Магьосницата

23. Буря и затишие

Силният западен бриз отдалечи „Постоянство“ от остров Минерва. За Габи това бе добра новина. Долната клапа се беше затворила. От горчив опит знаеше, че спицата навлиза в поредния зимен сезон. Дърветата и всичко останало щеше да се заледи. След затоплянето през клапата щяха да се изсипят тонове вода и счупени клони. След нейното отваряне, Рея нямаше да е здравословно място. За петдесет рота нивото на Нокс щеше да се покачи поне с два метра.

Никой не се поинтересува къде е ходила Чироко. Габи подозираше, че отговорът би учудил всички, включително и Титанидите.

Чироко се бе срещнала с Рея, сателитният мозък, управляващ земите в радиус от хиляда километра. Само Гея имаше власт над Рея, която си падаше доста откачена.

Единственият път до регионалните мозъци минаваше през централните вертикални кабели. Всички те живееха там долу, в края на петкилометрова спираловидна стълба. Дори Титанидите не знаеха за това. Техните познания за дванадесетте по-нисши божества бяха ограничени — при сътворението Гея ги бе дарила със знания за културата и за собствената им раса, без сметне за нужно да тъпче главите им с информация за регионалните мозъци. Те не бяха нищо повече от допълнения към Гея — полуинтелигентни обслужващи механизми, които се грижеха за гладкия ход на нещата в собствените си ограничени владения. Дори мисълта за тях като за подчинени богове би попречила на Титанидите да се прекланят пълноценно пред самата Гея. И Титанидите послушно нехаеха за огромните струпвания невронна материя, повече от най-невежия турист. За тях Хиперион бе местност, а не личност.

Действителността бе съвсем различна, и бе установена доста преди рождението на Титанидите. Навярно на младини мозъците са били изцяло подчинени на Гея. Поне тя така се кълнеше. Но днес и дванайсетте бяха поели по свой собствен път. За да наложи волята си, Гея бе принудена или да ги заплашва, или да ги ласкае.

За регионални мозъци като Хиперион бе достатъчна само една проста молба. Хиперион бе най-добрият съюзник на Гея от периферията. Въпреки това, фактът, че й се налагаше да моли, показваше колко далеч са стигнали нещата. Гея бе запазила трохи от пряката си власт над пръстена.

Габи се бе срещала с някои от регионалните мозъци; десетки пъти бе слизала при Хиперион. Намираше го за тъповат. Подозираше, че както обикновено, злодеите са далеч по-интересни от добрите момчета. Хиперион успяваше да вмъкне думата „Гея“ по два пъти във всяко изречение. Габи и Чироко се видяха с него точно преди Карнавала. Централният кабел на Хиперион винаги действаше на Габи странно. Заедно с Чироко и останалите от екипажа на „Рингмастър“ бе стигнала до него през първите седмици на Гея. Без да знаят, бяха минали на неколкостотин метра от входа. Ако го бяха открили, може би щяха да си спестят ужасното пътешествие.

Рея беше съвсем друга история. Досега на Габи не й се бе удавала възможност да посети кой да е от враговете на Гея. Роки се беше срещала с всички, без Океан. Можеше да си го позволи, защото беше Магьосница и бе покровителствана от Гея. За живота на Габи нямаше подобна гаранция. Убийството на Чироко би стоварило целия гняв на Гея върху земите на убиеца. Убийството на Габи вероятно би я раздразнило и толкова.

Но би било подвеждащо Рея да се причисли към враговете на Гея. Въпреки съюзяването си с Океан по време на бунта, тя бе прекалено непредсказуема, за да да разчита на нея коя да е от враждуващите страни. Досега Чироко бе слизала при нея само веднъж и едвам бе отървала кожата. Габи знаеше, че Рея е дяволски неприятно място за начало, но не печелеха нищо, ако я подминеха, за да се върнат по-късно. Защото тяхната цел беше да посетят единайсет от дванайсетте регионални мозъка. И таяха огромна надежда, че Гея все още е в неведение.

Това криеше рискове, разбира се, но Габи смяташе, че може да успеят без да предизвикват подозрения. Не очакваше пълна сигурност — би било глупаво. Въпреки че очите и ушите на Гея не бяха онова, което хората си представяха, тя имаше достатъчно контакти по периферията и вероятно получаваше информация за повечето неща, които ставаха там.

