Магьосницата

39. Наблюдателницата

Парите на Чироко се бяха трупали на Земята повече от седемдесет и пет години. Нейни хонорари за научни трудове и разкази за пътешествията из Гея, както и за автобиографията „Аз избрах приключението“ (заглавието бе измислено от издателя, не от нея), станала бестселър и литературна основа за два филма и телевизионен сериал. Нещо повече, тя контролираше част от търговията с кокаин, която бе твърде рентабилна. Имаше дори заплата от НАСА, събрала се от пътуването й с „Рингмастър“ до пенсионирането.

Наела бе швед за съветник по инвестициите и бразилски адвокат, на които даде две указания: да я държат на крачка пред инфлацията и да избягват опасността от конфискация на активите й от комунистически правителства. Намекна им, че предпочита парите й да отиват във фирми, работещи в областта на космическите пътешествия, и че не желае те да се използват в противовес на интересите на Съединените щати. Адвокатът й бе намекнал, че последното изискване е доста старомодно и вече е почти невъзможно да бъде дефинирано, но Чироко му писа, че на Земята е фрашкано с адвокати. Човекът разбра и неговите наследници и до ден-днешен работеха за нея.

После забрави за парите. Два пъти годишно получаваше отчет, който отваряше само за да види долната цифра, а после изхвърляше. Щастливата й съдба превъзмогна две депресии, помели безброй недалновидни инвеститори. Нейните агенти разбираха, че тя гледа на нещата в дългосрочен план, и знаеха, че няма да се притесни от временните загуби. Имаше и лоши години, но като цяло тенденцията бе към просперитет.

Всичко това бе една безсмислена абстракция. Какво я интересуваше, че притежава хикс килограма злато, игрек процента от Корпорация игрек прим, и зет долара в редки пощенски марки и произведения на изкуството? Ако отчетът пристигнеше в ден на затишие, тя успяваше да отдели няколко минути, за да прегледа списъка на активите, от самолетната компания до породистите териери, от Реноар до жилищата под наем. Изпрати писмо само веднъж, когато случайно откри, че притежава Емпайър Стейт Билдинг и че същият подлежи на разрушаване. Вместо това нареди да го реставрират и загуби милиони през следващите две години. После си ги възвърна до цент, а нейните агенти несъмнено я сметнаха за финансов гений, но тя бе запазила сградата само защото майка й я бе завела, седемгодишна, на върха. Това бе един от най-приятните й спомени от детството.

От време на време се чудеше дали да не завещае имота си на някого или нещо, но бе толкова далеч от земните страсти, че нямаше представа кое би било по-добре. Двете с Габи често се шегуваха с идеята да изберат наслуки някое име от телефонния указател и да струпат всичко на един човек, или да дарят цялото имане на домове за девици.

Но сега това богатство й бе добре дошло.

Трини откри самолета отдалеч по блясъка на сигналните светлини. Воя на малкия реактивен двигател чу доста по-късно. Не беше сигурна, че й харесва. Никоя от машините на Чироко не бе пристигала от началото на бдението в Убежище единайсет — самата Трини като благовъзпитан човек се бе транспортирала с цепелин. Една от причините да дойде на Гея бе желанието й да избяга от механичната цивилизация. Както повечето човеци тук, тя се отнасяше с дълбоко подозрение към всяка по-сложна апаратура и приемаше само най-простите неща. Но разбираше подбудите на Магьосницата. Чироко обявяваше тотална война на бръмчащите бомби и Трини бе убедена, че те скоро ще бъдат пометени от небето на Гея.

Самолетът профуча последните метри преди да докосне земята, като вдигна облаци сняг. Осеян с преспи, Офион не предлагаше обещаваща площадка за кацане, но малкият самолет се справи прекрасно и спря след по-малко от трийсет метра. Ниската гравитация и плътната атмосфера на Гея осигуряваха достатъчно подемна сила и самолетът можеше да се рее като пеперуда. Имаше прозрачни пластмасови криле. Когато снегът се уталожи, Трини забеляза тъмните силуети на вградените в тях лазерни оръдия. Шестместният хидроплан бе приспособен за въздушен бой.

Чироко се измъкна от мястото на пилота, а от другата страна слезе още някой, горе-долу с нейния ръст.

