Магьосницата

25. Инглезина

— За какво мислиш, Роки?

Роки изглеждаше погълната от безумния ритъм на безкрайното изкачване. Обърна се учудено.

— За Крий ли? Забрави го. Може би има начин да бъде включен във временна група за конкретна цел. По-нататък. Но засега просто го забрави.

— Не го смяташе за надежден, нали? — настояваше Габи. — Фактът, че спомена за оплакване до Гея… Какво разбра от това?

— Малка проклетия — изръмжа Чироко.

— Не смяташ ли, че можеш да раздухаш това въгленче?

— Не прибързвай, Габи. Не знам колко още ще изтънее ледът, но както се горещиш…

— Съжалявам. Знаеш моето мнение.

— Разбира се. Но бих се радвала, ако внимаваш повече с двете хлапета. Говоря за „необходимостта да знаят“. Колкото по-малко знаят, толкова по-хубаво за тях, ако нещата се объркат. Не им правиш добро, като разправяш за Крий и неговата лоялност или напротив. Стигне ли до нечии уши, направи ли някой от тях дори невинна забележка, в кърпа са вързани нечии подозрения, а не бих желала да се пораждат толкова рано. Защо ни трябваше да ги водим долу!

— Права си — съгласи се Габи. — Ще бъда по-внимателна.

Чироко въздъхна и докосна Габи по рамото.

— Просто продължавай както досега. Бъди им гид. Развеждай ги, показвай им чудесата. Разправяй им весели истории, гледай да се забавляват и помни, че са с нас, за да ги научим как да се предпазват, а не за да ги въвличаме в делата си.

— Не смяташ ли, че е редно малко повече да ги просветим? Има безброй неща, на които можеш да ги научиш.

Чироко се замисли.

— Мога да им кажа нещичко за алкохола.

— Не бъди толкова самокритична.

— Не зная, Габи. Мислех, че се оправям. Но сега предстои Инглезина.

Габи трепна. Хвана дланта на Чироко и я стисна.

Веднага след редицата от вертикални кабели Офион правеше поредица от широки завои. Местността бе гладка и почти равна, така че реката пълзеше едва-едва.

Робин използваше времето, за да се усъвършенства в гребането. По цял ден въртеше веслата, а Обой я наставляваше в тънкостите на управлението. Поставила бе на Робин задача да овладее кормуването, като изписва с лодката сложни осморки за минимум време. Сетне двете щяха да настигнат останалите. Раменете й заякнаха, разви бицепси и се сдоби с мазоли по дланите. В края на деня се чувстваше разсипана, но с всяка следваща утрин умората намаляваше.

Не бързаха за никъде. По брега се появяваха групи от Титаниди, запяващи химни за Магьосницата. След една дума, изкрещяна от Габи или Чироко, те отпрашваха в галоп, силно възбудени. Думата бе „Инглезина“. Робин научи, че това е името на голям остров в Офион, който подобно на Грандиозо бе кръстен на един от най-обичаните от Титанидите маршове — там се провеждаше Крийският Пурпурен Карнавал.

Фиестата трябваше да започне сто и двайсет рота след първата среща с Титанидите на Крий. Така всички участници щяха да имат време да се съберат. Разпънаха рано палатките и се събудиха късно. Робин посвикна с удобствата на спалния чувал — той й спистяваше и някои от хилядите звуци на Гея. Дори се наслаждаваше на ромона на реката докато очакваше да дойде сънят. Не бе по-различно от мъркането на климатичната инсталация, което бе слушала цял живот.

Нямаше повече несполуки с храната, нито посещения на неизвестни същества. Но през една от почивките, когато се почувства отегчена до смърт, реши да заведе Крис на лов за бекасини. С право предположи, че той не ще се усъмни в твърдението й, че Титанидите искат да сготвят за вечеря връзка бекасини, нито пък ще се усъмни, че методът за ловенето им е меко казано странен. В края на краищата, кое ли на Гея не бе странно?