Смятаха да отричат фактите. В някои случаи щеше да е лесно. Например, от страна на Магьосницата би било проява на неуважение да подмине Крий. Ако Гея поиска да разбере защо Магьосницата е посетила някой враг като Япет, Магьосницата щеше да каже, че просто се съобразява със сегашното положение на нещата по пръстена, което е част от работата й. Ако Гея попита, защо не е била уведомена за този пикник, Чироко щеше да протестира съвсем искрено, че Гея никога не е искала да й се докладва за всяка дреболия.

Но би било трудно да се обясни визитата при Рея. Горката объркана и безотговорна Рея би могла да стане най-опасният регионален мозък при открита конфронтация с Гея. Пътуването из земите й не криеше опасности. Тя прекарваше толкова време в самоанализ, че рядко забелязваше какво се случва на повърхността й. По тази причина земите на Рея лека-полека отиваха по дяволите. Но не се знаеше как ще реагира, ако някой слезе долу да разговарят. Габи се помъчи да убеди Чироко да елиминира Рея, и то не само поради тази опасност. Нямаше да е лесно да обяснят на Гея защо магьосницата е рискувала да предприеме подобно пътешествие.

Мистериозното същество, посетило лагера, притесни Габи. Първо го помисли за едно от оръдията на Гея, онзи неприятен дребосък, който посреща новите пилигрими в главината. Сега вече се съмняваше. По-скоро бе от съществата, създадени от Гея за забавление. Тя прекарваше все повече и повече време в измисляне на биологични шегички, които да пуска по пръстена. Като бръмчащите бомби, например. Голяма гадория.

От разказа на магьосницата за аудиенцията лъхаше умерен оптимизъм.

— Внимателно, доколкото успях, подсилих нейното „его“. Исках да й внуша, че безкрайно превъзхожда Гея, така че дори да не благоволи да отговори на следващото й повикване. Ако не й отговори, не би могла да изпорти, че съм ходила при нея.

— Не си я молила да не казва, надявам се.

— Имаш ми поне малко доверие, нали? Мисля, че я разбирам не по зле от всеки друг. Не, доколкото е възможно, говорих съвсем открито и по правилата, като имаш предвид многобройните ми изгаряния втора степен след последнатани среща. Във всеки случай сложи голям черен кръст до нейното име, ако не си го сторила вече.

— Шегуваш ли се? Та аз дори не съм я включила в списъка.

Чироко притвори очи. Потърка челото си.

— Следващият е Крий — и още един кръст. Според мен нямаме шансове, Габи.

— Никога не съм твърдяла обратното. Но поне трябва да опитаме.

Вятърът ги понесе край низ малки острови, разпръснати из централната част на Нокс, и замря. Почти цял ден го чакаха да задуха отново, но уви. Ето защо Габи нареди всички, включително Чироко, да се заловят за веслата.

Клапата започна да се отваря след около двайсет рота. Противно на очакванията, от бързоразширяващата се дупка над главите им не се изсипа порой. Клапата приличаше на гъба — попиваше водата от топенето, която се изцеждаше постепенно при отварянето й, за да рукне под формата на милиони потоци и да се разпръсне на капки. После процесът се усложняваше — при неумолимото си движение надолу студената вода и хладният въздух се сблъскваха с масите горещ въздух под тях. Тъй като пътешествениците се намираха макар и малко, но на изток от клапата, най-лошото от надигащата се буря и дъждовния потоп се насочваше встрани от тях, също както бе летяла Робин при Голямото падане: на запад, по посока на Хиперион.Не се знаеше кога ветровете ще станат опасни.

Съдбата на натрупаните върху клапата отломки можеше да се определи чрез прости физически уравнения. При падането във водата те щяха да предизвикат огромна вълна. Някои от „парчетата“ бяха цели дървета, по-големи от секвоя. Габи знаеше, че те няма да са проблем, тъй като относително слабо се влияят от триенето с атмосферата и летят в посока запад.

Заловиха се усърдно да гребат и не спряха дори след появата на дългоочаквания бриз. Щормът се стовари малко по-късно. Вихърът, достигна повърхността на морето и издигна облак с формата на обърната гъба.

Връхлитаха ги вълни и отделни пориви, които издуваха до скъсване жилавата материя на платното. Габи виждаше приближаващия порой и чуваше нарастващото бучене. Във вълните се ударяше вертикална водна стена — нещо, което баща й преди много години беше нарекъл „удушвачът на жаби“.

