Призраци

Двадесет и девета глава

ВЪТРЕ ГИ ПОСРЕЩНАХА три високи прозореца, които изпълваха по-голямата част от стената и пропускаха в помещението сумрака на късния следобед. Дъждът плющеше в стъклата и се стичаше на игриви поточета. Стените на малката стая бяха покрити с рафтове с книги, направени от златен дъб. В центъра имаше място само за една проста дъбова маса, около която имаше четири дървени стола, по един от всяка страна. В центъра й стоеше необикновена лампа с четири глобуса, която предлагаше на всеки от празните столове собствена светлина чрез посребрен рефлектор.

Ничи простря ръка напред и изпрати искра от своята дарба до четирите фитила. Те пламнаха, набраха мощ и малката стая бе залята от златиста топлина. Ричард забеляза, че макар заклинанието на двореца да намаляваше силата на всички, освен на Господаря Рал, Ничи нямаше особени трудности със запалването на лампите.

Бердин отиде до рафтовете отдясно на вратата.

— Мисля, че там, където Коло споменава за книгата, дето не бива да бъде преписвана, той намеква, че онези, които не са имали доверие в Баракус, са същите, които са направили копията. Може би е имал предвид точно тях, но не съм сигурна. Нарича ги „малоумници от «Небивалиците на Янкли»“.

Ничи се извърна към Бердин.

— „Небивалиците на Янкли“?

Ричард премести погледа си от учудената Ничи към Бердин.

— Какво е „Небивалиците на Янкли“? — попита той.

— Книга — каза Бердин.

Ричард изгледа въпросително Ничи, която изпухтя ядно.

— Това не е просто книга, Ричард, а пророческа книга. Много, много особена пророческа книга, която предхожда Голямата война със седем века. В подземията на Двореца на пророците имаше ранен екземпляр от нея. Тази книга е любопитен факт, който всяка Сестра е изучавала, когато е учила за пророчествата.

Ричард огледа книгите по рафтовете.

— И какво й е особеното?

— Това е пророческа книга, в която е пълно със слухове и брътвежи.

— Не разбирам — обърна се към нея Ричард.

— Ами… — подхвана Ничи, като търсеше подходящите думи, — смятало се е, че това не е точно книга, предсказваща бъдещи събития. Тя е… в нея се предсказват, как да кажа… бъдещи слухове.

Ричард потърка уморените си очи и въздъхна. Отново погледна Ничи.

— Искаш да кажеш, че този Янкли е писал предсказания за слухове? — Когато Ничи кимна, не му остана нищо друго освен да попита: — И защо?

— Точно това се питат всички — отвърна Ничи, след като се наведе леко към него.

Той разтърси глава, сякаш се беше омотал в паяжина.

— Виж сега, много неща си остават забулени в тайна. — Тя посочи Бердин. — Като например тази работа с книгата, дето не бивало да бъде преписвана. Такива тайни често отиват в гроба заедно с хората, които ги пазят. Ето защо понякога не успяваме да разрешим загадките, скрити в исторически документи… поради оскъдната информация.

Но сегиз-тогиз се разпространяват откъслеци от информация за неща, които един чул, друг видял… И хората, които са видели или дочули, започват да разпространяват под сурдинка любопитните откъслеци. Някои Сестри в Двореца на пророците вярваха, че в тази пророческа книга за слуховете има скрити намеци за разтълкуването на тези тайни в някой бъдещ момент.

Ричард повдигна вежда.

— Искаш да кажеш, че тези Сестри са се вслушвали в слуховете, с надеждата да чуят нещо, което ще стане в бъдеще?

— Нещо подобно — кимна Ничи. — Как да ти кажа, някои Сестри считат тези откровени глупости за най-важната пророческа книга, съществувала някога. Тя се пазеше в строга тайна. Беше абсолютно забранено да напуска подземията, за да бъде изучавана — за разлика от други пророчески книги.

