Изкушена

ДЕВЕТНАЙСЕТА ГЛАВА Зоуи

Венера се поколеба и погледна през рамо бившата си съквартирантка, Афродита й отправи най-добрата си подигравателна усмивка на кучка и каза:

— Всичко се връща. Пожелавам ти късмет.

В същия миг забелязах, че всички в трапезарията ни гледат и разговорите са спрели.

Ерик махна властно и Венера незабавно изтърча при него. Хвана го под ръка и притисна гърди до лакътя му. И после из стаята се разнесе шепот, сякаш някой драсна клечка кибрит и го разпали.

Ерик и Зоуи са скъсали\

— Ерик е с Венера!

— Зоуи и Ерик вече не са заедно]

По дяволите.

Никога не съм го харесвал. — Хийт ме целуна по косите и после ги разроши, сякаш бях двегодишно дете.

— Знаеш, че не обичам да правиш така. Опитах се да пригладя косите си, които и без това бяха твърде пухкави, защото монахините очевидно не вярваха в машите за коса.

И аз никога не съм го харесвал. — Старк хвана ръката ми и я целуна, а сетне погледна Хийт. — Не ми харесва много, че ти и Зоуи сте Обвързани, но нямам проблем с теб.

— И аз нямам нищо против теб, но не ми харесва, че спа със Зи — отвърна Хийт.

— Хей, част от служебната ми характеристика е да я пазя,

това е всичко. ’

— Ще повърна — обади се Афродита. — Между другото, пълни с тестостерон тъпаци, трябва да знаете, че Зи заряза Ерик, а не той нея, както и да се мъчи да го представи той. Не забравяйте, че тя може да го направи и с всеки от вас, ако станете прекадено досадни. — Тя пусна ръката на Дарий, приближи се до мен и ме погледна в очите. — Готова ли си да влезеш вътре и да се изправиш пред досадните тълпи?

— След секунда — отговорих аз и се обърнах към сестра Мери Анджела. — Как е баба?

— Уморена. Боя се, че вчера е преживяла твърде много.

— Добре ли е?

— Ще се оправи.

— Може би трябва да отида при нея и…

Понечих да тръгна, но Афродита ме хвана за китката.

— Баба ти е добре. Убедена съм, че в момента тя предпочита да решиш какво да правим, откодкото да се тревожиш за нея.

— Тревожи се? Кой се тревожи? — Стиви Рей дотича от ъгъла на коридора заедно с Далас. — Здравей, Зи! Тя ме прегърна. — Извинявай, че се държах така. Предполагам, че напоследък и двете сме под голямо напрежение. Прощаваш ли ми? — прошепна тя.

Разбира се — отвърнах аз и се опитах да не сбърча нос, когато я притиснах до себе си. Тя миришеше на мазе и пръст и на още нещо противно, което не можах да позная. Хей, зарязах Ерик и сега той се натиска с Венера пред всички.

— Гадно. Все едно майка ти да забрави рождения ти ден — на висок глас каза Стиви Рей, без да обръща внимание на публиката.

Да, определено е гадно.

— Ще се разправяш ли с него, или ще подвиеш опашка и ще избягаш? — с престорено състрадателна усмивка попита тя.

— Ти как мислиш, Адо Ани? — намеси се Афродита. — Зи не бяга от битки.

— Коя е Адо Ани? — попита Хийт.

— Не знам — отвърна Старк.

— Героиня от мюзикъла „Оклахома“! — каза сестра Мери Анджела и се помъчи да сподави кикота си. — Е, ще закусваме ли? — Монахинята се усмихна и ни поведе към трапезарията.

Въздъхнах. Изпитвах желание да изкрещя и да хукна по коридора в обратната посока.

— Хайде, Зи. Да влезем вътре и да хапнем нещо. Освен това имам да кажа на всички нещо, пред което въпросът с гаджето ти бледнее. — Стиви Рей ме хвана за ръката и ме повлече към трапезарията.

Последвани от Старк, Хийт, Дарий, Афродита и Далас, ние си намерихме места до сестра Мери Анджела на маса, където вече седяха Деймиън, Джак и Близначкитс.

— Хей, Зи! Ти най-после стана! Виж какви сериозно вкусни палачинки са ни направили монахините избръщолеви Джак.

— Палачинки? Светът ми мигновено се оживи.

