Изкушена

ДЕВЕТА ГЛАВА Зоуи

Тази мисъл преобладаваше в съзнанието му, когато умората надделя и Репхайм най-после заспа.

— Хей, забрави ли, че обеща на монахинята да си легнеш? И съм сигурен, че това не означаваше да отидеш в неговото легло. — Хийт посочи с брадичка към вратата на стаята на Старк.

Повдигнах озадачено вежди.

Той въздъхна.

— Казах, че бих те споделил е глупавите вампири, ако трябва, но не съм казвал, че това ще ми хареса.

Поклатих глава.

— Тази вечер няма да ме споделиш с никого. Само ще проверя как е Старк и после ще си легна в моето легло. Сама. Разбра ли?

— Да. — Хийт се ухили и нежно ме целуна. — До скоро, Зи.

— До скоро, Хийт.

Наблюдавах го, докато се отдалечаваше по коридора. Той беше висок, мускулест и звезда футболист от главата до петите. Беше готов да отиде в университета на Оклахома с пълна стипендия догодина, а след като завърши, да стане ченге или пожарникар. Каквато и професия да избереше, едно беше сигурно… Хийт щеше да бъде един от добрите.

Но можеше ли да го стори и искаше ли наред с това да бъде консорт на вампирка и Висша жрица? Да, по дяволите.

Щях да се погрижа Хийт да получи бъдещето, за което мечтае и планира, откакто бяхме деца. Разбира се, някои неща щяха да бъдат различни. И през ум не ни беше минавало, че някой от нас ще стане вампир. Някои неща щяха да бъдат трудни… например вампирските. Истината обаче беше, че аз държах на Хийт толкова много, затова исках да го изхвърля от живота си и не желаех той да обърква своя живот заради мен. Ето защо трябваше някак да постигна това. Точка по въпроса. Край.

— Ще влезеш ли, или ще стоиш там и ще се измъчваш?

— Мамка му, Афродита! Не можеш ли да не се промъкваш така и да ме стряскаш?

— Не съм се промъквала и „Мамка му“ не е ли псувня? Защото ако е така, опасявам се, че ще трябва да събудя полицията „Мръсна уста“ и да ги накарам да те арестуват.

Дарий излезе след Афродита в коридора и я погледна укорително.

— Е, Старк все още не е мъртъв — отбеляза Афродита.

— Боже, благодаря за информацията. Ти ме накара да се почувствам много по-добре — иронично подхвърлих аз.

— Не ме дразни, когато се опитвам да се държа мило.

Насочих вниманието си към единствения отговорен възрастен наоколо.

— Дарий, Старк нуждае ли се от нещо?

Воинът се поколеба само за миг:

— Не. Той е добре. Мисля, че ще се съвземе напълно.

Запитах се какво става, по дяволите. Дали Старк беше пострадал по-сериозно, отколкото Дарий признаваше?

— Ще проверя как е Старк и после си лягам — рекох аз и повдигнах едната си вежда по посока на Афродита. — Ти и аз сме съквартирантки. Дарий ще бъде при Деймиън и Джак. Това означава, че ти няма да спиш с него, защото ще побъркаш монахините. Ясно ли ти е?

— О, не! Моля те, не ми изнасяй лекции, сякаш не мога да се държа прилично! Спомняш ли си. че родителите ми купиха имот за Тулса? Баща ми е кмет на града. Не мога да повярвам, че трябва да понеса това.

Дарий и аз я гледахме онемели, докато Афродита сериозно се ядосваше.

Чух какво каза тъпата монахиня. Пък и не мога да кажа, че манастирът е романтичен. Боже! Може да се разтопя, ако остана тук по-дълго.

Тя спря да си поеме дъх и аз вметнах:

— Не исках да кажа, че не знаеш как да се държиш. Просто ти напомням, това е всичко.

— Така ли? Глупости. Ти не умееш да лъжеш, Зи. Афродита се приближи до Дарий и го целуна страстно в устата. — До скоро, любими. Ще ми липсваш в леглото. — Тя ме погледна възмутено. — Кажи лека нощ на гадже номер три и си довлечи задника в нашата стая. Не обичам да ме будят, след като се оттегля в будоара си. — Афродита тръсна дългите си великолепни руси коси и тръгна.

— Изумителна е — отбеляза Дарий, докато я гледаше влюбено.

