Изкушена

ТРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА Зоуи

Щом се събудихме по здрач, аз не исках да мисля за Калона и съня, затова се нахвърлих върху Хийт.

— Е, време е да се обадим на майка ти и татко ти, за да ти кажат да се прибираш у дома.

— Добре ли си, Зи? — попита Стиви Рей, докато бършеше с хавлия косата си. Двете бяхме натъпкали багажа в ученическата ми чанта, докато Хийт се къпеше, а после се редувахме под душа. Въпросът й ме накара да осъзная, че през цялото време мънкам едносрични отговори на всичко, което тя или Хийт ме попитат.

— Да, добре съм, но Хийт ще ми липсва, това е всичко излъгах аз. Всъщност не беше лъжа, защото Хийт наистина щеше да ми липсва, докато бяхме в Италия, но не заради това нямах желание да говоря.

Причината беше Калона. Страхувах се, че ако говоря твърде много, ще избръщолевя за съня си и ще разкажа на Стиви Рей всичко, а не исках да го правя пред Хийт. Имаше и още нещо. Не исках да казвам на никого за новия вариант на Калона, който бях видяла.

Не желаех да ги чуя да ми казват, че всичко е лъжа и измама.

Хийт ме прегърна и аз подскочих.

— Колко мило, Зи — отбеляза той, без да има представа за ужасяващата илюзия, която ставаше в главата ми. — Но няма да се наложи да ти липсвам, защото имам хубаво предчувствие за телефонния разговор.

Поклатих глава.

— Няма начин майка ти да ти позволи да дойдеш с мен в Италия.

— Може би не с теб, а с училището ти. Това е друго нещо.

Преди да успея да кажа нещо, той набра номера и разговорът започна.

— Здравей, мамо, аз съм… Да, добре съм… Да, още съм със Зоуи… — Хийт замълча, погледна ме и рече: — Мама ти изпраща поздрави.

— И ти я поздрави от мен — отговорих аз и сетне прошепнах: — Говори по същество!

Той кимна.

— Хей, мамо, като стана дума за Зоуи, тя и няколко хлапета от Дома на нощта ще ходят в Италия, във Венеция, по-точно на остров край Венеция, Сан Клементе. Там се събира Висшия съвет на вампирите. Искам да питам дали може да отида с тях.

Чух, че майка му повиши тон, и сдържах усмивката си. Знаех си, че тя ще се ядоса.

Разбира се, не знаех какъв коз крие Хийт в ръкава си.

— Чакай, мамо. Не е нищо особено. Това е като пътуването, на което исках да отида с учителя по испански миналото лято, но не можах, защото започнаха тренировките по футбол. Спомняш ли си? — Хийт кимна на онова, което майка му каза. — Да, екскурзията е организирана от училището. Ще отсъстваме осем дни, също като пътуването до Испания. Сигурно ще използвам испанския си, защото с италианския са нещо като братовчеди. — Той се заслуша и пак кимна. — Да, добре, страхотно. — Хийт запуши с ръка слушалката и прошепна: — Тя каза, че трябва да питам татко.

След това от другия край на линията се чу по-плътен глас.

— Здравей, татко. Да, добре съм. — Хийт изчака малко, докато баща му говореше, и сетне продължи: — Да, това е положението. Училищна екскурзия. Ще си пиша домашните по интернет. — Той се усмихна в отговор на онова, което говореше баща му. Наистина ли? Отлагат училището още една седмица заради прекъсвания на електричеството в кварталите? — Хийт бързо повдигна вежди няколко пъти. — Тогава пътуването е в свръх удобен момент. И тъй като ще летим с частния самолет на Дома на нощта и ще отседнем на острова на вампирите, пътешествието няма да ми струва нищо.

