Императрицата на слънцето

6.

Шарлът Вилие излезе от Портала на Хайзенберг. Копието ѝ Чарлз беше на две крачки зад нея. Токчетата ѝ отекнаха по металната рампа. Домакините от Земя 7 стояха в очакване в основата на рампата: идентични усмивки, идентични ръкостискания.

— Добре дошла, фро Вилие — каза Йен Хеер на Шарлът Вилие. Беше здрав бял мъж на средна възраст, който посивяваше отрано, облечен в панталони с ръбове и редингот върху изискана риза от брокат.

— Добре дошъл, хер Вилие — обърна се едновременно с това Хеер Фол към Чарлз Вилие. Изглеждаше и беше облечен по идентичен начин като своя близнак.

Шарлът Вилие беше запозната с етикета на З₇ — кимаш, ръкостискане, разговаряй единствено с индивида, който говори на теб; ако в езика ти съществува отделно местоимение за второ лице множествено число като във френския, немския или испанския, използвай единственото число; не се изненадвай, ако вторият индивид довършва изречението на първия; прояви разбиране към моментите, когато потъват в неизказан вътрешен разговор. Това е телепатия между близнаци.

Йен Хеер Фол бяха еднояйчни близнаци. Всеки оперативен работник в скоковата зала на Земя 7 имаше своя идентичен близнак. С всеки човек на Земя 7 беше така. Повече от еднояйчни близнаци — бяха по-близки от клонинги. Един ум в две тела. Единият чувстваше онова, което чувства другият; онова, което виждаше единият, другият запомняше; помисленото от единия беше чуто от другия. Можеха да общуват ум с ум, мигновено, мълчаливо, без остатък, без значение колко надалеч са едни от други. Изследователите от много светове бяха изучавали задълбочено близнаците на Земя 7 и най-добрата им теория беше, че става дума за квантово оплитане във всекидневни мащаби.

За Шарлът Вилие оплитането беше една от най-красивите мистерии в квантовата теория. Вземете две частици и използвайте лазер, за да ги приведете в едно и също квантово състояние. Оплитат се, свързват се една с друга. В известен смисъл са като една частица на две различни места. Без значение колко надалеч разделяте двете оплетени частици, в пространството или времето, всяко въздействие върху едната или другата се отразява незабавно на втората, независимо дали става дума за разстояние колкото дължината на вълната, или за ширината на познатата вселена. Всичко е свързано. Тази истина изпълваше Шарлът Вилие с усещане за цялост и покой.

Квантовото оплитане беше нещо рутинно на атомно равнище, но не така лесно постижимо в мащаби, които човешките сетива да регистрират. Онова потресаващо човече от Земя 10, Пол Маккейб, беше споделил с нея, че неговият екип е успял да оплете бактерия на квантово равнище. Вероятно бе предположил, че тя ще се впечатли от такова постижение. Все още му предстоеше да се запознае с обитателите на З₇, които бяха постигнали оплитане на мозъчно равнище, но никой не разбираше каква е механиката, освен че, изглежда, е естествен феномен.

Каквото и да беше обяснението, близнаците от Земя 7 — те не харесваха този термин, припомни си Шарлът Вилие — вършеха превъзходна работа като дипломати, репортери, следователи, тайни агенти и шпиони благодарение на неуловимата им, постоянна връзка един с друг между вселените. Единствената им слабост като че ли беше, че ставаха все по-раздразнителни и избухливи, колкото по-дълго остават разделени.

И там, заедно с близнаците Йен Хеер Фол — с него, напомни си Шарлът Вилие; близнаците от З₇ предпочитаха да говорят за тях като за една личност в две тела — стоеше същото онова потресаващо човече, спотайваше се в измачкания си шлифер на частен детектив. Зад него пък беше онази Харт. Със скандалния цвят на косата. Напълно, напълно неуместен за междуравнинен дипломат, но във всеки един друг смисъл бе далеч по-способна от своя университетски шеф. На нея не можеше да се има доверие — Шарлът Вилие никога нямаше да ѝ прости удара, с който изби пистолета ѝ настрани от Еверет Синг, с което му бе помогнала да избяга на Земя 3, а от там и в цялото Множество от светове. Шарлът Вилие обаче я наблюдаваше внимателно. Специалният пратеник на Целостта практикуваше старата максима, че трябва да държиш приятелите си близо, а враговете още по-близо. Колкото по-бързо съглашението със Земя 10 бъдеше взето от ръцете на дърдорещите учени и предадено в тези на истинските дипломати, толкова по-добре.

— Шарлът! — Ръкостискането на Пол Маккейб беше като умряла риба.

— Мис Харт. — Шарлът Вилие кимна на Колет Харт.

— Това е необикновен свят — обади се пак Пол Маккейб, който в никакъв случай не се почувства обезкуражен от това, че са го игнорирали. — Необикновен!

— Да, някои светове са по-обикновени от други. — Как намирате Хайден, Колет?

— Много е красиво.

Отговаряш предпазливо, помисли си Шарлът Вилие. Нямам ти доверие, но и с теб е така по отношение на мен.