Някои Сестри посвещаваха много от свободното си време на изучаването на тези врели-некипели. Тъй като по принцип хората не си правят труда да записват слухове, „Небивалиците на Янкли“ се счита за единствената книга от този сорт — единствената писмена хроника на слуховете, които тепърва предстои да се случат. Въпросните Сестри бяха убедени, че е имало събития, за които не би могло да се научи по никакъв друг начин, освен чрез тази книга, която отдавна ги била предвидила. Общо взето, те бяха на мнение, че това са слухове за неща, които ще се случат в бъдеще, слухове за разни тайни. Смятаха, че в „Небивалиците на Янкли“ има безценни указания за тайни, неизвестни на никого, или за такива, които не биха могли да бъдат разгадани по някакъв друг начин.

Ричард се хвана за челото, докато се опитваше да проумее всичко чуто.

— Значи твърдиш, че имало Сестри, посветили се на изучаването на тази книга. Познаваш ли някоя от тях?

Ничи бавно кимна.

— Сестра Улиция.

— О, страхотно! — промърмори Ричард.

Бердин отвори стъклената вратичка на една от библиотечките и извади книга. Обърна се и показа корицата й на Ричард и Ничи.

„Небивалиците на Янкли“.

— Когато прочетох в дневника на Коло за „малоумниците от «Небивалиците на Янкли»“, това име ми се стори толкова странно, че се вряза в паметта ми. Разбирате ли какво имам предвид? по-късно, както се ровех из книгите в тази библиотека, заглавието изведнъж изникна пред очите ми. В началото не разбрах, че е пророческа книга — както каза и ти, Ничи.

Ничи повдигна едното си рамо.

— Някои пророчески книги трудно могат да бъдат разпознати като такива, особено от човек без специално обучение. Подобни важни томове могат да му се сторят просто скучни писания или, както е случаят с „Небивалиците на Янкли“, откровени глупости.

Бердин посочи към пълните с книги етажерки в малката стая.

— Само че в тази стая едва ли би могло да има нещо маловажно.

— Убедителна логика — каза Ричард.

Бердин се усмихна, доволна, че той е оценил находчивостта й. Остави книгата върху масата по средата на малката библиотека и внимателно я отвори. Запрелиства тънките страници, докато намери желаното място. После изгледа подред и двамата.

— Тъй като Коло беше споменал тази книга, си помислих, че трябва да я прочета. Наистина ми се стори скучна. Едва не заспах. Казах си, че в нея няма нищо важно — тя потупа една страница, — докато не попаднах на ето това. То наистина ме разбуди.

Ричард изви врат, за да прочете посочените думи. Трябваше му известно време, докато схване смисъла на пасажа, написан на високо Д’харански. Почеса се по слепоочието и преведе пасажа на глас:

„Тъй неспокойни ще са онези малоумници, дето се месят в чужди дела и се опитват да направят още ключове като онзи, който е единствен и уникален, че ще треперят от страх пред стореното и ще хвърлят сянка върху ключа при костите, за да не се разбере, че само един е истинският ключ.“ Космите по тила на Ричард щръкнаха.

— Значи според теб — сключи ръце на гърдите си Кара, — се има предвид, че като се е стигнало до извършването на самото деяние и са извадили копията на ключа, са се стреснали и са ги направили фалшиви — с изключение само на едно?

— Така изглежда — отвърна Бердин и поглади дългата си лъскава, кестенява плитка.

Ричард като че бе загубил ума и дума.

— „Ще хвърлят сянка върху ключа при костите…“ — Той погледна Бердин. — Скрили са ги в централните обекти. Заровили са ги сред костите.

— Толкова се радвам, че се завърна, Господарю Рал — усмихна се Бердин. — С теб мислим еднакво. Много ми липсваше. Има още много неща като това, които исках да обсъдя с теб.

Ричард я прегърна нежно през раменете в безмълвен израз на взаимност.

Бердин запрелиства пак книгата и накрая спря на една празна страница.

— Установих, че в някои книги липсват текстове, като например тук.

