Изкушена

ДВАЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА Зоуи

Анастасия Ланкорд се прости с живота си. Последното, което Репхайм, любимият син на Калона, направи, преди да повика братята си да те последват в манастира, беше да пререже гърлото й.

Чух, че ужасеният вик на Стиви Рей отекна във всеки от нас, ала Дарий не се поколеба.

— Има ли тук живи гарвани-демони?

— Не. Нека душите им гният вечно в най-тъмните дълбини на Другия свят — горчиво каза Ленобия.

— Някой друг умря ли? — попитах аз.

— Не, но има неколцина ранени. Напълниха лечебницата. Неферет беше единствената ни лечителка и сега, след като я няма… — Гласът на Ленобия постепенно заглъхна.

— Тогава Зоуи трябва да отиде при ранените — обади се Старк.

Ленобия и аз сбърчихме чела и го погледнахме учудено.

— Аз? Но аз не съм…

— Ти си почти Висша жрица. Ако в Дома на нощта има ранени новаци и вампири, те се нуждаят от Висшата си жрица — обясни Старк.

— Особено ако тя има връзка с духа. Ти определено можеш да утешиш ранените — добави Дарий.

— Прави сте — рече Ленобия и прибра дългите си светло-руси коси от лицето. Извинявайте. Смъртта на Анастасия ми се отрази тежко. И не разсъждавам трезво. — Тя ми се усмихна, но това всъщност беше по-скоро гримаса на из-

вити нагоре устни, отколкото истинска усмивка. — Твоята помощ е добре дошла и е необходима, Зоуи.

Ще направя каквото мога. — Вложих престорена увереност в гласа си, но истината беше, че стомахът ми се сви от самата мисъл за ранени.

— Всички ще помогнем заяви Стиви Рей. — Щом връзката с една природна стихия помага, може би всичките пет ще помогнат пет пъти повече.

— Може би — предположи Ленобия, която изглеждаше съкрушена и тъжна.

— Ще върне вярата.

Погледнах изненадано и видях, че Афродита стои до Дарий и държи ръката му.

Ленобия я погледна недоверчиво.

— Ще видиш, че нещата в Дома на нощта са се променили, Афродита.

Няма проблем. Свикваме с промените — отговори Афродита.

Да, промяната става част от нас — отбеляза Крамиша и няколко други хлапета изразиха съгласието си с нея.

Толкова много се гордеех с тях, че едва не избухнах в сълзи.

— Мисля, че сме готови да си отидем у дома — рекох аз.

— У дома тъжно и тихо повтори Ленобия. Тогава елате с мен да видите в какво се е превърнал домът ви.

Тя се обърна, изцъка с език и трите коня я последваха без никакви напътствия от нас.

Минахме през главния вход на училището и тръгнахме по паркинга. Дарий направи знак на Хийт да паркира джипа и всички спряхме, за да слезем от конете. Ъгълът на сградата на преподавателите и лечебницата ни пречеха да виждаме центъра на двора и съзирахме само танцуващите сенки на пламъците. С изключение на пукането на горящи дървета училището беше абсолютно тихо.

— Лошо — прошепна Шоуни.

— Какво имаш предвид? — попитах аз.

— Виждам тъга в пламъците. Това е лошо.

Шоуни е права. Ще заведа конете в конюшнята. Искате ли да дойдете с мен, или предпочитате… — Ленобия млъкна, когато погледът й беше привлечен към потрепващите отблясъци на огъня върху големите клони на старите дъбове в средата на училищния двор.

— Отиваме там — заявих аз.

— Ще дойда веднага щом се погрижа за конете — каза Ленобия и изчезна в мрака. Животните я последваха.

Старк сложи топлата си успокояваща ръка на рамото ми.

— Не забравяй, че Калона и Неферет ги няма. Остава да се справиш с новаците и вампирите. Би трябвало да е лесно, като се има предвид какво преживя — каза той.

Хийт застана от другата ми страна.

