Магьосницата

34. Откровение

Чувстваше се странно.

Габи бе чела за общото в преживяванията на хората, изпаднали в клинична смърт. Озовалите се на крачка от смъртта често виждали едни и същи неща, и тя самата имаше представа какво може да очаква. Хората разказваха за блаженство, за липса на болка, за сладостен и примамлив душевен покой, благодарение на който спокойно преценявали обстоятелствата и вземали решение дали да живеят, или да умрат. Реалност или халюцинация, но мнозина твърдяха, че са пребивавали извън тялото си и са го наблюдавали отстрани.

Сега опознаваше онова, което се бяха опитвали да обяснят. Едно състояние, което трудно се описва с думи — и прекрасно, и странно.

Смятаха я за мъртва, но тя знаеше, че не е, все още не. Щеше да умре скоро, защото бе престанала да диша. Сърцето й спря и Габи очакваше последното изживяване с учудващо любопитство: зная какво е да бъдеш, какво ли е да не бъдеш? Дали се отдалечаваш, постепенно гаснеш, или просто изчезваш? Дали ще има фанфари и арфи, или огньове и серен дим, прераждане или монотонно свистене на вледеняващия междугалактически водород? Дали ще е нищо? И ако е така, то какво значи нищо?

Тялото й вече не я задържаше. Колко хубаво бе да си свободна, да летиш през времето и пространството, да се оглеждаш назад, към сцената, замръзнала зад гърба ти. Картината бе вълнуваща.

И ето я Роки, седнала тихо върху каменната грамада. Ръката й е превързана. Колко е хубаво да си имал приятел. В зората на дните си Габи ужасно се бе страхувала, че ще умре без приятели — това би било по-страшно и от ада. Благодаря ти, Роки, че ми беше приятел…

Продължаваше по-дълго от очакваното. Небесата се разтваряха, под нея се бе ширнала пустинята, а тя се рееше над всичко. Издигаше се все по-високо и по-високо, нагоре през покрива в безкрая, нагоре и нагоре…

Накъде?

За първи път в мислите й се прокрадна съмнение.

Дали това няма да се окаже просто космическа шега, която ще приключи с всички тях? Каква изненада за теолозите, ако се окажеше, че Отговорът всъщност е…

А какво ще стане, ако онази всъщност не е Градската управа?

Вече не можеше да бъде пренебрегвана. В каквото и да се бе превърнала Габи, нейната цел беше ясна. Тя отиваше в главината.

Искаше й се да може да се разплаче.