Магьосницата

43. Тънка червена ивица

Чироко го наричаше „Една необикновена закуска“18, но знаеше, че името не е най-подходящо — кръсти го така, защото веднъж се бе почувствала като Алиса. Сборището от несретници, заобикалящо Гея, може би повече подхождаше на екзистенциализма на Бекет, отколкото на „Страната на чудесата“ на Карол. Въпреки това не би се изненадала, ако тук й предложеха половин чаша чай.

Тълпата бе извънредно чувствителна към настроенията на Гея. Чироко никога не ги бе виждала по-неспокойни от сега, докато се приближаваше към партито, нито пък толкова внезапно наострени, когато Гея най-накрая я забеляза.

— Добре, добре — пробоботи Гея. — Ако пък това не е капитан Джоунс. На какво дължим честта за тази внезапна непредизвестена визита? Ей ти там, как ти беше името, донеси голяма чаша нещо студено за Магьосницата. Няма значение какво, стига да не е вода. Седни ей там, Чироко. Има ли още нещо, което мога да ти предложа? Не? Хубаво. — Като че ли за момент Гея не знаеше какво да каже. Седеше в широкото си кресло и си мърмореше, докато не се появи питието на Чироко.

Тя го погледна като че досега не бе виждала нищо подобно.

— Може би ще предпочетеш бутилката? — предположи Гея. Чироко потърси с очи погледа на Гея. Погледна пак към чашата, вдигна я и бавно я обърна с въртеливо движение, докато не се образува прозрачна течна топка, която бавно заструи към пода. Хвърли във въздуха чашата — все още се издигаше нагоре, когато напусна осветения кръг. Топката се сплеска и потъна в килима.

— Това ли е начинът да ми съобщиш, че си се отказала от пиенето? — запита я Гея. — Какво ще кажеш за Шърли Темпъл?19 Току що получих фантастичен миксер от един земен почитател. Керамичен, с формата на сладурчето на Америка, и доста скъп, смея да твърдя. В него можеш да направиш мартини, като смесиш джин до брадичката и вермут до…

— Млъкни.

Гея леко наклони глава, размисли и се подчини. Скръсти ръце на корема си и зачака.

— Тук съм да си подам оставката.

— Не съм я искала.

— Независимо от това я имаш. Не желая повече да бъда Магьосница.

— Ти повече не желаеш. — Гея го повтори със съжаление. — Знаеш, че не е толкова просто. Но съвпада с моето мнение. През последните години се чудех дали да не прекратя договора ти. Съпътстващите го ползи за теб също би трябвало да бъдат прекратени, което, разбира се, е равносилно на смъртна присъда, така че не бързах. Но фактът си е факт и ако си припомниш качествата, които споменах при наемането ти, ще разбереш, че от известно време не отговаряш на изискванията.

— Дори няма да го отрека. Фактът е, че аз приключвам с работата, което влиза в сила веднага след следващия Карнавал на Хиперион. В този период ще посетя всички земи на Титаниди…

— Влиза в сила веднага след… — избухна Гея с престорена почуда. — Чувате ли я какво приказва? Кой би повярвал, че един ден може да е изпълнен с толкова недомислици? — Тя се изсмя и беше бързо подкрепена от своя антураж. Чироко впери очи в един от тях и не ги отмести, докато онзи не реши, че е добре да изчезне от погледа й. Отново настъпи тишина и Гея й махна да продължава.

— Нямам много да добавя. Обещах да направя Карнавал, който да се помни, и ще го направя. Но след това настоявам да установиш друг начин за възпроизводство на Титанидите, който ще разгледам и одобря след десетгодишен изпитателен период, през който ще следя новия метод и ще го прочистя от всякакви трикове.

— Ти настояваш — повтори Гея и сви устни. — Ще ти кажа нещо, Чироко, ти ме караш да се връщам отново към едно и също. Честно казано, никога не съм мислила, че ще имаш здравия разум да се покажеш тук, след като знаеш какво научих. Това, че го направи, говори добре за теб. То показва качества, които забелязах у теб при първата ни среща и които подтикнаха да те направя Магьосница. Ако си спомняш, сред тях са смелостта, решителността, любовта към приключенията и възможностите за проява на героизъм: качества, които, уви, напоследък ти липсват. Няма да засягам последните си колебания. А сега идваш с тези глупави искания и започвам да се чудя дали не си загубила разсъдъка си.

— Възвърнах си го.

Гея се намръщи.

— Нека си говорим открито, а? И двете знаем, за какво става дума и аз приемам, че съм действала прибързано. Признавам, че попрекалих. Но тя също постъпи глупаво. Не беше разумно от нейна страна да използва тези деца като средство за предаване на съобщението й. Несъмнено в нейното положение не можеше да измисли нищо друго. Но си остава фактът, че Га…

— Не произнасяй името й. Чироко само леко повиши глас, но Гея веднага спря, и първият ред от публиката й инстинктивно се отдръпна назад. — Никога не споменавай името й пред мен.

