ерик.

Сериозно? — не повярва Деймиън.

— Да, крайно време беше. Властният егоист трябваше да си ходи — заяви Афродита.

И Зоуи наистина ли е добре? — отново попита Деймиън.

На Афродита не й хареса прекадено проницателният му поглед. Тя нямаше абсолютно никакво намерение да им казва, че Калона е нахлул в съня на Зоуи и затова Старк спи при нея. Нямаше да говори и за видението си… нещо, за което с удоволствие би обвинила Зоуи, когато Деймиън се ядосаше, че не е споменала за това. И за да обезкуражи и подразни любопитното хлапе, Афродита повдигна едната си съвършена вежда и му се усмихна загадъчно и подигравателно.

Ти пък кой си? Обратната й майка?

Както Афродита предполагаше, Деймиън мигновено се вбеси.

— Не! Аз съм й приятел.

— Моля те. Всички го знаем. Зоуи е добре. Господи, остави я да диша спокойно.

Деймиън се намръщи.

— Тревожа се за нея, това е всичко.

— Къде е Хийт? Той знае ли, че тя е скъсала с Ерик и спи със Старк! — Джак завърши изречението с драматичен шепот.

Афродита завъртя очи.

— Изобщо не ми пука къде е Хийт и освен ако не се нуждае от закуска, мисля, че и Зоуи не се интересува къде е той. Тя е заета — изговори отчетливо Афродита. Всъщност не искаше да обижда Деймиън и гаджето му Джак, но да ги отреже и да ги накара да млъкнат беше единственият начин Деймиън да не й се бърка в работата. И всеки път имаше успех сто процента. Тя се обърна към Дарий, който стоеше до нея и я наблюдаваше развеселено, но и загрижено. — Готов ли си да тръгваме, красавецо?

Разбира се. — Той погледна Деймиън и Джак, преди да затвори вратата. — Ще се видим след залез слънце.

— Добре! — изчурулика Джак, а Деймиън само изгледа изпитателно Афродита.

Те излязоха в коридора и Афродита направи само две крачки, когато Дарий я хвана за китката и я дръпна да спре. Преди тя да успее да каже нещо, той сложи ръце на раменете й и я погледна в очите.

— Имала си видение.

Афродита усети, че очите й се напълват със сълзи. Тя беше абсолютно луда по едрото мускулесто момче, което, изглежда, много държеше на нея.

— Да.

— Добре ли си? Бледа си и очите ти са кръвясали.

— Добре съм — отвърна Афродита, макар че дори за нея думите й не прозвучаха убедително.

Дарий я прегърна и тя му позволи да я притисне до себе си, успокоена от силата му.

— Лошо ли беше? Като последния път?

По-лошо. — Завряла лице в гърдите му, Афродита говореше толкова тихо и мило, че би стъписала всеки, който я познава.

— Пак ли видя смъртта на Зоуи?

— Не. Този път беше краят на света, но и Зоуи беше там.

— Ще отидем ли при нея?

— Не. Тя спи със Старк. Калона нахлува в сънищата й, но когато спи с друг, го държи на разстояние.

Добре.

В дъното на коридора се чу шум и Дарий дръпна Афродита в ъгъла и навътре в сенките. Покрай тях мина монахиня, която не ги забеляза.

— Хей, като говорим за сън… Знам, че Зи е Висша жрица, но тя не е единствената, която се нуждае от сън за разхубавяване — прошепна Афродита, когато отново останаха сами в коридора.

Дарий я погледна замислено.

— Права си. Сигурно си изтощена, особено след като си имала видение.

Не говорех само за себе си, господин Мъжественост. Мислех си къде да отидем и ми хрумна гениална идея, ако мога сама да се похваля.

Дарий се усмихна.

— Убеден съм, че това го можеш.

— Разбира се. Спомних си, че ти каза на сестрите пингвини, че не трябва да безпокоим Старк поне осем часа. Той не е в частната си, много тъмна и уютна стая, която е трагично празна. — Афродита се повдигна на пръсти и притисна устни до врата и после до ухото му.

Дарий се засмя и я прегърна.

— Гениална си.

По пътя към освободената стая на Старк Афродита разказа на Дарий за видението си и за съня на Зоуи. Той я слушаше мълчаливо и внимателно и това беше второто нещо, което я привличаше към него.

Първото беше, че Дарий е абсолютно готин, разбира се.

Стаята на Старк беше уютна и тъмна, осветена само от една свещ. Дарий придърпа стол до вратата и подпря дръжката, за да не я отвори някой. След това започна да рови в дрешника в ъгъла на стаята, извади чисти чаршафи и одеяла и оправи леглото, без да каже, че не иска Афродита да спи в завивките на ранен вампир.

