Призраци

Тридесет и осма глава

КОГАТО ДЖАГАНГ СЕ ОБЪРНА и вече не я гледаше, Калан най-после успя да преглътне с облекчение, че беше махнал ръцете си от нея, въпреки че беше докоснал само косата й. Чувстваше се безпомощна и трепереше от страх, когато той е толкова близо до нея. Знаеше, че може да направи с нея каквото поиска и тя е изцяло под негов контрол.

Не, докато още диша, няма да се предаде пред подобна мисъл. Не можеше да си позволи да се счита за безпомощна.

Трябваше да мисли, вместо да се предава на паниката. Тя нямаше да й помогне да постигне каквото и да било. Може би щеше да се окаже вярно, че не може да контролира живота си, но знаеше, че ще бъде изцяло подчинена на волята на Джаганг, ако се ръководи сляпо от обзелата я паника. Той искаше точно това.

Джаганг прекоси стаята и отиде до тежката маса, придърпа по-близо книгата до себе си. Отгърна горната корица, подпря се на ръцете си и се загледа в първата страница. Мускулите на загорелите му, широки рамене се изопнаха, а вратът му заприлича по-скоро на врат на бик, отколкото на човек. Аксесоарите, които красяха тялото му, само подчертаваха нечовешкия му вид. Той и хората му сякаш нарочно бяха загърбили благородните човешки идеали и ги бяха заменили с просташкото и животинското. Стремежът им към тази по-нисша форма на съществуване, вместо към някоя по-възвишена, беше свидетелство за мащабите на откритата заплаха, която тези мъже представляваха. Те не се стремяха да бъдат човеци — предпочитаха да са диваци.

Застанали отзад недалеч от вратата, двамата грамадни стражи стояха в мълчание с разкрачени крака и сключени на гърба ръце. Калан, забелязала мълчаливия ужас в очите на момичето от присъствието на тези великани, които от време на време й хвърляха заплашителни погледи, постави ръка върху рамото на Джилиан.

Двамата пазачи не виждаха Калан. Поне на нея така й се струваше. Тя следеше поведението им и забеляза, че освен към Джилиан, сегиз-тогиз хвърляха и по някой поглед към Сестрите, но без особен интерес. Когато Джаганг заговори Калан, пазачите като че ли се озадачиха. Не казаха нищо, но Калан разбра, че са си помислили, че техният лидер си говори сам. Подобно на всички други, с изключение на Джилиан, Сестрите и Джаганг — благодарение на връзката му със Сестрите, — пазачите забравяха Калан още преди да осъзнаят, че са я видели. Де да беше също толкова невидима и за техния господар.

— А какво става с армията, Ваше превъзходителство? — попита сестра Улиция, която явно продължаваше да се опитва да печели време, като разговаря с него. Тя също се стремеше да не се поддава на паниката.

— Близо са — погледна я през рамо Джаганг и лукаво се усмихна.

— Близо ли? — примигна в недоумение Сестра Улиция.

— На север отвъд хоризонта — в Д’Хара — кимна той и продължи да се хили.

— На север… в Д’Хара! — учуди се Сестра Армина. — Но това е невъзможно, Ваше превъзходителство.

Той повдигна вежда, явно наслаждавайки се на изненадата им.

— Сигурно нещо бъркат в докладите за местоположението си — каза Сестра Армина, сякаш съзряла възможност да се подмаже на императора. Тя облиза устни. — Искам да кажа, Ваше превъзходителство, че ние… ами че ние минахме покрай тях много отдавна. Те все още бяха в Средната земя и се придвижваха на юг, за да заобиколят планините. Няма как да са… — Тя не се доизказа. Явно Джаганг толкова я плашеше, че тя едва говореше. Сви се от страх и млъкна окончателно.

— О, вече заобиколиха планините и се насочиха на север в Д’Хара — рече Джаганг. — Аз ви внуших да минете оттам, откъдето ми беше изгодно. Целта ми беше да ви накарам да мислите, че сте в безопасност — да се заблуждавате, че знаете къде съм. Не чувахте шепота ми, но той продължаваше да ви насочва, без да го съзнавате.

