Магьосницата

ПРОЛОГ

Най-прекрасна сред Прекрасните

От три милиона години Гея кръжеше в самотното си величие.

Някои от обитателите й знаеха за широкия космос извън огромното колело. Дълго преди сътворението на Ангелите, птицеподобни същества бяха летели под извисяващите се сводове на спиците, отправяли бяха взор през централните прозорци и познаваха формата на Бога. Никъде в мрака не видяха друг като Гея.

Това бе естественият ред на нещата:

Бог бе светът, светът беше колело, колелото бе Гея.

Гея не беше ревнив бог.

Не бяха длъжни да й се прекланят, а и никой никога не го беше правил. Не искаше жертвоприношения, не искаше храмове, нито хорове, пеещи хвалебствия.

Тя се стопляше от вихрените енергийни потоци, които стремително обикаляха Сатурн. Сестрите й се бяха пръснали навред из галактиката. Те също бяха богове, но разделящото ги разстояние подкрепяше теологията на Гея. Поради ограничената скорост на светлината разговорите им продължаваха с векове. Децата й се движеха в орбити около Уран. За съществата, живеещи в недрата им, те бяха богове, но това едва ли ги вълнуваше. Гея бе върховният Титан, Най-прекрасната сред Прекрасните.

За своите обитатели тя не беше отвлечено понятие. Всеки можеше да я види. Да поговори с нея. И да я достигне — стига да изкачи само някакви си шестстотин километра. Страховито пътешествие — но дистанцията не надхвърляше границите на въображението. То правеше небесата достъпни за онези, които се осмеляваха да поемат нагоре. Такива посетители Гея имаше приблизително веднъж на хиляда години.

Безполезно бе да й се молиш. Гея нямаше време да изслуша всички, които обитаваха недрата й, а дори и да имаше, не би го сторила. Изключения правеше само за герои. Гея беше Бог от плът и кръв, чиито кости изграждаха земята, Бог с масивни сърца и широки артерии, които кърмеха нейния народ със собственото й мляко. Млякото не бе сладко, но винаги го имаше достатъчно.

Когато на Земята се строяха пирамидите, Гея усети промените, които настъпваха във вътрешността й. Центърът на нейното съзнание се разполагаше в главината. Също като при земните динозаври и нейният мозък бе децентрализиран и осигуряваше местна автономия за повечето от утилитарните й функции. Тази организация на нещата помагаше на Гея да не затъва в подробности. Дълго време бе функционирала изрядно. По гигантския й пръстен бяха разположени дванайсет сателитни мозъка и всеки от тях бе отговорен за собствената си територия. Всички до един признаваха върховната власт на Гея — в началото едва ли можеше да се говори за васалните мозъци като за нещо обособено.

Времето бе неин враг. Тя добре познаваше смъртта, всяка нейна стъпка и хитрина. Не се боеше от нея. Било е време, когато Гея не е съществувала, знаеше, че такова време отново ще настъпи. Така вечността се делеше на три равни части.

Знаеше, че старостта не прощава и на Титаните — бе чула за три от сестрите си, дегенерирали в бълнувания и фантазии, за да замлъкнат завинаги. Но не беше и предполагала какви изненади щеше да й поднесе собственото й стареещо тяло. Дори човек, установил че го душат собствените му ръце, би се изненадал по-малко от Гея, когато провинциалните мозъци се опълчиха срещу волята й.

През трите милиона години върховна власт Гея не бе усвоила изкуството на компромиса. Навярно би могла да живее в мир със сателитните си мозъци, стига да имаше желание да изслушва болките им. На всичко отгоре, две от нейните области бяха полудели, а трета бе тъй мрачно отмъстителна, че вероятно и тя бе душевноболна. Около век огромното колело на Гея бе разтърсвано от ударите на войната. Епичните битки за малко не я унищожиха, а смъртта косеше жителите й — безпомощни като древните индуси пред боговете от ведическите митове.