Тя го наблюдаваше, докато събуваше ботушите и дънки-те си и измъкваше сутиена си изпод тениската. Замисли се колко странно е чувството, че някой се грижи за нея… някой, който я харесва заради самата нея… и това беше голя-

ма изненада. Момчетата я харесваха, защото беше готина, богата, известна и предизвикателна, или най-често защото беше кучка. Афродита не преставаше да се учудва колко много момчета харесват кучките. Те не я харесваха, защото беше Афродита. Всъщност момчетата не губеха време да разберат какво представлява тя под хубавите коси, дългите крака и държането й. Ала най-големият шок във връзката й с Дарий беше фактът, че още не са правили секс. Разбира се, всички мислеха, че те го правят като зайци, и тя ги оставяше да продължават да си мислят така… дори ги поощряваше. Обаче нямаше чувството, че това е странно. Спяха заедно и дори имаха сериозно разгорещени моменти, но не бяха отишли по-далеч. Афродита се стресна, когато изведнъж прозря какво става между нея и Дарий… Те я караха бавно и се опознаваха. Тя откри, че й харесва да действат бавно и да се опознават с Дарий.

Те се влюбваха!

Коленете й се огънаха от тази ужасяваща за нея мисъл и тя се подпря на стола в ъгъла на стаята и седна. Главата й се замая.

Дарий я погледна учудено.

— Какво правиш чак там?

Ами, седя.

Той наклони глава на една страна.

— Наистина ли си добре? Каза, че във видението си изгоряла заедно с вампирите. Още ли изпитваш въздействието? Бледа си.

— Малко съм жадна и очите ми парят, но иначе съм добре.

Тя продължи да седи на стола, без да стане и да отиде до леглото, и Дарий й се усмихна смутено.

— Не си ли уморена?

Уморена съм.

— Да ти дам ли вода?

— Не! Сама ще си налея. Няма проблем.

Афродита скочи като чудата кукла на пружина и се приближи до умивалника. Тя пълнеше чашата с вода, когато

Дарий изведнъж се озова зад нея и сложи силните си ръце на раменете й. Този път палците му нежно започнаха да масажират схванатите мускули на врата й.

— Ти носиш всичкото си напрежение тук — отбеляза той, докато плъзгаше ръце към раменете й.

Тя изпи водата, но не помръдна. Дарий разтриваше раменете й мълчаливо и докосването му показваше колко много държи на нея. Афродита най-сетне пусна чашата, наведе глава и въздъхна дълбоко и доволно.

— Ръцете ти са вълшебни.

— Бих направил всичко за теб, милейди.

Тя се усмихна, облегна се на ръцете му и се отпусна. Харесваше й, че Дарий се държи с нея така, сякаш е Висша жрица, въпреки че Афродита нямаше Белег и никога нямаше да стане вампир. За него нямаше съмнение, че тя е специална за Никс и е избрана от богинята. Не го беше грижа дали Афродита има белег, или не. Харесваше й, че той…

Боже! Аз го обичам! По дяволите!

Тя рязко вдигна глава и се завъртя толкова бързо, че Дарий се стресна и отстъпи назад.

— Какво има? — попита той.

Обичам те! — изтърси Афродита, а после сложи ръка на устата си, сякаш се опитваше със закъснение да попречи на думите да изскочат оттам.

Воинът се усмихна бавно.

— Радвам се да го чуя. Аз също те обичам.

Очите й започнаха да се изпълват със сълзи и тя замига усилено, блъсна Дарий и мина покрай него.

— Боже! Каква гадост!

Вместо да реагира на изблика й, Дарий остана на мястото си и само я гледаше как се приближава до леглото. Афродита усещаше спокойния му поглед, докато се колебаеше дали да седне, или да легне на леглото. Накрая реши да не прави нито едното, нито другото, защото не й харесваше каква картинка ще представлява в леглото. Вече се чувстваше уязвима и достатъчно разголена, като стоеше там само по тениска и бикини. Тя се обърна с лице към Дарий.

— Какво? — троснато попита Афродита.

Той наклони глава на една страна и ъгълчетата на устните му се извиха в тъжна усмивка. Очите му изглеждаха няколко десетилетия по-стари от останалата част на лицето.

— Родителите ти не могат да обичат, Афродита. Разказвала си ми за тях и мисля, че те не са способни да изпитват това чувство към никого, включително и към теб.

Тя повдигна брадичка и го погледна в очите.

— Кажи ми нещо, което не знам.

— Ти не си като майка си.

Дарий изрече думите нежно, но Афродита имаше чувството, че са ками, които се забиха в сърцето й.

Знам! — Устните й изведнъж станаха студени.

Той бавно тръгна към нея. Движенията му бяха грациозни и изглеждаше силен. Дарий я обичаше? Как? Защо? Не съзнаваше ли каква отвратителна кучка е тя?

— Наистина ли го знаеш? Ти си способна да обичаш, но майка ти не е.