— Но ние видяхме войските на Ордена — обади се Сестра Сесилия. — Видяхме ги и ги заобиколихме. Оставихме ги далеч назад.

— Видяхте това, което исках да видите — каза Джаганг и махна пренебрежително с ръка. — Мислехте, че отивате там, където вие искате, но в действителност отивахте там, накъдето ви насочвах аз… право при мен и при основната част от войската. Заради вас изпратих няколко дивизии от ариергарда и заповядах на някои допълнителни части да се отправят на юг, към други области на Средната земя. Накарах ви да повярвате в това, което ми беше изгодно, за да се чувствате уверени в плановете си. А междувременно се погрижих основната ми армия да действа според предварително начертания план. Нашите сили стигнаха много по-далеч, отколкото си мислехте. Искам да приключа тази война и виждам, че заветната цел най-после е близко — затова смених тактиката. Обикновено не пришпорвам основната сила да се придвижва толкова бързо, защото това изтощава армията и ни коства загуба на хора, от което обикновено няма полза. Сега обаче краят се вижда и си струва жертвите. Освен това нали войниците служат на каузата на Ордена, а не обратното.

— Разбирам — пророни едва чуто Армина, обезсърчена от научените нови подробности за пълната им заблуда и безпомощното им положение.

— А сега ни чака работа.

Трите Сестри изведнъж подскочиха напред, като че ли дръпнати силно от невидими юзди, метнати около вратовете им.

— Да, Ваше превъзходителство — казаха всички в един глас. Явно Джаганг беше издал някаква мълчалива заповед, която само те бяха чули; вероятно просто за да им припомни, че контролира мислите им.

Калан се сети, че Джаганг би могъл да контролира и нея чрез яката около врата й, но явно не директно, а посредством контрола, който упражняваше върху умовете на Сестрите. Освен че изпитваше към нея някаква първична омраза, той като че ли се опитваше да я парализира от страх, за да може да контролира поведението й, като й пречи да разсъждава трезво, а не само посредством нашийника и Сестрите. Изглежда, че в нейната глава не можеше да проникне.

Разбира се, тя не можеше да бъде напълно сигурна в това. В края на краищата, Сестрите бяха подмамени да си мислят същото — че пътешественикът по сънищата не е там, в умовете им, и не следи всяка тяхна мисъл. Затова тя допусна, че е възможно той да е проникнал в главата й, макар и да не го мислеше сериозно. Имаше обаче и още нещо — отношението на Джаганг към нея бе по-различно от това към Сестрите. Те бяха коварни пленнички, докато Калан беше трофей.

Джаганг беше изиграл Сестрите съвсем съзнателно. На практика беше шпионирал мислите им. Те му крояха изненада и той беше решил незабелязано да наднича в плановете им, за да може ги обърне в своя изгода. Знаеше, че Калан нямаше никакви задни мисли, освен да избяга от Сестрите. Други планове тя нямаше. Дори не помнеше коя е в действителност. В мозъка й нямаше нищо интересно, което да си струва Джаганг да шпионира. Това, че тя не би искала доброволно да стане негова пленница и би се стремила да си върне живота, се разбираше от само себе си. Така че нямаше какво толкова да научи, като шпионира тайно мислите й — поне за момента. Но трябваше да се погрижи тя да е все така заслепена от паника, за да не може да мисли трезво.

Обаче, ако наистина не е проникнал в ума й, каква ли е причината? Та той все пак е пътешественик по сънищата, човек с такава сила, че Сестрите се бяха опитали да стоят далеч от него — както се оказа, безуспешно, — най-вече заради неговите способности и сила. За Джаганг Калан беше трофей на трофеите, както я нарече. Ако проникнеше в мозъка й, би могъл да я контролира по същия невидим начин, по който контролираше и Сестрите, без да се налага да използва тяхното посредничество. Не приличаше на човек, който се нуждае от чужда помощ. Ако Калан наистина е толкова важна за него, то той със сигурност би се старал, ако е възможно, да си гарантира същия контрол. Тогава защо да не се вмъкне в мозъка й и да я контролира директно? Явно тук имаше още нещо. При срещата им Калан остана с твърдото впечатление, че Джаганг старателно избягва да изрече някои неща.

