Магьосницата

24. Пещерата

Внезапно Крис го видя. Представляваше дребна точка далеч на север, високо във въздуха, но по всичко личеше, че то е източникът на смразяващия рев, който бе чул вече на два пъти. Видя го да изчезва зад планината, но продължи да го чува почти минута след това.

— Валия, ще обърна наляво.

— Идвам след теб.

Крис доближи лодката плътно до Габи и Псалтерий. Хвана се за борда, прибира веслото и леко прескочи в другото кану. Габи се намръщи.

— Не смяташ ли, че е време да ни кажеш какво е това? Обеща да ни научиш на всичко, което ще ни е необходимо.

— Обещах, обещах — тя се навъси още повече, но склони. — Не съм се искала да крия нищо от вас, наистина. Просто не ми се говори за тия същества. Аз… — Изчака и Робин да се присъедини към тях. — Е, добре. Наричаме ги бръмчащите бомби. Те са нови. Съвсем млади. Видях ги за първи път преди шест-седем години. Гея май доста се е потрудила, защото са невероятно проклети. Това са най-ужасните същества, които съм виждала. Живи самолети, задвижвани от нещо като реактивни двигатели. Онова, което изследвах, бяха овъглени останки. Когато се появиха преди години, поръчах от Земята самонасочваща се ракета и свалих едно. Дълго около трийсет метра, то определено имаше органичен произход, въпреки че туловището му бе фрашкано с метал. Не зная как е възможно, биохимичните му процеси сигурно граничат с фантастиката. И така, чудя се как лети. Има крила, но не ги размахва при полет. Прилича на самолет с променлива геометрия на крилата. Има два крака, които сгъва при полет, но се съмнявам, че е способно дълго да върви пеш. Открих и два резервоара за гориво, нещо подобно на керосин. Може да е било и етанол или някаква смес. Питах се с какво ли се храни, за да произведе достатъчно гориво. Искам да кажа, че то беше дяволски странно. Като капак на всичко, ако се задвижваше само с реактивна тяга, това изчадие би посмяло да каца само по скали или много високи дървета; този тип реактивни двигатели се задвижва само с помощта на въздушна струя. Така че без стабилно засилване или продължително падане не биха развили скоростта, достатъчна за запалване на двигателя. Не знаех как точно става. Трябваше да проверя. Установих, че не произвеждат сами горивото си. Повечето от храната явно отива за нормалния им животински метаболизъм, а горивото си би трябвало да получават от външен източник. Или източници. Най-вероятно от някакво ново същество, обитаващо планинските райони, но къде — все още не съм открила.

— Опасни ли са? — запита Робин.

— Ужасно. Добре поне, че са малобройни. Първо мислех, че ще им е трудно да нападат някого, но уви! Носят се с около петстотин километра в час. Дори при включен двигател могат да те връхлетят на практика преди да ги усетиш. Както и да се реят с изгасен двигател, да те убият и да запалят преди скоростта им да спадне под критичната. Ако видите бръмчаща бомба, шмугнете се в някой ров. Не се връщат пак, освен ако местността не е равна като тепсия. Спасени сте и зад скала, а ако се проснете на земята, рискът нараства. Имат шип на носа — просто те набучват и отлитат да изкльопат мършата някъде другаде.

— Колко приятно.

— Нали?

— С какво се хранят? — запита Крис.

— С всичко, което могат да вдигнат.

— Добре, но какво по-точно? Може би ако вдигнат нещо с човешки размери, скоростта им ще падне под критичната.

— Оказва се, че чудесно се справят с хората. Мишената е удобна и те обикновено избират за плячка индивиди с тегло между четирийсет и шейсет килограма.

— Хей, благодаря — изръмжа Робин. — Та това съм аз.

— Аз също, миличко. Но само си помислете колко е добре този дебел приятел. — Тя се усмихна на Крис, който обаче съвсем не се чувстваше толкова добре. — В действителност, те атакуват всеки напълно развит човешки индивид, ако им се отвори възможност, и винаги успяват. Досега са видели сметката на седмина човеци. Пробват се и с Титаниди, но това е по-скоро самозалъгване. Зная за около десет подобни случая, но на два пъти бръмчащата бомба се била сгромолясала и изгоряла при опит да се издигне с Титанида. Не мога да ги жаля. Потръпвам, когато чуя че се приближава някое от тези животни, защото ужасно ги мразя. Намразих ги още преди да отвлекат един от моите приятели. Ако открия къде зареждат, ще им устроя фантастичен фойерверк. Те са гадни, ужасни хищници. Не нападат цепелините, но им доставя удоволствие да летят наоколо, докато горките гиганти се побъркат от страх, и то с основание. Един цепелин се запали при случайно изтичане на газ, а останалите все още помнят това нещастие. Статистически погледнато има редица други неща, които са далеч по-опасни. Бомбите са непредсказуеми — като акулите. Ако ви нарочат, спукана ви е работата, но шансовете да се сблъскате с тях са нищожни.