Тя го отведе далеч от лагера, показа му как да държи сака, заръча му да го върже здраво, когато дребните създания се намърдат вътре, и се оттегли зад нисък хълм, уж за да ги подгони под храстите право в ръцете му. След това се върна в лагера и седна да го чака.

Чувстваше се малко виновна. Беше толкова лесно да го метнеш, че удоволствието от шегата до голяма степен се губеше. Чудеше се, и не за първи път, дали са етични тия нейни шегички по време на пътешествие, за което всички продължаваха да твърдят, че е опасно. Проблемът беше, че досега нямаше нищо подобно, а и тя — трябваше да си го признае — не можеше до устои на изкушението.

Крис липсва почти два часа. Тъкмо се бе наканила да отиде и да го доведе, когато той се появи, съвсем омърлушен. Насядали около огъня, всички привършваха някакво превъзходно ястие. Габи и Чироко го изгледаха учудено как сяда и се пресяга за порцията си.

— Мислех, че си в палатката — каза Чироко.

— И аз — рече Габи и замислено погледна към Робин. — Сега като размисля, всъщност Робин не каза точно това. Тя просто ме остави да повярвам, че ти си там.

— Съжалявам — каза Робин като се обърна направо към Крис.

Той сви рамене и дори опита да се усмихне.

— Успя да ме подведеш. Сетих се нещо, което бе казала. Че вещиците обичали шегаджиите.

Робин беше щастлива, че в гласа му няма горчивина. Е, съвсем малко, но очевидно хората от Земята, също като вещиците, се чувстваха длъжни да не се ядосват на приятелска шега. Или поне при Крис бе така.

Историята се изясни постепенно, тъй като нито Робин можеше честно да се похвали, нито Крис копнееше да признае лековерието си. По едно време Обой хвърли предупредителен поглед на Робин, защото наблюдаваше внимателно Чироко. Изведнъж кимна на Робин и тя скочи от камъка, върху която седеше, и търти да бяга.

— Пилета! — изрева Чироко. — Бекасини?! Ще ти дам едни пилета. Цял месец няма да можеш да седнеш!

Чироко имаше по-голяма крачка — Робин беше по-бърза.

Така и не стана ясно дали Магьосницата ще успее да я хване, тъй като всички се втурнаха след Робин и я спипаха на тясно, а тя се давеше от истеричен смях. Бореше се самоотвержено, но вмиг се озова в реката.

На следващия ден взеха стопаджия. Първото човешко същество, което срещаха след отпътуването от Хиперион. Дребен гол мъж с дълга черна брада, стоеше на брега и им махаше, после доплува и се покатери на кануто на Чироко, след съответното разрешение. Крис доближи лодката си, за да му хвърли един поглед. С тази отпусната бледа и повехнала кожа трябваше да е на около шейсет. Говореше някакъв окастрен, диалектен английски, с напевната интонация на титанидските песни. Покани ги да похапнат в селото, където живееше, и Чироко прие от името на групата.

Селището се наричаше Бразилтон — няколко купола сред разорани нивя. Когато стигнаха брега, Крис съзря гол орач, чийто плуг теглеха Титаниди.

Бразилтонците бяха двайсетина. Нудисти. До един с бради — както мъжете, така и жените. През двайсет и първи век на Земята брадясването при жените бе мода, която ту се появяваше, ту изчезваше. Сега бе почти отшумяла, но гледката напомни на Крис за неговото собствено детство, когато майка му носеше кокетна козя брадичка, която той доста харесваше.

Габи не знаеше много за селището, но го уведоми, че в групата се практикува кръвосмешение. Техният стопаджия бе известен като Дядото и това не бе прякор. Другите носеха имена от сорта на Майка-две и Син-три. Имаше и Прабаба, но липсваше мъжки индивид от същото поколение. При раждането на поредното дете всички се преименоваха.

Робин сметна всичко това за доста налудничаво и Крис я чу да го казва на Габи.

