Магьосницата

10. Къщата на песните

Титанидите бяха доста преоразмерени. От всички същества на Гея само те изглеждаха проектирани не съвсем за своята естествена среда. Цепелините бяха точно такива, каквито ги изискваше начинът им на живот. Всичко в тях бе функционално, също като страха им от огъня. Ангелите толкова се доближаваха до невъзможното, че Гея не бе имала никакъв простор за закачливото си лекомислие. Беше се наложило да ги проектира с толеранси от порядъка на грамове и да съобрази всичко друго с осемметровия размах на крилете и с мускулите, необходими за управлението им.

Титанидите обитаваха равнините. Защо тогава е било необходимо да ги дари с умението да се катерят по дърветата? Долната част на тялото им беше конска — но чифтокопитна — и при ниската гравитация на Гея можеха да минат и с крака, много по-тънки от тези на кой да е чистокръвен състезателен кон. Вместо това Гея им беше дала бутове на першерон11 и глезени на клайдесдейл12. Гърбовете, плещите и бутовете на конските им тела бяха изтъкани от мускули.

Точно по тези причини обаче Титанидите, единствени от всички същества на Гея, понасяха земната гравитация. Те се оказаха най-подходящи за посланици на Гея на Земята, а като се има предвид, че тяхната раса нямаше навършени и два века, ставаше очевидно, че прекомерната им мощ не е била случайна. Гея бе планирала бъдещето.

От своя страна, живеещите на Гея човешки същества бяха получили неочакван дивидент. Походката на Титанидите нямаше нищо общо с подрусването на земните коне. Те се плъзгаха като облаци при ниска гравитация, гърбовете им не подскачаха нагоре-надолу, а копитата едва докосваха земята. Ездата бе толкова гладка, че Габи нямаше проблеми да поспи. Облегна се върху човешкия гръб на Псалтерий, а краката й увиснаха от двете му страни.

Докато тя спеше, Псалтерий се изкачваше по виещата се по склоновете на Астерийските планини пътека.

Той беше красиво създание с неокосмена кожа с цвета на млечен шоколад. Гъстата оранжева грива, покриваща главата, врата и доста от човешкия торс, бе сплетена на множество дълги плитки, подобно на опашката. Както при всички представители на неговата раса, лицето и горната част на тялото му приличаха на женски. Бе голобрад, с големи раздалечени очи и гъсти мигли. Гърдите му бяха едри и конични. Но между предните му крака се мъдреше пенис, който изглеждаше прекалено човешки на повечето земляни. А между задните имаше втори, доста по-голям, а под красивата оранжева опашка бе скрита вагината. При Титанидите разликата в пола се определяше от предния орган. Псалтерий беше мъжкар.

Лъкатушещата из гората пътека бе оплетена от лози и запречена с млади издънки, но току проличаваше, че някога е била път, достатъчно широк, за да мине и каруца. Тук-таме из просеката се забелязваха отломки от асфалт. Това бе част от Околовръстната магистрала на Гея, строена преди повече от шейсет години. Габи също имаше пръст в изграждането й. За Псалтерий магистралата си беше там откакто той се помнеше: безполезна, рядко използвана, бавно рушаща се.

Титанидата достигна върха на Аглайското плато — местността Ниските мъгли. Прекоси я, заобикаляйки в равен тръс Аглайското езеро, чиито води жадно поглъщаше Талия. Изкачи се през Средните мъгли, до Ефросина и Горните мъгли. Малко преди да навлезе в двойната помпена система, която изкачваше водите му до Среднощното море, Офион отново се превръщаше в река.

Преди да достигне последните помпи, Псалтерий изви на север по течението на едно планинско поточе. Прегази кипящите му води и започна да се изкачва. По всяка вероятност вече се намираше в Рея, но тук никоя граница не бе точно определена. Маршрутът им минаваше през центъра на сумрачната зона между Хиперион и Рея, между безкрайно слабата дневна светлина на едната област и вечната лунна нощ на другата. Сега се движеше по посока на нощта. Достигна я някъде по средните склонове на Астерийските планини. Мракът на Рея нямаше да ги забави — нощното зрение на Титанидите бе добро, а близо до границата все още имаше достатъчно светлина, отразена от равнините на Хиперион, разстилащи се зад гърбовете им.

Спуснаха се по стръмния склон на планината по тясна, но добре очертана, криволичеща през две клисури пътека, която ги изведе до дълбоката долина от другата страна. Планините на Рея бяха стръмни и скалисти, със средно седемдесетградусови склонове. Вече не се виждаха високи дървета, но земята бе покрита с дебел пласт лишей, мек като сукно върху билярдна маса. На места преминаваха край широколистни храсти, пронизващи скалата с корени, за да достигнат животворното тяло на Гея на дълбочина близо половин километър.