Крис хареса Крий. Може би поради факта, че току-що се бяха измъкнали от мрака на Рея — но в някои отношения той наистина бе по-приятен от Хиперион. На запад се простираха Немезийските планини, които закриваха от погледа замръзналото море на Океан.

След като изви на изток в южната част на Крий, Офион навлезе в дядото на всички лесове. Габи обясни, че всъщност тази джунгла не е толкова гъста, колкото някои гори в западната част на Хиперион, но на Крис му хареса. Дървета, подобни на земните, преплитаха клони с чуждоземни шипове, пера, кристали, нанизи от перли, сфери и дантелени воали. Свеждаха се над водата в борба за светлина и пространство и въпреки че реката бе доста широка, понякога преплитаха клони над нея.

Направиха лагер в джунглата, но всички бяха нащрек. Имаше същества, които можеха и вероятно щяха да нападнат хората и Титанидите. Без да й мигне окото, Робин застреля едно страшилище с размерите на бик, което дойде да души около палатката, но се оказа, че то било безопасно. Похапнаха от месото му на закуска. Пет минути след като изхвърлиха останалото в реката, тя закипя от змиорки, които се нахвърлиха върху трупа. Чироко, която твърдеше, че водите тук били безопасни, обясни, че това са мършояди. Крис реши да не се къпе.

Така Робин за пръв път се възползва от оръжието си. Чироко я помоли да го види, смаяна, че едно миньонче борави с автоматичен пистолет четирийсет и пети калибър. Робин обясни, че използва ракетни патрони със слаб откат — нещо особено практично при ниската гравитация на Гея, където след изстрел с Колт от този калибър би се катурнал дори тежкоатлет. Беше се запасила с два типа муниции в два стандартни седемпатронни пълнителя: обикновени и запалителни куршуми.

Разстоянието от последните ридове на Немезийските планини до края на джунглата бе сто и двайсет километра. Реката вече не ги улесняваше особено, но с упорито гребане, след още един преход, излязоха в равнината и спряха да лагеруват на няколко километра отвъд пределите на гората.

Докато Крис спа, бе пристигнала делегация от крийски Титаниди, извънредно радостни от вестта, че Магьосницата е сред пътниците и с молба за Карнавал. Крис научи по-късно, че е имало добра възможност да се организира; докато по-големите акорди от Хиперион правели Карнавал на всеки милиард рота, акордите в другите райони трябвало да чакат някое случайно пътуване на Магьосницата да я отведе при тях. Карнавалът на Крий бе просрочен отдавна.

Когато Крис се събуди, гостите вече се наслаждаваха на хиперионската закуска и той се присъедини към тях. Разликата между Титанидите от Крий и Хиперион бе съвсем явна. Докато Валия приличаше на першерон, крийските Титаниди наподобяваха по-скоро шотландски понита. Можеше да гледа право в очите най-снажните екземпляри. Окраската им беше същата смесица от цветове като на хиперионските им братовчеди. Единият от самците дори бе приятно кариран.

Не говореха английски — рядко срещано на Крий умение, — но Валия го представи на всички и преведе няколко учтиви приветствия. Крис веднага си хареса една белокожа женска и от свенливите й усмивки усети, че интересът е взаимен. Името й беше Сийлихи (Локрихиполидийски дует) Химна. Само да имаше два крака по-малко, щеше да е изключително привлекателна.

Габи влезе в палатката при Чироко, за да я уведоми за молбата. Проехтя високо стенание и Сийлихи отмести притеснено поглед от Крис. Останалите крийски Титаниди нервно запристъпваха от крак на крак. Внезапно Крис се вбеси срещу Магьосницата. Що за унижение — такива красиви създания да дойдат и да се молят на тази долна пияница.

Прииска му се да поеме функциите на Магьосницата. Ако някой заслужава да се сдобие с едно хубаво бебе, то това е точно Сийлихи. Чудеше се дали при евентуална среща с Гея тя не би склонила да го назначи като Магьосник, за да помага на тези същества. Беше сигурен, че би се справил с подобна отговорност по-пълноценно от Чироко.

Идеята му хареса и Крис реши да я реализира начаса. Първата стъпка беше фронталното оплождане, така че той се хвърли към Сийлихи и видя как очите й се разширяват от ужас.

