Императрицата на слънцето

15.

Шарлът Вилие пристегна в кръста късата си униформена куртка и нагласи баретата под правилния ъгъл. Отвори рязко капака на кобура, окачен на колана ѝ „Сам Браун“. От другата страна на портала можеше да има какво ли не. Зайцев пристъпваше на три крачки зад нея. Спасен от онези евтини, зле ушити костюми на Земя 10 и пременен в новата си бойна униформа на Кралската армия, вече изглеждаше едва ли не достоен за уважение.

Ибрим Ходж Керим беше човек на думата си. Високотехнологично въоръжение от Земя 2. Сигурен и ексклузивен достъп до военен Портал на Айнщайн в подземните нива на „Тайрон тауър“. Официалната версия беше, че порталът е изваден от експлоатация за рутинна инспекция. Собствените ѝ частни въоръжени сили от Земя 10 и Зайцев, нейният главорез.

Двама от войниците ѝ разтвориха двойната врата на порталната камера. Взводът се изпъна мирно. Зад конзолите за управление нейното копие Чарлз Вилие и служителите от Порталната команда на Целостта настройваха портала. По двайсетметровия пръстен в средата на помещението пълзяха проблясващи мълнии и студено, синьо Черенково лъчение. Порталният екип знаеше, че координатите, които въвеждат, водят до място извън Десетте познати свята на Целостта.

Шарлът Вилие се обърна към своето копие и му показа релейното устройство под левия си лакът. Проверки. Повторни проверки. Чарлз Вилие кимна. Огромната камера завибрира, щом порталът се задейства. Шарлът Вилие си позволи леко потрепване от опасения при мисълта, че ще направят скок отвъд Познатите светове. Милиард милиарда паралелни Земи, някъде там из Множеството. Повече от всички звезди в небето. Би накарало всеки да се смрази пред собствената си незначителност. Как можеш да се сравняваш с живота из всички тези светове? Но момчето беше там. Скачаше между световете, от Целостта в Множеството, от Множеството в Целостта, с наглостта и арогантността на крадец, който тича по лондонските покриви. Последния път, когато изпрати войници в голямата неизвестност със задачата да го заловят, не се бяха завърнали. Този път щеше да бъде различно.

— Когато сте готова, мадам Вилие.

Портален командир беше една умна, добре поддържана млада жена. Шарлът Вилие одобряваше грима ѝ и прецизния ъгъл на фуражката ѝ. Командирът не успяваше да скрие страха по лицето си, че щеше да плаща за остатъка от живота си заради нещата, които виждаше и чуваше в тази камера.

Шарлът Вилие се обърна с лице към войниците си. Дванайсет човека, в черни униформи на въоръжените сили от Земя 10. Неелегантни, но практични. Взводен командир Соренсен, блондин с грубо одялано лице, ги накара да застанат мирно.

— Свободно. Инструктирани сте, но имам още някои последни бележки. След няколко минути ще осъществим Скок на Айнщайн. Моето копие е настроило координати, които ще ни спуснат директно във въздушния кораб, в най-близката безопасна точка от тази на проследяващото устройство. Рампите и пътеките са тесни, така че ще се придвижваме в две редици. Във вътрешността на въздушния кораб има сериозни пропадания на дълбочина. Внимавайте къде стъпвате. Гравитацията е на около две трети от нормалната за Целостта. Може да откриете, че преходът ще ви дезориентира за момент. Екипажът ще бъде въоръжен със стандартните несмъртоносни оръжия за самозащита на ветровиците. Причиняват болка и могат да ви извадят от строя. Предишният ми коментар за височините във въздушния кораб остава в сила. Ако екипажът ви окаже каквато и да е съпротива, сте упълномощени да използвате смъртоносна сила — Шарлът Вилие си пое дъх: — Що се отнася до Джиджу… не очакваме да се натъкнем на тях, но при минималния шанс това да се случи: не влизайте в сражение с тях. Това е цивилизация, която е приблизително шейсет и пет милиона години по-стара от нашата. Не искаме да ги ядосваме. Мисията ни е да се сдобием с Инфундибулума с всички възможни средства и да го върнем до точката за изтегляне, където ще активирам маяка и ще ни върна на този свят. Командир, готови сме.

Порталният командир бутна напред един лост и камерата се изпълни с ослепителна белота, щом големият метален пръстен потъна в светлина. Призрачни фотони, помисли си Шарлът Вилие. Имаха възможност да зърнат ултимативната реалност отвъд Целостта и самото Множество. Светлината се проясни. От другата страна на портала се виждаше дълга паяжинеста пътека, над която надвисваха закривените издутини на подемните клетки.

