Изкушена

ТРИЙСЕТ И ВТОРА ГЛАВА Зоуи

— Венеция е седем часа преди нас — обясни Ленобия, която ни чакаше пред контролно-пропускателния пункт на охраната за важни пътници. — Щом кацнете там, ще бъде късно следобед. Опитайте се да спите колкото е възможно повече в самолета. Висшия съвет ще се събере, след като се стъмни, и трябва да бъдете там свежи и съсредоточени.

— Как ще се справи Старк със слънчевата светлина? — попитах аз.

— Уведомих Висшия съвет за потребностите му. Те ме увериха, че той ще бъде предпазен от слънцето. Нямат търпение да се срещнат с него и са изключително любопитни за този нов вид вампир,

— Да не би да искат да ме изследват като лабораторен плъх? — попита Старк.

— Няма да им позволим — заяви Дарий.

—Не трябва да забравяте, че Висшия съвет се състои от седемте най-мъдри и стари Висши жрици, които са живи Днес. Те не се държат нечовешки, нито прибързано успокои ни Ленобия.

— Значи са като Шекина? — попита Джак,

— Шекина беше Висша жрица на всички вампири, затова Нямаше друга като нея, докато всеки член на Съвета е избран от група или организация вампири. Те заемат поста петдесет години и после се избира нов член. Никой член на Съвета не може да остане на длъжността си за следващ мандат. Членовете са от целия свят и са известни с мъдростта си.

— Това означава, че би трябвало да са достатъчно умни и да не повярват на Калона и Неферет — отбелязах аз.

— Не трябва да се тревожим дали са умни, или не, а какъв избор ще направят — намеси се Афродита. — И в Дома на нощта има множество умни вампири, но те не направиха нищо и оставиха Калона и Неферет да ги прегазят.

— Афродита е права подкрепи я Деймиън. ^

— Затова трябва да бъдем готови за всичко — каза Дарий.

— И аз мисля така — съгласи се Старк.

Ленобия кимна.

— Помнете, че изходът от представянето ви пред Съвета може да промени света.

— Чак пък толкова… — измърмори Афродита.

Ленобия я изгледа строго, но не й каза нищо и ме изненада, като се обърна към Джак.

— Мисля, че ти трябва да останеш тук.

За нищо на света! Отивам там, където е и Деймиън — отвърна той.

— Там, където отива Деймиън, ще бъде опасно.

— Тогава двойно повече искам да бъда с него!

— Смятам, че Джак трябва да дойде. Той е част от нас. Освен това… — Продължих да говоря, следвайки инстинктите си, и съдейки по чувството за справедливост в себе си, знаех, че изразявам на глас нещо, което Никс иска всички да чуят. — Джак има връзка с нещо важно.

— Така ли? С какво?

Усмихнах му се.

Връзката ти е с технологиите… магията на съвременния свят.

Деймиън се ухили.

— Вярно е! Джак разбира от всичко за аудиовизуалните средства и компютрите. Мислех го за гений по технологиите, но всъщност той е гений на квадрат.

— Боже! Страхотно! — зарадва се Джак.

— Тогава ти си права, Зоуи. Нека Джак да дойде с вас. Никс го е надарила с определена цел, която може да ви е от голяма полза.

— Да, и също така… — Готвех се да кажа на Ленобия и за другия ни спътник, когато Хийт дотърча при нас, преметнал ученическа чанта на рамото си.

— И твоят консорт ли ще идва? — Ленобия довърши изречението ми и озадачено повдигна едната си вежда.

— Да! — отговори Хийт и ме прегърна. Не се знае кога Зоуи може да изпита потребност да ме ухапе.

— Добре, Хийт, всички го разбират. — Усетих, че лицето ми пламна, и нарочно отбягнах погледа на Старк.

Като консорт на Висша жрица ще ти бъде позволено да влезеш в залата на Съвета обясни Ленобия, — но нямаш правото да говориш.

— Има много правила как да се държиш пред Съвета, нали? — попита Деймиън и на мен ми се догади още повече.

— Правила?

— Да — потвърди Ленобия. Системата е древна и целта й е да предотврати хаос, но по принцип изслушват всички оратори. Трябва да спазвате правилата, иначе ще ви изведат от залата.

— Но аз не знам правилата!

— Моята приятелка Нрсея, също преподавателка по езда на остров Сан Клементе, ще ви посрещне на летището. Тя ще ви заведе в стаите ви на острова и ще ви инструктира какъв е етикетът на Съвета.

— И нищо ли няма да мога да кажа? — попита Хийт.

