Песнопение

Постлюдия

Наблюдателят свали писалката си, остави недовършеното евангелие и отиде до изхода на пещерата.

Слънчевата светлина го зовеше и той извади дълга сребърна флейта от гънките на робата си.

Вдигна я към уста, нагласи пръстите и свирна, за да повика родствения гарван, така както викаше толкова много други птици.

Изчака тъмния пратеник да се приземи тежко на скалата и го огледа. В този имаше още доста живот и Наблюдателят остана доволен.

— Занеси съобщение вкъщи — каза той и изчака птицата да извие глава и да отвори клюн, за да приеме думите.

— Последният син е в изгнание — пощаден, за да се изпълнят писанията, — а лекуването на родството на потомците на Фредерико приключи. Обещаното дете си получи четирийсетте години, а Великата майка ти е задължена. Тайната вяра се проповядва открито, а избраните се надигат, за да си върнат заслужения дом.

Наблюдателят направи пауза.

— Времето е от жизнена важност — добави накрая той. — Започва епохата на Пурпурната императрица.

Поднесе флейтата до устните си и свирна, този път по-леко. Родственият гарван разпери големите си крила и се понесе на юг.

Наблюдателят го изчака да се превърне в точица на хоризонта и се върна в пещерата. Щеше да довърши това евангелие и може би щеше да се разходи в гората, до светилището на избраните, за да ги послуша как пеят химни.

С тракане и скърцане древният мехослуга се върна към сенките и чакащата го писалка.