— Защото е имало пророчество — рече Ничи. — Това е резултат от заклинанието лавинен огън, което Сестрите на мрака използваха върху жената на Ричард. Заклинанието унищожава всички пророчества, свързани с нейното съществуване.

Бердин се замисли над думите на Ничи.

— Това определено усложнява нещата още повече. Лишава ни от много информация, която би могла да ни бъде полезна. Вирна беше споменала, че от пророческите книги липсва един екземпляр, но не знаеше причината.

Ничи огледа рафтовете.

— Покажи ми всички книги, за които знаеш, че в тях липсват текстове.

Ричард се запита на какво ли се дължи подозрителността на Ничи.

Бердин отвори стъклените вратички на няколко библиотечни шкафа, извади томовете и ги подаде на Ничи. Тя ги прегледа набързо и ги остави на масата.

— Пророчество — каза пак тя, докато оставяше върху купа и последната книга, дадена й от Бердин.

— Накъде биеш? — попита Ричард.

— Има ли още някои книги, в които липсват текстове? — обърна се тя към Бердин, вместо да му отговори.

— Има още една — кимна Бердин.

Тя стрелна с очи Ричард, после отмести един ред книги. Плъзна встрани плочка от задната плоскост на библиотеката. В стената се разкри малка позлатена ниша. Вътре имаше тъмнозелена кадифена възглавница с позлатени ресни, върху която лежеше малка книжка. Кожената й подвързия явно някога е била червена, но сега бе толкова избледняла и протрита, че само тук-там се виждаха малки оцветени парченца, намек за някогашно великолепие. Изящната и красива книга привличаше вниманието с миниатюрния си формат и с орнаментираната си кожена подвързия.

— Някога помагах на Господаря Рал, имам предвид Мрачния Рал, с преводите на книги от високо Д’харански — обясни Бердин. — Тази беше една от стаите, където изучаваше личните си книги. Така разбрах къде да търся ключа и открих тайната ниша на гърба на шкафа. Наистина се надявах тази книга да се окаже полезна.

— И права ли беше? — попита Ричард.

— Боя се, че не съвсем. Тук също липсва текст. Но докато при другите книги липсват отделни пасажи или страници, то в тази няма изписана нито една дума. Тя е абсолютно празна.

— Няма нито една дума ли? — попита скептично Ничи. — Дай да видя.

Бердин подаде книжката на Ничи.

— Абсолютно празна е, нали ти казвам. Виж сама. Напълно безполезна е.

Ничи отгърна старата, избеляла и протъркана кожена корица и разгледа първата страница. Пръстът й се местеше така, сякаш следваше изписани редове. Обърна страницата и разгледа следващата, после отново и отново.

— Добри духове! — прошепна тя, като явно четеше.

— Какво има? — попита Ричард.

Бердин се повдигна на пръсти и надникна в книгата.

— Какво може да има! Виж… празна е.

— Не, не е — прошепна Ничи и продължи да чете. — Това е вълшебна книга. — Вдигна глава. — Този род книги изглеждат неизписани само за хората, родени без дарбата. А за да може човек да прочете конкретно тази книга, му е нужна не само каква да е, а достатъчно силна дарба. Това томче е изключително важно.

— Моля? — сбърчи нос Бердин.

— По принцип всички вълшебни книги са опасни, но някои от тях са особено опасни. Специално тази няма равна на себе си. — Ничи обърна книгата към Морещицата. — Наистина не можеш да си представиш колко е опасна. За да бъдат запазени, обикновено такива книги са защитени по някакъв начин. Онези, които се считат за опасни в достатъчна степен, биват защитени със заклинания, чрез които текстът изчезва от мозъка на човека толкова бързо, че той изобщо не си спомня да го е видял. И затова се заблуждава, че страниците са празни. Човек без дарбата просто не може да задържи думите в главата си. Всъщност вие виждате думите, но забравяте, че сте ги видели толкова бързо… че те изчезват от съзнанието ви, преди още да сте ги осмислили.