— Да! Има купища чинии с палачинки и бекон, както и картофени кюфтета. По-хубаво е, отколкото в денонощния магазин. — Той погледна масата малко по-нататък и изкрещя: — Хей! Подайте палачинките!

Към нас загракаха подноси и устата ми се напълни със слюнка. Много обичах палачинки.

— Ние предпочитаме препечени филии — обади се Шоуни.

— Да, не се папаш толкова много — добави Ерин.

— И с палачинките не се цапаш — възрази Джак.

Добра среша, Зи — рече Деймиън, очевидно отбягвайки спора за палачинките.

— Добра среша усмихнах му се аз.

— Хей, с изключение на пухкавата коса, ти изглеждаш по-добре отпреди — отбеляза Джак.

— Благодаря — отвърнах аз и отхапах парче палачинка.

— Мисля, че Зоуи изглежда поразително — поправи го

Старк.

— Аз също. Разрошената ти коса ми харесва — ухили се Хийт.

Завъртях очи, когато някъде от стаята се разнесе гласът на Ерик.

— Там наистина е голяма навалица от момчета. — Той седеше с гръб към нас, но това не попречи гласът му да прозвучи противно.

Защо разделите не бяха лесни? Защо Ерик не можеше да си остане само задник? Защото ти нарани чувствата му сериозно — пробягна в съзнанието ми, но ми беше писнало да се тревожа за чувствата на Ерик. Той беше властен тъпак! И проклет лицемер. Нарече ме развратница, но му отне по-малко от един ден да си намери друга. Пфу.

— Чакай, Ерик е с Венера? — Гласът на Джак привлече вниманието ми.

— Снощи скъсахме — с безразличен тон обясних аз и направих знак на Ерик да ми подаде подноса с бекона.

— Да, Афродита ни каза. Но сега той е с Венера? Ей така?

— повтори Джак, докато гледаше Ерик и гореспоменатата Венера, която ухажваше Ерик толкова усилено, че му се зачудих как яде. — А аз го мислех за готин разочаровано добави Джак, сякаш Ерик току-що бе спукал балона на илюзиите му.

Повдигнах рамене.

— Всичко е наред, Джак. Ерик всъщност не е лошо момче. Просто нещата между нас не вървяха. — Не ми беше приятно, че Джак се разстрои. Исках да сменя темата и обявих:

— Афродита пак има видение.

Какво видя? попита я Деймиън.

Афродита ме погледна и аз кимнах почти незабележимо.

— Калона изгаряше вампири и хора.

— Изгаря ги? — удиви се Шоуни. — Бих могла да попреча на това. Аз съм госпожица Огън.

— Права си, сестра ми — съгласи се Ерин.

— Ей, еднаквите мозъци, вие не бяхте във видението. — Афродита посочи Близначките с вилицата си, омазана със сироп. — Там имаше огън, кръв, ужас и какво ли още не, но вие вероятно сте пазарували.

Шоуни и Ерин присвиха очи и я погледнаха.

— Къде беше Зоуи? попита Деймиън.

— Зоуи беше там — отвърна Афродита. — В едното ми видение това беше хубаво, а в другото не беше.

— Какво означава това? — попита Джак.

— Видението беше объркано. Мисля, че я видях е меч с две остриета.

За мен беше очевидно, че тя протака и тъкмо си отворих устата да я подканя да им разкаже всичко, когато Крамиша, която седеше малко по-нататък вдясно от мен, вдигна ръка и размаха лист хартия.

Аз знам какво означава. Или поне отчасти. Написах това снощи, преди да си легна. — Тя се усмихна на сестра Мери Анджела. — След като изгледахме филма, който монахинята ни даде.

— Радвам се, че ти е харесал, милинка — рече сестрата.

— Да, но продължавам да мисля, че онези хлапета бяха

лоши.

— Какви ги дрънкаш? — попита Афродита,

— Бъди по-търпелива — рече Крамиша. — И покажи малко добри обноски. Пък и бележката е за Зоуи. Дай й я.

Листът мина от ръка на ръка и накрая стигна до мен. Както вероятно всички подозираха, това беше едно от стихотворенията на Крамиша. Сподавих въздишката си.

Афродита сякаш прочете мислите ми.

— Моля те, не ми казвай, че пак е пророческо стихотворение. Боже, заболява ме главата от тях.