Трини се върна при малката печка и изключи горелката под кафеника. Дошла бе тук доброволно, когато научи — макар тя и всички останали човеци на Гея да нямаха задължения към Магьосницата, — че се търсят помощници за спасяването на експедиция, в която участва и Робин от Ковън. Трини не бе спряла да мисли за Робин от заминаването й насетне, но смяташе, че повече й подхожда да чака в убежището, отколкото да слиза в пещерата на Тея. Докарали я бяха в отдавна изоставената пътна станция заедно с кашони храна, одеяла, лекарства и бутилка газ, за да я направи обитаема, в случай че някой от изчезналите се появи. Чироко й помогна да включи отново маяка, но с това сериозната работа като че ли се изчерпа. Постройката бе все още здрава и пазеше от вятъра. Трини прекарваше повечето време в четене до прозореца, но заряза книгата щом усети, че кулата леко вибрира, сякаш от нечии стъпки по стълбите.

Сега стените потрепериха по-осезателно, защото се изкачваха Чироко и спътникът й. След като Трини им отвори, Чироко незабавно отиде при Робин, която спеше под куп одеяла. Коленичи до нея, докосна лицето й, после вдигна загрижен поглед.

— Цялата гори.

— Пийна само малко бульон — уведоми я Трини, на която й се щеше да може да каже нещо повече.

Спътникът на Чироко бе личност, позната на Трини, а и на всички, прекарали известно време в Титантаун. Лари О’Хара, единственият лекар-човек на Гея. Никой не го бе грижа, че е тук, защото на Земята му бе отнето правото да практикува, а защо — за това никой не питаше. Може би не го биваше като кардиохирург, но умееше да намества кости или да лекува изгаряния, пък и не вземаше пари. Носеше оригинална черна чанта, без грам електроника вътре. Сега я бе оставил на пода, докато свали коженото си палто. Той бе едър мъж с черна брада и розови бузи, който по-скоро приличаше на дървар, отколкото на хирург. Чироко се дръпна настрана по време на прегледа. Лари не бързаше.

— Може да загуби тези пръсти — по едно време съобщи той.

— Глупости — парира Чироко, шокиращо за Трини.

За първи път се вгледа в Магьосницата и с учудване откри, че тя е облечена само с обичайните си дрехи, с които Трини я знаеше от време оно. Избелялото мексиканско пончо с цвят брик небрежно се увиваше около тялото й, достигаше до коленете и бе достатъчно благопристойно, когато Чироко стоеше, но не и когато се движеше. По босите й нозе все още имаше сняг, но той бързо се топеше.

Що за птица е тя? — почуди се Трини. Отдавна съзнаваше, че Чироко е различна, но допускаше, че все още е човек. Сега вече не бе сигурна. Може би беше нещо повече, но разликата трудно се откриваше. Единственият видим белег бе същият, който носеше и Габи Плъджет. Всички тъмнокожи човешки същества на Гея бяха родени с такъв тен. Само Габи и Чироко винаги изглеждаха така, сякаш току-що са го придобили.

Накрая Лари се извърна и пое кафето, което Трини му предложи. Усмихна се в отговор и приседна, топлейки ръце в бялата чаша.

— Е? — запита Чироко.

— Не е зле да я преместим, но едва ли ще успеем. Пък и не смятам, че в Титантаун ще мога да направя нещо повече. Има измръзвания и пневмония, но е млада и силна и лекарството на Титанидите, което й дадох, е чудесно за пневмонията. При добри грижи ще се оправи.

— Ти оставаш тук, за да съм сигурна, че ги получава — заповяда Чироко. Лари поклати глава.

— Невъзможно. Чакат ме пациенти в Титантаун. Ти или Трини ще се справите сами.

— Казах… — Чироко замълча, а на лицето й се изписа усилие. Извърна се за миг. Лари изглеждаше заинтригуван, нищо повече. Трини знаеше колко е твърдоглав. Веднъж реши ли какви са задълженията му — край, не помагаха никакви спорове. Каквото и да бе станало на Земята, на Гея той тачеше свято хипократовата клетва.

— Съжалявам, че избухнах — извини се Чироко. — Колко можеш да останеш?

— Около двайсет рота, ако има нужда — увери я Лари. — Но за десет-петнайсет минути наистина мога да ви обясня какво да правите. Това лечение е старо като света.

— Опитваше се да каже нещо преди малко — обясни Трини. Чироко се извърна рязко и насмалко не сграбчи Трини за раменете, за да я разтърси. Но се въздържа, само впи очи в нея.