Изскърцах със зъби. Не можех да повярвам, че Хийт обработи родителите си толкова лесно. Разбира се, въпреки че бяха мили хора и много добри родители, Нанси и Стив Лък нямаха абсолютно никаква представа за тийнейджърските неща. Сериозно. Хийт пиеше алкохол от години, а те още не бяха забелязали, дори когато той се връщаше вкъщи и миришеше на повръщано и бира. Гнус.

— Страхотно, татко! Много ти благодаря.

Повишеното му настроение ме накара да примигам и отново да се съсредоточа върху Хийт, а не върху умствения ми брътвеж.

— Да, ще ви се обаждам всеки ден… А, да, за малко да забравя. Докато Зи и останалите хлапета приготвят багажа си, аз ще отскоча до вкъщи да си взема паспорта и дрехи. Кажи на мама, че трябва да носим само една ученическа чанта, затова да не се престарава с багажа. Добре, ще се видим след малко. Чао!

Хийт затвори, като се хилеше, сякаш отново беше в началното училище и му бяха дали допълнителна чаша шоколадово мляко на закуска.

Направи го много умело — похвали го Стиви Рей.

— Бях забравила за пътуването до Испания — отбелязах аз.

— Но аз не. Е, изглежда, трябва бързо да си отида вкъщи и да си взема паспорта и нещата. Ще се видим на летището. Не заминавай без мен! — Хийт ме целуна, грабна палтото си и изскочи от стаята, сякаш искаше да избяга, преди да му кажа, че няма да дойде в Италия въпреки разрешението на родителите му, които нямаха представа какво става със сина им.

— Наистина ли ще му позволиш да дойде с вас? попита Стиви Рей.

— Да апатично отговорих аз.

— Радвам се. Не искам да бъда гадна, но мисля, че идеята е добра заради онова нещо с кръвта.

Кое нещо с кръвта?

— Зи, той е Обвързан с теб човек. Кръвта му е супер добра за теб. Предстои ти опасна конфронтация с Калона и Неферет и Висшия съвет, затова може да се нуждаеш от хубава кръв.

— Да, предполагам, че си права,

— Е, добре, Зи. Какво има, по дяволите?

Примигах учудено.

— Какво имаш предвид?

— Държиш се като зомби. Разкажи ми за странния сън, който те събуди.

— Мислех, че спиш.

— Така исках да мислиш, в случай че решите да се натискате.

— Когато ти си в стаята? Това е грозно.

— Вярно е, но се опитвах да бъда учтива.

— Боже. Не бих го направила.

— Аз пък няма да ти позволя да смениш темата. Сънят… Спомняш ли си? Разкажи ми го.

Въздъхнах. Стиви Рей беше моята най-добра приятелка и трябваше да й кажа.

— Беше за Калона — изръсих аз.

— Той е нахлул в съня ти, въпреки че ти спеше с Хийт?

— Не, той не нахлу в съня ми признах аз, макар и без желание. — Беше по-скоро видение, отколкото сън.

— Какво видение?

— На миналото му. Преди да бъде низвергнат.

— Низвергнат? Откъде?

Поех си дълбоко дъх и й казах истината.

— От страната на Никс. Калона е бил неин воин.

— Мили Боже! — Стиви Рей седна на леглото. — Сигурна ли си?

— Да… Не… Не знам! Изглеждаше реално, но не знам със сигурност. Няма как да бъда сигурна. — И после дъхът ми секна. — О, не!

— Какво?

— В спомените ми на Ая тя каза, че Калона не е роден да ходи по този свят. — Хлъцнах и притиснах ръце една в друга, за да спрат да треперят. — И го нарече неин воин.

О-хо. Тя е знаела, че той е бил воин на Никс, преди да бъде низвергнат.

— Ох, не знам — отговорих аз, но всъщност дълбоко в сърцето си знаех, че Ая се е опитвала да утеши Калона с любов. Някога Калона е бил воин и щеше да иска отново да бъде такъв.

— Може би трябва да говориш с Ленобия за… — започна Стиви Рей.

