Древни брегове

33.

Прекараха вечерта на бивак в света на девствената гора, на брега на безименното море. Сейгън и Шрам лежаха с глави на раниците, загледани в странните съзвездия; Карпентър, Уилбър, Хокинг, Бенфорд и Шира седяха заедно край бавно угасващия лагерен огън, заслушани в плискането на прилива; Легуин, Кърън и Уокър бяха събули обувки и се разхождаха боси из водата, дискутирайки какво ли може да има на отсрещния бряг; Шлезинджър, Гулд и Маркоуиц сравняваха бележките си с Ейприл относно прехвърлилата ги тук транспортна система и за последиците от нейното евентуално адаптиране към земните условия.

— Това слага край на понятието „град“ — заключи в един момент Маркоуиц.

Гулд обаче не беше толкова сигурен.

— Градовете изпълняват и социална функция, та макар и като места, от които да се махнеш — изрази съмненията си той.

Макс стоеше настрана и се чувстваше неловко в компанията на знаменитостите. В един момент Ейприл го забеляза, донесе му кутия кока-кола и го дръпна в кръга на приятелите.

— Не си спомням дали ти благодарихме — каза му тя. — Но нищо от случилото се нямаше да бъде възможно без теб.

Маркоуиц се засмя и сложи ръка през раменете му.

— Да, Макс. Независимо дали ти харесва, или не, но ти ни доведе тук. Така че каквото и да се случи от този момент нататък, отговорността е твоя.

— Големият въпрос — замислено заговори Сейгън малко по-късно, когато бе захладняло и край огъня се събраха всички, — е какво ще стане по-нататък.

— Какво имаш предвид? — попита Ейприл.

— Според мен той има предвид, че позицията на правителството е логична — обясни Уилбър. — И май има право.

— Съгласен съм — подкрепи го Шира. — Ако използваме Ротондата, това ни извежда извън границите на чисто земния ни опит. И означава например нов тип икономика. Какво ще кажеш, Хари?

Маркоуиц кимна.

— Разбира се. Но ние можем да се подготвим за нея. Да се адаптираме. — Той се усмихна и посочи към морето. — Бъдещето лежи натам.

— Днес ние поехме голяма отговорност — намеси се Хокинг, използвайки компютърната система за синтез на човешки глас, благодарение на която можеше да общува с хората. — Защото в крайна сметка се нагърбихме с вземането на важно решение. Не виждам как бихме могли да отстъпим от него.

Бризът ги галеше. Звездите над извитата брегова линия примигваха.

— Но има рискове — напомни Уокър.

Кърън кимна.

— Рисковете са пропорционални на страховете — и се усмихна. — Според мен тепърва ще ни търсят обяснение.

— Няма от какво да се страхуваме — заяви Шрам.

— Стивън е прав — намеси се Шлезинджър. — Изправени сме пред нов свят. А новите светове малко трудно се комбинират със старите идеи.

— Значи ли това, че точно ние трябва да поведем атаката? — попита Бенфорд.

— Мисля, че сте длъжни — намери куража да се обади Макс.

Няколко лица се обърнаха към него. Стори му се, че тази мисъл ги безпокои. Легуин разбърка огъня с пръчка. Главните запукаха и в нощта се издигна облак от искри.

— Струва ми се малко арогантно — каза тя.

Шрам отвори две бири и подаде едната на Бенфорд.

— Разбира се, че е. Но на мен ми се струва, че ще имаме нужда от известна доза арогантност.

— Все пак може да не ни оставят да помогнем лично — напомни Кърън. — Още не съм напълно сигурен, но ми се струва, че снощи нарушихме федерален закон.

Сейгън се усмихна.

— Не мисля, че има за какво да се безпокоим. По-скоро Мат Тейлър ще има нужда от всичката помощ, която ще може да намери.

— Да — въздъхна Ейприл. — Бих искала да мога да помогна на президента. Снощи той едва не стана причина за смъртта ни.

— Нямаше избор — сви рамене Шлезинджър. — Всъщност в момента май никой на Земята няма избор и ние сме причината за това положение на нещата.

— Съгласен съм — пак се обади Хокинг. — И според мен е редно да се замислим как да помогнем на хората да излязат от това положение.

Бенфорд кимна.

— Като начало ще ни трябва малко положителен имидж.

— Именно — съгласи се веднага Уокър, който лично се бе убедил в силата на манипулацията на общественото мнение.

— Може би някакво телевизионно предаване — подсказа Ейприл. — Да покажем на хората какво представлява това място. И какво би могло да означава.

— И какви рискове предполага — допълни идеята й Карпентър. — Трябва да сме честни. В тази връзка… — той погледна председателя. — Какво ще кажат сиу? Склонни ли сте да помогнете?

Всички погледи се насочиха към Уокър.

— Мисля, че нашата позиция може да бъде следната: ние ще настояваме този свят да не се превръща във втора Северна Америка. И ще контролираме вратата единствено, за да бъде избягната тази опасност. Извън това… да, ние ще бъдем горди да помогнем.

Конската глава се издигаше в небето над морето. Илюзията, че наближава буря, беше завладяваща.

— Ще има доста работа — отбеляза замислено Шира.

Без да се наговарят, те вдигнаха едновременно погледи към звездите, вслушаха се във вятъра и усетиха топлината на огъня върху лицата си.

— Колко хубаво щеше да бъде, ако всички бяхме оцелели — прошепна Легуин.

Уилбър кимна. Лицето му беше скрито в сянката.

— Имам записките на Аскуит върху проекта.

— Достатъчно пълни ли са за публикуване? — попита Хокинг.

— О, да. — Уилбър се пресегна зад гърба си за якето си и го метна върху раменете си. — И са доста впечатляващо написани. Може би, в крайна сметка, той ще ни надживее.