Изкушена

ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА Зоуи

Почувствах студ и горещина едновременно. Откъснах поглед от Калона и се изправих пред Съвета.

Благодаря. Добра среща.

— Добра среща — отвърна Дуантия и сетне продължи спокойно. — Нашата сестра Ленобия ни уведоми, че в отсъствието на Неферет от Дома на нощта ти си определена за Висша жрица, следователно ти изразяваш тяхната воля.

— Изключително неуместно е новачка да бъде определена за Висша жрица — намеси се Неферет. Разбрах, че тя е вбесена, но вместо да го покаже, Неферет ми се усмихна снизходително, сякаш бях прощъпалник, заловен да облича дрехите на майка си. — Аз все още съм Висша жрица на Дома на нощта в Тулса.

— Не и ако Съветът на Дома на нощта те е лишил от власт — заяви Дуантия.

— Появата на Еребус и смъртта на Шекина силно потресоха Дома на нощта, особено толкова скоро след ужасяващите и трагични убийства на двама наши преподаватели от местни човеци. Това ме натъжава, но членовете на Съвета на моя дом не разсъждават трезво.

— В Дома в Тулса несъмнено цари объркване. Независимо от това ние признаваме тяхното право да изберат нова

Висша Жрица, въпреки че е много необичайно новачка да заеме този пост — отговори Дуантия.

— Тя е изключително необикновена новачка — обади се Калона.

Чух усмивка в гласа му.

Не можех да го погледна.

Заговори друг член на Съвета. Черните й очи блестяха и гласът й беше рязък, почти ироничен. Може би беше Та-натос, вампирката, избрала име, което на гръцки означава „смърт“.

— Интересно е, че ти се изказваш в нейна подкрепа, Ере-бус, тъй като според Ленобия Зоуи смята, че ти си друг негов вариант.

— Казах, че тя е необикновена, а не че не може да греши — отговори Калона.

Неколцина други членове на Съвета се подсмихнаха, както и много вампири от публиката, но Танатос остана невъзмутима. Усетих, че Старк се вцепени.

— Е, кажи ни, изключително необикновена и много млада Зоуи Редбърд, кой мислиш, че е нашият крилат безсмъртен?

Устата ми беше толкова пресъхнала, че трябваше да преглътна два пъти, за да мога да говоря. И след това, когато думите най-сетне дойдоха, онова, което казах, ме изненада, сякаш ги изрече сърцето ми, без да иска разрешение от ума.

— Мисля, че той е бил много неща. Смятам, че е бил близък на Никс, но не е Еребус.

— Щом той не е Еребус, тогава кой е?

Съсредоточих се в мъдрите очи на Дуантия и се опитах да се изолирам от всичко друго, докато казвам само истината.

— Народът на баба ми са индианците чероки и те имат стара легенда за него. Наричат го Калона. Живял е с племето чероки, след като е напуснал владенията на Никс. Тогава е бил съвсем различен. Правил е ужасни неща на жените от племето. Станал е баща на чудовища. Баба ми разказа как е

бил заровен в земята. Имало е дори песен как той може да бъде освободен от пленничеството… Неферет изпълни указанията в текста и затова той е тук сега. Мисля, че той е с Неферет, защото иска да бъде консорт на богиня, но според мен е сгрешил в избора си. Неферет не е богиня, нито дори Висша жрица на Никс.

Изявлението ми беше посрещнато с възклицания на гняв, възмущение и недоверие. Най-силното принадлежеше на Неферет.

— Как се осмеляваш! Сякаш ти… новачке, едно хлапе, ще определяш… каква съм аз на Никс?

— Не, Неферет. — Обърнах се с лице към нея. — Вече нямам представа каква си на Никс. Не разбирам в какво си се превърнала. Но знам каква не си. Ти не си Висша жрица на Никс.

— Защо мислиш, че си ме заменила?

Ти се отвърна от богинята. Това няма нищо общо с мен.

Неферет не ми обърна внимание и призова Съвета.

— Тя е влюбена в Еребус. Защо трябва аз да страдам от клеветите на едно ревниво дете?

— Неферет, ти даде ясно да се разбере, че намерението ти е да станеш следващата Висша жрица на вампирите. Ако получиш тази титла, ще трябва да проявяваш мъдрост, за да се справяш с всякакви противоречия, дори онези, които се отнасят до теб. — Дуантия отмести очи от Неферет и погледна Калона. — Какво ще кажеш за речта на Зоуи?

