Изкушена

ДВАЙСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА Зоуи

— Хийт, какво правиш тук?

Той се хвана за гърдите, сякаш го бяха простреляли, и се престори, че се задушава.

— Твоята студенина ме убива, мила.

— Глупчо. Ако нещо те убива, това е пълната ти липса на трезв разум. Какво правиш тук? Мислех, че си навън и изгаряш гарваните-демони заедно с Дарий и Шоуни.

— Щях да отида с тях, защото те определено се нуждаят от свръхчовешката ми сила, за да им помогна. — Хийт бързо повдигна вежди няколко пъти и седна на пейката до мен. — Но Старк ме намери и каза, че ти се нуждаеш от мен… и ето ме тук.

— Старк греши. Трябва да се върнеш и да помогнеш на Дарий.

— Не изглеждаш добре, Зи със сериозен тон отбеляза той.

Въздъхнах.

— Напоследък ми се струпаха много неща… всъщност на всички.

— Силите ти се изчерпиха, когато помогна на ранените хлапета.

— Да, но ще се оправя. Нужен ми е сън, това е всичко.

Хийт ме наблюдава известно време, без да каже нищо, а сетне протегна ръка към мен. Реагирах машинално и преплетох пръсти с неговите.

— Зи, усилено се опитвам да не полудея от мисълта, че ти имаш специална връзка със Старк… нещо, което нямаш с мен.

— Той е воин. Може да имам такава връзка само с вампир. — Произнесох думите като извинение и наистина съжалявах, че продължавам да наранявам чувствата на момчето, което обичах още от началното училище.

— Да, чух за това. Мъча се да се примиря със Старк, но за мен става двойно по-трудно, когато ти ме отблъскваш.

Не можех да кажа нищо, защото знаех точно за какво говори Хийт. Затова Старк го беше изпратил при мен. Хийт искаше да пия кръв от него. При самата мисъл за това устата ми се напълни със слюнка и дишането ми се учести.

— Знам, че го искаш — прошепна той.

Не можех да го погледна в очите и се втренчих в преплетените ни пръсти. На оскъдната светлина в опустялата столова татуировките на дланите ми почти не се виждаха и ръцете ни изглеждаха съвсем обикновени… както преди много години. Стомахът ми се сви.

— Знаеш, че искам да го направиш.

Най-после вдигнах глава.

— Знам, но не мога, Хийт.

Очаквах, че той ще избухне и ще се ядоса, но не го направи. Прегърби се и поклати глава.

— Защо не ми позволиш да ти помогна по единствения начин, по който мога?

Поех си дълбоко дъх и му казах истината.

— Защото в момента няма да се справя със сексуалната част.

Хийт примига изненадано.

— Това ли е единствената причина?

— Сексът е сериозна причина.

— Е, да. Не че го знам от личен опит, но разбирам какво искаш да кажеш.

Усетих, че лицето ми пламна. Хийт все още беше девствен? А бях сигурна, че след като бях Белязана и напуснах човешкия си живот, отивайки в Дома на нощта, бившата ми най-добра приятелка го е свалила. Всъщност знаех, че гадната Кайла го е свалила.

— Ами Кайла? Мислех, че вие двамата сте станали гаджета, след като аз заминах.

Той се изсмя мрачно.

— Искаше й се. Не. Не съм бил с Кайла. За мен съществува само едно момиче. — Мрачното му изражение изчезна и Хийт ми се усмихна. И макар че ти си важна Висша жрица и всъщност вече не си момиче, за мен си оставаш моето момиче.

Отново не знаех какво да кажа. Винаги бях мислила, че когато правя секс за пръв път, това ще бъде с Хийт, но после страхотно обърках нещата и загубих девствеността си с Лорън Блейк. Смятам, че това беше най-голямата грешка в живота ми. Още ми се гади и се чувствам виновна.

— Хей, престани да мислиш за Блейк. Не можеш да промениш случилото се с него, затова нека го забравим.

— Сега пък мислите ми ли четеш?

— Винаги съм знаел какво се върти в главата ти, Зи. — Усмивката му помръкна. — Е, предполагам, че напоследък не го правя много успешно.

Съжалявам за всичко това, Хийт. Не ми е приятно, че те наранява.

