Изкушена

ДВАЙСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА Зоуи

- О, не бъди толкова изпълнена с омраза, Афродита — каза Стиви Рей. Знаеш, че всички новаци получават паспорти веднага щом бъдат Белязани. Това е част от еманципацията на тийнейджърите.

— Хубаво е, че и аз имам паспорт — подметна Хийт, — въпреки че не съм Белязан.

За да не изкрещя: Никъде няма да ходиш… Със сигурност ще те убият и да поставя в неудобно положение Хийт, аз положих усилия да се съсредоточа върху пътуването.

— Някой знае ли как да отидем до Италия?

— Надявам се в първа класа — измърмори Афродита.

— Това ще бъде най-лесното. Ще вземете самолета на Дома на нощта предложи Ленобия. Ти и твоята група. Ще дам разрешение, но аз няма да дойда.

— Няма да дойдеш с нас? — Стомахът ми се сви. Ленобия беше мъдра и толкова високо ценена във вампирската общност, че дори Шекина я уважаваше. Трябваше да дойде с нас. Нуждаех се от нея.

— Не може — заяви Джак и всички го погледнахме изненадано. — Тя трябва да остане тук при Дракона и да се погрижи училището да не премине напълно към Тъмната страна, защото Калона действа, въпреки че не е тук.

Ленобия му се усмихна.

— Ти си абсолютно прав. Не мога да напусна Дома на нощта точно сега. — Погледът й обходи всички в стаята, докосна всеки от нас и накрая се спря на мен. — Ти ще ги водиш. Вече си водач. Действай както досега.

Но нали аз обърках нещата! Повече от веднъж. И дори не знам дали мога да си имам доверие, когато Калона е наблизо! — исках да изкрещя, но вместо това се опитах да говоря с гласа си на голямо момиче.

— Някой трябва да съобщи на Висшия съвет какво правят Неферет и Калона. Аз не мога да го сторя, защото все още съм новак.

— Не, Зоуи, ти си нашата Висша жрица и те ще те изслушат, защото Никс е с теб. Това е очевидно за мен. За Шекина също беше очевидно. И за тях ще бъде очевидно.

Аз не бях толкова сигурна, но всички ми се усмихнаха насърчително и изпитах желание да си изповръщам червата. И вместо да избухна в сълзи, аз попитах:

— Кога заминаваме?

— Колкото е възможно по-скоро — отвърна Ленобия. — Нямаме представа какви поразии върши Калона в момента. Помислете каква разруха причини тук само за няколко дни.

— Скоро ще се съмне. Трябва да изчакаме слънцето да залезе. — Гласът на Старк беше напрегнат от безсилие. — Защото сега, след като ледената буря свърши и слънцето ще се вижда, Стиви Рей и аз ще изгорим, докато стигнем до самолета.

— Тръгвате по залез слънце — нареди Ленобия, — а дотогава пригответе багажа си, нахранете се и си починете! Аз ще уредя пътуването.

— Мисля, че Зоуи не трябва да отива на остров Сан Клементе — заяви Старк и се обърна към Дарий за подкрепа. — Не сте ли съгласни, че е лоша идея да бъде там, където Афродита я е видяла да се удавя?

Старк, тя също видя, че ме обезглавяват тук, в Тулса, но това не се случи, защото приятелите ми не ми бяха обърнали гръб. Не е важно къде съм, а да знам, че когато съм в опасност, съм обградена от хора, които ми пазят гърба.

— Но тя те е видяла с мен! Ако аз не мога да те защитя, кой може?

— Аз — обади се Дарий.

— И въздухът — добави Деймиън.

— Огънят също може да срита някой друг задник — рече Шоуни.

— Аз имам връзка с водата и няма да позволя Зоуи да се удави! — възмутено заяви Ерин.

Земята винаги ще те пази, Зоуи — каза Стиви Рей. Изразителните й очи бяха тъжни.

— Аз съм досаден човек, но мога да бъда и опасен. Ако някой надвие Дарий, теб и интелектуалните изроди, ще трябва да се разправя е мен — допълни Афродита.

— Добави още един човек към миш-маша от новаци и вампири каза Хийт.

— Виждаш ли? — обърнах се аз към Старк, като усилено мигах, за да попреча на сълзите да потекат по лицето ми. — Няма да бъдеш сам. Всички ще си помагаме.