Вятърът не беше толкова страшен, колкото бе очаквала, но знаеше, че би могъл да се усили. Оставаше им още километър до сушата. Тези, които не гребяха, започнаха да ръкат във водата с прътовете. Когато намериха дъното, Титанидите оставиха веслата и забутаха сала към брега. Изтеглянето му на плажа щеше да бъде трудно заради ддвуметровите вълни, но пък нямаше скали и рифове, от които да се страхуват. Скоро Кларинет скочи във водата с въже в ръка и заплува към брега, за да изтегли сала.

Габи реши, че в крайна сметка лесно ще се отърват, когато една вълна заля кърмата и отнесе Робин зад борда. Крис беше най-близо — скочи във водата и бързо я достигна. Габи понечи да му помогне да се качи отново на борда, но той предпочете да отидат с Робин право на брега. Газеше сред прибоя в плиткото, като подкрепяше Робин, но и двамата бяха повалени от голяма вълна. За момент Габи ги изгуби от погледа си. След това Крис се появи с Робин в ръце и я отнесе на пясъка. Постави я на крака, а тя тутакси се свлече на колене и се закашля, но му махна да се връща.

Титанидите избутаха „Постоянство“ на брега и цели пет минути танцуваха сред все по-яростни вълните, за да извадят всичко от водата. Когато се опитаха да свалят платното, вятърът го отнесе. Останалото бе спасено.

— Е, с известен късмет се измъкнахме — каза Чироко, когато избраха място за бивак на една височина с много дървета, които да ги пазят от вятъра. — Други загуби, освен платното?

— Чантата ми се е отворила — каза Валия. — Нахлула е вода и палатката на Крис вече почива при рибите. — Изглеждаше тъй опечалена, че Крис не се стърпя да не прихне.

— Той може да се настани при мен — изтърси Робин. Габи се втрещи. Тя погледна Робин, която не вдигна очи от чашата горещо кафе. Приличаше на удавен плъх, като седеше, заметната с одеяло, близо до запаления от Титанидите малък огън.

— Мисля, че този път ще предпочетете да останете в палатките — предположи Чироко, като огледа една по една Титанидите.

— Ако ни приемете — каза Псалтерий. — Въпреки че, доколкото ви познавам, ще сте твърде отегчителна компания.

Габи се прозя.

— Подозирам, че сте прави. Какво ще кажете, хлапета, дали да не пропълзим в леглата, за да ви отегчим?

Габи оглави експедицията поради отказа на Чироко да се обвързва. Откакто се оттегли от капитанството, Чироко вече не желаеше да се нагърбва с подобни задължения, въпреки че все още се справяше добре, ако се наложи. Сега дори не би обсъждала въпроса — отговорна бе Габи, и толкоз. Габи прие задълженията си, дори не се дразнеше, когато Титанидите неволно поглеждаха Чироко след заповед, издадена от Габи. Не можеха да го преодолеят. Чироко беше Магьосницата, но те щяха да се подчиняват на Габи дотогава, докато Чироко нямаше нищо против.

Състоянието на Чироко се подобряваше. Все още най-зле се чувстваше сутрин. Тъй като спеше по-често от останалите, налагаше й се да се преборва с доста повече пробуждания. На ставане приличаше на мъртвец. Ръцете й трепереха, а очите й шареха за помощ, но напразно. Сънят й не беше по-добър. Габи я чуваше да крещи в нощта.

Но проблемът си беше неин. Що се отнася до Габи, в момента я занимаваха само пътищата. Бяха стигнали сушата откъм северната извивка на Дългия залив. При пътуванията си през Нокс Габи винаги бе слизала в Залива на змиите, стесняващ се пролив, водещ към устието на Офион. Скалист провлак разделяше двата залива. По въздух разстоянието до реката беше само пет километра, но ако следваха брега, трябваше да изминат поне двайесет и пет. Тя не познаваше района добре и не можеше да си припомни дали плажната ивица се простира по целия бряг. Макар да предполагаше, че има проход между скалистите зъбери на север, и в това не бе сигурна. А се задаваше и буря. Ако следваха бреговата ивица, вятърът щеше да ги издуха. По суша пък щяха да се борят с кал и хлъзгави пътеки, и с още по-дълбокия мрак в гората.

Изчака няколко часа с надеждата бурята да отслабне, консултира се с Чироко, която не знаеше повече от нея, после нареди да вдигнат лагера и съобщи на Псалтерий, че тръгват напряко.