Усетих, че той ме гледа, но не откъснах очи от Дуантия.

— Тя е убедена, че казва истината. И признавам, че в миналото ми е имало насилие. Не съм твърдял, че съм безгрешен. Ала наскоро намерих своя път и Никс е на този път.

Нямаше начин да не чуя истината в тези думи. Не се сдържах и го погледнах.

— Именно заради жизнения си опит толкова много искам да върна стария начин на живот, където някога вампири и техните воини са ходили по земята, горди и силни, вместо да се крият на групи в училища и да пускат младите извън портите само ако са закрили Белезите си, сякаш полумесецът на богинята е нещо, от което трябва да се срамуват. Вампирите са деца на Никс и богинята никога не е искала да се крият страхливо в мрака. Нека всички излезем на светло!

Калона беше великолепен. Докато говореше, крилата му започнаха да се разперват. Гласът му беше изпълнен със страст. Всички бяха приковали погледи в него. Хипнотизирани от красотата и чувствата му, всички искахме да повярваме в неговия свят.

— И когато сте готови да бъдете водени от Превъплъщението на Никс и консорта й Еребус, тогава ще възродим стария начин на живот и ще бъдем горди и силни… и няма да се прекланяме пред човешките ограничения и предразсъдъци — обади се Неферет, която с чувство за собственост хвана ръката му и изглеждаше прелестна до него. — А дотогава слушайте детско хленчене, докато Еребус и аз си възвърнем Капри от онези, които твърде дълго си бяха присвоили нашия древен дом,

— Неферет, Съветът няма да одобри война срещу човеците. Не може да ги изгоните от домовете им на острова.

— Война? — Неферет се изсмя стъписано и весело. — Ду-антия, аз купих замъка на Никс от възрастен човек, който го беше занемарил. Ако някой от Съвета беше проверил, можеше да възвърнем нашия древен дом по всяко време през изминалите две столетия. — Зелените очи на Неферет обходиха залата. Разпалена и привлекателна в страстта си, тя завладя публиката, докато говореше. — Именно там вампирите основаха красивия Помпей. Оттам вампирите управляваха крайбрежието на Амалфи и векове наред осигуряваха благоденствие с тяхната мъдрост и великодушие. Там ще намерите сърцето и душата на Никс и богатия живот, който тя иска за своя народ. Там ще намерите и Еребус, и мен. Присъедините се към нас, ако се осмелявате отново да живеете!

Неферет се обърна във водовъртеж от коприна и излезе от залата. Преди да я последва, Калона почтително се поклони на Съвета, като сложи юмрук на сърцето си, а сетне ме погледна и рече:

— Добра среща, добра раздяла и добра среща отново.

Щом двамата излязоха, в залата настъпи хаос. Всички заговориха едновременно. Някои очевидно искаха да извикат Неферет и Калона да се върнат. Други бяха възмутени, че те са си тръгнали. Нито един вампир не говореше против тях. И го наричаха Еребус.

— Те му вярват — отбеляза Старк.

Кимнах.

Той ме погледна изпитателно.

— Ти вярваш ли му?

Отворих уста, без да знам как да обясня на моя воин, че проблемът не е толкова дали вярвам на Калона, а че започвам да вярвам какъв е бил той някога и може би отново ще стане.

Гласът на Дуантия отекна в залата и накара всички да млъкнат.

Достатъчно! Залата трябва да бъде опразнена незабавно. Няма да се превръщаме в хаотична паплач.

От тълпата изскочиха воини и все още развълнуваните вампири започнаха да излизат.

— Зоуи Редбърд, ще говорим с теб утре. Доведи кръга си тук по здрач. Научихме, че новачка пророчица, превърнала се в човек, е преживяла травма от прекъснато Обвързване днес. Ако се е съвзела, бихме желали тя да се присъедини към групата ви утре.

— Да, госпожо — отвърнах аз.

Старк и аз бързо излязохме навън. Деймиън ни направи знак да отидем в малка градинка, сгушена встрани от главната пътека, където ни чакаха останалите.

— Какво се случи там вътре? — Деймиън не загуби време и пристъпи направо към въпроса. — Ти говореше така, сякаш вярваш, че Калона е бил низвергнат от Никс.

— Трябваше да им кажа истината. — Поех си дълбоко дъх и разказах на приятелите си останалата част от историята.

— Калона ми показа видение от миналото и видях, че той е бил воин на Никс.

