Магьосницата

29. През пясъците

Облаците надвиснаха над главите им още докато Титанидите почиваха след дългия бяг през дюните между Траяна и полите на Еуфоничните планини. Чироко погледна Кларинет, който се консултира с часовника си.

— Вторият децирот на осемдесет и седмия — отвърна й той.

— Точно навреме.

За момент Крис не разбра.

— Искаш да кажеш, че ти…

Чироко сви рамене.

— Не аз правя облаците. Но ги поръчвам. Помолих докато бяхме още в каньона. Гея отвърна, че ще ми осигури заоблачаване, но не и дъжд. Не може да се иска всичко.

— Не разбирам за какво са ти облаците. — Или как така може да се повикат, добави на ум Крис.

— Защото не съм ви разказала още за пясъчните духове. Кларинет, готови ли сте вече за тръгване? — Когато Титанидата кимна, Чироко се изправи и отърси пясъка от краката си. — Хайде да се качваме и по пътя ще ви разкажа.

— Пясъчните духове са същества на силициева основа. Наричаме ги така, защото живеят под пясъка и са полупрозрачни. Би било дяволски трудно да се борим с тях, ако живееха в нощен район, но на Тетида се виждат достатъчно добре. Научното им наименование е нещо от рода на Hydrophobicus gaeani. За окончанията не гарантирам. Но това име ги описва доста добре. Разумни са и имат приятния нрав на бясно куче. На два пъти съм разговаряла с тях, при грижливо подбрани условия. Толкова ксенофобски са настроени, че думата „фанатизъм“ е абсолютно неадекватна — те са расисти на ента степен. За тях съществуват само расата на духовете и Гея. Всичко останало е или храна, или врагове. Ще се забавят преди да ви убият само ако не са сигурни кои сте, но по-вероятно е първо да ви пречукат, а после да му мислят.

— Извънредно лоши същества — потвърди сериозно Валия.

Сега и трите Титаниди яздеха редом, за да разкаже Чироко за духовете на Крис и Робин. Крис не бе убеден в предимствата на подобна стратегия и продължаваше нервно да оглежда небето. Еуфоничните планини бяха по-нагънати от дюните, които бяха прекосили току-що, но и това не беше достатъчно. Би се чувствал по-добре в каньони, чиято ширина бе достатъчна да се движат само в индийска нишка. Хълмовете отпред бяха по-високи, понякога се извисяваха подобно на скалисти плата със стръмни склонове. Разбира е, колкото по-хълмиста е областта, толкова по-бавно ще се движат и следователно толкова по-дълго ще останат в страната на пясъчните духове.

И като капак на всичко, още повече се боеше от бръмчащите бомби. Може би, щом видеше духовете, щеше да промени мнението си.

— Живеят под пясъка — разказваше Чироко. — Умеят да тичат или да плуват, или някак да се движат под пясъка — и го правят приблизително със скоростта, с която аз тичам. Съществуването им е сравнително несигурно и зависи от външни фактори, тъй като за тях водата е отровна. Искам да кажа, че при допир тя ги убива, и то доста бързо. Умират и в слънчев ден, ако влажността е над четирийсет процента. Пясъците на Тетида са дяволски сухи на някои места, защото топлината от дълбините изпарява влагата от почвата. Изключение е районът, в който Офион се движи под пясъка. Той тече по дълбок подземен канал, но въпреки това овлажнява пясъка на десет километра в двете посоки до степен, опасна за духовете. Ето защо Тетида се оказва разделена на две съвсем отделни племена от духове. Ако можеха да се срещнат, навярно щяха да се избият, понеже враждуват и помежду си — дори и малките групи, чиито територии са разделени от потоците, течащи по време на наводненията.

— Значи тук вали дъжд, така ли? — запита Робин.

— Не много. Веднъж в годината, и то едва-едва прокапва. Дори това отдавна би убило духовете, но щом усетят да се задава дъжд, те си изграждат нещо като черупка и прекарват няколко дни в сън. Така разговарях с едно от тези изчадия — дойдох тук по време на буря, изкопах го и го затворих в клетка.

— Тя винаги е била миротворец — намеси се Габи с дразнеща привързаност.

— Е, струваше си да се опита. Проблемът ни сега е, че в момента планините са доста сухи. Магистралата, както обикновено, следва плътно пътя на Офион под пустинята.

— Това не е случайно, вярвай ми — намеси се Габи. — Смятах, че е разумно да се придържаме към най-високите части на местността, когато прекосявахме блатото.

— Права си. Но лошото е, че тук можем да срещнем духове. Надявам се заоблачаването да ги държи настрана, но не зная за колко. Добрата новина е, че рядко се обединяват в групи, наброяващи повече от десет, и според мен сме в състояние да отблъснем атаката.

— Бих изтъргувала оръжието си за воден пистолет — обади се Робин.

— Шегуваш ли се? — попита я Обой, като ровеше из дисагите. Измъкна две неща: голяма прашка и къса тръбичка с дръжка и спусък, с малък отвор в единия край. Робин я взе, натисна спусъка и от отвора пръсна тънка струйка вода, която прелетя десетина метра, преди да потъне в пясъка. Личеше си, че Робин е доволна.

— Представяй си, че стреляш с огнехвъргачка — посъветва я Чироко. — Не трябва да си точна. Стреляй напосоки и размахвай оръжието като ветрило. Дори и ситните пръски ще наранят духовете, а достатъчно изстрели ще създадат водни пари във въздуха и ще ги накарат да се заровят. А сега вече спри — каза тя припряно, след като Робин пръсна още една струя. — Лошата новина е, че в Тетида няма извори и водата, която изразходваме по време на битката, ще бъде от запасите ни за пиене.

— Съжалявам. За какво е прашката? — попита. По нетърпеливия поглед на Робин Крис разбра, че тя иска да я подържи и да я пробва.

— Далекобойно устройство с водни балони. Един от тях се зарежда ей тук, изтегля се ластика и се пуска. — Чироко държеше нещо с размерите на яйце на Титанида. Подхвърли го към Крис. Когато той внимателно го улови, в ръката му прокапа вода.

Валия също ровеше из дисагите си. Измъкна прашка и бухалка, които намести в торбата си, и още един воден пистолет, който подаде на Крис. Той с любопитство го заразглежда. Искаше му се да изстреля няколко пробни струи.

— За тази прашка са необходими умения, които аз притежавам — обясни Валия. — Прави онова, което каза Магьосницата, недей да се целиш прекалено точно. Просто стреляй.

Той вдигна глава и видя ухиленото лице на Чироко.

— Чувстваш ли се като герой? — попита тя.

— Като малко момче, което си играе на герои.

— Ще промениш мнението си, щом видиш духовете.