Магьосницата

13. Гостоприемство

В карнавалната палатка на Магьосницата цареше хладен полумрак. Покривът изглеждаше тежък и плътен, докато страничните стени бяха от бяла коприна, надупчена, за да пропуска бриза. Над главите им се движеше бавно напред-назад рамка с опънато върху нея платно и разклащаше драпериите и лентите, украсяващи хоризонталната греда. Габи, Робин, Псалтерий и Крис седяха върху големи възглавници в очакване на Магьосницата.

Титанидите обичаха да кичат покоите на Магьосницата по време на Карнавала. По земята бяха разстлани един връз друг тъкани килими ръчна изработка, сред които се открояваше един, изобразяващ огромното колело с шест спици. До две от стените се издигаха купища възглавници. Край третата беше изложен Снежният трон, направен от двайсеткилограмови пласт-листови торбички, пълни с Планинския Прах на Разума, най-добрият кокаин във Вселената, основната експортна стока на Гея. Титанидите изграждаха трона за всеки карнавал, като нареждаха пликовете с кристалния прах по подобие на торбите пясък по кейовете.

Върху две ниски маси изпускаха пара или се изстудяваха в запотени сребърни съдове с натрошен лед най-изисканите блюда от кулинарното изкуство на Титанидите, които влизаха и излизаха непрестанно, за да отнесат изстиналите ястия и да ги заменят с нови вкуснотии.

— Трябва да опитате някои от специалитетите — подкани ги Габи. Тя забеляза, че главата на Крис клюма, и се усмихна. Хиперион си правеше такива шеги с новопристигналите. Светлината никога не отслабваше и хората незабелязано за себе си оставаха будни по четирийсет-петдесет часа. Чудеше се колко ли е спал нещастникът от началото на Карнавала. Припомни си своите първи дни на Гея, когато двете с Чироко вървяха до изнемога. Това бе твърде отдавна. Споменът я подсети колко стара се чувства. Вече се чудеше била ли е някога млада.

Да, била е, отдавна, на бреговете на Мисисипи, близо до Ню Орлиънз — в съборетината с прашен таван, където се криеше всяка нощ, за да избяга от плача на майка си. Прозорецът на капандурата се отваряше. Тогава свирките на влекачите заглушаваха звуците, долитащи отдолу от къщата и Габи можеше да гледа звездите.

По-късно, след като майка й почина, а баща й влезе в затвора, леля й и чичо й я отведоха в Калифорния. В Скалистите планини за първи път видя Млечния път. Астрономията се превърна в нейна страст. Изчиташе всяка попаднала й книга, пътуваше на стоп до Маунт Уилсън, сама се зае да учи математика, за да запълни пропуските на калифорнийската образователна система.

Хората не я интересуваха особено. Когато леля й си тръгна, взе своите деца и изостави Габи. Чичо й не я искаше, така че тя последва жената от социалните служби, без дори да се обърне назад. Когато навърши четиринайсет, откри, че с лекота преспива с момче само защото то има телескоп. Но след като продаде телескопа, тя повече не го потърси. Сексът я отегчаваше.

Израсна тиха и красива девойка. Хубостта бе нещо досадно, подобно на смога или бедността, но имаше начини да се справи и с трите неща. Откри как да сплашва и отблъсква момчетата, за да не й досаждат. По върховете нямаше смог, и тя се научи да ходи из планините с телескоп на рамо. В Калифорнийския технически университет приемаха дори голтаци и жени, но изискванията бяха наистина твърде високи. Същото бе и в Сорбоната и Маунт Паломар, в Зеленчукская и Коперник.