Какво! — избухна Старк. — Воин на богинята? Това е лудост! Аз прекарах известно време с него, когато той показваше истинската си същност. Видях какъв е… Той не е воин на нашата богиня.

— Вече не е. — Опитах се да говоря спокойно, но ми се искаше да изкрещя на Старк. Той не беше видял видението. Как можеше да прецени дали е истина, или не? — Той е направил избора да напусне Никс. Да, това е било грешка. И наистина е вършил ужасни неща. Аз казах всичко това.

— Но му вярваш — със стиснати устни настоя Старк.

— Не! Не вярвам, че той е Еребус. Не съм казвала такова нещо.

— Не, Зи, но говореше така, сякаш си на негова страна… ако той зареже Неферет — обади се Хийт.

Писна ми. Както обикновено, главата ме заболя от тях.

— Вие двамата, мислите ли, че можете да престанете да се държите като мои гаджета? Бихте ли спрели да ревнувате и да се държите собственически с мен и да се помъчите да го прецените обективно?

Аз не те ревнувам и не се държа собственически с теб — каза Деймиън, — но мисля, че грешиш, ако започваш да вярваш, че Калона е добър.

— Той ти е въздействал, Зи — заяви Шоу ни.

— Черната му магия наистина те е пленила съгласи се Ерин.

— Не! Не съм преминала в неговия отбор! Само се опитвам да разбера истината. Ами ако истината е, че някога той наистина е бил на страната на доброто? Може би отново ще го намери.

Старк поклати глава и аз се нахвърлих върху него.

Това се случи с теб. Защо си толкова сигурен, че не може да се случи и с него, по дяволите?

— Той използва връзката ти с Ая и обърква мислите ти. Разсъждавай трезво, Зоуи. — Очите му ме молеха да се вслушам в съвета му.

— Точно това се опитвам да направя… да разсъждавам трезво и да открия истината… без да ми пречи мнението на други хора, включително Ая. Както направих за теб.

— Не е същото! Аз не съм бил зъл толкова столетия. Не съм превърнал цяло племе в роби и не съм изнасилвал жените им възрази Старк.

— Щеше да изнасилиш Бека, ако Дарий не те беше спрял! — изтърсих аз, преди да проявя трезвия разум да сдържа думите си.

Старк отстъпи встрани от мен, сякаш го бях ударила.

— Той е влязъл в главата ти и в такъв случай там няма място за твоя воин. — Старк се обърна и тръгна към сенките.

Осъзнах, че плача, едва когато усетих, че сълзите ми капят от брадичката и мокрят ризата ми. Избърсах лицето си с трепереща ръка и погледнах останалите си приятели.

— Когато се върна след смъртта си, Стиви Рей беше толкова ужасна, че не я познах. Тя беше страшна, зла и лоша. Но аз не й обърнах гръб. Вярвах в нейната човечност и затова тя намери правия път.

— Но, Зоуи, Стиви Рей беше добра, преди да умре и после да се върне. Ами ако истината е, че Калона никога не е бил добър и не е имал човечност, която да загуби? Ами ако винаги е избирал злото? — тихо попита Деймиън. — Онова, което Калона ти е показал, очевидно е изглеждало реално, но трябва да помислиш и върху факта, че видението може да е било само вятър и мъгла. Той може да ти е показал преправена, частична версия на истината.

— Мислих за това.

— Както каза Старк, замисляла ли си се, че духовната ти връзка с Ая и споменът за нея, може да объркват преценката ти? — попита Ерин.

Кимнах и се разридах по-силно.

Хийт хвана ръката ми.

— Зи, любимият син на Калона уби Анастасия и за малко не уби хлапетата, които се изправиха срещу него.

— Знам — изхлипах аз. Но ако им е заповядал да го направят, защото Неферет е поискала? Не произнесох думите на глас, но Хийт, изглежда, прочете мислите ми.

Калона се опитва да ти въздейства, защото ти имаше силата да обединиш всички да го изгонят от Тулса — продължи Хийт.

А видението на Афродита показа, че само ти имаш силата да го победиш завинаги — рече Деймиън.

— Част от теб е създадена да причини унищожението му — допълни Шоуни.

— И същата тази част от теб е създадена да го обича — добави Ерин. _u

— Не го забравяй, Зи — напомни ми Хийт.