Вече не съм дете. Знаех в какво се забърквам, когато се качих на колата си и дойдох в Тулса да те видя. Ясно ми беше, че нещата между нас няма да бъдат лесни, но поне трябва да сме откровени.

— И аз искам да бъда откровена, затова ти казвам истината, че не мога да си позволя да пия кръв от теб. Няма да понеса онова, което ще се случи между нас заради това. Не съм готова да правя секс дори ако светът не беше на път да се сгромоляса около нас. Няма да правя секс и няма да пия от теб, Хийт.

— Не съм глупав, Зи. Разбрах. Добре, няма да правим секс. Прекарали сме много години и без това. Имаме опит.

— Не става въпрос само дали го искаме. Знаеш какво ни причинява Обвързването. Беше достатъчно силно и преди, когато бях ранена толкова лошо, че едва не умрях. Ако сега пия от теб, ще бъде десет пъти по-силно.

Хийт преглътна с усилие и прокара пръсти през косата си.

— Да, знам. Но ето какво ще ти кажа… Обвързването действа двустранно, нали? Докато пиеш кръвта ми, ти усещаш чувствата ми и аз усещам твоите чувства.

— Да, и всичките чувства са свързани с удоволствие и секс.

— Добре, тогава няма да се съсредоточим върху секса, а само върху удоволствието.

Повдигнах озадачено вежди.

— Ти си мъж, Хийт. Откога не се съсредоточаваш върху секса?

Вместо шеговития отговор, който очаквах, изражението му беше абсолютно сериозно.

— Кога съм те притискал за секс, Зи?

— В къщичката на дървото.

— Тогава ти беше в четвърти клас. Това не се брои. Пък и ти ми го изби от главата. — Той не се усмихна, но кафявите му очи заискряха.

— Ами на задната седалка на колата ти миналото лято край езерото?

— И това не се брои. Ти беше с нови бикини. И не съм настоявал.

— Опипваше ме навсякъде.

— Ами голяма част от теб се виждаше! — Той замълча, а сетне понижи тон и отново заговори нормално. — Искам да кажа, че сме заедно отдавна. Определено можем да минем без секс. Искам ли да правя секс с теб? Да, по дяволите. Но искам ли да правя секс с теб, когато мислите ти са объркани от Блейк и се тревожиш? Не, по дяволите. — Хийт сложи пръст под брадичката ми и ме накара да го погледна в очите. — Обещавам ти, че всичко това между нас няма да бъде заради секс, защото онова, което имаме, означава много повече. Нека да го направя за теб, Зоуи.

Отворих уста и преди да се спра, чух, че прошепвам:

— Добре.

Хийт се усмихна така, сякаш беше спечелил супер купата.

— Отлично!

Но без секс.

— Абсолютно никакъв секс. Викат ми Хийт Без Секс. Второто ми име е Хийт Без Секс.

Сложих пръст на устните му, за да го накарам да млъкне.

— Не преигравай. Правиш така, че нещата да изглеждат глупави.

— Добре — измънка той, а после бръкна в джоба на дън-ките си и извади малко джобно ножче. Съблече якето си и отвори ножчето. Острието приличаше на детска играчка в тъмната столова.

— Почакай! — извиках аз, когато Хийт посегна към врата си.

— Какво?

— Тук ли ще го правим?

Той повдигна вежди.

— Защо не? Няма да правим секс, забрави ли?

— Не съм забравила, но някой може да влезе.

— Старк пази на вратата. Няма да пусне никого.

Това ме стъписа и млъкнах. Идеята очевидно беше на Старк, но чак да пази на вратата, докато Хийт и аз сме се усамотили?

Долових мириса на кръвта на Хийт и забравих за Старк. Очите ми намериха малката червена ивица на мекото място, където вратът му се свързваше с раменете. Той остави ножчето на масата и разтвори ръце.

— Ела, Зи. Сега сме само аз и ти. Няма за кого друг да мислиш и да се тревожиш. Ела.

Отпуснах се в обятията му и вдъхнах мириса на кръвта му. Миналото ми, Хийт, кръвта, желанието, дома ми всичко се преплете в силна, позната прегръдка. Щом езикът ми докосна алената линия, почувствах, че той потрепери, и разбрах, че сподави стенание на неподправена страст. Поколебах се, но вече беше късно. Кръвта му нахлу в устата ми. Не бях в състояние да спра, притиснах устни до кожата му и пих. В онзи миг не ме беше грижа дали не съм готова за секс, нито дали светът около мен е огромно кълбо от хаос, или че сме в столовата, а Старк пази на вратата (и вероятно усеща всичките ми чувства). Интересуваше ме само Хийт, кръвта, тялото и докосването му.