Скоро между върховете се показа сигналната светлина на Къщата на песните, а зад завоя се разкри гледка, уникална дори за Гея, чието хоби бе да създава необикновени неща.

Между двата върха, всеки извисяващ се отвесно нагоре, като Матерхорн, бе прехвърлена тясна седловина с плоско било и спускащи се право надолу склонове. Платото се наричаше Мачу Пикчу, по името на онова място в Андите, където инките бяха изградили каменния си град в облаците. Самотен слънчев лъч необяснимо как се беше отклонил от потока светлина, нахлуващ през далечния покрив на Хиперион, и пронизвайки мрака, обливаше платото с ярко злато. Като че ли слънцето бе успяло да открие дупчица в най-черните облаци на един късен буреносен следобед.

На Мачу Пикчу имаше само една постройка. Къщата на песните представляваше двуетажна дървена сграда, боядисана в бяло, със зелен дъсчен покрив. От това разстояние приличаше на играчка.

— Пристигнахме, шефе — изпя Титанидата. Габи седна, разтърка очи, обърна се и отправи поглед към долината на Чироко.

— Погледни към делата ми, о, Могъща, и към отчаянието ми — промълви тя. — Скъпи Салти, това момиче е наложително да посети психиатър. Все някой трябва да й го каже.

— Ти й го каза последния път, когато идвахме — отбеляза Псалтерий.

— А, направих го, нали? — трепна Габи. Споменът все още й причиняваше болка. — Я по-добре да продължим.

Двамата се спуснаха по пътеката към тесния рид, която водеше към Мачу Пикчу. Дъсчен висящ мост бе прехвърлен над пропастта пред платото. Мостът можеше да бъде повален с няколко удара на брадвата — така Чироко оставаше недостъпна в своята крепост отвсякъде, освен по въздуха.

На другия край на моста бе приседнал младеж с катерачески обувки и дрехи в цвят каки. От мрачното му изражение Габи си направи извода, че е един от просителите, които в безкрайна процесия от години се отправяха насам, с надеждата да покорят мистериозната и самотна Магьосница на Гея. Щом пристигнеха, откриваха, че тя съвсем не е самотна — с трима-четирима любовници, довтасали преди тях — и можеше измамно лесно за бъде завладяна. Не беше трудно да влезеш в леглото й — стига да не ти пука от навалицата. Съвсем друго бе да излезеш оттам невредим. Чироко сякаш пресушаваше душите на мъжете и когато достигнеше дъното, ги зарязваше. Вече седемдесет години прихождаха тук. Това все още й допадаше, но деветдесет и петте години сексуален живот бяха я направили свръхестествено веща, много повече от всеки от тях. Мъжете се влюбваха в нея с дузини, а тя нежно ги изхвърляше, когато й опротивееха. Габи ги наричаше „Изгубените момчета“.

Прекосиха моста и тя изгледа младежа с подозрение. Такива като него имаха навика да скачат от високо. Вероятно и този ще го направи, помисли си тя, когато младокът с мъка се усмихна в отговор на жеста й, сочещ пътеката към Титантаун и към отломките от неговия предишен живот.

Щом доближиха широката предна веранда, Габи скочи от гърба на Псалтерий. Въпреки че високите двери на къщата бяха изградени според ръста на Титанидите, никоя от тях нямаше право да влезе, освен с лична покана от Магьосницата. Габи прекрачи четирите стъпала пред входа и вече бе сложила длан върху бронзовата дръжка, когато забеляза, че от люлката на верандата виси ръка. Между страничните дъски на седалката зърна бос крак. Останалото бе покрито с мръсно конско одеяло, което повече приличаше на кожух.

Отметна одеялото и се вторачи в застиналото с отворена уста лице на Чироко Джоунс, бивш капитан на КДК „Рингмастър“, а сега Магьосница на Гея, задна-майка на Титанидите, крилат командир на Ангелите, адмирал на флотата от дирижабли — митичната сирена на Титан. Изглеждаше вцепенена. Чироко спеше след тридневен гуляй.

Лицето на Габи се сгърчи от отвращение. Поколеба се, готова да си тръгне — после изражението й постепенно се смекчи. Споменът за любовта понякога оживяваше, когато видеше Чироко в такова състояние. Габи махна чорлавата тъмна коса от челото на спящата жена и бе възнаградена с гръмко изхъркване. Ръцете зашаваха, търсейки одеалото и Магьосницата се обърна.

Габи застана зад люлката и я хвана за дъното. Повдигна го, веригите издрънчаха над главата й, а някогашният командир се прекатури и се стовари на верандата с глух тропот.