Красотата на Хайден, подобно на всичко останало на Земя 7, беше двузначна. Първо беше разположението му: намираше се на място, където се вливаха три реки. На Земя 3 тези реки трябваше да са Темза, Сена и Рейн и се вливаха в Английския канал и Северно море. На Земя 7 Английският канал и Северно море беше хълмисти варовикови низини, прорязани от широките, извиващи се реки. Британия не беше остров, а полуостров в западния край на Европа. Там, където трите реки се вливаха една в друга, се издигаше Хайден, сред кичур от реки, острови и канали, град от мостове и диги: великолепни площади, поръбени с островърхи покриви; църковни кули, украсени с пословичните хиляда камбани на града; тесни, извити улици, из които ехтяха електрически мототаксита и звънците на двойните велосипеди, докато барабаненето на двигателите на баржите отекваше под елегантните мостове и бързото преминаване на водни таксита, плаващи по трите реки.

— Хайден е кулинарната столица на Целостта — каза Шарлът Вилие. — Любимият ми ресторант е на „Лауд-ен-гат“ в квартал Вереел. Очарователно бижу.

— Вчера посетих един в Раандплас — намеси се Пол Маккейб. — Много добре, но порциите бяха гигантски.

— Да, намират за притеснителна идеята, че може да се готви само за един човек — обясни Шарлът Вилие.

Скоковата зала се освети от ярка светлина: отваряне на Портала на Хайзенберг. От него се появи Ибрим Ходж Керим и слезе по рампата. Беше направил само една крачка от онази странна Англия-край-бреговете-на-Мароко до тази Англия-която-изобщо-не-беше-остров. Палтото му от брокат беше безупречно, в тюрбана му бе забодено сребърно перо. Имаше внимателно подстригана брада и маникюр. Поздрави колегите си специални пратеници на Целостта и Земя 10 — кандидата за присъединяване към нея.

— Чудесно, всички сме тук… — започна Йен Хеер.

— … така че ще ви покажа апартаментите за специални пратеници — довърши Хеер Фол.

Сградите на Президиума на Земя 7 заемаха изцяло едно от многото малки островчета, които се простираха в пресечната точка на трите реки. Някога сградата бе изпълнявала функция на манастир — странните двуглави светии и ангели на Земя 7 ги гледаха от всеки стълб и всяка картина, докато дуото Йен Хеер Фол водеше специалните пратеници на Целостта през сенчести дворове и барокови куполи.

Шарлът Вилие изостана редом с Ибрим Ходж Керим.

— Дочувам, че се кандидатирате за Примарх — каза тя.

— Директна както винаги, мис Вилие.

— Смятам го за добродетел — отвърна тя. — Целостта на Познатите светове ще бъде в добри ръце, ако вие поемете ръководството ѝ.

— Ласкаете ме.

— Доколкото разбирам, ал бураките ценят ласкателството.

— Обичаме, когато ласкателството е искрено, мис Вилие.

— Но ако е искрено, не е ласкателство?

— Съвсем вярно, мис Вилие.

— Просто искам да ви уверя, че разполагате с безрезервната ми подкрепа, Ибрим — каза Шарлът Вилие.

Работниците от З₇ подминаваха наоколо с колички и електрически камионетки, за да пренесат застрашителните купища от оборудване и документи, които придружаваха едно преместване на Президиума заедно с всичките му многобройни офиси и министерства.

— А вашият Орден?

— Загрижени сме единствено за сигурността на Целостта.

— Да, виждал съм вашата загриженост, мис Вилие. Струваше ми четиридесет спахии. Четиридесет мъже, които бяха изпратени през онзи портал, без през него да се върне каквото и да е, дори слухове. Имаха си семейства, съпруги, любовници… Не, виждал съм какво опитвате да постигнете на Земя 10. Виждал съм как работи Орденът ви. Не желая подкрепата му.

— Това беше директно изказване, Ибрим.

— Но не и ласкателно, мис Вилие.

Двамата поспряха за момент на един покрит каменен мост над воден канал, за да позволят на група служители на Целостта да преминат.

— Може да не желаете подкрепата ни, Ибрим, но със сигурност не желаете да бъдем ваши врагове — произнесе Шарлът Вилие.

— Какво искате да кажете, мис Вилие?

Йен Хеер Фол и другите специални пратеници ги очакваха в края на моста.

— Съществува уронваща информация, която можем да не оповестим, Ибрим — поясни Шарлът Вилие.

— Това е изнудване.

— Така е.

— Какво искате?

— Щом не желаете да се присъедините към Ордена, добре. Но не се намесвайте в моята… нашата… работа.

— Добре ли сте, фро Вилие… — започна Йен Хеер.

— … хер Керим? — довърши Хеер Фол.

— Просто изостанахме — каза Шарлът Вилие.

Групата им продължи из лабиринта на Президиумния палат.

Йен Хер Фол спря рязко пред двойка обширни, орнаментирани врати.

— Помислих си… — започна Йен Хеер, като отвори едното крило.

— … че Амберзаал — довърши Хеер Фол, като отвори другата.

Помещението зад вратите накара дори дъхът на Шарлът Вилие да секне. Всеки сантиметър от стените бе покрит с кехлибар. Декоративните панели изобразяваха ангелски чудеса от инкрустиран кехлибар — от най-бледожълтия до най-тъмнокафявия. Януарската светлина се изливаше позлатена през стъклата от прозрачен кехлибар. Всичко беше златисто. Като да се удавиш в мед.

— Каква изтънченост! — обади се Шарлът Вилие. Докато останалите специални пратеници се взираха в изумление в деликатните контури на сводовете — изрязани от тънки като хартия листове кехлибар, — копието на Шарлът Вилие се присламчи към нея. — Не е с нас — прошепна му тя. — Но не е срещу нас.