— Ако „изумителна“ означава „досадна“, съгласна съм с теб. — Вдигнах ръка, за да му попреча да каже, че Афродита не е толкова лоша. В момента не ми се говори за гаджето ти. Искам да видя как е Старк.

— Оздравява…

Усетих огромната празнота в остатъка от изречението и озадачено повдигнах вежди.

— Но…

— Няма „но“. Старк оздравява.

— Защо си мисля, че не ми казваш всичко?

Дарий изчака малко и после се усмихна глуповато.

— Вероятно защото имаш силна интуиция и усещаш, че това не е всичко.

— Е, какво оше има?

— Става дума за енергия, дух и кръв. Или но-скоро, че на Старк му липсват тези неща и се нуждае от тях.

Примигах няколко пъти, опитвайки се да разбера какво точно ми казва Дарий, и после изведнъж ми светна и се почувствах пълна идиотка, че не съм загряла досега.

— Той е ранен… както бях аз… и трябва да излекува кръвта си като мен. Защо не ми каза по-рано? По дяволите! — Продължих да бръщолевя, докато мислите ми трескаво препускаха в главата. — Не искам Старк да ухапе Афродита, но…

— Не! — прекъсна ме Дарий, разтревожен от мисълта, че Старк може да пие кръв от гаджето му. — Афродита е Обвързана със Стиви Рей и кръвта й е отблъскваща за другите вампири.

— Тогава да му дадем пликче кръв и да се опитам да намеря човек, когото Старк да ухапе… — Гласът ми заглъхна. Мисълта, че Старк може да пие кръв от някой друг, ми беше страшно неприятна. Вече имах проблем с непредвиденото му ухапване, преди той да положи клетва като мой воин и да претърпи Промяната. Надявах се, че дните му на ухапване на други момичета са отминали. Нямаше обаче да бъда такава егоистка, че чувствата ми да не позволят да получи онова, което е необходимо, за да се излекува.

— Вече му дадох малко кръв, която монахините държаха в лед в лечебницата. Няма опасност Старк да умре.

— Но? — Вбесих се, че всичките изречения на Дарий имаха празноти в края.

Но когато воинът положи клетва да служи на Висшата жрица, между тях има специална връзка.

— Да, знам.

- Тази връзка е нещо повече от клетва. От древни времена Никс благославя своите Висши жрици и воините, които им служат. Вие двамата сте свързани чрез благословията на богинята. Това интуитивно му дава информация за теб и така го улеснява да те пази.

— Интуитивна информация? Като Обвързване? — Господи! С две момчета ли бях Обвързана?

— Между Обвързването и връзката с воин има прилики. И двете обвързват двама души. Но Обвързването е по-груба форма на връзка,

— По-груба? Какво искаш да кажеш?

— Въпреки че Обвързването често става между вампирка и човек, на когото тя много държи, тази връзка се корени в кръвта и се управлява от чувствата ни — страст, сластолю-бие, потребност, глад, болка. — Той се поколеба. Очевидно внимателно се опитваше да подбира думите си. — Ти си изпитала това с твоя консорт, нали?

Кимнах сковано и усетих, че лицето ми поруменя.

— Противопостави тази връзка на връзката чрез клетва със Старк.

— Имам я отскоро и не знам много за нея — отвърнах аз, но още докато изговарях думите, осъзнах, че връзката ми със Старк е нещо повече от желанието ми да пия кръв от него. Всъщност дори не бях мислила да пия кръв от него… или той от мен,

— Докато воинът ти служи, ти ще разбираш все повече за връзката си с него. Връзката ти с воина означава, че той ще развие способността да усеща чувствата ти. Ако например Висшата жрица е застрашена, воинът, положил клетва да й служи, може да почувства страха й и да последва тази емоционална следа към нея, за да я предпази от опасността.

— Н-не знаех това нервно измънках аз.

Усмивката на Дарий беше иронична.

— Неприятно ми е да говоря като Деймиън, но наистина трябва да намериш време да прочетеш Наръчника на новака.

— Да, това е на първо място в списъка със задачите ми, когато светът ми престане да се взривява. Е, добре, Старк усеща кога се страхувам. Какво общо има това с нараняванията му?

— Връзката ви не се изчерпва само с усета му към твоя страх, а включва и енергия, и дух. Твоят воин може да усеща силните ти чувства, колкото по-дълго ти служи.

Споменът за силното ми емоционално преживяване като Ая, която заравя в земята Калона, накара стомахът ми да се свие, докато слушах обяснението на Дарий.