— Всичко е наред, Зи. — Гласът му беше станал плътен и дрезгав, но и странно успокояващ. — Приятно е. Помисли си колко силна ще станеш. А ти трябва да бъдеш силна. Много хора разчитат на теб. Аз разчитам на теб. Стиви Рей също. И Афродита разчита на теб, макар да си мисля, че е кучка. Дори Ерик разчита на теб… не че на някого му пука за него…

Хийт продължи да ми говори. И през това време се случи нещо странно. Гласът му престана да бъде плътен и дрезгав, а започна да звучи така, сякаш седим там и разговаряме за обикновени неща, а аз не смуча кръв от шията му. И после неусетно чувството, което ме изпълни, се промени от неподправено желание за секс в нещо друго. Можех да го обмисля и да се справя с него. Не ме разбирайте погрешно, все още ми беше приятно, но удоволствието беше примесено с нещо нормално, което означаваше, че мога да го контролирам. И когато се почувствах силна и подмладена, аз съумях да се отдръпна. Близнах кървавата ивица на врата на Хийт и ендорфините в слюнката ми автоматично се превърнаха от коагуланти в антикоагуланти. Кървенето спря и раната започна да зараства. Накрая остана само тънка розова линия, която да издаде на света какво се е случило между нас. Вдигнах глава и погледнах Хийт.

— Благодаря.

— Винаги, когато поискаш, ще бъда до теб, Зи.

— Хубаво, защото трябва да ми напомняш каква съм всъщност.

Той ме целуна нежно, но и чувствено, интимно и изпълнен с желание, което знаех, че потиска, докато ме чака да стана готова да му кажа „да“. Откъснах устни от неговите и се сгуших в обятията му. Чух го, че въздъхна, но не ме пусна и ме притисна до себе си.

Неочаквано вратата на столовата се отвори и двамата подскочихме.

— Зоуи, трябва да дойдеш в общежитието. Чакат те — каза Старк.

— Да, идвам — отвърнах аз, отдръпнах се от прегръдката на Хийт и му помогнах да облече якето си.

— Ще намеря Дарий и другите и ще им дам моята страховита човешка помощ — заяви Хийт,

Като виновни деца двамата тръгнахме към Старк, който с безизразно лице държеше вратата отворена.

— Старк — рече Хийт. — Благодаря ти, че ме изпрати при нея.

Това е част от задълженията ми.

— Е, мисля, че заслужаваш повишение-усмихна се Хийт, наведе се, целуна ме бързо, каза ми довиждане и се отправи към изхода от училището.

Не че тази част от работата ми харесва измърмори Старк.

— Както ти каза, да отиваме в общежитието рекох аз и тръгнах по коридора. Старк ме последва. Настъпи неловко мълчание.

— Това беше гадно — обади се той с напрегнат глас.

Заговорих, преди да помисля, и нелепите думи се изляха

сами от устата ми.

— Да, така беше. Буквално. — И после, колкото и да не е за вярване, се изкикотих.

В своя защита ще отбележа, че се чувствах изумително добре. Кръвта на Хийт ме накара да се почувствам много по-добре от дните, когато Калона изскочи от земята и обърка живота ми.

— Не е смешно.

— Извинявай. Опитах да се пошегувам. — Пак се изкикотих и после си затворих устата.

— Ще се престоря, че не се кикотиш и не изпита всичките онези чувства в столовата.

Въпреки че кръвта ми кипеше, аз разбрах, че за Старк е било адски трудно да преживее емоционалното удоволствие, което ми е донесло друго момче, и да осъзнае колко близки сме с Хийт. Хванах ръката му. Отначало беше студена и скована и не реагира, но докато вървяхме, се стопли. Усетих, че той се отпуска. Точно преди да ми отвори вратата на девическото общежитие, аз го погледнах и казах:

— Благодаря, че си мой воин и че се погрижи да бъда силна, макар че това те нарани.

— Няма проблем, милейди — усмихна се той, но изглеждаше стар и много тъжен.