— Мадам Вилие, смятате ли, че…?
— Мадам Вилие, какво можем да…?
— Мадам Вилие, помогнете ни да…
Мадам Вилие… Мадам Вилие…
Шарлът Вилие свали воалетката си и започна да си проправя път през стълпените, говорещи един през друг специални пратеници на Целостта. Мадам Вилие, помогнете ни. Помогнете си сами. Вие сте водачите на Познатите светове. Вие сте силата. Зайцев би улеснил нещата. Щеше да разчисти пътека през изплашените, блеещи политици. Би се уверил, че ѝ отдават уважението, което тя заслужава. Тя не бе проявила уважение към него. Видя го в очите му, докато остриетата на Джиджу се врязваха, а самата тя оперираше с релейното устройство, което щеше да я запрати обратно в скоковата зала дълбоко в подземието на небостъргача „Тайрон“. Екипът по поддръжката на портала вероятно също го беше забелязал, в онзи миг на яснота, когато порталът се отвори. Трябваше да са забелязали създанията Джиджу и кръвта.
Отнесох се без всякакъв срам към теб, Зайцев, помисли си Шарлът Вилие. Надявам се, че в края на краищата си прозрял необходимостта.
На пътя ѝ се изпречи един от симбионтите от Земя 5. Паразитът тейв беше увил дългите си, обсипани със скъпоценности ръце и крака около тялото на гостоприемника хрант и бе пъхнал хранителен пръст в артерията на шията му.
— Мадам Вилие! — обяви тейвът с тънък като флейта глас. Шарлът Вилие го подмина вихрено. — Нашият свят може и да не се радва на технологичното ви изкуство, но Земя 5 няма да отстъпи от своите задължения в залавянето на престъпника Еверет Синг! — извика хрантът.
Шарлът Вилие не отговори и просто се усмихна под воалетката. Щом беше успяла да превърне Еверет Синг в Най-търсения престъпник в Мултивселената, беше постигнала голяма победа.