Той ме погледна в очите и аз видях колко е изтерзан. Да убият Висшата жрица, пред която е положил клетва, беше кошмарът на всеки воин. Видението на Афродита, че той е бил там, но въпреки това аз съм била убита, напълно разклати увереността му.

— Всичко ще бъде наред. Обещавам — добавих аз.

Старк кимна и отмести очи, сякаш вече не издържаше на погледа ми. ^

— Добре. Да се залавяме за работа. Не вземайте много багаж. Няма да имате време да го носите насам-натам. Вземете си ученическа чанта с най-необходимите неща даде последни наставления Ленобия. Видях, че Афродита пребледня от ужас, и трябваше да се закашлям, за да не се изкикотя. — Ще се срещнем в столовата по залез слънце. — Тя тръгна, но после спря на прага. — Зоуи, недей да спиш сама. Гледай да избиеш Калона от главата си. Не искаме той да разбере, че отиваш при него.

Преглътнах с усилие, но кимнах.

— Да, добре.

— Бъди благословена.

— Бъди благословена — отвърнахме в хор всички, дори Хийт.

Ленобия затвори вратата и в продължение на няколко минути никой не каза нищо. Мисля, че всички бяхме леко зашеметени и не разбирахме съвсем обстоятелството, че ще ходим в Италия и ще говорим пред Висшия съвет на вампирите. Или поне аз щях да говоря пред тях. По дяволите. Трябваше да говоря пред Висшия съвет на вампирите. Или може би когато се изправех пред старите, властни вампирки, щях да получа пристъп на бурна диария и да се надрискам. Да. Това със сигурност щеше да смае Съвета. „Уникална“ щеше да бъде само една от думите, с които щяха да ме нарекат.

Въпросът на Джак прекъсна полуистеричния ми умствен брътвеж.

— Какво ще правим с Херцогинята и котките?

Погледнах Нала, която мъркаше до мен.

— Не може да ги вземем. Няма начин отсече Старк, а после добави с по-нормален глас. — Но когато се върнем, ще бъдат ядосани. Особено котките. Те са злопаметни.

Афродита изсумтя.

— Ти ли го казваш? Виждал ли си моята Злодеида? Като стана дума за нея, смятам да прекарам малко стойностно време с нея, докато хапна нещо и приготвя багажа си. Тя се усмихна престорено свенливо на Дарий. — Ако искаш да се включиш в стойностното време, поканен си.

— Не е нужно да повтаряш. Бъди благословена, жрице — каза ми той, хвана я за ръката и тръгна към стаята й да правят един господ знае какво.

— По-добре и ние да се погрижим за нещата си предложи Деймиън.

— Не мога да повярвам, че трябва да вземем само по една ученическа чанта с дрехи. Къде ще си сложа всичките обувки? — затюхка се Джак.

— Мисля, че трябва да вземем само един чифт обувки — услужливо каза Хийт.

Джак все още пъшкаше ужасен, докато двамата с Деймиън излизаха.

Останах със Старк, Хийт и Стиви Рей. Преди положението да стане твърде неудобно, Старк ме изненада, като попита:

— Хийт, би ли спал със Зоуи?

Бих искал непрекъснато да спя с нея.

Ощипах го по ръката, но той се ухили като идиот.

— А ти какво ще правиш? — попитах аз Старк.

Той не пожела да ме погледне в очите.

— Искам да огледам периметъра преди разсъмване. Ще проверя и дали Ленобия се нуждае от помощ да уреди пътуването, а после ще хапна нещо.

Къде ще спиш?

— В мрака. — Старк се обърна към мен, сложи десния си юмрук на гърдите и ми се поклони официално. — Бъди благословена, милейди.

Той излезе, преди да успея да кажа нещо.

Онемях от почуда.

— Старк се уплаши от видението на Афродита — отбеляза Стиви Рей, стана от леглото ми и започна да рови в чекмеджетата, които по-рано бяха нейни, преди да умре и да стане нежива. Радвах се, че бях накарала Неферет и вампирите да ми върнат някои от нещата й, за да има къде да рови.

— Не позволявай на Старк да нарани чувствата ти, Зи рече Хийт. — Той е ядосан на себе си, не на теб.