— Добре, тогава — рече Джаганг на Сестрите, — това е „Книгата на преброените сенки“. Нали заради нея дойдохте тук, нали тя ви трябваше? Искам да започнете веднага.

— Но, Ваше превъзходителство — обади се Сестра Улиция, стресната от самата идея, — та ние имаме само две от кутиите. Нужни са и трите.

— Напротив, щом разполагате с тази книга, можете да разберете дали една от двете кутии, които са у вас, е тази, която наистина ви трябва. Ако липсващата кутия е тази, която може да унищожи нас или всичко съществуващо, тогава защо ни е тя?

Сестра Улиция явно смяташе, че има много основателни причини третата кутия да им трябва, но се страхуваше да спори с императора.

— Добре — рече тя, като внимателно подбираше думите си, — сигурно сте прав и е точно така. В края на краищата, ние още не сме се запознали с „Книгата на преброените сенки“ и следователно не можем да сме сигурни в предположенията си. В другите преписи може би има грешка. В края на краищата, нали затова сме тук. Книгата ни е нужна. Както справедливо отбелязахте, Ваше превъзходителство, може да се окаже, че третата кутия наистина не ни трябва.

За Калан беше очевидно, че Сестра Улиция не вярва в това, което говори, обаче Джаганг не се интересуваше от съмненията й.

— Ами книгата е тук и чака. — Той погледна томчето, оставено на тежката маса. — След като я проучите, ще можете да кажете коя кутия каква е, коя ни трябва и коя не. Ако се окаже, че двете налични кутии не са правилните… де да знае човек, може пък дотогава да се появи и третата.

Сестрите явно имаха резерви спрямо идеята му, но определено нямаха намерение да спорят с него.

Накрая, след като се спогледаха, Сестра Улиция прие предложението.

— Никоя от нас не е виждала тази книга, затова ще трябва… ще трябва да научим от нея каквото можем. Мисля, че сте прав, Ваше превъзходителство. Първото, което трябва да направим, е да се запознаем с нея най-подробно.

Джаганг кимна към томчето на масата.

— Ами тогава започвайте.

Сестрите се скупчиха около масата, наведоха глави и почтително огледаха за пръв път книгата, която търсеха от толкова време. Зачетоха в мълчание, а Джаганг не изпускаше от поглед нито тях, нито книгата.

— Ваше превъзходителство — каза след кратко проучване Сестра Улиция, — изглежда, че не можем просто… да започнем, както вие се изразихте.

— Защо?

— Ами, погледнете тук. — Тя потупа страницата. — Още от самото начало се потвърждава нещо, което и бездруго подозирахме — че са взети предпазни мерки срещу всякакви случаи. Тук пише, че ви е нужен… — Тя млъкна и погледна през рамо към Калан. — Ами… още тук, в самото начало се казва: „Проверка на истинността на думите в «Книгата на преброените сенки», ако са произнесени от друг, а не прочетени от онзи, който управлява кутиите, може да се провери единствено с употребата на…“ Ваше превъзходителство, вижте сам какво пише тук.

Калан разбра, че има нещо, което жената избягва да каже на глас. Джаганг също прочете пасажа наум.

— Е, и какво от това? — възрази той. — Тя е прочетена от онзи, който управлява кутиите. Прочетена е от мен чрез вас, защото сега аз контролирам кутиите.

— Ваше превъзходителство — прокашля се Сестра Улиция, — ще бъда абсолютно откровена с вас…

— Аз съм в ума ти, Улиция. Невъзможно е да не бъдеш напълно откровена. Знам, че идеята ми ти се струва съмнителна, но не смееш да изразиш мислите си гласно. Както знаеш, ако се опиташ да ме измамиш, аз ще разбера.