— Продължавай — рекох аз.

— Воинът може да поеме чувствата на Жрицата, както и духа й, особено ако имат силна връзка. Той често черпи сили от тази връзка.

— Какво означава всичко това, по дяволите, Дарий?

— Означава, че Старк може да поеме енергия чрез твоята кръв.

Казваш, че Старк трябва да ухапе мен? — Признавам, че сърцето ми заблъска в гърдите при тази мисъл. Сериозно… Изпитвах силно влечение към Старк и знаех, че споделянето на кръв с него ще бъде пламенно преживяване. Освен това щеше да разбие сърцето на Хийт. Ами ако след като пиеше от моята кръв, Старк проникнеше в съзнанието ми и видеше какво става в спомените ми на Ая? По дяволите! И после ми хрумна нещо друго. — Хей, чакай малко. Ти каза, че Старк не може да ухапе Афродита, защото тя е Обвързана с друг и останалите вампири не искат кръвта й. Аз съм Обвързана с Хийт. Прави ли това кръвта ми подходяща за Старк?

Дарий поклати глава.

— Не. Обвързването променя само човешката кръв.

— Тогава кръвта ми е добра за Старк?

— Да, твоята кръв определено ще му помогне да оздравее и той го знае. Затова си правя труда да ти обяснявам всичко това продължи той, сякаш аз не изпадах в емоционална криза пред очите му. — И трябва също да знаеш, че Старк отказва да пие от теб.

— Какво? Отказва да пие от мен? — Е, добре, преди секунда се тревожех какво ще стане, ако Старк ме ухапе, но това не означаваше, че исках да ме отхвърли!

— Той знае, че ти наскоро се излекува от нападение на гарван-демон. Съществото едва не те уби, Зоуи. Старк не иска да вземе от теб нещо, което ще отслаби силите ти. Ако пие от теб, той не само ще погълне кръвта ти, но и ще вземе енергия и дух от теб. Прибави към това и че никой от нас не знае къде отидоха Калона и Неферет, и това означава, че нямаме представа кога може отново да се изправиш пред

тях. Одобрявам решението му да не пие от теб. Ти трябва да имаш сили.

— Както и моят воин възразих аз.

Дарий въздъхна и бавно кимна.

— Съгласен съм, но той може да бъде заменен, а ти не.

— Старк не може да бъде заменен! — изтърсих аз.

— Не искам да прозвуча безчувствено, но трябва да бъдеш мъдра… във всичките си решения.

— Старк не може да бъде заменен — инатливо повторих аз.

— Както желаеш, Жрице. — Дарий се поклони леко и после изведнъж смени темата. — А сега, след като разбра последиците от клетвата на воина, бих искал разрешение и аз да положа клетва официално.

Преглътнах с усилие.

— Харесвам те, Дарий, и ти се грижиш много добре за мен, но бих се почувствала неудобно, ако двама души положат клетва да ми служат. Не ми трябваха нови проблеми с момчета.

Той се усмихна и поклати глава:

— Не ме разбра. Ще бъда с теб и ще предвождам воините, които ще те пазят, но ще дам клетвата си на воин на Афродита… Затова искам твоето разрешение.

— Искаш да се Обвържеш с Афродита?

Да. Знам, че е необичайно вампир воин да положи клетва за вярност към човек, но Афродита не е обикновен човек.

— И още как — измърморих аз, но той продължи, сякаш не бях казала нищо.

— Всъщност тя е пророчица и това я нарежда в същата категория като Висша жрица на Никс.

— Фактът, че Афродита е обвързана със Стиви Рей, няма ли да попречи на връзката ти на воин?

Дарий повдигна рамене.

— Ще видим. Готов съм да рискувам.

— Обичаш я, нали?

Той ме погледна в очите, без да трепне, и се усмихна сърдечно.

— Да.

— Тя умее да създава големи неприятности.

— Афродита е неповторима — възрази Дарий. — И се нуждае от закрилата ми, особено в предстоящите дни.

— Да, тук си прав. Е, добре, имаш разрешението ми, но не казвай, че не съм те предупредила.

— Не бих си го и помислил. Благодаря, Жрице. Моля те, не й казвай. Искам да й направя предложението насаме.

Устните ми са запечатани. — Изпълних малка пантомима, като заключих устата си и после хвърлих ключа.

— Тогава ти пожелавам лека нощ. — Дарий допря юмрук до сърцето си, поклони се и тръгна.