— Мисля, че трябва да говориш с Афродита — предложи Деймиън. — Ще отида да я събудя и ще доведа и Дарий. Трябва да го обсъдим и да опишеш точно какво ти показа Калона във видението.

Кимнах, но знаех, че не мога да направя каквото искат. Не можех да говоря с Афродита и Дарий, защото се чувствах твърде развълнувана.

— Добре, но ми дайте минутка. — Избърсах лицето си с ръкава.

Джак, който наблюдаваше всичко с големи разтревожени очи, отвори малката си чантичка и ми даде пакетче кърпички.

— Благодаря — подсмръкнах аз.

— Задръж ги. Вероятно ще плачеш пак по-късно отвърна той и ме потупа по рамото.

— Защо не отидете в апартамента на Афродита? Аз ще се стегна и ще дойда след малко.

— Не се бави — рече Деймиън.

Кимнах и приятелите ми тръгнаха бавно. Погледнах Хийт.

— Трябва да бъда сама.

— Да, и аз така си помислих, но искам да ти кажа нещо. — Той ме хвана за раменете и ме принуди да го погледна в очите. — Трябва да се пребориш с чувствата си към Калона

и не го казвам, защото ревнувам. Обичам те, откакто бяхме деца. Няма да те изоставя. Няма да се отвърна от теб, каквото и да кажеш или направиш, но Калона не е като Стиви Рей или Старк. Той е безсмъртен. Той е от съвсем различен свят, но страстно иска да управлява този свят. Ти си единствената, която може да го спре, затова трябва да те има на негова страна. Калона прониква в сънищата ти. Влиза в съзнанието ти и част от него дори е свързана с душата ти. Разбирам го, защото и аз съм свързан с душата ти.

Усамотението с Хийт ме успокояваше. Той ми беше познат до болка. Хийт беше моята човешка скала… винаги до мен и отстояваше най-доброто за мен.

— Извинявай, че те нарекох ревнив и че се държиш собственически, — Подсмръкнах и издухах носа си.

Той се засмя.

— Е, донякъде съм такъв. Но винаги съм знаел какво е специалното между нас. — Хийт посочи с брадичка към посоката, в която беше тръгнал Старк. — Твоят воин няма моята увереност.

^- Да, той няма достатъчно опит с мен като теб.

Усмивката му стана по-широка.

— Никой няма такъв опит, мила!

Въздъхнах, приближих се до него и го прегърнах силно.

— Ти си като роден дом, Хийт.

— Винаги ще бъде така, Зи. — Той ме целуна нежно. — Добре, ще те оставя сама, защото си изцапана със сълзи и сополи. И докато ти се измиеш, аз ще намеря Старк, ще му кажа, че е ревнив тъпак, и може дори да го фрасна.

— Да го фраснеш?

Хийт повдигна рамене.

— Това кара момчетата да се почувстват по-добре.

— Не и ако те получават ударите.

— Хубаво. Тогава ще потърся друг, когото да фрасна. — Той бързо повдигна вежди няколко пъти. — Очевидно не искаш да насиняват красивото ми лице.

— Ако намериш Старк, ще го доведеш ли в стаята на Афродита?

— Така смятам. — Хийт разроши косата ми. Обичам те, Зи.

— И аз те обичам, но много мразя, когато разрошваш косата ми.

Той се ухили през рамо и тръгна да търси Старк.

Наистина се чувствах по-добре. Седнах на пейката, отново издухах носа си, избърсах очите си и се втренчих в далечината. Едва после осъзнах какво гледам и къде седя. Това беше пейката от един от първите ми сънища е Калона. Беше монтирана на хълм и оттам виждах над огромната стена, която опасваше острова. Гледах осветения площад „Сан Марко“, който приличаше на вълшебна страна на чудесата в зимната нощ. Зад мен беше дворецът „Сан Клементе“, целият осветен и блестящ, а вдясно беше старата катедрала, превърната в зала на Висшия съвет. Но аз не виждах всичката тази красота… власт и величие около мен, защото бях прекадено погълната в себе си.

Може би и затова не виждах истинската същност на Калона.

Знаех какво ще каже Афродита — че аз правя така, че лошото видение да се сбъдне. Може би тя беше права.

Вдигнах глава, втренчих се в нощното небе и се опитах да видя луната през пластовете облаци. И после се замолих.

— Никс, нуждая се от теб. Объркана съм. Моля те, покажи ми нещо, което ще ми изясни въпросите. Не искам да обърквам нещата… отново…