Габи мразеше да пътува. Но замина за Луната, тъй като там условията за наблюдение бяха по-добри. Когато узна за плановете да изпратят телескоп до Сатурн, вече бе сигурна, че тя трябва да е една от персонала. Но край Сатурн ги очакваха Гея и катастрофата. Половин година екипажът на „Рингмастър“ се бе люшкал между съня и пълната липса на сетивни възприятия в мрачните недра на Океан, ужасното божествено дете на Гея. За Габи тези месеци бяха равни на двайсет години. Изживя всяка една секунда. Имаше достатъчно време, за да изучи живота и да разбере, че го желае. И да осъзнае, че няма нито един приятел, че не обича никого и никой не я обича. А това не беше без значение.

Всичко това се бе случило преди седемдесет и пет години. Оттогава не бе виждала звездите, но не усещаше липсата им. Кому са нужни звездите, щом има приятели?

— Какво ти става? — запита Робин.

— Извинявай. Бях се зареяла из прашните дебри на мислите си. Така са старите хора.

Робин й хвърли укоризнен поглед, който разсмя Габи. Робин й харесваше. Рядко беше срещала някой с толкова упорита гордост, инат и чепатости. Тя бе по-неземна дори от Титанида, Почти не познаваше тъй наречената „човешка“ култура, наясно бе с неведението си и преплиташе слепия шовинизъм с желанието да научи нещо повече. Да разговаряш с Робин бе деликатно и малко опасно начинание. Не ставаше за съдружник и придружител, преди да си спечелил доверието й.

Габи харесваше и Крис, но докато се стремеше да предпази Робин от самата нея, то при Крис желанието й бе да го защити от безумния свят наоколо. Без сам да разбира, той продължаваше смело да се справя с трудностите, породени от изкривения му светоглед, от съществуването му, завладяно от безброй злобни духове, които говореха с неговия глас, гледаха с неговите очи и понякога удряха с неговите юмруци. Той вече не можеше да си позволи да се обвърже емоционално, защото някое от неговите променени „аз“ би могло твърде скоро да го предаде. Кой би му се доверил, след като веднъж е разбулил големите или малки тайни на любовта?

Крис улови погледа на Габи и се усмихна несигурно. Правата кестенява коса падаше върху лявото му око и го караше да тръска глава. Беше висок на ръст, метър и осемдесет и пет — метър и деветдесет, с нормално телосложение и ъгловато лице, което би изглеждало жестоко, ако бръчиците край очите не говореха за изживяна болка. Първоначалното впечатление за твърдост се получаваше от леко сплескания му нос и гъстите вежди.

Тялото му също би могло да таи мощ, но изглеждаше толкова окаяно, покрито само с окъсани шорти и бледа кожа, че беше невъзможно да таи заплаха. Ръцете и краката му бяха силни, раменете — добре развити, но имаше повечко тлъстини около кръста. Не беше прекалено окосмен — съвсем по вкуса на Габи.

Общо взето, тя разбираше защо Валия го намира за привлекателен. Чудеше се дали Крис го е разбрал.

Чироко се вмъкна вътре, следвана от близнаците Титаниди. Озърна се, като бършеше лицето си с мокра кърпа и пристъпи към ъгъла на палатката.

— Къде е Валия? — запита. — И не трябваше ли да има и Титанида за Робин? — Тя се измъкна от мексиканското си вълнено пончо и мина зад висок до раменете параван. Водата потече от душа, окачен над нея. Обърна лице нагоре и тръсна глава. — Бихте ли ме извинили за момент, приятели? Тук е доста горещо.

— Валия все още е със своята група — обясни Крис. — Ти не каза, че трябва да я доведа тук.

— Не си ли малко припряна, Роки? — запротестира Габи. — Защо не започнеш от самото начало?

— Съжалявам. Права си. Робин, с теб се виждаме за пръв път. Крис, ние сме се срещали, но ти не си спомняш. Проблемът е, че Гея каза на Габи, че вие двамата сте тръгнали насам…

— Насам? — изписка Робин. — Та тя ме изхвърли!

— Зная, зная. — успокоително отвърна Чироко. — Повярвай ми, мразя тия номера. Протестирах как ли не, но без никаква полза. Не забравяй, че аз работя за нея, а не обратното. — Тя погледна разсеяно към Габи, задържа за миг погледа си и продължи да се сапунисва.