— Да, Ваше превъзходителство. — Тя посочи книгата. — Обаче, как да ви кажа, проблемът наистина е много специфичен.

— А именно?

— Имам предвид проверката, Ваше превъзходителство. Това е книга с инструкции за оперирането с изключително сложна материя. Тези неща са не само изключително сложни, но и много опасни — за всички нас. Поради тази причина е много важно да се внимава много във всяка дума, написана в книгата. С тези неща трябва да се оперира много предпазливо. Тук няма място за предположения. Не случайно онова, за което се говори в тази книга, е конкретно и ясно. Трябва да премисляме всяка дума, всяко изречение, всяка формула в нея. Трябва да предвиждаме всяка възможност. Животът на всички ни зависи от пълната ни съсредоточеност, когато боравим с тези въпроси.

— Все пак не разбирам какво толкова специфично има? Казано е съвсем ясно: „ако са произнесени от друг“. Но в случая думите на проверката не са произнесени от друг. Ние я четем директно.

— Точно в това е работата, Ваше превъзходителство. Не я четем директно.

Лицето на Джаганг почервеня от яд.

— А какво правим според теб?

Сестра Улиция с мъка си пое въздух, като че ли някаква невидима ръка я беше стиснала за гърлото.

— Ваше превъзходителство, сега вие управлявате кутиите. Но не четете „Книгата на преброените сенки“.

Той се наведе над нея заплашително.

— А какво е това, което чета?

— Препис — каза тя.

Той се замисли за момент.

— Е, и?

— В случая вие, технически погледнато, не четете „Книгата на преброените сенки“. Четете неин препис. Тоест нещо, изречено от друг.

Той се намръщи още повече.

— Тогава кой я чете?

— Този, който е направил преписа.

Джаганг се изправи и по израза на лицето му се видя, че е разбрал.

— Да… това не е оригиналът. В известен смисъл аз чувам гласа на този, който е направил преписа. — Той се почеса по брадата. — Значи трябва да бъде проверена.

— Точно така, Ваше превъзходителство — каза с видимо облекчение Сестра Улиция.

Джаган погледна през рамо към Калан.

— Ела тук.

Калан побърза да направи това, което й беше наредено, защото не искаше да изпитва болка заради съпротива, която знаеше, че той много лесно ще сломи. Джилиан плътно я последва, защото явно не искаше да остане сама отзад със свирепите стражи наблизо.

Грамадната ръка на Джаганг стисна Калан за врата. Блъсна я силно напред и я наведе над книгата.

— Разгледай я и ми кажи дали е истинска.

Дори след като я пусна, Калан още продължи да усеща болката от силните му пръсти върху врата си. Потисна желанието да разтърка пулсиращото място и взе книгата.

Тя нямаше ни най-малка представа как да каже дали книгата, която никога не беше виждала, е истинска или не. Нямаше представа кое трябваше да определи нейната автентичност. Но знаеше, че Джаганг не би приел подобно извинение. Интересуваше го само да получи отговор — не искаше да чуе, че тя не знае отговора.

Реши, че най-малкото, което може да направи, е да опита и затова започна да разгръща страниците. Опита се да си придаде вид, сякаш наистина се старае, а всъщност само отгръщаше празните страници на книгата, която лежеше отворена на масата пред нея.

— Съжалявам — каза накрая, неспособна да измисли друго, освен да му каже истината, — обаче тук няма нищо написано. Няма нищо за проверяване.

— Тя не вижда думите, Ваше превъзходителство — прошепна Сестра Улиция, като че ли това беше изненада за нея. — Книгата е вълшебна. За да я прочете човек, му е нужна непокътната връзка със специфичния му Хан.

Джаганг погледна яката около шията на Калан.