Не разбра дали е най-добрият избор, но не беше и лош. На места се налагаше внимателно да подбират пътя, но теренът не се оказа толкова пресечен, колкото изглеждаше. Излязоха на южния бряг на Залива на змиите, чиито скатове бяха стръмни като норвежките фиорди, но оттам Габи вече знаеше пътя. От тук нататък околовръстната магистрала на Гея минаваше успоредно на Офион, след като бе пресякла Северна Рея и се бе спуснала надолу през лъкатушните проходи на западните Немезийски планини.

По незнайни причини творението на Габи бе просъществувало по-добре в тази трийсеткилометрова отсечка, отколкото където и да било другаде на Гея. Голяма част от асфалта беше напукана и деформирана, на места липсваше, но имаше отсечки по стотина метра, чиято повърхност бе непроменена. Трасето бе изключително здраво и стабилно в тази си част. Габи бе хвърлила доста усилия да взривява, за да прокара просеката и преполагаше, че постоянните дъждове са я разрушили преди много години.

Въпреки това, магистралата си стоеше там и се виеше нагоре покрай наредените в клисурата седем гигантски речни помпи, кръстени от Габи Доктора, Щастливеца, Кихащия, Мрънкалото, Дремльото, Кахърния и Свенливия, за което не съжаляваше. Какво да се прави — вече бе изчерпала гръцките имена. От тях Кихащия и Мрънкалото бяха най-подходящи. Помпите вдигаха ужасна шумотевица.

Когато наближиха горната част на каскадата, бурята взе да утихва. Това бе връхната точка на Офион. От нивото на Нокс — най-издигнатото от десетте главни морета на Рея — Седемте джуджета издигаха водите на реката на четири километра височина. Наричаха местността Дефилето на Рея. Оттам се откриваше изглед на запад, към алпийската стена на Немезийските планини: нащърбени зъбери, осветени отзад от изобилната зеленина и синева на Крий, на неговите северни езера и южни равнини, които се разстилаха зад планините. В прохода все още валеше порой, но на изток небето се проясняваше. Габи реши, че трябва отново да направят канута и да се отправят по реката, за да достигнат по-сухи места, преди да построят лагера.

Габи отново се учуди от Крис, който прехласнато наблюдаваше как Титанидите избраха подходящи дървета и с няколко безпогрешни удара издялаха извитите ребра на скелета и дъските за пода на кануто. Той поклати възхитено глава, когато те ловко сглобиха скелета, върху който трябваше само да се опъне обшивката, запазена от първите канута, тяхната флотилия от Хиперион. За по-малко от рот групата бе готова за път.

Улови се, че наблюдава Крис и при товаренето на канутата. Изненада се от самата себе си, но го намираше неустоим по много причини. Неговата почти детска любознателност и желанието да слуша от тях двете с Чироко за чудесата на Гея, я изпълваха с тъга и завист. Веднъж вече се беше чувствала така. Държеше се съвсем различно от Робин, която обикновено се вслушваше само колкото да се увери, че казаното не я засяга. Габи предполагаше, че това се дължи на суровия живот на Робин, но и съдбата на Крис също не бе лека. Това си личеше по тихия му, унил говор. Бе доста свенлив, но не и безличен. Усетеше ли, че наистина го слушат, се превръщаше в чудесен разказвач.

Габи допускаше, че усеща и физическо привличане. Забележително: последната й афера с мъж датираше от преди двайсет години. Но се чувстваше добре, когато той се усмихваше. И ако тя бе причината за тази усмивка, усещането беше страхотно. Лицето му криеше несиметрична красота,а имаше и мускулести рамене и ръце, и фантастичен задник. Малките възглавнички от тлъстини се топяха и няколкото седмици лишения щяха да го направят жилест, с тесни бедра — точно каквито тя харесваше. Вече изпитваше желание да прокара пръсти през косите му и да провери какво има в панталоните му.

Но не и по време на това пътуване. Не и в присъствието на Валия, която примираше за него. Чироко пазеше дистанция само под влияние на своя свръхмахмурлук и Габи подозираше, че дори Робин не е против да се пробва в едно междукултурно проучване.

Крис си имаше достатъчно проблеми и без опитите на Габи Плъджет да го нареди сред любовните си крушения. А освен това Габи усещаше, че големият му потенциален проблем се крие там, където той най-малко очаква. Един проблем на име Чироко. Крис не беше подготвен и Габи възнамеряваше да положи всички усилия, за да го предпази.