— По-добре се зареди с аналгин — посъветвах я аз. Прочетох наум първия ред, примигах и после вдигнах глава и погледнах Афродита. — Какво каза преди малко? Нещо за меч?

— Тя каза, че във видението си била с меч е две остриета. Това е Калона. Затова ти дадох стихотворението сега, вместо да чакам да останем насаме. — Пронизващият поглед на Крамиша намери Ерик и тя добави: — Аз имам повече ум в главата си от някои и не се показвам пред всички.

Първият ред от стихотворението е: „КА — меч с две остриета“ — започнах аз.

— Страховито — отбеляза Стиви Рей. Да. Добре го каза.

— Какво смяташ да правиш? — попита ме Деймиън.

— Ще взема стихотворението и с помощта на моите приятели ще го изтълкувам. Но искам да го направя у Дома — отговорих аз.

Той се усмихна и кимна.

— У Дома. Звучи добре.

Погледнах Афродита.

— Какво ще кажеш?

— Мисля, че ми липсва душа с минерална вода „Виши“ в стаята ми.

— Дарий?

Трябва да се върнем и да се съсредоточим как да продължим по-нататък.

— Шоуни и Ерин?

Близначките се спогледаха и Ерин отвърна:

У Дома. Определено.

— Стиви Рей?

— Аз имам да кажа нещо, преди да вземете някакви важни решения.

— Казвай.

Стиви Рей си пое дълбоко дъх и после го изпусна през свитите си устни, сякаш й правеха тест за астма. След това заговори бързо и отчетливо, така че да я чуят всички.

— Тук има повече червени новаци от другите хлапета. Те не се промениха като мен и тях и все още са лоши. Мисля, че… може да са свързани с Неферет. — Тя се обърна към мен и очите й ме замолиха да я разбера. — Не ви казах, защото исках да им дам шанс. Смятах, че те може да преоткрият човечността си, ако бъдат оставени на мира да си помислят или ако аз им помогна. Съжалявам, Зи. Нямах намерение да създавам проблеми и не исках да те лъжа.

Не можех да се ядосвам на Стиви Рей. Можех само да изпитвам облекчение, че най-после ми е казала истината.

— Понякога не можеш да кажеш на приятелите си всичко, което ти се иска — рекох аз.

— О, Зи! Нали не ме мразиш? — изхлипа Стиви Рей.

— Не, разбира се. И аз пазех страшни тайни, затова те разбирам.

— Къде са те? — Въпросът на Деймиън изглеждаше груб, но гласът му беше нежен и топлите му кафяви очи бяха изпълнени с разбиране.

— Те са в тунелите под депото. Затова затворих тунела от пръст, който направих, за да доведа всички тук. Не исках другите да ни последват и да създадат проблеми на монахините.

— Трябваше да ни предупредиш снощи — обади се Дарий.

Щях да разположа постове, докато всички спяха.

— В другия край на твоя тунел има лоши червени новаци? — Ръката на сестра Мери Анджела докосна броеницата на врата й.

Вие не бяхте в опасност, сестро. Дарий, не беше необходимо да разполагаме постове. Дневната светлина влияе на другите хлапета. След като слънцето изгрее, те не ходят никъде, дори в тунелите.

Дарий се намръщи. Очевидно предпочиташе да бе изпратил пазачи. Сестра Мери Анджела не каза нищо, но видях, че пръстите й премятат мънистата на броеницата. И тогава забелязах, че червените новаци мълчат. Погледнах единствения друг червен вампир.

— Ти знаеше ли за другите новаци?

— Аз? Не, по дяволите. Щях да ти кажа веднага — отговори Старк.

— Аз трябваше да ти кажа веднага. Съжалявам — повтори Стиви Рей.

— Понякога истината може да бъде заровена и е трудно да я изровиш — рекох аз и погледнах червените новаци. — Вие знаете, нали?

— Да — отвърна Крамиша. — Знаем. Но не ги харесваме. Те носят неприятности.

И миришат лошо — добави малката Шанънкомптън.

— Противни са — добави и Далас. — И ни напомнят за миналото ни.

— А ние не искаме да си го спомняме — допълни мускулестият Джони Бий.

Отново насочих вниманието си към Стиви Рей.

— Искаш ли да кажеш още нещо?

— Мисля, че в момента няма да е разумно да отидем в тунелите под депото, затова да се върнем в Дома на нощта ми звучи добре.

— Тогава въпросът е решен. Прибираме се у Дома.