Върна се в съзнание разпнат върху гърба на Валия. Челюстта го болеше. Усети, че е невъзможно да се надигне — стегнат бе с каиши, а ръцете му бяха вързани пред гърдите.

— Сега съм по-добре — съобщи на небето. Валия се извърна и го погледна.

— Той казва, че е по-добре — извика тя. Усети промяна в ритъма на чаткащите копита. Скоро Робин и Габи приближиха от две страни, свели погледи.

— Де да знаех по-безопасен начин да проверим… Последния път, когато прерязахме въжетата, ти скочи на Робин. Беше истинска напаст.

— Спомням си — глухо рече Крис.

— Би ли затворила гадната си уста! — кресна Робин на Габи, която изумено поклати глава.

— Ако смяташ, че ще се оправиш с него, хубаво, млъквам.

— Тогава се пръждосвай. На моя отговорност. — Габи се отдалечи, а Робин нареди на Валия да спре, за да пререже въжетата. Крис седна, потърка китки и опипа челюстта си. Просто един кратък и не особено силен пристъп. Въпреки това бе успял да оскърби крийската делегация, да налети на Чироко пред самите Титаниди и да отправи сексуални предложения към Робин, след като е убедил всички, че се е съвзел. Равносметката бе синина край окото от Чироко ритник в тестисите и разбита уста от Робин. Очевидно чудодейният му късмет не работеше при Магьосници и Вещици. Размърда се на гърба на Валия и усети болка.

— Слушай — започна той. — Всичко, което мога да кажа, е, че съжалявам, колкото и да е неподходящо. Благодаря, че не си ме убила.

— Нямаше нужда. Щеше ми се да не съм… те наранила много. Май се оправяш, а така ме изплаши. Но поне вече съм наясно как би трябвало да изглежда едно изнасилване.

Той трепна. Искаше да се сприятели с тази жена. Усети как мракът на депресията го напуска.

— Нещо неуместно ли казах? — Крис я погледна, като се почуди дали не го занасят, но изражението й бе съсредоточено.

— Аз… май разбирам — продължи Робин. — Вярвай ми, наистина не съм предполагала, че обвинението в изнасилване е срамно за един мъж. Виждам, че се срамуваш, но не бива. Аз не те смятам за отговорен. Искам да кажа, че сега разбирам защо моите сестри толкова се боят от това. Беше си страшничко, макар да знаех, че няма да ме нараниш много. Ако досаждам, просто ми кажи да си затварям устата.

— Не, продължавай. Опитал съм се да те измамя. Откъде знаеш, че и сега не те мамя?

— Ти измами Габи — каза Робин. — Аз щях да те оставя вързан. Не знам как усещам подобни неща. Но е така.

— Откъде знаеше, че няма да ти причиня повече от… — беше му трудно да продължи, но си наложи — повече от нормалната болка при изнасилване. Как си знаела, че няма да те бия, малтретирам или убия?

— Не съм ли била права?

— Така е. Вършил съм ужасни неща, но никога не съм убивал. Бия се, но само за да разкарам онзи, който ме дразни. След като го поваля, напълно забравям за него. Нападал съм жени. Веднъж дори съм изнасилил някаква. Но това е било просто — поне така ми казаха, — просто нормален сексуален подтик при изключено социално съзнание. В най-лошия случай никога не съм изпадал в убийствена ярост, нито пък ми е доставяло удоволствие да наранявам, дори когато съм бил най-зле. Но това не означава, че за да разчистя пътя си, не бих наранил, дори и лошо.

— Мина ми през ума.

Имаше да казва още много неща, най-трудните.

— Хрумна ми — рече той, — че ако и двамата изпаднем в криза по едно и също време… нали разбираш, почти е изключено и все пак… Ако наблизо няма кой да те защити или да ме върже… тогава може… без да имам намерение, но неспособен да се спра… — Той не довърши.

— Мислила съм за това — неочаквано каза тя. — Веднага щом разбрах за твоя проблем, прецених подобна вероятност. Реших да рискувам, иначе нямаше да съм тук. Както казваш, рискът не е голям. — Тя се пресегна и леко стисна ръката му. — Но разбери — няма да те смятам за отговорен. Не и теб. Все пак мога да направя подобно разграничение.

Крис дълго я гледа и усети как някаква тежест се смъква от плещите му. Престраши се да се усмихне и Робин отвърна на усмивката му.

Целта им отново бе централният вертикален кабел. На Крий той се намираше на трийсет и пет километра северно от Офион.