— Не! Моля те, обещай ми, че няма да казваш на никого. Те вече знаят, че имам спомен, че Ая е била с Калона. Прибави към това виденията на Афродита и те ще откачат. Ще решат, че може да си изгубя ума и отново да бъда с него… а това няма да се случи! Наистина го мислех. Не ме интересуваше, че ми се догади. Не можех да бъда с Калона. Както казах и на него, това беше невъзможно

Но не трябваше да се тревожа, че Стиви Рей ще ме издаде. Тя кимаше и ме гледаше с очи, пълни с разбиране.

Искаш сама да се справиш, нали?

— Да. Звучи глупаво, а?

— Не — възрази тя. — Понякога нещата не са работа на другите. И някои неща, които изглеждат абсолютно невъзможни, завършват не така, както сме очаквали.

Наистина ли го мислиш?

— Поне се надявам — откровено отговори Стиви Рей и очевидно искаше да добави още нещо, но я прекъсна почукване на вратата.

— Би ли побързала? провикна се Афродита. — Всички все още яд ат, а трябва да хващаме самолет.

— Готови сме изкрещя Стиви Рей и ми хвърли чантата. — Мисля, че трябва да правиш онова, което ти подсказва инстинктът, както винаги ни съветва Никс. Вярно, по-рано ти обърка нещата. Аз също. Но и двете избрахме да бъдем на страната на нашата богиня и в края на краищата това е най-важното.

Кимнах мълчаливо. Беше ми трудно да говоря.

Стиви Рей ме прегърна.

— Убедена съм, че ще постъпиш правилно.

Смехът ми прозвуча по-скоро като ридание.

— Да, след още колко грешки?

Тя ми се усмихна.

— В живота непрекъснато се правят грешки. И започвам да мисля, че нямаше да е толкова вълнуващ, ако бяхме съвършени.

— В момента малко скука би ми харесала.

Двете се смеехме, когато излязохме в коридора и се присъединихме към разтревожената Афродита. Забелязах, че „ученическата й чанта“ е „Бетси Джонсън“ и е толкова претъпкана, че се пръска по модните шевове.

— Мисля, че това е измама — рекох аз и посочих чантата й.

— Не е измама, а импровизация.

Страхотна чанта — подхвърли Стиви Рей. — И аз бих искала да имам „Бетси Джонсън“.

— Ти си твърде кънтри за „Бетси“ — отсече Афродита.

— Не съм.

— Тогава какви са тези старомодни дънки? „Роупърс“? Сериозно. Ще ти кажа едно влез в настоящето, ако обичаш.

— Не, ти не говориш само за моите „Роупърс“…

Оставих ги да се препират и тръгнах след тях към столовата. Дори не ги чувах. Мислите ми бяха на хиляди километри, на покрива на дворец насред сън.

* # *

Столовата беше оживена, но утихна, когато Афродита, Стиви Рей и аз се приближихме до Близначките, Джак и Деймиън, които вече ядяха бекон с яйца. Както очаквах, аз привлякох множество убийствени погледи, особено от сепаретата, пълни с момичета.

— Не им обръщай внимание — каза Афродита. — Те мразят

всички.

— Странно е, че Калона все още обърква умовете им — рече Стиви Рей, докато пълнехме чиниите си и поглеждахме през рамо към мълчаливите и намусени хлапета.

— Изборът е техен — избълва устата ми, преди да я спра.

— Какво искаш да кажеш? — попита Стиви Рей.

— Хлапетата… отвърнах аз, преглътнах яйцата и посочих с вилицата към останалите в стаята. — Онези, които ни гледат мръсно и се държат безумно, са избрали да бъде така. Да, Калона го започна, но те избират своя път.

Гласът на Стиви Рей беше съчувствен от разбиране, но настоятелен.

— Може и да е вярно, Зи, но не трябва да забравяш, че това се случи заради Калона… и Неферет.

— Истината е, че Калона е лош и Зоуи трябва се справи с него веднъж завинаги — заяви Афродита.

Яйцата изведнъж престанаха да ми се струват вкусни.