— Спомена ли нещо за останалите? Габи? Крис? Валия?

— Приказваше в просъница — отвърна Трини. — Мисля, че разговаряше с Тея. Беше я страх, но не искаше Тея да го усети. Съвсем объркано.

— Тея — прошепна Чироко. — Боже Господи, как е минала покрай Тея?

— Нали си очаквала да минат по този път — предположи Трини. — Защо иначе ме остави да стоя тук?

— За да покрия всички възможности — тросна се Чироко. — Ти беше резерва, трябваше да се погрижиш за тази нищожна вероятност. Не знам как открила пътя през този лабиринт, още по-малко как го е изминала… — Тя се намръщи и фокусира поглед върху Трини. — Не ме разбирай погрешно. Надявам се, че не се…

— Всичко е наред. Радвам се, че бях тук.

Лицето на Чироко грейна.

— И аз. Зная, че отдавна си тук, и ти благодаря. Ще се погрижа да получиш…

— Не искам нищо — побърза да каже Трини. Отново тези очи я притесняваха.

— Добре. Но няма да го забравя. Докторе, можем ли да я събудим?

— Викай ми Лари. Сега е най-добре да поспи. Ще се събуди когато й дойде времето, но не ви обещавам, че ще е адекватна. Има висока температура.

— Много е важно да говоря с нея. Останалите може да са в беда.

— Разбирам. Дай й още няколко часа и ще опитам да направя нещо.

Чироко не можеше да чака спокойно. Не крачеше насам-натам, нито пък приказваше — всъщност си мълча и не мръдна от стола. Но нетърпението й изпълваше стаята и не позволи на Трини да се отпусне. Лари обаче имаше голям опит в чакането. Прекара времето с една от книгите, които Трини бе изчела по време на дългото си бдение.

Трини винаги бе обичала да готви, а убежището бе пълно с провизии. Робин бе изпила само няколко глътки бульон. За да не стои без работа, тя сготви яйца, бекон и палачинки. Лари ги хареса, а Чироко отказа.

— Тея! — внезапно възкликна Магьосницата и всички се обърнаха към нея. — Но какво говоря за Тея! Как, по дяволите, са минали покрай Тетида?

Очакваха, че ще продължи, но тя замълча. Лари отново се зачете, а Трини за седемнайсети път подреди съдовете. Робин спеше тихичко в леглото.

Когато Робин изсумтя, Чироко моментално се озова до нея и Лари я последва. Трини се втурна след тях, но трябваше да се отмести, когато Чироко се отдръпна за да стори място на Лари, който започна да мери пулса.

Щом усети докосването, Робин отвори очи, понечи да издърпа ръката си и примигна. Нещо в гласа на Лари я успокои. Погледна го, после и Чироко. Не забеляза Трини в сянката.

— Сънувах, че… — започна тя и тръсна глава.

— Как си, Робин? — попита Чироко. Робин леко отмести очи.

— А ти къде беше? — раздразнено каза тя.

— Добър въпрос. В състояние ли си да изслушаш отговора? Така ще си спестиш усилието ти да говориш.

Робин кимна.

— Хубаво. Първо пратих Кларинет в Титантаун да събере екип за разчистване на входа. Ако си спомняш, стълбището бе напълно изолирано.

Робин отново кимна.

— Помощниците пристигнаха за нула време, но разчистването на входа се забави доста повече от предвиденото. Титанидите жадуваха да се трудят, но под кабела нещо им ставаше. Разбягваха се накъдето им видят очите, а когато ги откривахме, не си спомняха да са зачезвали. Така че се наложи да наема човеци и загубих дори повече време. Но все пак разчистихме и седем души се спуснахме до Тетида. Камерата й бе пълна с киселина повече от всякога. Не желаеше да разговаря с мен, а аз бях безсилна, тъй като дори Гея няма власт над Тетида. И така, дойдох тук. Бях сигурна, че до един сте мъртви, но нямаше да повярвам, докато не открия телата ви, независимо след колко време. Ако Тетида ви беше убила, аз … не знам какво щях да направя, но щеше да ме помни докато е жива. Както и да е, имаше и вероятност — съвсем реална, както виждам — да минете покрай Тетида и да влезете в катакомбите.