За учудване на всички този път Чироко ги покани да я придружат. Рано или късно щяха да забележат, че експедицията спира в центъра на всяка област, а и нямаше нужда да се крие визитата до Крий.

Титанидите не пожелаха да отидат. Самата мисъл ги караше да се чувстват неудобно. Останаха на дневна светлина, а Чироко поведе тримата човеци през гората от гигантски колони, където от земята изникваха неусуканите нишки на кабела. В центъра имаше вход към стълбище. Прозрачната сграда наподобяваше катедрала, но далеч не бе тъй внушителна като монументите в главината.

Стълбите водеха надолу по спирала, увита около невидимата централна нишка на кабела. Коридорът бе достатъчно широк за да вървят по него рамо до рамо двайсет души, а височината му бе петдесет метра. Не им трябваха лампи, тъй като по тавана бяха накацали летящи същества, излъчващи червенооранжева светлина.

Крис смяташе, че Чироко се будалка за слизането на пет километра дълбочина, но това бе чистата истина. Дори и при гравитация четвърт „жи“ толкова стъпала не можеха да бъдат изминати без почивка. Но когато стигнаха до целта, ако не се брои болката в слабините, Крис бе в по-добра форма, отколкото очакваше.

Озоваха се в неголяма пещера. Това беше Крий, един все пак второстепенен бог, но въпреки това Крис си припомни ексцентричната грандомания в покоите на Гея.

Крий бе подземен бог, троглодит, който никога не бе виждал и нямаше да види светлината на деня. Владенията му тръпчиво воняха на химикали и на отпадъци от милиарди същества, ехтяха от ударите на подземни сърца. Той бе работлив бог, изпълнителен инженер на Гея, бог, който се трудеше сред мръсотията, за да поддържа нормалния ход на нещата.

Стояха на равната плоскост, която ограждаше издигащата се до тавана кристална структура с формата на пясъчен часовник. Пещерата беше двеста метра в диаметър, с проходи на изток и на запад.

Онова в центъра очевидно бе главната атракция. То незнайно защо напомни на Крис продукт на тежката индустрия. Приличаше на метална отливка или на чарк от мощен трансформатор. Зачуди се дали Крий живее вътре. Наистина ли мозъкът бе толкова малък? Или това бе само върхът на една по-голяма структура, застинала насред кръгъл кладенец с диаметър двайсет метра и неимоверно дълбок.

— Да не ви скимне да плувате — предупреди ги Габи. — Това е солна киселина, и то доста концентрирана. Не е предвидено да се идва тук — вижте колко стриктно спазват тази забрана Титанидите — но киселината е последната предпазна мярка.

— Значи онова там е Крий?

— Лично. Няма да ви представяме. Вие с Робин останете отзад до стената без да правите резки движения. Крий познава Магьосницата и ще говори с мен, защото има нужда. Мълчете, слушайте и попивайте. — След като те седнаха, Габи придружи Чироко до ръба на рова.

— Ще говорим на английски — започна Чироко.

— Добре, Магьоснице. Изпратих да те повикат преди девет хиляди триста четирийсет и шест рота. Понижената ефективност започва да влошава нормалната работа на системата. Мислех да се оплача на Бога на Боговете, но поотложих.

Чироко потършува из дебрите на червеното си пончо и запрати нещо към съществото от киселинното езеро. При удара шзбухна ярка светлина и над Крий се разхвърчаха алени искри.

— Оттеглям оплакването си — отвърна Крий.

— Други претенции?

— Не. И никакви оплаквания.

— Много внимавай.

— Ще бъде както ти кажеш.

Крис бе впечатлен, противно на очакванията си. Промяната бе светкавична, без емоции от страна на Крий. Чироко дори не бе повишила глас. Въпреки това Крий му заприлича на дете, от строгия си родител.

— Спомена за „Бог на Боговете“ — каза Чироко. — Кой е той?

— Говорех като скромен слуга на Гея, Единственият Бог. Фразата бе използвана в … метафоричен смисъл. — завърши Крий доста неубедително според Крис.

— И въпреки това ти използва думата „Бог“ в множествено число. Това ме изненадва:мислех, че твоят мозък не би могъл да роди подобна конструкция.

— Може да се чуят и еретични слова.

— За каква ерес говориш — за чуждоземните, за които си чувал, или за някаква местна форма? Говорил ли си с Океан?

— Както знаеш, Океан разговаря с мен. Не е в моите възможности да спра да го слушам. Но успях напълно да го игнорирам. Що се отнася до чуждоземните, човешки представи, с тях съм наясно и многообразието на митовете не ме впечатлява.