Гея, по всичко личи, бе истински изненадана.

— Името й? Какво общо има името й с това? Не виждам смисъл, освен ако не си била завладяна от приказките за своите собствени магии. Името е само звук — то няма власт над нищо.

— Не искам да чувам името й, произнесено от твоите уста.

За първи път Гея изглеждаше ядосана.

— Примирявам се с много неща. Преглъщам такива обиди от теб и от твоите приятели, каквито никой Бог никога не е понасял, защото не виждам смисъл в това да ви унищожа. Но ти продължаваш да изпитваш търпението ми. Ще спра дотук, а ти го приеми като предупреждение.

— Примиряваш се, защото ти харесва — изрече Чироко без да повишава тон. — За теб животът е игра — и ти я водиш. Колкото по-вълнуващ спектакъл ти предлагат, толкова повече ти харесва. Събрала си всичките тези нещастници да ти лижат задника при първо нареждане. А аз ще те оскърбявам както си искам.

— Те също биха го правили — отвърна Гея, отново усмихната. — А ти, разбира се, си права. Още веднъж доказа,че когато се потрудиш, си способна да ми предложиш по-добро представление от всеки друг. — Чироко мълчеше, облегнала глава на стола и вгледана в далечната, геометрично права, остра като бръснач ивица червена светлина над главата си. Това бе първото нещо, което видя при онова първо идване в главината, преди много години. Стояха една до друга с Габи и се чудеха какво ли представлява, но светлината бе толкова високо, че не си струваше да мислят за нея. Никога не биха могли да я достигнат.

Но дори тогава Чироко бе усетила, че е важна. Това бе предчувствие, но тя вярваше на интуицията си. Някаква жизненоважна част от Гея живееше там горе, в най-недостъпната част на света, изпълнен с всяващи страх перспективи. Намираше се поне на двайсет километра от мястото, където седяха.

— Мислех, че ще си любопитна да чуеш отговорите на своите въпроси — накрая каза Гея. Чироко наведе глава напред и отново се вгледа в Гея. На лицето й не бяха изписани никакви чувства.

— Въобще не ме интересува. Казах ти какво ще направя, а след това казах какво ще направиш ти. Нямаме за какво повече да разговаряме.

— Съмнявам се. — Гея я гледаше втренчено. — Защото това е абсолютно невъзможно. Ти трябва да го знаеш — и сигурно криеш някаква заплаха, въпреки че не си я представям каква е.

Чироко едва я погледна.

— Не би могла да смяташ, че аз просто ще ти разреша… е, добре, ще приема твоите искания, ако предпочиташ да се изразя по този начин. Искане или молба, няма голямо значение, тъй като отговорът ми е — не. Сега си длъжна да ми кажеш какво ще направиш.

— Отговорът е не?

— Да, отговорът е не.

— Тогава се налага да те убия.

В безкрая на главината не се чуваше нито звук. Неколкостотин човешки същества се бяха скупчили зад креслото на Гея и се вслушваха във всяка дума. Всички бяха страхливци, инак не биха стояли там, и вероятно повечето се чудеха само по кой начин Гея ще се отърве от тази жена. Но неколцина от тях, като гледаха Чироко, започваха да се питат дали са отдали своята вярност на по-подходящата страна.

— Ти наистина си изгубила разума си. Нямаш плутоний или уран, нямаш и откъде да ги набавиш. Съмнявам се, че дори и да ги имаш, би могла да измайсториш оръжие. Дори ако бе способна да създадеш ядрено оръжие с магията, която изглежда вярваш, че притежаваш, не би го използвала, защото така ще унищожиш Титанидите, които обичаш. — Гея отново въздъхна и безгрижно махна с ръка — Никога не съм претендирала, че съм безсмъртна. Зная колко време ми остава. Не съм неунищожима. Атомни бомби — в големи количества и на подходящи места — биха разкъсали тялото ми на парчета или поне биха го направили необитаемо. Накратко, не зная нищо, което би ми навредило сериозно. Така че как предлагаш да ме убиеш?

— С голи ръце, ако се наложи.

— Или да умреш, докато се опитваш.

— Ако се стигне дотам.

— Точно така. — Гея притвори очи, устните й беззвучно се раздвижиха. Накрая отново погледна към Чироко.

— Трябваше да го очаквам. Ти би предпочела да се разделиш с живота си, отколкото да продължиш да живееш с мисълта за това, което се случи. Грешката е моя. Признавам, но не искам да те видя как се погубваш. Струваш много повече от цялата тази тайфа.

— Не струвам нищо, ако не сторя онова, което е редно.

— Чироко, извинявам се за постъпката си. Чакай, чакай, изслушай ме. Дай ми една възможност. Мислех, че мога да прикрия стореното от мен, оказа се, че греша, но няма как да отречеш, че тя готвеше заговор за свалянето ми и че ти й помагаше…

— Съжалявам само за едно, че доста се колебах.