— Няма значение, ние знаехме, че падате и че вероятно и двамата ще се справите. Учудващо е, но повечето пилигрими се справят. Май единственият начин да умреш при Голямото падане е да се панираш. Някои хора…

— Можеш да се удавиш — вметна начумерено Робин.

— Какво да кажа? — запита Чироко. — Очевидно е опасно, а също така отвратително. Но длъжна ли съм да се извинявам за нещо, в което нямам пръст? — Тя погледна Робин, която замълча и само поклати глава. — Както ви казах, някои хора отблъскват Ангелите при опитите им да помогнат, а Ангелите са способни само на толкова. Така че нейната цел — както ми обясни, и не мислете, че я защитавам — е да ви научи да реагирате правилно в кризисни ситуации. Ако се панирате, никога няма да станете герои. Или поне Гея смята така.

Притеснението на Крис очевидно нарастваше.

— Ако всичко това трябва да ми говори нещо, боя се, че не се досещам.

— Голямото падане — обясни Габи. — Може би е по-добре, че не си спомняш. Гея изхвърля пилигримите от един фалшив асансьор след събеседването. И те падат чак до външния пръстен.

— Все още ли не си спомняш нищо? — запита Чироко. Душът спря и едната Титанида й подаде кърпа.

— Нищо. От момента на раздялата, та до неотдавна — пълен вакуум.

— Разбираемо е дори за човек, който не е в твоето състояние — каза Чироко. — Говорих с един от Ангелите — Тя погледна към Робин — С Дебелия Фред.

Габи се засмя.

— Още ли се навърта наоколо? — тя забеляза погледа на Робин и безуспешно се опита да прикрие усмивката си.

— А как иначе, къде другаде от небето ще се сипят обекти на сексуалните му апетити? Разправи ми за срещата си с две дебели глави. С едната най-после се разбрали и Фред й помогнал да слезе при Офион. Другият е бил пълен откаченяк. Не го пускал дори да припари до него, но Фред го последвал с надеждата, че щом земята се приближи, мъжът ще се осъзнае. Представете си изненадата на Дебелия Фред, когато онова приятелче се пльоснало право на гърба на един цепелин.

— Кой е бил това? — попита Габи. — Искам да кажа, кой цепелин.

— Фред твърди, че е бил Безстрашния.

— Трябва да е станало малко след като го повиках с още двама, за да ми помогнат да отпуша Аглая — учуди се Габи.

— Без съмнение. — Чироко за миг спря да се бърше и погледна очаквателно Крис, който бързо сведе очи. Излезе под душа, навлече бялата роба, подадена й от прислужника Титанидита, и седна с кръстосани крака на пода пред трите човешки същества и Титанидата. Прислужникът й коленичи зад нея и се зае да подсушава мократа й коса.

— Този твой късмет не ми дава мира — започна тя. — Гея ми разправи за твоето състояние, разбира се, и спомена нещо и за късмета. Честно казано, не ми се вярва, че някой може да е страхотен късметлия. Това противоречи на всичко, което съм учила. Е, повечето от знанията ми са остарели със седемдесет години.

— Смята се за доста добре доказано — отвърна Крис. — Чувал съм, че повечето хора не вярват в мощта на пси-енергията. Съществуват уравнения, описващи точно какво става, но не смея да твърдя, че ги разбирам. Теорията за частиците-носители на свободната воля, слоевете на реалността… Чел съм някаква статия за това.

— Ние тук не получаваме много вестници. — Чироко се намръщи. — Не си падам по тази теория. Никога не съм я харесвала.

— Айнщайн пък не е харесвал квантовата механика — намеси се Габи.