— Той е прав. Дори справянето с ранени новаци и вампири не е толкова лошо, колкото борбата с Неферет и Калона.

Това е нашият дом, каквото и да се случи — добави Дарий.

Да, дом. Крайно време беше да си го върнем — обади се и Афродита.

Да видим каква бъркотия е оставила Неферет рязко казах аз и поведох всички към пътеката, която заобикаляше красивия фонтан, градината пред жилищата на преподавателите и кръглите врати до кулата, която всъщност беше медиен център. Най-после видяхме двора на училището.

— Боже! — възкликна Афродита.

Краката ми спряха сами. Сцената беше толкова ужасяваща, че не можах да се насиля да продължа да вървя. Погребалната клада представляваше огромна купчина дърва, наредени под и около дървена пейка за пикник. Разбрах, че е маса за пикник, защото макар че гореше, масата беше напълно позната, както и тялото върху нея. Професор Анастасия, красивата съпруга на преподавателя ни по фехтовка Ланкорд Дракона, беше облечена в нещо дълго и развято и покрита с бял ленен покров. За ужас на всички тялото й се виждаше през него. Ръцете й бяха кръстосани на гърдите. Дългите й коси падаха до земята и се повдигаха и пукаха на огъня. Смразяващ кръвта звук, досущ сърцераздирателен писък на дете, раздра нощта и погледът ми, който беше прикован в кладата, се премести встрани от пейката, където беше коленичил Дракона. Главата му беше наведена и дългата му коса бе увиснала пред лицето, макар да не го скриваше, че плаче. До него стоеше огромен котарак, който познах, че е неговият Сенкогрив. Беше се облегнал на него и го гледаше в очите. В ръцете си Ланкорд Дракона държеше изящна бяла котка, която мяукаше, мъчейки се да се отскубне, и очевидно искаше да се хвърли в огъня при стопанката си.

— Гуинивиър, котката на Анастасия — промълвих аз и притиснах ръка до устата си, за да сподавя риданията си.

Шоуни бързо се отдели от групата, приближи се до кладата и застана съвсем близо до огъня. В същото време Ерин отиде при Дракона. Шоуни вдигна ръце и силно извика:

— Огън! Ела при мен!

С по-тих глас Ерин призова водата. Кладата и трупът изведнъж бяха погълнати от камуфлажни пламъци, а Дракона бе обвит в хладна мъгла, която приличаше на сълзи.

Деймиън се приближи до Ерин.

— Вятър, ела при мен — каза той и насочи лек бриз да отвее противната смрад на горяща плът.

Стиви Рей се присъедини към него.

— Земя, ела при мен.

Ветрецът, който беше отнесъл мириса на смърт, мигновено се изпълни с нежното благоухание на ливада и донесе образи на пролет, растения и зелените ливади на нашата богиня.

Знаех, че е дошъл моят ред. Изпълнена с тъга, аз се приближих до Дракона и леко сложих ръка на рамото му, което се тресеше от риданията му. Вдигнах другата си ръка и заповядах:

— Дух, ела при мен. — Усетих приятния повей, с който моята природна стихия реагира, и продължих: — Докосни Дракона, дух. Успокой него, Гуинивиър и Сенкогрив. Направи скръбта им поносима. — Съсредоточих се да насоча духа от себе си към Дракона и двете съкрушени котки.

Гуинивиър престана да мяука. Тялото на Дракона трепна. Той бавно вдигна глава и ме погледна в очите. Лицето му беше страшно издраскано и над лявата му вежда имаше дълбока рана. Спомних си, че когато го видях последния път, той се биеше с три гарвана-демони. — Бъди благословен, Дракон.

— Как може скръбта да бъде поносима, Жрице? — с дрезгав и напълно сломен глас попита той.

Изпитах моментна паника.

