Магьосницата

5. Обаятелният принц

Крис послуша съвета на Титанидата-посланик и попрочете нещичко за Гея, преди да се качи на кораба, който щеше да го отведе там. Той не беше глупав и осъзнаваше, че планирането не е най-силната му страна. Видял бе толкова от плановете си сринати под ударите на лудостта, че вече бе отвикнал да ги кове.

Откри, че Гея не е сред най-посещаваните места в Слънчевата система. За това имаше ред причини, като се започне от нечовешките митнически процедури и се стигне до липсата на първокласни туристически условия. Натъкна се на интересна статистика: ежедневно на Гея пристигаха средно по сто и петдесет човека. Понякога си тръгваха по-малко. Някои от липсващите бяха решили да останат тук. Емигрирането не бе свързано с формалности и постоянната човешка популация на Гея наброяваше няколко хиляди души. Ала някои от тях с нещастна съдба.

Изглежда Гея привличаше младите и авантюристите. Идваха мъже и жени, отегчени от еднообразието на Земята. Обикновено пристигаха след като вече бяха обиколили всички кътчета на Слънчевата система, обитавани от човека, където бяха намирали все същото, само че под куполи под налягане. Гея предлагаше климат, подобен на земния. Това означаваше освобождаване от необходимостта да се живее в колектив — нещо обичайно на повечето враждебни към човека планети, и жизнен простор, който Земята вече не можеше да осигури.

Той научи доста за титаните — за децата на Гея около Уран, — които допускаха до себе си само изследователи с научна мисия и се отнасяха снизходително към Гея, лудият титан. Запозна се с физическата структура на Гея и картите на нейната вътрешност. Тя представляваше въртящо се кухо колело с шест кухи спици, а размерите й надхвърляха границите на въображението дори за хора, израснали в космическите колонии в точките на Лагранж. Радиусът й бе шестстотин и петдесет, а обиколката — четири хиляди километра. Жизненото пространство околовръст наподобяваше вътрешност на тръба с височина двеста и петдесет и сечение двайсет и пет километра. Плоските наклонени огледала между всеки две от шестте спици пречупваха и изпращаха слънчевите лъчи през прозрачните прозорци по покрива, така че част от земите по ръба бяха винаги огрени от светлина, докато областите под спиците тънеха във вечен мрак. Гея бе изцяло обитаема. Дори по стените на четиристотинкилометровите цилиндри на спиците имаше живот. Картата на Гея създаваше куп неудобства, тъй като в посока изток-запад бе шестнайсет пъти по-дълга отколкото север-юг. За да се използва, трябваше да се залепят двата й края и да се седне вътре в така получения цилиндър.

Не съжаляваше за времето, което бе прекарал в разучаване на картата. От космоса Гея беше почти невидима. Въпреки че и той се включи във всеобщата блъсканица край портовете, докато корабът се приближаваше към един от входните терминали, не успя да види кой знае колко. С изключение на отражателните огледала, външната повърхност на Гея бе абсолютно черна, за да поглъща по-пълноценно слънчевата светлина.

Крис смяташе, че си е приготвил домашните, и не очакваше никакви изненади. Оказа се, че има само една, но тя се превърна в катастрофа.

Както се очакваше, тяхната група бе слята с тази на останалите, пристигнали на същия ден туристи за двете денонощия карантина и обеззаразяване. Точно това бе една от причините Гея да не блазни богаташите и снобите. Процедурата бе достойна за инфекциозна болница, за разпределителя на остров Елис (Елис — остров в залива на Ню Йорк, където в началото на века се е намирал основният приемателен център за имигранти, търсещи убежище в САЩ. — Б.пр.) или Аушвиц. Униформени карантинни служители накараха всички да се съблекат и да предадат личните си вещи. Оказа се, че към тях спадат и лекарствата на Крис. Аргументите му бяха посрещнати с твърд отказ. Не можело да се правят изключения при никакви обстоятелства и ако той не желаел да предаде хаповете си, бил свободен веднага да се върне на Земята.

Обеззаразяването се оказа сериозна процедура, реализирана с безчовечна експедитивност. Голите тела и от двата пола бяха качени върху конвейерни ленти и придвижвани от един пункт за обработка към следващия. Къпеха ги и ги облъчваха. Тъпчеха ги с хапчета за повръщане и диуретици, правеха им клизми. След известно време цялата процедура се повтаряше. Не се предвиждаше никаква възможност за усамотение. Процедурите се извършваха в огромни бели зали, пълни с манипулационни маси и голи, мъкнещи се насам-натам люде. Всички спяха в общи спални помещения и ядяха безвкусна храна, сервирана върху метални подноси.

Крис никога не се бе чувствал удобно гол, дори в присъствието на мъже. Имаше нещо за криене. Въпреки че то, разбира се, не беше видимо за очите: той страдаше от натрапчивия страх, че когато бронята от дрехи бъде свалена, ще изложи на показ своята различност от останалите и избягваше ситуациите, в които голотата бе нещо обичайно. В резултат на това Крис изглеждаше странно — млечнобял сред море от черни, кафяви и загорели тела.