Подобно заклинание е заложено и в основата на идеята за лавинния огън. Древните магьосници, които често са използвали такива заклинания, за да защитават опасни книги, постепенно са стигнали до идеята, че същото може да става и с хора — че хората могат да изчезват така, както се изпаряват думите в някои вълшебни книги. — Ничи махна неопределено с ръка и отново се съсредоточи върху книгата. — Разбира се, когато се касае за заличаването на човек, нещата са доста по-сложни.

Ричард отдавна знаеше, че ако не беше роден с дарбата, нямаше да успее да научи наизуст „Книгата на преброените сенки“. Зед му бе обяснил, че ако не притежава дарбата, не би могъл да задържи думите в главата си достатъчно дълго и не би запомнил абсолютно нищо.

— И за какво става въпрос в тази книга? — попита той.

Ничи най-после отмести очи от страниците и го погледна.

— Това е вълшебна книга с инструкция.

— Инструкция за какво?

Ничи пак огледа страницата и преглътна, после отново се загледа в очите му.

— Мисля, че това е оригиналната инструкция за задействането на кутиите на Орден.

Ричард пак почувства как по ръцете и краката му полазват студени тръпки.

Пое внимателно книгата от ръцете на Ничи. Разбира се, че не е празна. Страниците бяха изпълнени от горе до долу с думи, диаграми, карти и формули.

— Написана е на високо Д’харански. — Той погледна Ничи. — Искаш да кажеш, че разбираш високо Д’харански?

— Естествено.

Ричард и Бердин се спогледаха.

Той веднага разбра, че книгата е изключително сложна. Беше научил високо Д’харански, но му беше доста трудно да си преведе този текст.

— Написана е на много по-изкусен език от този високо Д’харански, с който съм се сблъсквал досега — каза той, като прегледа набързо страниците.

Ничи се наведе и му посочи към едно място на страницата, където се беше загледал той.

— Тук е посочен всичкият ползван материал за формули, необходими за заклинания. Трябва да знаеш формулите и заклинанията, за да можеш наистина да я разбереш.

Ричард се вгледа в сините й очи.

— А ти разбираш ли я?

Тя изви устни и смръщи чело, загледана в страницата.

— Не знам. Ще трябва да се запозная с текста по-подробно, за да разбера дали бих могла да помогна в разтълкуването му.

Бердин отново се повдигна на пръсти и погледна страницата, сякаш да провери дали пък случайно не са се появили думи.

— А защо не можеш да прецениш веднага? — попита тя. — Една книга или я разбираш, или не.

Ничи прекара пръсти през русата си коса и въздъхна дълбоко.

— При вълшебните книги не е толкова просто. То е като съставянето на сложни математически уравнения. Тъй като разпознаваш константите, отначало си мислиш, че разбираш за какво става дума и че можеш да решиш уравнението. Но ако впоследствие откриеш в него непознати символи — символи, които обозначават непознати за теб неща, — тогава уравнението става нерешимо. Не е достатъчно да познаваш константите. Трябва да знаеш какво означава всеки елемент или поне да намериш пътя, по който ще фиксираш неговата стойност.

С тази книга е горе-долу същото, макар че умишлено опростявам нещата, за да можеш да ме разбереш по-добре. Тук има не само символи, а се споменават и много древни заклинания, поради което текстът става много по-труден за разбиране. А това, че е написан на високо Д’харански, допълнително усложнява нещата, защото с течение на времето думите и тяхното значение на високо Д’харански са се променили. Не бива да забравяме и факта, че е използван много стар жаргон.

Ричард я хвана за ръката.

— Ничи, това е важно, мислиш ли, че ще успееш да разбереш за какво иде реч?

В погледа й блесна колебание.

— Ще ми отнеме известно време, докато преведа достатъчно текст, че да мога да преценя дали разбирам написаното.

Ричард взе книгата от ръцете й, затвори я и я подаде обратно.

— Тогава по-добре я вземи с теб. Когато имаме повече време, ще поработиш над нея и ще видиш дали разбираш нещо.