Аз бях само на седемнайсет. Как можех да му помогна? И после, в идеален кръг, духът се разви спирално от Дракона, мина през мен и пак влезе в преподавателя по фехтовка. Аз почерпих сили от моята природна стихия и му казах уверено:

— Ти ще я видиш отново. Сега тя е при Никс. Или те чака в ливадите на богинята, или ще се прероди и душата й пак ще те намери в този живот. Ще понесеш мъката, защото знаеш, че духът… ние, никога няма да изчезнем.

Очите му се вгледаха изпитателно в моите. Издържах на погледа му, без да трепна.

— Победи ли ги? Махнаха ли се съществата?

— Калона, Неферет и гарваните-демони избягаха — уверих го аз.

— Добре, добре… — Дракона поклати глава и тихо се замоли на Никс да се грижи за любимата му, докато се срещнат пак.

Стиснах рамото му веднъж, а после отстъпих встрани и го оставих да скърби в уединение.

— Бъди благословена, Жрице — промълви той, без да вдига глава.

Вероятно трябваше да кажа нещо зряло и мъдро в отговор, но в момента бях толкова развълнувана, че не можех да говоря. Изведнъж Стиви Рей се озова до мен, а до нея застана Деймиън. Ерин също дойде при мен и Шоуни се приближи до нея. Стояхме почтително там, без да говорим. Не бяхме образували кръг, но присъствахме, докато огънят, който Шоуни засили по магия, изгори и последните остатъци от физическата черупка на Анастасия.

Тишината около нас беше нарушавана само от звуците на пламъците и тихите молитви на Дракона. И тогава ми хрумна друга мисъл. Огледах пространството около кладата. Дракона я беше сложил в средата на асфалтираната пътека около храма на Никс и главната училищна сграда. Изборът беше добър, защото имаше много място за огъня и другите преподаватели и новаци, които би трябвало да бъдат там, да стоят до Дракона, без да му се натрапват в скръбта, и да се молят на Никс за Анастасия и съпруга й. Да бъдат безмълвни свидетели, които го обичат и поддържат.

— При него няма никого — прошепнах аз, защото не исках Дракона да чуе възмущението в гласа ми. — Къде са всички, по дяволите?

— Той не трябва да бъде тук сам — съгласи се Стиви Рей и избърса сълзите от лицето си. Не е редно.

— Аз бях с него, но чух, че конете се приближават — каза Ленобия, която се присъедини към нас.

— Ами другите? — попитах аз.

Тя поклати глава. И на нейното лице се изписа възмущение.

— Новаците са в спалните помещения. Преподавателите са в стаите си. Всички останали са в лечебницата… Имам предвид онези, които се осмелиха да застанат на негова страна.

— В това няма логика. — Не можех да го проумея. Как така учениците и преподавателите не са се осмелили да застанат на негова страна?

— Калона и Неферет може и да ги няма, но отровата им остава — загадъчно отвърна Ленобия.

— Трябва да отидеш в лечебницата — обади се Афродита. Забелязах, че тя не поглежда към кладата и Дракона.

— Върви — рече Ленобия. — Аз ще остана тук с него.

— И аз ще остана заяви Джони Бий. Той е любимият ми преподавател.

Знаех. Джони Бий имаше предвид преди да умре и после да стане нежив.

— И аз ще остана при него — рече Крамиша. — Не е редно да бъде сам, а ти и твоят кръг имате работа в лечебницата. Елате — извика тя и останалите новаци излязоха от сенките, застанаха до Дракона и образуваха кръг около погребалната клада.

— И аз ще остана — обади се Джак, който плачеше, но не се поколеба да заеме мястото си в кръга на червените новаци. Херцогиня го следваше по петите. Беше подвила опашка и ушите й бяха клепнали, сякаш разбираше какво става. Без да пророни дума, Ерик се нареди до Джак, а после и Хийт ме изненада, като запълни мястото до Ерик. Той ми кимна официално и наведе глава.

Не бях сигурна в гласа си, затова се обърнах и заедно с моя кръг, Афродита, Старк и Дарий влязох в Дома на нощта.