— Съгласна съм — отвърна Габи. — Но те не са по-чалнати от другите отшелническиски групички, разпръснати из цяла Гея. И не е зле и ти да не забравяш, че и твоят собствен Ковън навярно е изглеждал доста странно при основаването. По дяволите, той все още е странен, според земните човеци. Вашите майки са отишли в Саргасо Пойнт — сега пък затворените общества идват тук, ако са достатъчно малкобройни и получат разрешение от Гея.

Обичаите не бяха единственото странно нещо в тази група. Срещаха се и някои особени индивиди. Крис видя първите кръстоски между хора и Титаниди. Една жена, инак най-незабележима, имаше дългите уши на Титанида и опашка до коленете. Имаше и две Титаниди с човешки нозе и стъпала. Крис вече бе привикнал с краката на титанидите и сега възприе тези на мелезите като недоразумение.

Обсъди това с Чироко, но познанията му по генетика бяха твърде оскъдни, за да разбере обясненията й. Подозираше, че може би и тя не знае толкова, колкото твърди. Но беше факт, че Гея не позволяваше на хората да изследват гените на Титанидите, нито пък на някой хибрид — да напусне Гея. Оставаше мистерия как можеха да се кръстосват два толкова различни вида.

Инглезина представляваше плосък остров осем на три километра, разположен в източните покрайнини на Крий, близо до Феба, Морето на здрача. Недалеч от центъра му имаше идеален кръг от грижливо гледани дървета с диаметър два километра. Всичко извън този кръг бе покрито с палатките на празнуващите.

До острова се стигаше по шест дървени моста, сега украсени със знамена и панделки. На север и юг бяха пристанините, където акостираха просторните баржи на Титанидите. Близо до тях спираха по-невзрачните съдове. По цялата река цареше оживление. Титанидите от Крий отделяха на Офион повече време от техните хиперионски братовчеди. Общо взето по реката прииждаха почти толкова празнуващи, колкото се изсипваха от шосетата след пътуване по суша.

Предстоеше им да останат тук традиционните два хекторота — девет земни дни. Валия разпъна палатка за Крис зад ефирната бяла като сладолед шатра на Магьосницата, а палатките на Робин и Габи останаха до неговата. Крис излезе да посъбере впечатления от фиестата.

Обитателите на Крий бяха гостоприемни също като обитателите на Хиперион, но Крис не успя да се отпусне и да се забавлява. Страхуваше се да не налети на Сийлихи. Имаше натрапчивото усещане, че приказките за покушението вече са плъзнали и че всички си имат едно на ум, като тръпнат инцидентът да не се повтори. Никой не го показа с думи или дела — до един бяха приятелски настроени. Страхът със сигурност си беше само негов, но това не му помагаше. Бе резервиран и не успя да го преодолее.

Робин все още прекарваше нощите при него, въпреки че изгубената му палатка вече бе заменена с друга. Двоумеше се защо го прави. Радваше се на компанията й, но понякога му идваше нанагорно. Робин внимаваше да не се разсъблича пред него след откритието, което бе направила на брега на Нокс. Това го притесняваше, защото усилията му да остане почтен, докато деляха обща палатка, подчертаваха нейната недостъпност. На няколко пъти се накани любезно да я натири. Все пак си каза, че тя може би демонстрира, че не се бои от него и го приема като приятел. Нямаше намерение на обезкуражава подобен жест, ето защо тръсваше глава и я загърбваше, докато тя спеше като младенец.

На петата нощ стана по-лошо от всякога. Не заспа, колкото и да се опитваше. Сложи ръце под главата си и впери поглед в бледата светлина, проникваща през покрива на палатката. Налегнаха го черни мисли. Така или иначе на сутринта щеше да я изрита. Всичко си има граници.

— Случило ли се е нещо?

Той я погледна, учуден, че е будна.

— Не мога да заспя.

— Какъв е проблемът?

Той вдигна ръце, търсейки думи, после реши, че не е длъжен да бъде деликатен.

— Аз съм възбуден. Толкова дълго без секс и по цял ден сред толкова сексапилни жени … просто съм одървен.

— И аз имам подобен проблем — каза Робин.

Той отвори уста, за да предложи решение, замисли се и отново замълча. И се запита как да изпусна подобно симетрично решение? Побиха го тръпки…

— Каза, че много си приличаме — продължи Робин. — Смятах, че това те притеснява. — Когато Крис само изръмжа, тя отвори спалния си чувал и седна. Протегна се и докосна с пръст устните му. — Би ли ми показал по какво?

Крис я погледна невярващо, но изпълнен с повече желание, отколкото бе имал като тийнейджър.

— Защо? Нима ме харесваш или просто си любопитна?

— Любопитна съм — призна си тя. — За другото още не съм сигурна. Въпреки че има нещо. Чироко каза, че това, което ми бе представено като изнасилване, доста прилича на секс. Довери ми, че жените понякога изпитвали удоволствие от това. Аз не съм сигурна. — Тя вдигна вежди. Преди няколко седмици Крис не би го забелязал поради многобройните татуировки по лицето й, но сега се чувстваше по-съзвучен с нея. Отметна спалния си чувал и я хвана за ръцете.

Изглеждаше учудена, че той не я облада веднага. Когато разбра, че могат да правят любов също като две жени, не прояви нетърпение. Всъщност, тя правеше неща, за които Трини вероятно би вдигнала таксата. Не се свенеше. Каза му какво иска, като че ли смяташе, че му е за първи път. Донякъде бе права. Въпреки че бе имал много връзки, Крис никога досега не бе срещал жена, която да е толкова наясно с желанията си и така безапелационно да ги изразява.

Робин бе много схватлива. В началото го затрупа с въпроси и коментари, искаше да знае какво изпитва Крис, когато тя прави това или онова, учудена от вкуса и усещането за нещата. Сякаш всичко й доставяше удоволствие и когато се почувства готова да продължи, Робин очевидно вече бе въодушевена от идеята.

Скептицизмът й се възвърна, когато той проникна в нея. Призна, че усещането не е било болезнено, а дори приятно, но отбеляза, че позата е неестествена, защото не я е задоволила. Крис се помъчи да я убеди, че лека-полека ще се получи, след което с тревога осъзна, че вече се получава, защото бе съвсем близо до върха и бе прекалено късно да се спре.

Все пак имаше време да се надява, че Робин ще поиска да го изчака, докато бъде готов отново, когато някой го хвана за рамото и грубо го дръпна.

— Остави я, идиот такъв! — Беше Чироко. Крис нямаше кога да разбере какво става, защото доста неща се случиха едновременно. Претърколи се на земята, свивайки се в ембрионална поза, разтърсен от спазмите на мощна еякулация. В трескавото конфузно положение не знаеше дали да се чувства объркан, ядосан или огорчен. След миг всичко приключи и Крис се надигна и замахна към Чироко. С идеален, бърз удар я уцели точно по брадата. Тя отхвръкна назад, за момент изненадана не по-малко от Крис. Но триумфът му трая само секунда. Когато Чироко се усука като кукла със скъсани конци, а ръцете й се разтрепераха, от върху Крис изневиделица връхлетя Габи, която сякаш бе паднала от небето. Следващото нещо, което си спомняше, бе, че тя коленичи върху гърдите му, готова да го издере със силните си пръсти.

Вместо това се поколеба и огънят в очите й изгасна. Халоса с юмрук земята, скочи от Крис и го потупа по бузата.

— Никога не удряй кокал с юмрук — посъветва го тя. — За целта са създадени камъните и бухалките.

Помогна му да се изправи. Видя че сащисаната Робин продължава да лежи по гръб. Кларинет се беше намърдал в палатката и преглеждаше Чироко, която предпазливо опипваше челюстта си.

Яростта на Крис очевидно не бе отзвучала, но тъй като между него и Чироко се бяха изпречили две Титаниди и Габи, наложи се да изрази гнева си с думи.

— Нямаш право да постъпваш така! — бушуваше той. — По дяволите, дори не мога да си представя защо го стори. Но вече край! Или ти изчезваш, или аз.

— Я млъквай — студено отвърна Чироко, приседна и махна на Кларинет да излезе. — Има нищожна вероятност да съм направила нещо лошо. Ако е така, ще търпя вие двамата да ми триете сол на главата. Но първо ме чуйте. Робин, как се предпазваш от бременност?

— Не зная за какво говориш.

— Добре. А ти, Крис?

Крис усети далечен смразяващ полъх, но го прогони. Тя не можеше да има право.

— Вземам хапчета, но това няма…

— Спомням си, че ми спомена. Кога беше …

— Но тя не може да има деца! Тя така ми каза и ако ти имаш нещо…

— Млъкни. И ме чуй. — Чироко вдигна ръка и изчака докато се увери, че всички я слушат. — Мисля, че си я разбрал погрешно. Казала е „не мога“, а ти си помислил, че не може да забременее. В действителност е имала предвид, че няма да се оплоди, защото децата й ще наследят същата болест. Каква е ползата от стерилизация, когато актът на зачатието е толкова сложен? — Тя погледна Робин, която клатеше раздразнено глава.

— Но ние само се любехме — каза тя.

Чироко се доближи до нея, хвана я за раменете и я разтърси.

— Ти как си представяш, че стават децата, по дяволите? Навсякъде другаде, освен на Ковън, става точно така, както…

— Но аз му вярвам, не виждаш ли? — сподави вика си Робин. — Ние само се любехме, не сме правили бебета. Той не би могъл… — Тя се преви и за пръв път погледна несигурно към Крис. Той сведе очи.

Когато Чироко обясни истинското положение на нещата, лицето на Робин побеля. Крис никога не я беше виждал уплашена, но си личеше, че е ужасена от евентуалните последици. Цялото странно недоразумение се беше получило защото Робин не разбираше, че мъжкият оргазъм включва и еякулация и понякога е неуправляем, както и поради заблудата на Крис, че Робин е стерилна. Тя, естествено, не беше, а той също бе способен да опложда — доказателство за това бе яйцето на Валия. Факт е, че бе изгубил хапчетата си по време на пристъпа в карантинното и не бе имал възможност да ги замени с други.

Робин бе отчаяна почти до плач. Седеше, държеше се за главата, тресеше се и повтаряше:

— Но аз не знаех, не знаех, наистина не знаех.

Крис нямаше понятие какви ще са дълготрайните последици за отношенията им, но едно беше ясно.

— Дължа ти извинение — каза той на Чироко.

Тя му се ухили.

— Не, недей. И аз бих сторила същото. В подобна ситуация не ми дължиш обяснение. — Тя потърка челюстта си. — Всъщност грешката е моя, че не се прикрих по-бързо. Мисля, че реакциите ми се забавят.

— Може би моите стават по-бързи.

— И това е възможно.

Като по команда всички се отправиха към палатките си, за да оставят Робин и Крис насаме. Увисна неловка тишина и Крис се уплаши. Ако Роки беше се ориентирала в положението, защо той не се беше усетил? Може би защото бе прекалено зажаднял. Като че и Робин имаше същото усещане. Като че ли и тя се връщаше към по-ранния им разговор и вероятно го преосмисляше. Тя му обърна гръб, просто за да събере мислите си, след което плахо каза, че съжалява. С няколко думи обясни, че не го вини повече от себе си. Било е просто недоразумение, за щастие навреме предотвратено. Каза, че не се бои от него повече от преди.

Но още същата нощ се пренесе в своята собствена палатка.

След последния ден на Карнавала Чироко се върна залитаща, като пееше гръмогласно. Габи я настани в леглото, на сутринта я натовари в кануто и пак я покри с одеяло. Отплаваха и скоро оставиха отшумяващото веселие на острова Инглезина далеч зад гърба си. Офион течеше все така безметежно и групата, доста унила, започна да гребе монотонно към Морето на здрача.