— Права си — въздъхна Чироко. — Но винаги съм се чудела какво излиза в края на краищата. По мое време бяха сигурни, че за година-две ще дешифрират генетичния код. Щяхме да ликвидираме всички болести и генетични аномалии. И никой не предполагаше, че съвсем скоро ще се изправим пред психологически проблеми. Стана точно обратното. Някои неща се оказаха доста по-сложни, отколкото си мислехме, а се получиха пробиви в най-неочаквани области. Иди разбери… Но все пак, сега говорим за късмета.

— Не е ясно защо — намеси се Крис. — Но май от време на време ставам по-късметлия.

— Не ми харесва, ако наистина само късметът е причината да се приземиш върху гърба на Безстрашния — заяви Чироко. — Зависи от това колко далече отиваш в догадките си, но би могъл да решиш, че титановото дърво е затапило помпата на Аглая, само и само за да повика Габи Безстрашния и ти да се приземиш върху гърба му. И не ми се иска да вярвам, че Вселената е чак толкова детерминирана.

— И на мен — изръмжа Габи, — но вярвам в късмета. Хайде, Роки. Защо все не искаш да приемеш, че съществува кукловод, който дърпа някои от конците ти? Нима досега не си разбрала какво означава това?

Чироко й хвърли убийствен поглед, за миг в очите й се мерна призрачна сянка.

— Хубаво — омекна Габи, като хвана ръцете й. — Съжалявам. От това няма отърване, нали?

Чироко се съвзе бързо и едва доловимо поклати глава. Позамисли се и вдигна поглед.

— Забравям за добрия тон — призна тя. — Кларинет, попитай хората какво биха искали да пийнат и донеси няколко подноса, за са ни под ръка.

Габи одобри паузата. Не й се влизаше в расправии с Чироко точно сега. Стана и помогна на Кларинет да донесе храната, представи Псалтерий, Крис и Чироко на Робин. Ястиетата и напитките бяха оценени високо, размениха се дребни шеги и закачки. Всички се смяха на разказа за първото й запознанство със супата на Титанидите, чиято главна съставка са живи червеи, изкиснати в саламура. След като пийнаха, всички като че ли се отпуснаха.

— Както казах — обобщи Чироко, — чухме, че падате тук. Не съм запозната с плановете ви, но според мен досега да сте си тръгнали, ако смятахте да си ходите. Какво ще кажете? Крис?

— Не зная. Наистина нямах време да градя планове. Като че ли само преди часове Гея ми обясни какво трябва да направя.

— И напълно те обърка, разбирам.

Той се усмихна.

— Точно така. Мисля, че ми се остава, но не съм наясно какво ще правя.

— В това е същината на изпитанието — заяви Чироко. — Няма да си наясно, преди да се изправиш лице в лице с него. Остава ти само да вървиш и да търсиш. Затова и те наричаме пилигрим. А ти, Робин?

Робин сведе очи към ръцете си и миг мълча, после погледна твърдо Чироко.

— Питам се дали да ти разкривам плановете си. Не зная дали заслужаваш доверие.

— Ето един прям отговор — подсмихна се Чироко.

— Тя има да урежда сметки с Гея — обясни Габи. — И на мен ми нямаше капка доверие. Може би още ми няма.

— Ще я пречукам — каза Робин с тиха заплаха. — Тя се опита да ме убие, и се кълна, че ще се добера до нея. Вие не можете да ме спрете.

Чироко се засмя.

— Да те спрем ли? Едва ли ще има нужда. Носиш ли със себе си и някое ядрено? — Тя погледна към колта на хълбока на Робин. — Това чудо заредено ли е?

— Каква е ползата от незаредено оръжие? — запита Робин, искрено учудена от въпроса.

— Права си. Във всеки случай бъди спокойна за едно. Аз не съм телохранител на Гея. За тази цел тя си има достатъчно очи и уши. Дори няма да й кажа, че ти я преследваш. Това не ме засяга.

Робин оцени жеста.

— Добре. Смятам да остана. Скоро тръгвам нагоре, за да докопам Гея и да й светя маслото.

Чироко погледна към Габи, очите й като че питаха: Откъде я намери? Габи сви рамене и се усмихна.