Хийт, благодаря ти, че искаш да ме накараш да се почувствам по-добре, но е странно, че си на негова страна.

— Аз съм на твоя страна, скъпа! — Той ме блъсна с рамо, а после се излегна на леглото и протегна ръка към мен.

— Хийт, ще ми направиш ли една голяма услуга? — попита Стиви Рей.

— Разбира се!

Би ли слязъл в кухнята? Трябва да минеш през общата стая и да завиеш надясно. Донеси ни нещо за ядене. В хладилниците винаги има продукти за сандвичи. Потърси чипс, но вероятно ще намериш и гевречета или печени картофи.

— Гадост! — едновременно казахме Хийт и аз.

— Ще отидеш ли?

— Да, Стиви Рей, няма проблем. — Той ме прегърна и ме целуна сантиментално по челото, а после скочи от леглото. Стигна до вратата и се обърна към Стиви Рей. — Но следващия път, когато искаш да говориш насаме със Зи, само трябва да ми кажеш. Аз съм човек и играя футбол, но не съм глупав.

— Ще го запомня — отговори тя.

Хийт ми намигна и излезе.

— Боже, пълен е с енергия отбелязах аз.

— Зи, не мога да дойда с вас в Италия — изръси Стиви Рей без никакво предупреждение.

— Какво? Не може да не дойдеш. Ти си земята. Там ще ми трябва целият кръг.

— И по-рано си правила кръг без мен. Афродита ще се включи, ако й помогнеш.

— Тя не може да представлява земята. Това я подлудява.

— Знам, че си й давала дух и всичко е минало добре. Пак й дай духа.

— Стиви Рей, нуждая се от теб.

Най-добрата ми приятелка наведе глава. Изглеждаше напълно сломена.

— Моля те, не говори така. Трябва да остана. Нямам друг избор. Червените новаци се нуждаят от мен повече, откол-кото ти се нуждаеш от мен.

— Не, вече не е така — разпалено заявих аз. — Те са тук, в училището, с цяла група възрастни вампири. Дори ако възрастните вампири се държат странно, присъствието им ще бъде достатъчно хлапетата да не отхвърлят Промяната.

— Не е само това.

— О, не! Стиви Рей, нима все още мислиш за лошите новаци?

— Аз съм тяхна Висша жрица — промълви тя. Очите й ме умоляваха да разбера. — Аз отговарям за тях. Докато те няма и преди да слезеш там долу, и да им направиш нещо ужасно, може да се опитам още веднъж да ги убедя… и да ги накарам да възвърнат човечността си.

— Стиви Рей…

Зоуи! Изслушай ме. Това е избор. Аз взех правилното решение. Старк също. И хлапетата тук са на правия път, докато по-рано бяхме лоши. Ти знаеш колко ужасно беше за нас, но всичко се промени. Сега сме различни, защото избираме да сме такива. Не мога да не вярвам, че и другите хлапета ще изберат доброто. Позволи ми да опитам.

— Знам ли. Ами ако те наранят?

Стиви Рей се засмя и късите й руси къдрици подскочиха на раменете.

— По дяволите, Зи! Те не могат да ме наранят. Те са под земята. Ако се опитат да ми направят нещо, ще призова моята природна стихия и ще им дам да разберат.

Може би е трябвало да умрат и така да не могат да възвърнат човечността си.

Не го вярвам, поне още не. Стиви Рей се приближи до леглото си и седна срещу мен, както правеше, преди светът ни да започне да се взривява около нас. — Искам да дойда с теб. Но трябва да постъпя правилно и да се опитам да вразумя хлапетата, като им дам по-голям шанс. Разбираш ли?

— Да, но наистина ще ми липсваш и все още искам да дойдеш с мен.

Очите й се напълниха със сълзи.

— И ти ще ми липсваш, Зи. Ужасно е, че крих разни неща от теб, но бях много уплашена.

— Знам какво е да криеш тайни. Гадно е.

Меко казано. Хей, нали все още сме най-добри приятелки?

— Винаги ще бъдем най-добри приятелки.

Тя се усмихна, хвърли се към мен и ме прегърна толкова силно, че Нала се събуди и изръмжа, сякаш беше майка на някоя от нас.