Бяхме се сбутали в сепарето, ядяхме и се преструвахме, че другите не ни убиват с погледи, когато Старк дойде при нас. Изглеждаше уморен и когато ме погледна, видях тъга в очите му. Бях я съзряла в погледа на Калона, когато говореше за Никс. „Старк мисли, че не е оправдал очакванията ми.“

Усмихнах му се. Исках да премахна тревогата от лицето му.

— Здравей — тихо казах аз.

— Здравей — отвърна той.

И после осъзнахме, че всички ни гледат и слушат. Старк се прокашля, придърпа стол и прошепна:

— Дарий и Ленобия вече са на летището. Аз ще ви закарам с джипа. — Той се огледа и аз видях, че част от напрежението

изчезна от лицето му. — Предполагам, че сте изпратили Хийт да си ходи у дома?

— Да си вземе паспорта — обяви Стиви Рей.

Това, естествено, предизвика лека суматоха на нашата маса. Въздъхнах, изчаках бурята да утихне и когато всички най-после млъкнаха, казах:

Да, Хийт идва с нас. Точка.

Афродита озадачено повдигна едната си руса вежда.

— Мисля, че има логика да вземеш кръвната банка със себе си. Дори стрелецът със злобната физиономия ще трябва да се съгласи с това.

Казах „точка“, защото няма да говоря по този въпрос. И не наричай Хийт кръвна банка.

— Не е учтиво — допълни Стиви Рей.

— Ухапи ме, ако можеш — без да мисли, каза Афродита и Близначките моментално започнаха да се кикотят.

— Стиви Рей няма да идва с нас — прекъснах веселието им аз. — Това означава, че когато образуваме кръг, Афродита ще представлява духа.

Близначките млъкнаха. Всички се втренчиха в Стиви Рей.

— Онези червени новаци може да не бъдат спасени авторитетно отбеляза Деймиън.

— Знам, но ще опитам още веднъж.

— Хей, направи ми една услуга — провикна се Афродита. — Внимавай да не те убият. Отново. Убедена съм, че това ще бъде обезпокоително тревожно за мен.

— Няма да ме убият — отвърна Стиви Рей.

Обещай ми, че няма да отидеш там сама — обади се Джак.

— Трябва да обещаеш — съгласи се Старк.

Аз не казах нищо. Вече не бях толкова уверена, че само аз знам правилния начин да се правят нещата. За щастие мълчанието ми не беше забелязано, защото в същия миг влязоха червените новаци и всички в столовата отместиха погледи от нас и се вторачиха в тях и защушукаха.

— По-добре да проверя как са. — Стиви Рей стана и ни се усмихна. Побързайте и свършете работата там, за да се върнете по-скоро тук. — Тя ме прегърна и промълви: — Ти ще постъпиш правилно.

— Ти също — прошепнах аз.

Стиви Рей се отдалечи от мен и се залови с червените новаци, които ни махнаха, докато се строяваха в редици. Тя се държеше съвсем нормално и им говореше така, сякаш те не влизаха в столовата за пръв път, откакто бяха умрели. Червените новаци веднага започнаха да се отпускат, без да обръщат внимание на погледите и шушукането.

— Стиви Рей е добър водач — изразих аз на глас мислите си.

— Дано това не й донесе неприятности — добави Афродита. Погледнах я и тя сви рамене. — Някои хора… особено злите неживи… не могат да бъдат водени.

— Тя ще постъпи правилно — повторих аз думите на Стиви

Рей.

— Да, но дали те ще постъпят правилно?

Нямах отговор на този въпрос.

— Готови ли сте? — попита Старк.

— Да — отговорих аз.

Останалите кимнаха, взехме чантите си и тръгнахме към вратата. Старк и аз вървяхме най-отзад.

— Здравей, Зоуи.

Гласът на Ерик ме спря. Старк остана до мен и изпитателно се втренчи в бившето ми гадже.