— Защо? Какво си намислил? — изгледа го подозрително тя.

— Нима не разбираш? Това може да се окаже разковничето. Ако успееш да преведеш и разбереш тази книга, може би ще получим нужната информация, която ще ни даде възможност да се противопоставим на стореното от Сестра Улиция, да го променим или да развалим заклинанието. И дори да извадим от играта кутиите на Орден.

Ничи леко поглади с палец корицата на малката книга.

— Звучи логично, Ричард, обаче това, че знаеш как да направиш нещо, не означава, че наистина можеш да го направиш.

— Все едно да се опиташ да „разбременееш“, така ли? — попита Кара.

— Нещо подобно — усмихна се Ничи.

Неочакваната аналогия на Кара върна мислите на Ричард към Калан и времето, когато тя беше бременна. Тогава банда разбойници я бяха спипали сама и я бяха пребили почти до смърт. Тя загуби детето, което бе заченала от Ричард. Бременността й беше прекъсната, преди той да разбере за нея.

От спомена за тежко ранената Калан коленете му омекнаха. Трябваше незабавно да прогони ужасните мисли обратно в мрака, откъдето бяха дошли.

Ничи сбърчи вежди, явно регистрирала болката, изписана на лицето му. Той се направи, че не забелязва мълчаливата й тревога за него.

— Не е нужно да ти напомням колко е важно това — каза Ричард.

Тя го изгледа продължително, сякаш искаше да му каже, че това, което иска от нея, е невъзможно, но в същото време никак не искаше да го разочарова.

— Ще направя всичко, което е по силите ми, Ричард — кимна тя накрая, свила устни. Изведнъж лицето й се разведри. Прелисти книгата до края и бързо обърна последната страница. Известно време продължи да я гледа замислена. — Виж ти, колко интересно — прошепна тя.

— Моля? — попита Ричард.

Ничи се сепна и го погледна.

— В края на някои вълшебни книги, като предпазна мярка срещу непозволена употреба, понякога се посочва една последна важна стъпка, която обаче не е включена в книгата. Ако е така, дори кутиите на Орден да са вече задействани, може би ще успеем да прекъснем последователността от нужните конкретни действия. Разбираш ли какво искам да кажа? В някои случаи, ако книгата е много опасна, тя остава незавършена сама по себе си. За да бъде завършена, се нуждае от нещо допълнително.

— Допълнително ли? Какво например?

— Не знам. Точно това ще се опитам да разбера. — Тя заби пръст във въздуха. — Нека прочета още малко от тази част…

След малко тя вдигна очи и потупа страницата.

— Да. Права бях. Това е предупреждение, че за да се използва книгата, е нужен ключ. В противен случай всичко изписано преди това ще бъде не само безполезно, но и фатално. Тук се посочва, че в срок от една година ключът трябва да довърши онова, което е изковано чрез тази книга.

— Ключ — повтори Ричард и погледна към Бердин.

— „…ще треперят от страх пред стореното и ще хвърлят сянка върху ключа при костите“ — цитира тя пасажа от „Небивалиците на Янкли“. — Мислиш ли, че това може да е ключът, за който се говори в тази книга?

Нещо в тъмните ъгли на съзнанието му се размърда. Озарен от проблесналата искра на знанието, Ричард разбра. Усети смразяващ студ по цялото си тяло. Ръцете и краката му се вкочаниха.

— Добри духове… — прошепна той. Ничи го погледна намръщена.

— Ричард, какво не е наред? Лицето ти е бяло като тебешир.

Той не можа да произведе веднага звук.

— Трябва да се върна обратно при Зед — чу се да казва накрая.

— Какво има? — Ничи сложи ръка върху неговата.

— Мисля, че знам какво представлява ключът.

Усети как се задъхва от неудържимото биене на сърцето си. Всичко, което знаеше, се обръщаше с краката нагоре и всички парчета се разпадаха. Имаше усещането, че не може да си поеме дъх.