— Е… а… добре. Не смятам, че имам да добавя нещо.

— Защо не продължиш, Роки? Тя все още може да прояви интерес.

— Не мисля — каза Робин и се изправи. — Не зная какво ще предложите, но ако има нещо общо с това да тръгна и да се превърна в „герой“ — тя май възнамеряваше да се изхрачи, но не намираше място, непокрито от килими, — отпишете ме. Не участвам в подобни игри. Имам да разчиствам сметки, след което смятам да се махна оттук, стига да съм жива.

— И тъй, ти ще се катериш по спицата.

— Точно така.

Чироко отново се обърна към Габи и тя разбра погледа й. Това беше твоя идея, се четеше в него. Сега ти се заеми, ако искаш да я прикоткаме.

— Слушай, Робин — подхвана Габи. — Твоята цел е да се върнеш в главината, но тъй като вече си оползотворила еднократното си право на свободно изкачване, не разчитай повече на асансьора. Шансът стигнеш жива горе е към едно на трийсет. Той наистина е нищожен, ако се изкачваш сама. Двете с Чироко успяхме, но извадихме дяволски късмет.

— Не ми казваш нищо ново — обади се Робин, но Габи не се смути.

— Искам да кажа само, че благодарение на нашата оферта ще стигнеш горе по-бързо и по-безопасно. Не те моля да играеш по гайдата на Гея: лично аз съм твърдо против. Мисля, че е… е, няма значение какво мисля. Но разсъди сама. Чироко не те кара да причиняваш страдания на някого или да вършиш нещо недостойно. А те кани на пътешествие по периферията на колелото. Такова е нашето предложение.

— Длъжна съм да наобиколя някои местенца — поясни Чироко.

— Точно така. Просто се оказа, че ни е на път, а Гея ни каза, че се очаква двамата с Крис да паднете тук. Роки и аз сме го правили и преди, с други пилигрими, заедно и поотделно. Стараем се да ги предпазим от нещастия, докато се научат. Думата ми беше, е че можеш да тръгнеш с нас. Ще научиш някои полезни неща, ако все още си решена да се катериш към главината. Не твърдя, че няма риск. Излизането извън Хиперион, а и всичко на Гея носи рискове. По дяволите, много неща, дори на Хиперион, могат да те убият. Но точно това му е хубавото. А по време на пътуването може да извършиш постъпка, която Гея да сметне за героична. И няма да е такава, че да се срамуваш, обещавам ти. Едно признавам на Гея — знае как да избира своите герои. Подвигът ще бъде извършен само ако се появи възможност, нали разбираш. Не бива да се притесняваш, че така играеш по гайдата й. Просто ела с нас. А когато се върнеш, ще получиш правото на свободно изкачване догоре. Какво ще правиш там си е твоя работа. — Габи отново седна. Харесваше Робин, но проклета да е, ако можеше да направи нещо повече, за да я предпази. Почувства се в кожата на Дебелия Фред, Ангела — имаше хора, които харизваха крак или ръка, за да получат помощта, която тя и Роки предлагаха, а ето че се налагаше да навива тази твърдоглава хлапачка.

Робин също седна и благоволи да си придаде леко засрамен вид.

— Съжалявам — отвърна. — Благодарна съм за предложението и с удоволствие ще тръгна с вас. Това, което казваш, е разумно. — Габи се чудеше дали Робин е видяла същата картина, която тя си беше представила: изкачила двеста или триста километра нагоре по вътрешността на вертикалната спица, Робин внезапно се парализира. Никой, преживял веднъж Голямото падане, не гори от желание да го повтори.

— Крис?

— Аз? Разбира се. Бих бил глупак, ако откажа.

— Това ми харесва. Една реалистична преценка. — Чироко стана, свали робата си и надяна избелялото пончо. — Чувствайте се като у дома си. Карнавалът свършва след около осемдесет рота, така че — забавлявайте се. Срещна в „Омагьосаната котка“ — след сто рота.