Пристъпът започна рано на първия ден. Не се дължеше на спирането на лекарствата, тъй като активните им съставки все още циркулираха в кръвта му. Беше чиста проба загуба на плацебо-ефекта (Плацебо — напълно безвредни лекарствени форми без лечебено въздействие, давани на пациентите за да се постигне психологическият ефект от вземането на истински лекарства. — Б.пр.). Но състоянието му едва ли щеше да се ограничи с психологическия срив. Тревогата и притеснението му за психохимичния глад, на който смяташе, че е подложен, можеха да предизвикат по-сериозни атаки. Когато по дланите и врата му изби пот, разбра, че се почва.

Скоро зрението му се замъгли и нарасна чувствителността му към звуци. Трябваше непрекъснато да си внушава, че все още всичко е нормално, не е на прага на сърдечен пристъп, че хората не му се надсмиват и все още не умира от тумор в мозъка. Усещаше краката си като някакви далечни, бледи, студени неща. Това приличаше на игра, в която бе длъжен да участва, преструвайки се на нормален, въпреки че другите знаеха, че не е. Беше смешно. Опитваше се да се засмее. После започна да се преструва, че плаче, докато тайничко се подхилваше със съзнанието, че би могъл когато си поиска да спре плача си. Това продължи до мига, в който някой го докосна по рамото, а Крис заби юмрук в носа му.

Веднага му просветна. Изсмя се на мъжа, който се олюляваше. Намираха се в банята — май прекарват по-голяма част от времето си тук, помисли си Крис, като за момент се почувства объркан. Но безпокойството премина. Падналият на пода мъж крещеше нещо, но на Крис хич не му пукаше. Много повече го вълнуваше ерекцията, която бе получил. Реши, че е прекрасно, и знаеше, че всички голи жени наоколо ще се съгласят с него. Зад гърба му се чу плясък, Крис се обърна и видя,че мъжът, когото бе ударил, отново се валя на пода. Тъпакът бе замахнал зад гърба му и се беше подхлъзнал на мокрите плочки.

Дощя му се да начука нещо. Не че имаше някакво значение какво точно. Импулсът започваше да става натрапчив. Лесно можеше да се озапти, но всичко му изглеждаше на майтап…

— Кой иска да се чука? — изрева Крис. Хората се заобръщаха да го видят. Той разпери ръце, споделяйки удоволствието си от прекрасното усещане. Някои се засмяха. Повечето отместиха погледи, но това не го смути.

Заплесна се по една едра блондинка. Веднага я хареса — от дългите мокри коси, стелещи се по гърба й, до нежно издутите мускулести прасци. Доближи се плътно и притисна любовно офертата си към бедрото й. Тя погледна надолу, после бързо вдигна очи към ухилената му физиономия и го зашлеви с насапунисана ръка.

Крис отблъсна лицето й с длан. Зъбите й изтракаха и тя политна назад толкова стресната, че изобщо не направи опит да избегне ритника, който Крис се готвеше, но така и не сполучи да нанесе, защото някакъв мъж го сграбчи за ръката и го завъртя — двамата се хързулнаха и пльоснаха на пода. От вси страни заприиждаха мъже, готови да защитят русокосата. Настана голяма бъркотия.

На Крис не му пукаше. Изведнъж се оказа избутан на ръба на мелето и побърза да се мушне в тълпата, за да се отдалечи максимално от схватката. Отправи се към отсрещния ъгъл, където душовете изливаха тонове вряла вода върху акри плът, предимно женска. Крис прегръщаше тая или оная и не след дълго му отвърнаха с усмивка. Жената бе дребна и тъмнокоса, а това бе фантастично, защото обикновено го правеше с пищни блондинки. Тя се кикотеше, докато я носеше метната през рамо към огромните пусти спални помещения, за да я хвърли върху горния нар. Не след дълго Крис щастливо развратничеше.

Наистина беше нечестно, просто някаква ужасна несправедливост — точно когато усещаше, че може да прекара така целия ден, се появи някаква фашизирана надзирателка, която ги уведоми, че са длъжни да се явят в манипулационната за някакви гадни иригации на дебелото черво или друга подобна идиотия, и която просто не желаеше да изслушва обясненията на Крис, че може да го прави и с маркуч в задника си. Несговорчивостта й така го притесни, че се изправи — партньорката му смешно изхриптя, когато той стъпи върху гърдите й — и замахна към натрапницата, която вече бе отстъпила назад с оръжие в ръце. Надзирателката внимателно се прицели и стреля в него.

Събуди се сред локва от кръв и бълвоч. Зачуди се какво ли е станало, но усети, че всъщност не иска да узнае. По тридневната му брада имаше засъхнала кръв. Не си спомняше почти нищо и знаеше, че трябва да е благодарен за това.

Искаха да разберат дали ще се държи като добро момче и той ги увери, че това е едничкото му желание.

Жената, която бе стреляла по него, му помогна да се поизчисти. Май изгаряше от желание да му разправи от игла до конец за пребиваването му в пандиза и за предшестващите събития, но той бе затворил съзнанието си. Върнаха му личните вещи и го отведоха до някакъв ескалатор. Когато вратата зад гърба му се затвори, Крис се озова в капсула, която плаваше в жълтеникава течност из огромна тръба. След като отбеляза този факт, той го забрави.

Пътешествието продължи почти час и през цялото това време усещаше главата си куха. Появи се пред зашеметяващо извитото небе на Гея, изправи се върху застрашително огънатата земя и се огледа наоколо без ужас или изумление. Беше достигнал границата на изумлението. Над главата му се рееше стометров наблюдателен дирижабъл. Вдигна празен поглед към него и си помисли за гълъбите.

Зачака.