Нямаше титанични фигури, които, възседнали колелото на Гея, да хвърлят канари и мълнии. В тази битка богове бяха самите земи. Здравият разум изчезва, когато земята се отваря, а от спиците валят огньове. Хилядолетни цивилизации бяха пометени без следа, а други се върнаха отново към диващината.

Дванайсетте области на Гея бяха прекалено своенравни и недоверчиви, за да се обединят срещу нея. Най-довереният й съюзник бе Хиперион, а най-непреклонният враг — Океан. Две съседни земи. И двете опустошени преди сключването на примирие.

Но позорът за застаряващия Бог не свършваше с въстанията и войните — задаваше се къде-къде по-лошо бедствие. В един миг електромагнитният спектър бе прелял от най-изумителни звуци. Първоначално Гея реши, че това е нов симптом на старческо слабоумие. Сигурно й се причуваха тези невъзможни гласове с имена като Лоуъл Томас, Фред Алън и Киско Кид. Но в края на краищата разбра какъв е номерът и се превърна в страстен радиослушател. Ако съществуваше пощенска връзка със Земята, сигурно би изпратила в Овълтайн талонче за магически декодиращи пръстени. Страшно си падаше по Фибър Макгий и бе верен почитател на Еймъс и Анди.

Телевизията я шокира така, както звуковото кино бе смаяло публиката през двайсетте. Както и при радиото, в продължение на доста години повечето телевизионни програми бяха американски и точно по тях Гея си падаше най-много. Следеше подвизите на Люси и Рики, знаеше отговорите на всички „Въпроси за 64 000 долара“ и ужасно се разочарова, когато разбра, че работата е била нагласена. Гледаше предаванията от игла до конец, нещо, което подозираше, че не правят дори продуцентите на доста от шоупрограмите.

То бяха филми, то бяха новини… След електронната експлозия от осемдесетте и деведесетте се изсипа повече информация, отколкото се съдържаше в цели библиотеки. Но по това време интересът й към човешката култура беше не само академичен. Крачката на Нийл Армстронг1 я увери в нещо, което отдавна бе подозирала. Човеците щяха да се отбият при нея в най-скоро време.

Започна да се подготвя за срещата. Нещата не изглеждаха никак розови. Тази войнствена порода притежаваше оръжия, които можеха да я превърнат в пара, и едва ли щеше да се примири лесно с присъствието на гигантско колело-Бог в „тяхната“ Слънчева система. Сети се за радиопиесата на Орсън Уелс в Деня на вси светии през хиляда деветстотин трийсет и осма2. Спомняше си и „Островът Земя“ и „Ожених се за чудовище от Космоса“.

Всичките й планове пропаднаха, когато Океан, готов да саботира винаги и по всички възможни начини, унищожи КДК „Рингмастър“, първият достигнал я кораб. Но човеците не оправдаха най-лошите й очаквания. Вторият кораб, въпреки че бе въоръжен и готов да я унищожи, имаше достатъчно пълномощия, за да изяснят взаимно позициите си. В тази задача Гея бе подпомогната от оцелелите членове на първата експедиция. Основано посолство, и всички учтиво се правеха че не забелязват кораба, увиснал на безопасно разстояние, готов да остане завинаги в съседство. Това не я притесняваше. Тя нямаше намерение да го провокира да изстреля смъртоносния си товар, а зоната, в която Океан можеше да прави бели, бе ограничена.

Пристигнаха учени, за да провеждат изследванията си. По-късно, надойдоха туристи, за да правят това, с което се занимават всички туристи. Не допускаше никого, преди да е подписал декларация, че я освобождава от отговорност.

В установения срок беше призната от швейцарското правителство и й разрешиха да основе консулство в Женева. Така постъпиха и другите държави и до 2050-та година Гея бе станала член на ООН с право на глас.

Възнамеряваше да прекара остатъка от живота си в изучаване на безкрайно сложната човешка раса. Но знаеше, че за да си осигури истинска сигурност, хората трябва да се нуждаят от нея. Наложително бе да стане незаменима, като същевременно трябваше да е ясно, че никоя нация не ми могла да има претенции да я завладее.

Скоро откри начина да го осъществи.

Тя щеше да прави чудеса.