Но способна ли съм да бъда обичана? Афродита искаше да изкрещи въпроса, но не можеше. Пречеше й гордостта, която за нея говореше по-красноречиво от разбирането в очите на Дарий. Вместо да направи онова, което щеше да я накара да се почувства в безопасност, тя зае отбранителна позиция.

— Разбира се, че знам. Но цялата история между нас е абсурдна. Истината е, че ти си вампир, а аз съм човек. Най-много мога да ти бъда консорт, но не мога да бъда дори това, защото вече съм Обвързана с тъпата Стиви Рей… и не мога да се отърва от Обвързването, въпреки че и ти ме ухапа. — Афродита млъкна, като се опитваше да не си спомня нежността, която Дарий бе показал, когато пи от нея, въпреки че за него кръвта й на Обвързана беше замърсена. Тя се опита, макар и безуспешно, да не мисли за удоволствието и спокойствието, които изпитваше в обятията му, при това без да прави секс с него.

— Мисля, че не си права. Ти не си само човек и Обвързването ти със Стиви Рей не влияе върху нас. Приемам го като още едно доказателство колко важна си за Никс. Тя знае, че Стиви Рей се нуждае от теб.

— Но ти не се нуждаеш от мен — огорчено възрази Афродита.

— Нуждая се от теб.

За какво? Ние дори не се чукаме!

— Афродита, защо си причиняваш това? Знаеш, че те желая, но ти и аз сме нещо повече от тела и сладострастие. Ние сме свързани по-силно.

— Не виждам как! Афродита отново беше опасно близо до сълзите и това я ядоса още повече.

Аз виждам. Дарий се приближи до нея, хвана ръката й и коленичи. — Искам да те попитам нещо.

О, Боже! Какво? — Дали той нямаше да направи нещо нелепо, като да я помоли да се омъжи за него?

Дарий сви в юмрук дясната си ръка, сложи я на сърцето си и се вгледа в очите й.

— Афродита, любима пророчице на Никс, моля те да приемеш моята клетва на воин. Заклевам се да те пазя със сърцето, ума, тялото и душата си. Кълна се да принадлежа на теб преди всички други и да бъда твой воин до последния си дъх на този свят и в отвъдния, ако нашата богиня го пожелае. Приемаш ли клетвата ми?

Афродита се изпълни със съкрушителен прилив на радост. Дарий искаше да бъде неин воин! Радостта й обаче беше краткотрайна, когато се замисли за последиците от клетвата му.

— Не може да бъдеш мой воин. Зоуи е твоята Висша жрица. Ако ще полагаш клетва пред някого, трябва да бъде пред нея. Не й беше приятно да изрича тези думи. Още по-неприятна й беше мисълта, че Дарий може да коленичи пред Зоуи.

— Да, Зоуи е моята и твоята Висша жрица, но тя вече има своя воин. Аз бях свидетел на ентусиазма на младия Старк да заеме този пост. Тя няма да се нуждае от друг воин да я пази постоянно. Освен това Зоуи вече ми даде благословията си да положа клетва пред теб.

— Какво?

— Трябваше да обясня на Зоуи какви са намеренията ми.

Тогава това не е импулсивно, а си го обмислил и подготвил?

— Разбира се — усмихна се той. — Искам да те закрилям завинаги.

Афродита поклати глава.

— Не можеш.

Усмивката му помръкна.

— Аз решавам дали да дам клетвата си и това не е пречка. Млад съм, но уменията ми са огромни. Уверявам те, че мога да те закрилям.

— Нямах предвид това! Знам, че си добър… страхотно добър! И точно там е проблемът.

Тя се разплака безмълвно.

— Афродита, не разбирам.

— Защо искаш да положиш клетва пред мен? Аз съм абсолютна кучка!

Усмивката се завърна на устните му.

Ти си неповторима.

Афродита поклати глава.

— Ще ти причиня болка. Аз винаги наранявам всеки, който се сближи с мен.

— Тогава е хубаво, че съм силен воин. Никс постъпи мъдро, че те даде на мен, и аз съм повече от доволен от избора на нашата богиня.

— Защо? — Сълзите се стичаха по лицето й, капеха от брадичката й и мокреха тениската й.

Защото ти заслужаваш някой, който те цени извън богатството, красотата и общественото ти положение, цени те заради самата теб. А сега те питам отново, приемаш ли клетвата ми?

Афродита се вгледа в силното му прелестно лице и нещо в нея се отприщи, когато видя бъдещето си в честния му нетрепващ поглед.

— Да, приемам клетвата ти — отвърна тя.

Дарий извика радостно, изправи се и прегърна своята пророчица, а после нежно я притиска до себе си до залез слънце, докато тя изплакваше възела от тъга, самота и гняв, който отдавна стягаше сърцето й.