Чироко отново се разтършува из пончото си. Този път се позабави, а междувременно по повърхността на Крий отново закипяха в лудешки танц червените искри. Магьосницата сякаш нищо не забеляза. Впери замислен поглед в пода и после показа празната си ръка.

Диалогът се насочи към неща, които не говореха нищо на Крис и явно засягаха ежедневните дела на Крий. Той съвсем не се държеше раболепно, но показваше недвусмислено, че великолепно добре знае, кой е главният тук. Не повишаваше тон. Гласът му звучеше дрезгаво, но ни най-малко заплашително. Чироко даваше кратки заповеди, ролята й в разговора съвсем естествено бе на кралица, беседваща с човек без титла, който макар и уважаван, все пак не е благородник. Вслушваше се в думите му, после го прекъсваше по средата, за да го уведоми за решението си. Крий дори не се опита да спори с нея или да дава допълнителни обяснения.

Бистриха над час политиката, след което преминаха към по-прозаични теми и помолиха Габи да се присъедини. По-голямата част от разговора отново се стори мъглява на Крис, но в един момент стана дума за повреда в някакъв ускорител на частици, част от Крий, скрита в дълбините. За какво му е на Крий ускорител си остана загадка за Крис.

Размениха предварителна информация. Габи склони да хвърли око на устройството след не повече от милиард рота, при положение че Гея плати задоволително. Спомена за контакти с някаква раса от Феба, която имала опит в подземните работи.

Според Крис Робин бе започнала да се отегчава след първите десет минути. Самият той издържа малко повече, но скоро започна да се прозява. Не смяташе, че пътешествието е загуба на време — беше интересно да се срещне с регионалните мозъци и поучително да се види как Чироко се справя с нещо различно от пиенето, — но спускането по стълбището бе продължило прекалено дълго. Крис се боеше от изкачването.

Аудиенцията приключи без особени церемонии. Чироко просто се обърна, махна на Робин и Крис, и четиримата отново поеха по стълбището. След пет минути леката извивка на коридора ги скри от подземната пещера.

Чироко се озърна и раменете й потрепераха. Седна и закри лице с длани, сетне с дълбока въздишка отметна назад глава. Габи клекна зад нея и започна да масажира раменете й.

— Ти се справи наистина добре, Роки.

— Благодаря. Габи, може ли да пийна малко. — Въпросът прозвуча ненатрапливо. Габи се поколеба, след това извади от торбата си малко шишенце. Наля в капачката и я подаде на Чироко, която бързо я пресуши. Върна я без да моли за повече, въпреки че според Крис Габи бе склонна да й сипе още една.

Габи погледна към Крис и Робин и предложи:

— Защо не й кажете нещо мило.

— Бих могла, ако знаех за какво си говорихте — отвърна Робин.

— Впечатлен съм — каза Крис. — Но не смятам, че е нещо необичайно.

Габи въздъхна.

— Съжалявам. Май е точно така. Но все не мога да свикна. Дори с един относително нормален мозък като Крий не си сигурен какво те чака при всяко следващо посещение. Можеше да ни смачка като мухи. Никак не се чувства щастлив, когато е принуден да приема заповеди от чужденци. Възпира го единствено страхът му от Гея. Или любовта му към богинята. Честно казано, при отношения като тези няма голяма разлика.

— Нима искаш да кажеш, че сме в опасност? — намръщи се Крис.

— Опасност ли? — Габи го изгледа и се засмя. — Десет минути преди да влезем, камерата бе пълна с киселина. Вероятно отново е пълна. Колко му е да се инсценира инцидент. Вероятно дори би успял да убеди Гея, че е нещастен случай.

— Никога няма да го стори — заяви убедено Чироко. — Познавам го.

— Вероятно. Но Океан му е говорил. Знаеш това. Призля ми когато започна със своето „оплакване“. Имах чувството, че милионер ми цитира Карл Маркс.

— Погрижих се за това — доволно рече Чироко. — Разтъркай малко по-долу, а? Да, точно там.

Внезапно Крис се почувства като уловен в мрежа. Чудеше се какво става наоколо. Очевидно знаеше твърде малко за случилото се и за онова, което предстоеше тепърва. Тези жени се бъркаха в неща, дето му изглеждаха нереални, но онзи кристален мозък бе съвсем истински. Някъде далеч оттук имаше и друг мозък, подобен на този, но злонамерен, решен да сее смърт и война. А над всички стоеше едно божество, което колекционираше катедрали сякаш са чипове за покер в някаква титанична игра.

Не биваше да мисли за това. Но осъзнаваше, че ако смъртните се месят в божествените дела, залогът като нищо ще принуди боговете да ги унищожат.