… Ще треперят от страх пред стореното и ще хвърлят сянка върху ключа при костите.

— Е, какво разбра…?

— Ще ти обясня, когато стигнем. Трябва да тръгваме — веднага.

Разтревожена, Ничи пъхна книгата в един джоб на черната си пола.

— Ще направя всичко по силите си, Ричард. Ще го разтълкувам, обещавам ти.

Той кимна разсеяно, докато мозъкът му се опитваше отново да събере парчетата от разпадналата се мозайка. Имаше чувството, че се наблюдава отстрани как тръгва.

Хвана Бердин за ръката.

— Баракус е имал тайна… библиотека. Искам да разбереш къде се е намирала тя.

— Добре, Господарю Рал — закима енергично Бердин. — Ще видя какво мога да науча. Ще направя всичко възможно.

Тя видя как кокалчетата на пръстите му побеляват, докато стискаше ръката й. Ричард си даде сметка, че вероятно й причинява болка, и я пусна.

— Благодаря ти, Бердин. Знам, че мога да разчитам на теб. — Всички останали го гледаха в очакване. — Трябва да се върна при Зед. Трябва да разговарям веднага с него. Трябва да разбера откъде го има.

— Да има какво? — попита Ничи и го спря с ръка на гърдите, преди да е излязъл през вратата. — Ричард, какво е това толкова важно, че…

— Виж. Ще ти обясня, когато се върнем в Магьосническата кула — прекъсна я той. — В момента трябва да обмисля всичко това.

Ничи и Кара тревожно се спогледаха.

— Добре, Ричард. Успокой се. Скоро ще се върнем в Кулата.

Той сграбчи Кара за червената кожена униформа и я тласна напред през вратата пред себе си.

— Заведи ни обратно при Плъзгата — по най-краткия път. Кара внезапно придоби делови вид и завъртя Агиела си в юмрука.

— Тогава да вървим.

Той се обърна към Бердин, която се затича след Кара.

— Искам да разбереш всичко каквото можеш за Баракус. Всичко!

Бердин продължаваше да тича пред Ничи.

— Добре, Господарю Рал.

— Вирна ще бъде тук скоро. Кажи й, че съм наредил да ти помогне. Накарай и Сестрите да ти съдействат. Ако трябва, прегледай всички книги из целия дворец, но ми осигури възможно най-пълна информация за Баракус — къде е роден, къде е отрасъл, какво е харесвал и какво не. Искам да знам кой го е подстригвал, кой му е шил дрехите, кой е любимият му цвят. Интересува ме всичко, до най-малката подробност, независимо колко незначителна може да ти се стори тя. Междувременно виж дали ще успееш да разбереш какво са сторили малоумниците от „Небивалиците на Янкли“.

— Не се безпокой, Господарю Рал, ако съществува информация по тези въпроси, ще стигна до нея. Когато се върнеш, ще разполагам с готов отговор.

Ричард сграбчи Ничи за ръката, за да се увери, че тя не изостава.

— Побързай! — подвикна на Кара.

Бердин, стиснала Агиела си в ръка, тичаше след тях, за да пази тила им.

Ричард не обърна почти никакво внимание на лъскавите брони и оръжия и на дрънченето на доспехи, които го сподириха, след като войниците хукнаха по петите му, сякаш самият Пазител беше подгонил Господаря Рал.

Мозъкът му работеше трескаво, колкото и краката му. Прецени, че ще е по-добре първо да мине през Каска.

Колкото повече разсъждаваше върху тази идея, толкова повече парчета от пъзела започваха да си идват на мястото и той реши друго. С помощта на Плъзгата нямаше да е никакъв проблем да отиде до Каска от Кулата. Сега най-важното беше да стигне до Зед.

Докато тичаха през лабиринта от зали, стаи и коридори, Ричард чу далечен звън, който призоваваше всички на молитвено отдаване за Господаря Рал.

Може би не беше далеч моментът, когато щяха да коленичат пред Пазителя на отвъдния свят и да отдадат нему верността си.