— Абе, ти увреден ли си? — провикна се Афродита. — Нали това ти обясни Ленобия?

— А за теб не съм сигурна дали изобщо ще те допуснат в залата на Съвета — обърна се Ленобия към Афродита.

— Какво? Но аз съм… — Афродита млъкна. Истината беше, че тя е човек, специален, но човек.

— Но Ерсея иска да присъстваш — продължи Ленобия. — Ще видим дали ще те приемат, или не.

— Качвайте се в самолета. Азтрябва да поговоря с Ленобия за секунда.

— Ще заминете от изход двайсет и шест — добави Ленобия. — Бъдете благословени и нека Никс бъде с вас.

Бъди благословена! — отговориха всички и се отправиха към виещата се опашка пред охраната.

— Как са ранените новаци? — попитах аз.

— Много по-добре. Благодарение на онова, което ти направи за тях — отвърна Ленобия.

Махнах с ръка.

— Радвам се, че са по-добре. Ами Дракона?

— Скърби безутешно.

— Много съжалявам.

— Победи Калона и спри Неферет. Това ще му помогне.

Не обърнах внимание на обземащата ме паника и смених

темата.

— Какво ще правиш с червените новаци?

— Мислих по този въпрос и смятам да уважим волята на тяхната Висша жрица. Ще говоря със Стиви Рей, когато се върна в училището, и ще решим какво според нея е най-доброто за тях.

Стори ми се странно, че Ленобия нарича Стиви Рей Висша жрица, но не в лошия смисъл.

— Трябва да знаеш, че има и други червени новаци освен онези, които са със Стиви Рей.

Ленобия кимна.

— Дарий ми каза.

— Какво ще правиш с тях?

— Както и с другите, решението зависи от Стиви Рей. Положението е трудно. Дори не знам в какво точно са се превърнали. — Ленобия сложи ръка на рамото ми. — Зоуи, не трябва да допускаш случилото се тук да те разсейва. Съсредоточи се върху Калона, Неферет и Висшия съвет. Аз ще се погрижа за Дома на нощта.

Въздъхнах.

— Добре. Ще го сторя. Поне ще се опитам.

Тя се усмихна.

— Уведомих Висшия съвет, че те смятаме за наша Висша жрица.

Стъписах се.

— Сериозно?

— Да. Ти наистина си Висша жрица, Зоуи. Заслужи го. И си свързана с Никс така, както никой новак или вампир не е бил. Следвай напътствията на богинята и ни накарай да се гордеем.

— Ще направя всичко възможно.

— Само това искаме от теб. Бъди благословена, Зоуи Редбърд.

— Бъди благословена — отвърнах аз и тръгнах към изход двайсет и шест, като се опитах да не мисля твърде много за факта, че една Висша жрица на Никс не би трябвало да сънува бившия воин на богинята.

* * *

— Бабо! Здравей. Как се чувстваш? казах аз по мобилния си.

— О, Зоуи, пиленце! Днес съм по-добре. Мисля, че краят на бурята ми даде сили. Ледът е красив, но само в малки дози.

— Хей, не мисли, че това означава, че трябва да бързаш да се върнеш във фермата за лавандула. Моля те, обещай ми, че ще позволиш на сестра Мери Анджела да се грижи за теб известно време.

— Не бой се, а-вет-си а-ге-хут-са. Компанията на добрата сестра много ми харесва. Ще дойдеш ли да ме видиш довечера? Как вървят нещата в училище?

— Затова ти се обаждам, бабо. Готвя се да се кача на училищния самолет и да замина за Венеция. Калона и Неферет са там и, изглежда, се бъркат на Висшия съвет.

— Лоша работа, а-вет-си а-ге-хут-са. Няма да влизаш в битката сама, нали?

— Не, бабо. Цялата група е с мен. Плюс Хийт.

Добре. Не се срамувай да използваш връзката си с него. Такъв е естественият ред на нещата.

Задавиха ме сълзи. Трайната и неизменна обич на баба, колкото и чудовищен и странен да бе станал животът ми, беше основата на целия ми свят.

— Обичам те, бабо.

— И аз те обичам, а-вет-си а-ге-хут-са. Не се тревожи за мен. Съсредоточи се върху задачата си. Ще бъда тук, когато спечелиш битката.

— Говориш така, сякаш си убедена, че ще я спечеля.

— Сигурна съм в теб, а-вет-си а-ге-хут-са, и че имаш благоразположението на богинята.