— Направихме го. А Валия…

— Не говори още. Пази си силите. Доколкото знам, само аз и Габи, единствени от човеците, сме слизали там долу. За катакомбите знаех: неизбродни са и пътят е неоткриваем. Въпреки това се срещнах с Тея и й наредих, ако се появи някой от вас — да ви пуска безпрепятствено. Опитах се да изследвам източния край на катакомбите, но след няколко седмици се отказах. И реших да рискувам: да изпратя долу специална, подходящо екипирана група, която да претърси всеки метър, но за целта се наложи да поръчам доста неща от Земята. Не мислех, наистина, че някой от вас е оживял и…

— Разбирам — с въздишка каза Робин. — Но Тея… о, по дяволите. Мислех че съм … мислех, че сама съм успяла да я преодолея. А тя просто се е забавлявала с мен. — Май се готвеше да заплаче, но бе прекалено отпаднала за да го стори.

Чироко взе ръката й.

— Извинявай — каза тя и я погали. — Погрешно си ме разбрала. Съвсем не смятах, че Тея би приела и изпълнила мои заповеди, ако не стоя при нея, за да я притискам. Твърде е чувствителна по отношение на собственото си уединение. Боях се, че ако някой от вас наистина се появи там, тя ще го убие, ще унищожи тялото и ще набеди Тетида, тъй като знаеше за моите подозрения относно последната. И нямаше какво да сторя — освен да лагерувам на прага й с месеци. Може би въпреки всичко щях да го направя, защото…

— Добре — обади се Робин и леко се усмихна. — Справила съм се.

— Наистина си се справила, а някой ден бих искала да науча как. Е, направих толкова, колкото можах, въпреки че сега дяволски ми се иска да е повече. Смятах след три-четири дни пак да посетя Тея, но получих съобщението от Трини. И дойдох максимално бързо.

Робин притвори очи и кимна.

След кратка пауза Чироко продължи:

— Бих искала да те питам за доста неща и ако имаш сили, бих го направила още сега. Първото и най-същественото е: защо Габи ви е позволила да слезете при Тетида? Двете с Габи чудесно се познаваме, нищо че не винаги се разбираме, но тя би трябвало да е наясно, че жива или мъртва ще разчистя входа и ще ви измъкна. После, когато ти дойде сама, се почудих защо, а сега се питам дали не е наранена и не може… — гласът й секна. Робин отвори очи и ужасът в тях бе толкова явен за Трини, че тя моментално разбра каква е истината и се извърна.

— Мислех, че когато сте разчистили скалите… — Робин замълча.

Трини се обърна. Чироко сякаш се бе вкаменила. Накрая устните й помръднаха, но очите останаха мъртви.

— Не открихме нищо — промълви тя.

— Не знам какво да кажа. Оставихме я там, но нямаше никакъв… — тя избухна в плач и Чироко се изправи. Погледът й бе втренчен в нищото. Трини бе сигурна, че никога не ще забрави тези мъртвешки очи, с които я подминаха сякаш бе празно място, за да отидат при вратата. Магьосницата на Гея пипнешком налучка дръжката и излезе навън. Усети се как слиза по стълбите — в мъртвата тишина се чуваше само хлипането на Робин.

Притесняваха се за нея, но когато погледнаха навън, я видяха на стотина метра, застанала с гръб към тях, до колене в снега. Стоя така повече от час. Трини искаше да отиде и да я доведе, но според Лари трябваше да й дадат повече време. После Робин заяви, че трябва да говори с нея, и Лари слезе по стълбата. Трини ги видя да разговарят. Чироко не обърна глава, но го последва, когато той я прегърна през раменете.

Когато влезе, лицето й все още беше безизразно като на мъртвец. Коленичи до леглото на Робин и зачака.

— Габи ни каза нещо — започна Робин. — Съжалявам, но тя искаше само ти да го чуеш, а тази стая е прекалено малка за тайни.

— Лари, Трини — обърна се Чироко, — бихте ли отишли в самолета? Ще запаля светлината тук когато можете да се върнете.

И Чироко, и Робин не се помръднаха, докато двамата не се екипираха и не излязоха, като затвориха плътно вратата зад себе си. Прекараха цял час в самолета, защитени от вятъра, но на студ. Никой не се оплака. Върнаха се, когато видяха светлините. Трини не долови веднага промяната в лицето на Чироко, но такава имаше. Все още изпитваше болка като го гледаше толкова безизразно. Но вече не бе мъртвешко като маска на труп — по-скоро приличаше на издялано от гранит. А очите горяха.