Хийт избра точно този момент, за да нахлуе в стаята. Ръцете му бяха пълни с храна. Той спря и се втренчи в нас.

— О, да! Умрял съм и съм отишъл в лесбийски рай!

— О, Боже! — възкликнах аз.

— Хийт, ти си гаден като убит и размазан на шосето… смрадлив, противен опосум посред лято.

— Колко отвратително — съгласих се аз.

— Обаче донесох ядене.

— Добре, простено ти е — казах веднага.

— Хей, само искам да знаеш, че ще спя тук, на старото си легло — каза Стиви Рей. — Ето защо, няма да има натискане и опипване, защото не ми е приятно.

— Знам едно за момичета, които се натискат е гаджетата си, когато в стаята има други момичета това не е хубаво. Затова не се тревожи, че тук ще става нещо такова. Хийт ще бъде добър, защото вече говорихме, че взаимоотношенията ни се основават на нещо повече от секс. Нали, Хийт?

Стиви Рей и аз го пронизахме с погледи.

— Да. Тъжно и трагично е, но е истина — без желание призна той.

— Хубаво. Хайде да ядем, а после ще помогна на Зи да приготви багажа си и най-сетне ще поспим — рече Стиви Рей.

* * *

Тъкмо се унасях в сън, удобно сгушена в силните, познати ръце на Хийт, когато ме осени прозрение той не можеше да дойде с нас.

- Хийт — прошепнах аз. Трябва да поговорим.

— Размислила си за онова да не се натискаме, а?

Сръгах го с лакът.

— Тогава какво? — попита той.

— Не искам да се вбесяваш, но не може да дойдеш с мен в Италия.

— Защо да не може, по дяволите?

— Родителите ти няма да позволят да отсъстваш от училище толкова дълго.

— Сега сме в зимна ваканция.

— Не. Беше принудителна ваканция заради градушката. Бурята преминава. След един-два дни ще бъдеш на училище.

— Ще наваксам, когато се върна.

Опитах друга тактика.

— Трябва да останеш тук и да се съсредоточиш върху оценките си. Това е последният ти срок, преди да отидеш в колежа. Ако си развалиш оценките, може да изгубиш стипендията.

Виж, проблемът не е труден. Спомняш ли си, че в „Счупена стрела“ публикуват домашните и оценките по интернет?

— Как бих могла да забравя нещо абсолютно неприятно като това, че родителите могат да гледат оценките и домашните ми всеки ден? — възкликнах аз и после си затворих устата, защото осъзнах какво съм изрекла.

— Виждаш ли? Ще получавам домашните онлайн и ще бъда в течение. Ти дори може да ми помагаш. Или още по-добре, Деймиън ще помага. Не се обиждай, Зоуи, но мисля, че той е по-добър ученик от теб.

— Знам, но ти изместваш въпроса. Родителите ти няма да те пуснат.

— Не могат да ме спрат. Аз съм на осемнайсет.

— Хийт, моля те. Изпитвам чувство за вина заради кашата, в която те забърках. Не усложнявай нещата за мен, като прецакаш последния си срок в училище, застрашиш отиването си в колежа и изложиш живота си на опасност.

— Казвал съм ти, че мога да се грижа за себе си.

— Добре, нека договорим компромис. Обади се на родителите си, когато се събудим, и ги попитай дали може да заминеш за Италия с мен. Ако се съгласят, ще дойдеш. Ако откажат, оставаш в Тулса и тръгваш на училище.

— Да им кажа ли за Калона и другите щуротии?

— Мисля, че не е разумно обществеността да знае, че низвергнат безсмъртен и смахната бивша Висша жрица се опитват да завладеят света. Не им казвай.

Хийт се поколеба, после добави:

— Е, добре, ще го преживея.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

— Хубаво, защото ще слушам целия разговор и няма да можеш да ме излъжеш.

— Не трябваше да споменаваш последната дума.

— Добре. Заспивай, Хийт.

Той ме притисна до себе си.

— Обичам те, Зи.

— И аз те обичам.

— Ще те пазя.

Заспах усмихната в обятията му. Последната ми съзнателна мисъл беше колко силен е Хийт и че трябва да му кажа колко храбро се държи.

Следващата ми мисъл беше несъзнателна и абсолютно обезпокоителна.

Какво правя отново на покрива на двореца, по дяволите?