— Бабо, имах много странен сън за Калона. — Заговорих по-тихо, въпреки че се отдалечих от останалите хлапета, които чакаха до изхода самолетът ни да бъде готов да се качим. Видях, че Калона не винаги е бил лош. Някога той е бил воин на Никс.

Баба дълго мълча и накрая отговори:

— Това прилича по-скоро на видение, отколкото на сън.

Почувствах, че тя е права.

— Видение! Тогава означава ли, че е истина?

Не е задължително, въпреки че придава на видяното по-голямо значение от съня. А на истина ли ти приличаше?

Прехапах устни, но признах:

Да, имах чувството, че виждам истината.

— Не забравяй да смекчаваш чувствата си със здрав разум. Слушай сърцето, ума и душата си.

— Опитвам се, бабо.

— Намери равновесие между чувствата си и логиката, и разума. Ти не си Ая, а Зоуи Редбърд и имаш свободна воля. Ако ти стане прекадено трудно, потърси помощ от приятелите си, особено от Хийт и Старк. Те са свързани с теб, Зоуи, а не с духа на древното момиче от племето чероки.

- Права си, бабо. Ще го запомня. Аз съм аз и това няма да се промени.

— Зи! Качваме се! — извика Хийт.

— Трябва да затварям, бабо. Обичам те!

— Обичта ми е с теб, а-вет-си а-ге-хут-са.

Влязох в самолета, вдъхновена от обичта на баба. Тя имаше право. Трябваше да намеря равновесието между онова, което знаех за Калона, и онова, което мислех, че знам за него.

Позитивното ми отношение се засили, като видях страхотния самолет, с който щяхме да летим. Пътническият салон беше като в първа класа и имаше огромни кожени седалки, които ставаха на легла, и свръхплътни щори на стъклата. Минах покрай всеки прозорец и ги смъкнах.

— В момента няма слънце, умнице — подхвърли Афродита.

— Грижа се за това, в случай че някой от вас забрави да ги спусне.

— Няма да изгоря твоя воин, защото тогава моят воин ще има твърде много работа.

— За теб никога няма да бъда зает — отговори Дарий, седна до нея и вдигна облегалката за ръцете между тях, за да се гушкат.

— Гадост — рече Ерин.

— Да се преместим в дъното на самолета, за да не ни накара Афродита да повърнем предложи Шоуни.

— Предлагат ли напитки тук? — попита Деймиън.

— Надявам се. Бих изпила една бира — отвърнах аз. Зарадвах се, че всички говорят нормално, така както и аз изведнъж се почувствах.

— Ленобия каза, че ще пътуваме сами, но се обзалагам, че щом излетим, ще потърсите и ще намерите нещо за пиене — обади се Дарий.

— Аз знам къде държат бирата — заяви Старк. С този самолет пътувах от Чикаго дотук. Ще ви донеса бира, след като излетим. Той посочи празното място до себе си. — Ще седнеш ли до мен?

— Хей, Зи! — извика Хийт от задната част на самолета. — Запазил съм ти място тук.

Въздъхнах.

— Знаете ли какво. Мисля да седна тук сама и да се опитам да поспя. Умората от дългото пътуване в друга часова зона е убийствена — казах аз и избрах седалка на половината разстояние между Хийт и Старк.

— Ще глътна ксанакс. Знам как да пътувам със самолет — рече Афродита. Ще бъда готова да хукна по магазините веднага щом кацнем във Венеция.

Магазини? — провикна се Шоуни.

— Пазаруване? — припя Ерин.

— Може би трябва да отидем с Афродита.

— Отлична идея, сестра ми — съгласи се Ерин.

Усмихнах се, когато Близначките се преместиха далеч

от Афродита, която им се усмихна подигравателно и бързо започна да съставя списък на възможностите за пазаруване във Венеция.

— Вземи. — Старк ми подаде одеяло и възглавница. — Понякога в самолетите става студено, особено когато се опитваш да спиш.

— Благодаря. — Исках да му кажа, че бих желала да се сгуша при него, но не знаех как ще се почувства Хийт (който в момента разгорещено спореше дали „Макинтош“, или персоналните компютри са по-добри).

Хей, няма проблем. Разбирам — прошепна Старк.

— Ти си най-добрият воин в света.

Той ми отправи една от онези самодоволни усмивки, които много харесвах, и ме целуна по косата.

— Заспивай. Ще подслушвам психически чувствата ти. Ако нещата станат странни, ще те събудя.

— Разчитам на това.

Увих се в одеялото, отпуснах глава на възглавницата, която моят воин ми даде, и заспах, преди самолетът да излети.

И да съм сънувала нещо, не си го спомнях.