Императрицата на слънцето

12.

Камбаните на Хайден удариха за десет часа, вятърът смени посоката си и започна да се сипе нов сняг. Ситен, сух, студен сняг, понесен от източния вятър, който нахлу на вихрушки и пориви из площадите и тесните улици на града. Сняг, който се събираше из ъглите и навяваше по високите сгради, поръбили „Сант Омерхауплас“, който се задържаше по извивките и дърворезбите на старите къщи от Бунда или се набиваше в каменните гънки на статуите на катедралата „Братята Христос“. Персоналът на кафене „Русата мечка“ отдавна щеше да е затворил заведението, ако не беше единствената им клиентка и настояването ѝ, че очаква още един посетител. Шарлът Вилие обърна яката на палтото си от Земя 3 и обви с длани голямата чаша горещо какао. Откакто за последно зърна друго човешко същество по „Сант Омерхауплас“, бяха минали повече от двайсет минути. Сервитьорите близнаци потропваха с крака и държаха ръце под мишници, застанали до газовия нагревател толкова близо, колкото позволяваше учтивостта.

Ибрим Ходж Керим прекоси площада откъм моста „Грутсканал“. Беше облечен за северна зима, увит в дебелите си палто и шал, а наушниците на шапката му бяха свалени и завързани под брадичката. Седна на масата на Шарлът Вилие.

— Не можахте ли да намерите маса вътре?

— Намирам тази за ободряваща. Да ви поръчам ли какао? Никъде из Познатите светове не го правят по-хубаво.

— С удоволствие бих изпил едно, благодаря.

Карильонът на катедралата „Братята Христос“ изпълни откъс от един химн, за да отмери четвърт час.

— В най-добрия случай намирам християнството за озадачаваща религия — каза Ибрим Ходж Керим. — Толкова мръсна и кръвопролитна и всичко се приема толкова лично. Тук обаче… двама исусовци, от които един отива в рая, а другият слиза, за да основе посолство на Небесното царство пред адските порти… Чудато.

— Самата аз не съм вярваща — каза Шарлът Вилие. — Намирам, че във всички религии има някакво зрънце ирационалност, която просто не мога да възприема, но като се има предвид природата на обществото на Земя 7, тази част ми се струва забележително разумна.

— Имате свое копие — посочи Ибрим Ходж Керим. Сервитьорите, в спретнатите си бели престилки, му поднесоха дълбока чаша и кана с горещо какао.

— Всеки има своето копие — отвърна Шарлът Вилие. — Там някъде. Просто все още не сте срещнали вашето.

— Възможно е, но моят свят е един от по-… отличителните.

— Принципът на посредствеността би следвало да ви навежда на друга мисъл по въпроса.

— Е, поне за едно съм съгласен с вас, мис Вилие.

— Ето нещо ново!

— Това е най-хубавото какао на Десетте свята. Но не сте ме извикали тук, в тази виелица, за да пием какао в празно кафене.

— Не, извиках ви тук, в това празно кафене, за да пием какао и за да ви изплаша — каза Шарлът Вилие, като отпи от собствената си голяма чаша.

— За да ме изплашите?

— Моето копие Чарлз инсталира проследяващо устройство на въздушния кораб на момчето Синг.

— И разбира се, не сте разполагали с времето да информирате за това Съвета по сигурността.

— Разбира се. Устройството проследява скоковете на Хайзенберг, които извършва корабът, както и къде отива след скока. Доста е прецизно.

— Къде е отишъл? — попита Ибрим Ходж Керим.

Шарлът Вилие остави чашата си:

— Еверет Синг е открил Джиджу.

Ибрим Ходж Керим проговори тихо на собствения си език. Молитва ли беше това? — помисли си Шарлът Вилие. Помоли ли се на своя Бог да те пази? И би трябвало.

— Успяхте да ме изплашите — призна той. — Кой още разполага с тази информация?

— Само Чарлз. И онзи глупак от Земя 10, Маккейб. Момчето е негов семеен приятел. Разбира, когато крия информация от него.

— Ако момчето е направило скок до Световното колело на Джиджу, тогава всяка планета в Целостта е изправена пред неминуема опасност. Джиджу? Да разполагат с Инфундибулума и порталите на Хайзенберг? Всички ще умрем в пламъци.

— Разполагаме с малък прозорец и все още можем да действаме — отговори Шарлът Вилие. Снегът вееше над гранитните павета на „Сант Омерхауплас“. — Ще изпратим отряд до Световното колело. Ще си възвърнем Инфундибулума с всички необходими средства. