Магьосницата

12. Изборът на булка

Крис се съвзе от пристъпа по средата на танца. Тялото му продължи да се движи като тенекиено човече с навита пружина. Трябваха му няколко секунди, за да го накара да спре и в същия миг в гръб го блъсна едра синя Титанида. На лицето на Крис грееше усмивка. Сега тя угасна.

Някой го сграбчи за лакътя, откъсна го от редицата на танцьорите, обърна го и той се озова лице в гърди с друга Титанида.

— Казах ти, че трябва да тръгнем веднага, инак ще закъснея за прегледа — упрекна го тя и протегна голямата си ръка в странен жест. Когато го видя, че не помръдва, тя прокара другата ръка през дългите си розови коси и въздъхна. — Добре. Стъпвай, Крис! Хайде!

Вещо го накара да повдигне босия си крак и да го постави в дланта й. В резултат на някакъв висш рефлекс тялото му си припомни заучената последователност от движения, която съзнанието беше забравило. Постъпи правилно. Тя го повдигна, а той се хвана за раменете й и я яхна. Кожата й бе неокосмена, жълта, но изпъстрена с малки кафеникави точици като зрял банан. Температурата и структурата й не бяха дразнещи — голите крака на Крис сякаш докосваха човешка кожа, но опъната върху различна рамка.

Титанидата направи чупка в кръста и се наклони на една страна, за да преметне ръка през раменете му. Големите й бадемови очи блестяха от възбуда. За негово учудване тя го целуна силно по устните. Толкова бе голяма, че той се почувства като шестгодишен.

— За късмет, скъпи. Имаме приятелите и знаем начина. Всичко, от което се нуждаем сега, е късмет, а ти си моят талисман. — Тя изкрещя и изрови земята със задните си крака, втурвайки се в бесен галоп, а Крис се вкопчи в кръста й, като се мъчеше да се задържи върху широкия й гръб.

Това преживяване му бе познато. И друг път се бе отърсвал от амнезията си по време на езда, та си помисли, че вече е подготвен за всичко.

Но точно за това не бе подготвен.

Целият свят бе изпълнен с ярка слънчева светлина, прахоляк, Титаниди, палатки и музика. Предимно музика. Преминаваха през вълни от музика, натъквайки се на всички открити от човека форми, и на още много, известни само на Титанидите. Нещо като акустична лудост, без всъщност да е. Всеки състав следеше изпълненията на съседните. С невероятно умение те се надсвирваха, импровизираха върху различни теми и си ги разменяха за доразработване — с нова метрика, по-сладостни. Крис и Титанидата преминаха през цели музикални фамилии — рагтайм в съседство с кейкуок13, през шолдеринг до суинг и деветнайсет разновидности прогресив джаз, с леки нотки на нечовешка странност, спокойни или възторжени.

Някои от музикалните произведения надхвърляха възприятията на Крис. Най-доброто в случая бе да си повтаря: „Да, би било интересно, ако музиката е и такава.“ За Титанидите звукът представляваше музика. Музиката, която хората харесваха, беше само едно кътче от огромната сцена, нищо повече от малък клон на огромна фамилия. Една от мелодиите, които Крис чу, се състоеше от подредени групи по три или четири ноти, всяка с по няколко херца отдалечена от тониката. Титанидите успяваха да превърнат получените от интерференцията — разликата или сумата на отделните тонове — звуци, в пълноценна музика.

Придвижването сред навалицата на Пурпурния карнавал приличаше на пътешествие през вътрешността на мишпулт с петдесет хиляди канала, съставен от живи същества. Сякаш скрит някъде маестро небрежно побутваше плъзгачите по огромниото табло, като тук усилваше, там заглушаваше звука и пускаше някоя мелодия, за да я прекъсне само след миг.

Песните бяха отправени към неговата компаньонка. (Дали беше редно да я нарече свой кон?) Тя обикновено махваше с ръка и отвръщаше с кратък напев. Накрая една Титанида се обърна към нея на английски.

— Какво е това на гърба ти, Валия?

— Четирилистна детелина, надявам се — отвърна Валия. — Моят билет за майчинството.

Вече знаеше името й. Тя изглежда го познаваше отлично, а това го поставяше в неудобно положение, тъй като се очакваше и той да я познава. Не за първи път се чудеше: какъв ли е бил преди?

Целта на тяхното пътуване се оказа един кратер с ерозирали стени и диаметър около половин километър. Потърси наслуки името му в паметта си, и отнякъде, извън обсега на спомените, измъкна: Грандиозо. Макар и лишено от смисъл, то му подхождаше, както полека-лека става с имената на нещата след време. Скалата, изправена до ръба на кратера, също си имаше име, но не успя да го изкопчи от паметта си.

От ръба на Грандиозо обърна поглед назад към лагера на Титанидите — лудешка врява, шумотевица от хиляди оркестри, бъркотия от цветове с прашен облак подире й, носен от вятъра.

Вътрешността на паницата представляваше друг свят. Там бяха събрани доста Титаниди, но сред тях не цареше гуляйджийската анархия, завладяла онези извън кратера. Грандиозо бе покрит с килим от късоподрязана зелена трева, разделен с мрежа от бели линии. Титанидите се бяха подредили на групички, не повече от четири във всеки квадрат, досущ като жетони върху зеленото сукно на игрална маса. В някои от квадратите се мъдреха ярки, но някак неустойчиви конструкции, приличащи на отрупани с цветя подвижни платформи за парад. Други бяха почти празни. Валия се смеси с тълпата, влезе в три квадрата и подмина други седем. Присъедини се към две Титаниди в квадрат, където имаше някакви неща, приличащи на венци, и колекция от полирани камъни, разположени по странен според Крис начин.

Тя го представи на останалите, и той чу да го нарича Късметлията Мейджър. Запита се какви ли ги е надрънкал? Двете Титаниди бяха женска на име Цимбал (Лидийско трио) Прелюдия и мъжка с необичайното име Хикирики (Фригийски квартет) Мадригал. Както научи, Валия също принадлежеше към Мадригалския акорд. Те се отличаваха с жълтата си кожа и подобната на захарен памук коса. Второто й бащино име бе (Еолийско соло). Крис установи, че вторите имена на Титанидите определят рода им. Но освен това почти нищо друго не му беше ясно.

— И цялото това…? — Крис се надяваше, че като не довърши фразата ще запази тайната на своето невежество за неща, които тя предполагаше, че са му известни. Той махна с ръка към белите линии, към камъните и цветята. — Какво каза, че ще представлява това?

— Двойно-минорно миксолидийско трио — отвърна тя, очевидно леко изнервена да повтаря нещо, за което са говорили неотдавна. — Всичко е написано ей там, отпред. Не го разбирай буквално — „Двойно-минорно миксолидийско трио“ като музикален термин е безсмислица, това е просто поредица от английски думи, които използваме вместо истинските, които вие не можете да изпеете. О, разбирам, аз не ти казах, но този лад означава, че Цимбал е бил предна-майка, а Хикирики — преден-баща. Ако ни одобрят, Цимбал ще бъде заден-баща.

— А ти ще бъдеш задна-майка — допълни Крис, почувствал някаква увереност.

— Точно така. Те ще създадат яйцето, а Цимбал ще го положи в мен.

— Яйцето.

— Ето го — тя бръкна в торбичката си — „толкова е удобно да си имаш торба по рождение“, помисли си Крис — и му подхвърли нещо колкото топка за голф. Валия се засмя, когато той едва не го изпусна.

— Няма черупка — каза му тя. — Не си ли виждал досега яйце? — Лека бръчка се появи на челото й.

Крис нямаше представа. Яйцето бе твърдо като камък. Представляваше идеална сфера, бледозлатиста с кафяви завъртулки като замазани отпечатъци от пръсти. В полупрозрачните му дълбини се рееха млечни области. Отгоре му някой бе отпечатал поредица от титанидски символи.

Крис й върна яйцето и погледна към знака, за който тя му беше споменала. Стоеше на земята — десетсантиметрова метална пластина, върху която бяха издълбани символи и линии:

Ж М Ж¤

Ж М Ж

Ж М М

— Това „Ж“ означава „женски“ — започна да обяснява някой зад гърба му. Обърна се и видя две жени. И двете бяха дребни и доста хубави. Върху челото на по-ниската имаше изрисувано зелено втренчено Око, а по ръцете и краката й — други рисунки, които се виждаха отчасти. Изглеждаше млада. Гласът принадлежеше на другата, по-мургавата, чиято възраст не можеше да се отгатне, въпреки че не изглеждаше на повече от трийсет и пет.

— „М“ естествено означава „мъжки“. Звездичката вдясно е полуоплоденото яйце, произведено от предната-майка, а стрелката отдолу нагоре посочва посоката на първото оплождане. Това е Двойно-минорно Миксолидийско трио, което означава, че предната-майка е също така и заден-баща. Миксолидийските ансамбли са тези, при които участват две женски, но трябва да се прави разлика между тях и на Еолийските дуети, при който целият ансамбъл е женски. Еолийските ладове въобще са си изцяло женски. Лидийските се съставят от една женска и един, двама или трима мъжкари, а Фригийският лад, при който има само квартет, се състои от три женски и един мъжкар, който е преден-баща.

Крис отстъпи назад, когато по-дребната жена коленичи и се взря в легендата под знака. Искаше му се да научи какво е неговото място в картинката и се надяваше да разбере това като подслушва. Прилагал бе успешно същата тактика и в миналото, в периодите след загуба на паметта — нещо обичайно за хора с умствени разстройства, обсебени почти непрекъснато от желанието да прикрият състоянието си.

Жената въздъхна и се изправи.

— Май нещо все още не ми е ясно — каза с лек акцент, който Крис не успя да определи. Посочи Крис, като че беше статуя. — Как той се вмества в картинката?

По-възрастната се засмя.

— Не, не се вмества в Миксолидийското трио. Има два лада, които включват и човеци — Дорийският и Йонийският, — но те не са представени тук днес. Рядко се срещат. Не, ако има някаква роля, то тя е чисто декоративна. Той представлява оплодителния фетиш. Талисман за късмет. Титанидите са безкрайно суеверни по време на Карнавала.

Тя го бе гледала докато говореше, но едва сега очите й срещнаха за пръв път неговите, търсейки нещо, което не успяха да открият. Тогава тя се засмя и протегна ръка.

— Не, не гледам на теб само като на част от декора. Аз съм Габи Плъджет. Надявам се да не съм те обидила.

Крис се изненада от силата на ръкостискането й.

— Аз съм…

— Крис Мейджър. — Тя отново се засмя. Смехът бе искрен, в това той не се съмняваше. — Не биваше да постъпвам така. Навярно си разбрал, че знам нещичко за теб. Въпреки че не сме се срещали.

— Имам чувството, че… няма значение. — Крис като че ли знаеше името й отнякъде, но щом я чу да твърди, че не са се срещали преди, се отказа да мисли. Ако трябваше да си припомня всички мъгляви преживявания, погребани дълбоко в мозъка му, не би имал време за нищо друго.

— По-късно ще ти разкажа повече — кимна му Габи. — Ще се видим пак. — Помаха му с разперени пръсти, все още усмихната, и се обърна към спътничката си. — Погледни горния ред от символи — започна отново да обяснява. — Задните крака са вляво, главата — вдясно. Горният ред представлява женска: влагалище отзад, пенис в средата и друго влагалище между предните крака. Вторият ред също изобразява женска, а третият — мъжка Титанида, сега става ли ти ясно? Горният ред представя предната-майка и задния-баща, средният ред е задната-майка, а най-долният ред…

— Какво ти каза тя?

Крис се обърна и видя притеснената Валия.

— Добре, а аз какво съм ти казал?

— Че си голям късметлия, и че… нима искаш да го отречеш? — Очите й се разшириха и тя закри с ръка устата си.

— Май има моменти, в които съм късметлия — отвърна й той. — И все пак на това не бива да се разчита. А аз не мога дори да се сетя как сме се срещнали, какво сме говорили или правили заедно. Главата ми е празна… последното, което си спомням, е разговорът ми с Гея в някаква зала в главината. Съжалявам. Нещо да съм ти обещавал?

Но Валия вече се беше обърнала към партньорите си. Доближиха глави и запяха нежна скръбна мелодия. Имаха нещо да си кажат. Той въздъхна и се огледа за Габи и придружителката й, които вече се отдалечаваха надолу по редицата към голяма бяла палатка, разположена в края на поляната.

Валия го помоли да се навърта наоколо докато дойде време за прегледа. После поиска да узнае дали е кутсузлия, когато е с всичкия си и той й отвърна, че не мисли така. Трите Титаниди явно бяха притеснени и се чудеха какво да правят. Реши, че ще е най-добре да се смеси с навалицата и да не ги товари с черния облак на съдбата, тегнещ над него. С такова намерение се отправи надолу по поляната, зяпайки пръснатите на малки групи Титаниди.

Сега нещата му бяха по-ясни. Всеки квадрат съдържаше ансамбъл, който се бореше тъкмо него да изберат за създаване на поколение, и за целта бе подготвил предложението си в съответствие с техните тайнствени правила. Бяха се групирали по двойки, тройки и четворки, като всяка група представляваше един от двайсет и деветте възможни лада за създаване на потомство и вече бе приготвила полуоплодено яйце — първият етап от сексуалния менует на Титанидите.

Докато се размотаваше между групите, Крис се чудеше колко ли от тези предложения ще се осъществят и кой взема решението. Не бе необходима голяма проницателност, за да установиш, че всичко на Гея си има граници. Вероятно индустриализацията би позволила да се поддържа животът на доста по-голям брой разумни същества, отколкото в момента, но скоро пак би била достигната някаква граница. От това следваше, че само малка част от групите наоколо ще бъдат избрани за създаване на поколение. Опита се да познае какъв е техният брой и реши, че предположението му е прекалено рестриктивно, но по-късно научи, че е надхвърлил истинската цифра пет пъти.

Едно такова състезание води до стрес, а стресът — до безумства. Ако в кратера се бяха събрали хора, по време на Карнавала щяха да стават доста схватки, но Титанидите не се бият помежду си. Загубилите се оттегляха да си поплачат в самота. След период на скръб се отдаваха на необуздано пиянство, танци и разговори за следващия карнавал. Но дотогава се ловяха и за сламката — гиздеха отредените им квадрати с муски, амулети и талисмани, отдаваха се на всякакви суеверия подобно на комарджии или диваци, които съзнават собственото си нищожество и са готови на всичко, за да привлекат вниманието на Бога.

Украсата, която бяха създали, за да подкрепят предложенията си, варираше от бароков разкош до източен аскетизъм. Крис видя двойка, която бе изградила клатушкаща се кула, отрупана със счупени стъкла, цветя, празни консервни кутии и красиви керамични съдове. Друг квадрат бе постлан с бели пера, напръскани с кръв. Някои от участниците изобразяваха живи картини или пародии, други, изправени на задните си крака, жонглираха с ножове. Имаше и една застинала простичка композиция, която Крис намери за неустоима: очукан сив камък, а отгоре му яйце, украсено с клонка и две дребни цветчета.

Видя и квадрат със само едно същество. Крис първо сметна, че останалите от ансамбъла ще пристигнат тепърва, но когато изучи надписа, се смая още повече:

Според обяснението на Габи всеки ред от надписа представляваше една Титанида. Значи тази женска май възнамеряваше да бъде едновременно предна-майка, преден-баща, заден-баща и задна-майка на своето дете. Вгледа се в нея. Красиво създание със снежнобяла козина, седнало в тревата с едно зелено яйце между изпъкналите си колене. Не можеше да устои:

— Извинете. Мисля, че не разбирам как…

Тя му се усмихна, но погледът й издаваше неразбиране. Изпя му няколко тона, повдигна красноречиво рамене и поклати глава.

Отмина я, все още изпълнен с любопитство относно намеренията й.

Смяташе да се измъкне, но още не бе успял, когато Магьосницата се появи от палатката си и започна прегледа на офертите. Крис се оказа съвсем наблизо и реши да погледа.

Тя беше едра жена и не се опитваше да прикрие този факт, движеше се изправена, с дръпнати назад рамене и издадена напред брадичка. Кожата й бе светлокафява, а кестенявата коса се разпиляваше небрежно от двете страни на прокарания по средата й път. Челото беше леко изпъкнало, носът — въздълъг, а челюстта — прекалено широка, за да играе романтични роли по филмите, но движенията й бяха белязани с властност, а съществото й — с нещо повече от обикновена красота. Стъпваше на пръстите на босите си крака, походка при четвърт „жи“, каквато Крис вече беше виждал и при която колената се прегъваха при всяка крачка едвам-едвам, а повечето от работата се падаше на бедрата. Котешка походка, твърде сексапилна, въпреки че не това бе целта й. Просто така бе най-ефективно да се върви на Гея.

Крис я следваше, докато тя сновеше между редовете на претендентите. Придружаваше я двойка самци-Титаниди от клана Кантата със светъл тен, без окосмяване, освен по главата, опашката и долната част на огромните дори за расата им ръце и крака. Единият носеше папка, а другият позлатена кутия. Очевидно бяха еднояйчни близнаци. Имаха само златни гривни и ленти около крайниците си. Магьосницата нямаше толкова царствен вид. Единственото й одеяние бе избелялото кафеникаво наметало с отвор за главата, което покриваше коленете й. Ръцете й често се губеха из гънките му, но когато се появяваха, Крис успяваше да види, че отдолу е гола.

Магьосницата нехаеше за белите линии и се местеше от квадрат на квадрат както й бе угодно. Свитата й от Титаниди и малобройните странични наблюдатели се придържаха към пътечките между квадратите, Крис правеше същото. Един от двамата Кантата следеше Магьосницата да не пропусне някоя група, като отмяташе квадратите в папката и веднъж, когато Магьосницата кривна в погрешна посока, я повика обратно.

Личеше си, че тя познава много от Титанидите. Често се спираше да попее с тях, с някои се целуваше, други прегръщаше. Движеше се бавно между групите, след като първо прочиташе надписа и оглеждаше Титанидите от глава до пети с безизразно лице. Понякога се спираше и се вглъбяваше в мислите си, сетне се съветваше с адютанта си, промърморваше му нещо и продължаваше нататък. В някои квадрати задаваше въпроси на един или няколко от кандидатите.

Така премина през цялата група, за да се върне и да започне отначало. Крис се поотегчи. Реши да се сбогува и да пожелае късмет на Валия и нейния ансамбъл.

— Къде беше? — изсъска Валия.

— Наистина няма да ти донеса добро — отвърна Крис. Забеляза, че красивото яйце е поставено върху гърлото на празна бутилка от текила в нозете на Валия. — Моето въздействие не е по-голямо от това там — посочи с ръка към яйцето.

— Моля те, Крис, изпълни ми това желание. Ти обеща. — Очите й го гледаха умолително и той с неудобство си помисли, че наистина бе обещал нещо такова. Отмести поглед, погледна я отново и кимна.

— Всичко, което се иска от теб, е просто да стоиш на ръба на линията. Не бива да влизаш в квадрата по време на прегледа. Ш-шш! Тихо, слушайте, тя идва!

Крис се обърна и я видя, минаваше по редицата отзад. Преглеждаше срещуположния ред, придвижваше се сравнително бързо и мина само на метри от Крис. След още няколко крачки тя поспря, наклони леко глава, след това се обърна и го погледна със свъсени вежди. Крис се почувства неудобно, но не можеше да отмести поглед. Накрая крайчето на устата й трепна.

— Ето те пак — каза тя. — Срещнахме се за малко преди декарот. Аз съм Чироко. Можеш да ми викаш Роки. — Не му протегна ръка, но продължи да се взира в него. Почувства се недостатъчно облечен само по шортите, с които се беше събудил. Магьосницата се вгледа във Валия, опомни се и я фиксира с погледа, под който Крис се бе почувствал толкова неудобно. Сетне се приближи към потенциалното Двойно-минорно Миксолидийско трио.

— Ти си Валия — каза Чироко. Титанидата отвърна със странен поклон. — Познавах добре твоята задна-майка. — Тя обиколи Валия, поглаждайки с ръка гладките й шарени хълбоци. Кимна на Хикирики и Цимбал, наведе се да хване задния десен глезен на Валия, после продължи да я поглажда. Отново я заобиколи отпред, пресегна се и я потупа по бузата. Коленичи и потърка предния крак на Титанидата с две ръце, след това извърна глава и каза на Крис:

— Попаднал си в добра компания. Валия е Еолийско соло. Мисля, че тя е единствената, за която съм разрешила подобна смесица от Мадригал и Самба. След още двеста-триста килорота наследниците й могат да оформят собствен акорд. Това, което тя предлага тук, е добре обмислено. Сработването е отлично за разлика от смелото предложение за Локролидийски дует, което направи на миналия Карнавал. Но тя е само… Да кажем, на възраст пет земни години, а младите искат да правят всичко сами, нали Валия?

Бледа руменина изби по жълтеникавите бузи на Титанидата, щом Магьосницата се изправи. Тя извърна поглед и се изчерви още повече, когато Чироко се засмя и я потупа по бедрото.

— Очаквах този път да пееш Еолийско соло — подкачи я Чироко. Тя хвърли поглед към Крис, който вече се чувстваше неудобно. Това доста му напомняше оглед на коне. Очакваше тя да повдигне бърните на титанидата и да огледа зъбите й.

— Да се пее Еолийско соло при Титанидите е евфемизъм за самонадеяност — обясни Чироко. — Женска Титанида може успешно да се клонира, като стане четворен родител за своето поколение чрез предно и задно самоосеменяване. Но не им позволявам да го правят прекалено често. — Тя постави ръце върху бедрата на Титанидата, отново се пресегна и поглади с опакото на ръката си гръдта й. — Готови ли са тези гърди за голямата отговорност, дете мое?

— Да, капитане.

— Добре си подбрала предните родители, Валия. Твоята задна-майка би била горда. — Тя се извърна и взе яйцето от стъкления му пиедестал. Настъпи тишина, когато Магьосницата вдигна яйцето към светлината и го поднесе към устните си. Целуна го, отвори уста и внимателно го лапна. Когато го извади, то вече бе променило цвета си, за да стане само за секунди прозрачно като стъкло. В този миг Валия се раздвижи, разтвори задните си крака, повдигна опашка и наведе напред торса си. Розовата коса закри лицето й. Крис за момент възвърна паметта си: той бе виждал Титаниди да извършват предно съешаване — нещо, което често правеха с голямо удоволствие по време на Карнавала. Това беше женската позиция — готовност да бъде качена от Титанидата, изпълняваща мъжката роля. Магьосницата заобиколи отзад Валия, която потръпваше в очакване.

Крис отмести поглед, мигайки. Ръката й изчезна вътре до лакътя. Когато я измъкна отново, яйцето вече не беше в дланта й.

— Неприятно ли е за гледане? — Магьосницата избърса ръката си в кърпата и я подхвърли на чакащия адютант. — Собствениците на скотовъдни ферми го правят нон-стоп.

— Да, но това са… е, това са човешки същества. Просто ме шокира като непристойно… може би не биваше да го казвам.

— Говори каквото ти скимне. — Чироко вдигна рамене. — Те намират нашите сватбени обичаи за скучни и май имат право. — Тя отправи поглед към Крис. — Я ми кажи, ти и Валия да не би да се чукате?

— Не разбирам какво имаш предвид. — След като изрече тези думи, изпита неприятното усещане, че чудесно разбира.

— Няма значение. Тя изглежда ти е приятел, все пак.

— Да, изглежда. Наистина не си спомням. — Той погледна през рамо и видя трите Титаниди да превалят ръба на кратера, за да консумират ансамбъла.

— Може и така да е. Виждам защо си дошъл тук. Е, все пак би трябвало да присъстваш на празненството. Ако тя не беше толкова възбудена, щеше да те вземе и ти да пояздиш. — Чироко запя на единия от Титанидите, който й протегна фамилиарно ръка.

— Това е Арфа от акорда Кантата. Той не говори английски, но ще те отведе на празника и ще те върне след няколко рота. Трезвен, надявам се. Ще се срещнем в палатката ми, ей там. Има някои неща, за които трябва да поговорим.