— Непокътната значи? — Той се вгледа подозрително в очите й. — Ами ако лъже? Може просто да не иска да ни каже какво вижда.

Калан се запита дали това не е потвърждение, че Джаганг не се е вселил в ума й. Или по някаква причина императорът продължаваше да хитрува. От нейна гледна точка подобно нежелание да разкрие присъствието си в ума й, ако наистина беше проникнал там, не му беше от никаква полза. В края на краищата, кутиите и книгата бяха основната причина, поради която бе подмамил Сестрите да дойдат тук. Беше използвал скритото си присъствие тъкмо за да ги доведе при тази книга.

Джаганг рязко сграбчи Джилиан за косата. Изненадана, тя нададе кратък, сподавен вик. Явно й причиняваше болка. Правеше всичко възможно да не се дърпа от ръката, хванала косата й, за да не й свали скалпа.

— Ще извадя едното око на момичето — каза Джаганг на Калан. — После пак ще те попитам дали е истинска. Ако не получа отговор по каквато и да била причина, тогава ще й извадя и другото око. Ще попитам за последен път и ако отново не можеш да ми дадеш отговор, тогава ще й изтръгна сърцето. Какво ще кажеш за това, а?

Сестрите стояха безмълвни, като наблюдаваха, без да правят какъвто и да било опит да се намесват. Джаганг извади един нож от ножницата на колана си. Джилиан се задъха от ужас, когато той я обърна към себе си и я стисна за гърлото, като я държеше плътно до гърдите си, за да не може да помръдне, докато заплашително насочваше острието на ножа близо до лицето й.

— Нека погледна пак книгата — каза Калан, надявайки се да избегне неизбежното.

С един от свободните пръсти на ръката, с която държеше ножа, той вдигна книгата и й я подаде. Калан запрелиства страниците внимателно, като се стараеше да не пропусне някоя, която би могла да й каже нещо. Но колкото и да се взираше, не видя нищо. Защото страниците до една бяха празни. Нямаше нищо за гледане, а следователно нямаше и начин да прецени дали книгата е истинска или не.

Затвори я и прокара длан по корицата. Не знаеше какво да прави. Нямаше представа какво всъщност търси. Обърна томчето и огледа задната корица. Разгледа кантираните ръбове на страниците. После се взря в гръбчето, където заглавието бе изписано със златни букви.

Внезапно Джаганг стисна Джилиан още по-силно за гърлото, като я повдигна от земята, при което тя нададе сподавен вик. Той насочи острието на ножа си право към дясното й око. Тя примигна, неспособна да избегне опасността; миглите й докоснаха върха на ножа.

— Време е да ослепееш — изръмжа Джаганг.

— Фалшива е — каза Калан.

— Моля? — погледна я той. Калан му подаде книгата.

— Този препис на книгата не е истински — фалшив е. Сестра Улиция пристъпи крачка напред.

— Откъде си сигурна? — Явно недоумяваше как Калан е могла да прецени, че книгата е фалшива, след като не бе способна да прочете и една дума от нея.

Калан не й обърна внимание. Вместо това продължи да гледа пътешественика по сънищата право в очите. Черните му вежди помръдваха като гневни светкавици на среднощен хоризонт. Трябваше й огромно усилие на волята, за да не отмести погледа си.

— Сигурна ли си? — попита Джаганг.

— Да — каза тя с цялата увереност, на която беше способна. — Фалшива е.

Като продължаваше да се взира в Калан, Джаганг пусна Джилиан. Почувствало се свободно, момичето се втурна към Калан и се скри зад нея.

Джаганг не откъсваше поглед от очите на Калан.

— Как разбра, че това не е „Книгата на преброените сенки“?

Като продължаваше да държи книгата срещу него, Калан я обърна, за да може той да види гръбчето й.

— Всички вие търсите „Книгата на преброените сенки“, а тук пише „Книгата на преброената сянка“.

В погледа му заблестя гняв.

— Моля?