— Сигурно е така. Разбирам. Зная колко горчиво скърбиш и колко дълбока е омразата ти. Но и двете са безполезни, защото стореното от мен се дължи повече на накърнената гордост, отколкото на страха — едва ли си мислила, че сериозно се притеснявах от хилавите й опити да…

— Внимавай какво говориш за нея. Няма да те предупреждавам отново.

— Съжалявам. Но фактът си остава — нито ти, нито тя успяхте да ми причините каквато и да било вреда. Унищожих я поради наглостта й да вярва, че това е възможно, и нейното унищожаване ми костваше твоята вярност. Мисля, че цената е твърде висока, за да я платя. Искам да те върна, боя се, че това е неосъществимо, и въпреки това копнея да останеш, ако не за друго, то поне да придаваш на това място известен блясък.

— Мястото наистина се нуждае от това, но аз не мога да ти помогна.

— Подценяваш се. Желанието ти е неизпълнимо. Ти не си първата Магьосница, която съм номинирала през трите милиона години на моя живот. Има само един начин да се уволниш и той е — с краката напред. Но има нещо, което мога да сторя. Мога да я върна обратно.

Чироко закри лице и дълго не пророни нито дума. Сетне се размърда, скри и двете си ръце под безформеното си пончо и започна да се клати напред-назад.

— Това е единственото, от което се страхувах — каза Чироко, без да се обръща към никого.

— Мога да я създам отново, съвсем същата, каквато си беше — продължи Гея. Знаеш, че пазя образци от тъканта и на двете ви. Когато първоначално бяхте изследвани и идвахте на обработка за безсмъртие, аз записвах спомените ви. Нейните са доста нови. Мога да изградя тялото й и да го изпълня с нейната същност. Тя ще си бъде тя. Кълна се — ще е невъзможно да откриеш някаква разлика. Така ще постъпя и с теб, ако независимо от всичко се наложи да те убия. Ще ти я върна, но с една промяна — ще премахна желанието й да ме унищожи. Само това и нищо друго.

Тя зачака, но Чироко мълчеше.

— Хубаво — махна нетърпеливо Гея. — Дори и това няма да променя. Тя ще си бъде същата във всяко отношение. Не мога да сторя нищо по-добро от това.

Чироко бе загледана в една точка малко над главата на Гея. После сведе очи и отмести поглед към креслото й.

— Единствено от това се страхувах — повтори тя. — Смятах дори да не идвам тук, за да не се наложи да чуя предложението ти и да не се изкушавам. Това би било прекрасен начин да се почувствам по-добре и да намеря извинение, за да продължа да живея. Но после се попитах какво ли би казала Габи по въпроса и разбрах колко зловонно, корумпирано, отвратително дяволско е това деяние. Тя би се ужасила от мисълта, че е оживяла кукла-Габи, направена от теб, от твоята собствена разлагаща се плът. И би поискала незабавно да я убия. А като се замисля по-дълбоко, разбирам, че всеки път, щом я видех, щях да се самоизяждам, докато накрая от мен не останеше нищо.

Чироко въздъхна, погледна нагоре и пак към Гея.

— Това последното ти предложение ли е? — запита тя.

— Това е. Не прави…

Гърмежът на отделните изстрели се сля ведно. Низ от пет отвърстия се появи отпред върху пончото на Чироко, а тежкото кресло изхвърча два метра назад, преди да заглъхне канонадата. Тилът на Гея се разцепи и блъвна кръв. Поне три куршума улучиха гърдите й. Тя бе отхвърлена назад и се търколи на трийсетина метра, преди да се спре.

Чироко стана, без да обръща внимание на онемялата демонична шайка, и се отправи към Гея. Измъкна автоматичния колт четирийсет и пети калибър на Робин под наметалото си, насочи го към главата на Гея и изгърмя последните три патрона. В настъпилата тишина измъкна метална туба, отвори я и поля с прозрачна течност трупа. Драсна клечка кибрит и се отдръпна, когато пламъците лумнаха и плъзнаха по килима.

— Това беше — каза тя, извърна се към множеството и посочи с оръжието си към най-близката катедрала. — Единственият ви шанс е да бягате към спицата. Стигнете ли до ръба, скачайте. Ангелите ще ви поемат и благополучно ще се приземите в Хиперион. — После напълно забрави за тях. Нямаше никакво значение дали ще умрат, или ще оцелеят.

Дишаше задъхано докато сменяше празния пълнител с нов от пришития към пончото джоб. Презареди, дръпна затвора и го пусна.(???) После загърби бумтящите пламъци.

Когато се отдалечи достатъчно, за да вижда ясно, застана в разкрачена стойка, вдигна пистолета и започна да гърми по посока на тънката червена ивица. Стреляше на интервали и не спря, докато не изпразни целия пълнител.

После зареди следващия.