— Имате разрешение за скок, мадам Вилие — каза Порталният командир.

— След мен — нареди Шарлът Вилие.

Тя тръгна бързо и хладнокръвно нагоре по рампата и прекрачи в друга вселена.

Шарлът Вилие се стовари на палубата на Евърнес и побягна. Зад нея войниците ѝ се разделиха по отбивките на пътеките и надолу по спираловидните стълбища. Въздушните кораби бяха големи, из тях имаше много места, където можеше да се укрие един малък таблетен компютър от Земя 10. Това беше разяснено по време на брифинга. Истината беше, че Шарлът Вилие знаеше къде е — никъде другаде освен на капитанския мостик. Ръцете, които щяха да вземат Инфундибулума, щяха да са само нейните. Много ѝ се искаше да види как момчето Синг го е свързало със скоковия пистолет. Беше талантлив. И изобретателен. Може би трябваше да отвлече него вместо баща му. Независимо от това с голяма радост би му пуснала три куршума, ако се изпречи между нея и наградата ѝ. Така и така можеше да го направи. За да попречи на враговете да се доберат до дарбите му.

Завиха сирени, зазвъняха алармени звънци. Не можеше да се надява, че ще успее да се добере до мостика, без да ги засекат, но все пак се надяваше на по-голямо преимущество.

— Зайцев! — лейтенантът беше до рамото ѝ и поддържаше темпото без затруднения. — Онзи конфедерат, американецът с библейски цитати за всеки случай, той е единствената истинска заплаха. Разполага с истински оръжия. Открий го. Неутрализирай го — посочи с пръст надолу по централното стълбище.

От внимателното ѝ проучване на плановете на търговските въздушни кораби беше научила, че работната станция на отговорника по товарите се намира в карго отделението.

Остана сама. Пред нея бяха командните и контролните зони и каютите на екипажа: сърцето на кораба. В този момент един масивен удар залепи Шарлът Вилие за палубата. Зашеметена и с изкаран въздух, тя се претърколи. Нещо — някой — малък, блед и много, много свиреп се бе стоварил върху нея буквално от нищото. Момичето. Хлапето на Сикссмит. Шарлът Вилие нанесе здрав удар, улучи я в стомаха. Момичето изписка и се поклати назад. Не очакваше от мен да се бия истински, нали, помисли си Шарлът Вилие. Като възрастен човек. Като на живот и смърт. Сен се задави и повърна. Шарлът Вилие я улови и я хвърли с всички сили в една подпора. Сен рухна, начупена и бореща се за глътка въздух, обхваната в спазми, подобно на обърнат по гръб рак. Шарлът Вилие нагласи баретата си.

— Сега вече ме ядоса — обяви тя. — Вредител.

Тя издигна ботуш, за да забие тока му в гръдния кош на Сен и да прониже сърцето ѝ. Един ритник по рамото запрати Шарлът Вилие назад.

— Не толкова, колкото мен — капитан Анастейзия се приземи от летящия си ритник в бойна стойка савате, напрегната, но отворена, заредена, но отпусната: смъртоносно опасна. Откъде се беше появила? Алпинистко оборудване, някое въже? — Значи така, можеш да биеш деца? Искаш ли да опиташ с мама? — тя помръдна с пръсти. Ела, щом се мислиш за толкова добра.

— Нямам време за това — отговори Шарлът Вилие и извади тежкия револвер от кобура си.

Всички двеста метра от корпуса на Евърнес се разтресоха. Шарлът Вилие се олюля, а изстрелът ѝ отлетя настрани. В този миг, в който вниманието ѝ бе раздвоено, капитан Анастейзия се наведе и вдигна ужасно наранената си дъщеря, задейства управлението на въжето си и нещо я изстреля право нагоре, към високите сводове на катедралния интериор на Евърнес. Шарлът Вилие я взе на мушка. Въздушният кораб отново се разтресе, по-продължително и по-силно. От съоръженията във високото заваляха отломки. Шарлът Вилие улови парапета, за да възстанови равновесие, и докосна комуникационната лента на якичката си:

— Какво, по дяволите, става тук?

— Навън има нещо — извика Зайцев. — Голямо е. Господи, голямо е. О, Исусе Христе!

А после и гласът на Соренсен, нейният лейтенант, изпълнен с паника. Изблик на изстрели, които отекнаха от ниските нива на въздушния кораб през какофонията на алармите:

— Джиджу! Хиляди са!