Онази част на Офион, в която навлизаха, бе съвсем различна от реката, по която бяха плавали в Хиперион. Това налагаше промени. За най-опасните бързеи Габи настояваше във всяка лодка да има по един опитен водач — отпред и отзад. Към тази категория спадаха всички Титаниди плюс Габи и Чироко. Крис бе малко непохватен, но можеше да се ошлайфа. Робин бе абсолютен новак, а и не умееше да плува. Габи я постави между две Титаниди, сложи още две във втората лодка, а Крис, Чироко и тя се качиха в третата, като закачиха на буксир четвъртото кану. На по-спокойните места позволяваше на Робин да поеме водачеството и сядаше до нея, за да й показва. Както и всичко останало, което вършеше, Робин се зае да чиракува всеотдайно и скоро показа напредък.

Пътуването мина доста весело. Когато достигнаха края на участъка с бързеите, Крис бе въодушевен, а Робин — опиянена. После, с ентусиазма на тригодишно дете, дори предложи да се върнат и да го преминат отново. Умираше от желание да стои сама на носа. Габи я разбираше прекрасно — самата тя харесваше малко неща повече от предизвикателството на побелелите разпенени води. При пътуванията си с Псалтерий бе предизвиквала реката, като бе поемала рискове. Сега, въпреки че й доставяше удоволствие, научаваше нещо, което Чироко беше открила от памтивека. Не е съвсем същото, когато си водач. Отговорността за други хора те прави консервативен и леко намръщен. Наложи се да бъде твърда с Робин по въпроса за задължителната спасителна жилетка.

Достигнаха сумрачната зона западно от Крий преди да стъкмят лагера. Всички бяха приятно уморени. Направиха лека вечеря, после солидна закуска и отново се отправиха към постепенно просветляващите земи. Ако нещо можеше да увеличи радостта им от пътуването по реката, това бе измъкването от дъждовете на Рея и навлизането в залетия от светлина Крий. Титанидите запяха, като започнаха с традиционната пътническа песен на Гея: „Чудният Магьосник от Оз“. Габи не се учуди, нито се засрами, когато в края на песента се просълзи.

Офион навлезе в слънчевата зона северно от западния полегат кабел, съответстващ на Стълбата на Чироко, но наклонен в обратна посока. След това течението зави на юг и продължи в тази посока повече от сто километра. Бързеите станаха по-редки, въпреки че реката беше все така живописна. Придвижваха се с лекота, гребяха в спокойните води, почиваха и се оставяха на течението да ги носи.

Габи нареди да спрат за лагеруване на едно място, което тя бе посещавала преди. Намираше, че то е най-прекрасното кътче в Немезийската верига, и разправяше на всички как ще останат осем рота, ще се наспят и чак след това ще продължат пътя си. Изглеждаше примамливо, най-вече за Титанидите, които планираха прилично хранене за първи път от няколко дни насам.

Когато Крис предложи да уловят нещо, което Титанидите да сготвят, Габи му показа кои тръстики за нареже за въдици. Робин прояви интерес и Габи я научи как да слага стръв, да опъва връвта и да борави с простите дървени макари. Нагазиха боси по гладките камъни в плитчината и хвърлиха въдиците.

— Какво се лови тук? — запита Крис.

— А какво би уловил на Земята в подобен поток?

— Вероятно пъстърва.

— Тогава това е пъстърва. Мисля, че десетина ще са достатъчни.

— Сериозно ли говориш? Наистина ли е пъстърва?

— Нищо освен имитация. Навремето Гея си въобразяваше, че иска да привлича туристи. Сега пет пари не дава за това. Но зариби много потоци и пъстървите се развиват добре. Стават доста едри. Като тази. — Пръчката й се изви в дъга. След броени минути извади риба, най-голямата от всички, които Крис бе виждал досега.

Робин счупи пръта си още при първото хвърляне, после измъкна парче с подобни размери. За половин час бяха наловиха предостатъчно, но Крис се сражаваше с един екземпляр, който се държеше като кит, а не като пъстърва. След двайсетина минути успя да се пребори и да извади най-голямата риба, която Габи някога бе виждала. Крис разгледа улова си с неприкрито задоволство, вдигна пастървата нагоре и с поглед към небето извика:

— Какво ще кажеш, Гея? Достатъчно ли е голяма?