— Нали ме попитахте как съм разбрала, че книгата не е истинска. Ето как: тук пише „сянка“, а не „сенки“. Значи е фалшива.

Сестра Сесилия с досада прокара ръка през лицето си. Сестра Армина забели очи. Само Сестра Улиция сбърчи вежди и прочете написаното на гръбчето.

— Права е.

— Е, и? — разпери ръце Джаганг. — Разликата е само в това, че тук е в единствено, а не в множествено число. И какво от това?

— Много просто — повтори Калан, — едната книга е истинска, а другата не е.

— Просто ли? — настоя той. — Мислиш, че е толкова просто?

— Не би могло да бъде по-просто.

— Вероятно не означава нищо — обади се Сестра Сесилия, като се стараеше да уталожи яростта на разгневения си господар. — Единствено число, множествено число — какво значение има? Това е просто подвързия, важното е какво има вътре.

— Може да е грешка — рече Джаганг. — Може човекът, който е подвързвал преписа, да е сбъркал. Вероятно книгата е била подвързана допълнително, а иначе всичко друго си й е наред.

— Точно така — каза Сестра Армина, която също искаше да се подмаже на императора. — Грешката е на този, който е направил подвързията, е не на преписвача. Малко вероятно е да става въпрос за един И същи човек. Подвързвачът сигурно е бил някой некомпетентен глупак. Онзи, който е изписал думите вътре в книгата, трябва да е бил надарен човек. Важни са думите. Това е вярната информация, а не тази на обвивката. Няма съмнение, че това е просто грешка, допусната от прост занаятчия — грешка, която не означава нищо.

— Нали затова я доведохме тук? — напомни им тихо Сестра Улиция. — Няма значение колко проста изглежда цялата работа. Самата книга започва с предупреждението, че при тези обстоятелства трябва да бъде проверена от… нея.

— Това е много опасно. Отговорът е твърде елементарен — каза Сестра Сесилия.

Сестра Улиция рязко извърна глава към нея.

— Ако те нападне убиец с нож, би ли твърдяла, че оръжието е твърде елементарно, за да е опасно?

На Сестра Сесилия не й стана забавно.

— Въпросът е твърде сложен, за да бъде решен от нещо толкова просто — рече тя.

— О, нима? — погледна я снизходително Сестра Улиция. — И къде е казано, че проверката трябва да бъде сложна? Казано е само, че трябва да я направи тя. Никой от нас не забеляза грешката. Тя я откри. Изпълни инструкцията.

— Това едва ли означава нещо — каза Джаганг, като продължаваше да се взира в немигащите очи на Калан. — Съмнявам се, че тя изобщо е наясно, че това е фалшификат. Просто се опитва да отърве кожата.

— Добре — сви рамене Калан, — щом мислите така. Може би не изпитвате съмнения, защото ви се ще да вярвате, че преписът е истински. — Тя повдигна едната си вежда. — А не защото наистина е така.

Джаганг я изгледа за момент. Изведнъж грабна книгата от ръцете й и се обърна към Сестрите:

— Трябва внимателно да прегледаме съдържанието й. Това е важно за намирането и отварянето на точната кутия. Трябва да сме сигурни, че по никакъв начин няма да допуснем грешка.

— Ваше превъзходителство — подхвана Сестра Улиция, — може би няма как да определим дали нещо, написано тук, е…

Джаганг хвърли книгата на масата и я прекъсна.

— Искам трите да направите всичко необходимо. Да проверите дали нещо ще ви наведе на мисълта, че може да е фалшива.

— Е, можем да опитаме… — прокашля се Сестра Улиция.

— Веднага! — Гласът му проехтя в стаята. — Или ще предпочетете да се върнете в палатките, за да позабавлявате хората ми? От вас зависи каква служба ви очаква. Избирайте.

Трите Сестри се хвърлиха към масата. Наведоха глави и започнаха да разучават книгата. Джаганг се намести между Улиция и Сесилия, явно за да следи отблизо какво четат и да е сигурен, че няма да пропуснат нещо.