— Здравей, Ерик предпазливо отвърнах аз.

— Желая ти успех.

— Благодаря. — Бях приятно изненадана от неутралното му изражение и отсъствието на лепката Венера до него. — Ще останеш ли в училището да преподаваш театрално изкуство?

— Да, но само докато намерят нов преподавател. Затова ако не съм тук, когато се върнеш, исках само да знаеш, че… — Той погледна Старк и после отново мен. Желая ти успех.

— Добре. Благодаря ти още веднъж.

Ерик кимна и бързо излезе от столовата. Вероятно се запъти към трапезарията на преподавателите на горния етаж.

— Беше малко странно, но мило от негова страна — отбе-лязах аз.

— Той преиграва рече Старк и ми отвори вратата.

— Да, ясно ми е, но се радвам, че Ерик каза нещо мило, преди да заминем. Мразя непохватното държане на бивши гаджета.

— Това е още една причина да се радвам, че практически не съм ти гадже.

Другите от групата вървяха няколко метра пред нас, затова имахме малко време насаме. Тъкмо се мъчех да преценя дали забележката му граничеше с ненавист или не, когато той неочаквано попита:

— Всичко ли беше наред, докато спеше? Събуди ме веднъж.

— Всичко беше наред.

Старк се поколеба и добави:

— Не си пила от Хийт.

Това не беше въпрос, но аз отговорих, въпреки че гласът ми прозвуча по-остро, отколкото възнамерявах.

— Не. Чувствах се добре и не беше необходимо.

— Ще разбера, ако го направиш.

— Може ли да не говорим за това точно сега?

^- Да, добре. — Повървяхме още малко и преди да стигнем до паркинга, Старк забави крачка, за да останем насаме. — Сърдиш ли ми се?

— Защо да ти се сърдя?

Той повдигна рамене.

— Ами, първо виденията на Афродита. Тя те е видяла в сериозна беда, но мен или ме вижда, или изобщо не ме вижда. А сега пък и Хийт ще идва с нас в Италия… — Гласът му заглъхна. Изражението му беше отчаяно.

— Старк, виденията на Афродита може да се променят. Правили сме го няколко пъти. Веднъж лично за мен. Ще променим и удавянето. Всъщност вероятно ти ще го промениш. Ти няма да позволиш да ми се случи нищо лошо.

— Въпреки че имам проблем да излизам на слънчева светлина?

Изведнъж разбрах защо заплахата за живота ми го безпокои толкова много… Старк мислеше, че няма да бъде до мен, когато се нуждая от него.

— Ще измислиш начин да се погрижиш да съм в безопасност дори да не можеш да бъдеш е мен физически.

— Наистина ли го вярваш?

— С цялото си сърце — искрено отговорих аз. — Няма друг вампир, когото бих искала за мой воин. Имам ти доверие.

Старк придоби такъв вид, сякаш от плещите му се смъкна товар от милиони килограми.

— Хубаво е да чуя, че го казваш.

Спрях и се обърнах с лице към него.

— Щях да ти го кажа и по-рано, но мислех, че го знаеш.

— Да, тук. — Той посочи сърцето си. Но и ушите ми трябваше да го чуят.

Отпуснах се в прегръдките му и притиснах лице до врата му.

— Имам ти доверие.

Благодаря, милейди — промълви Старк и ме прегърна със силните си ръце.

Отдръпнах се от него и се усмихнах. Изведнъж Калона ми се стори много далеч, тъй като Старк запълваше настоящето ми.

— Ще измислим решение и ще се справим заедно… воин и

дамата на сърцето му. -

— Точно това искам — заяви той. — Останалото да върви

по дяволите!

— Да. Всички и всичко друго да вървят по дяволите! — съгласих се аз. Отказах да мисля за Калона. Той беше грамаден, страшен и озадачаващ. Старк беше надежден и сигурен. Хванах ръката му и го дръпнах с мен към джипа. — Хайде, време е да отиваме в Италия.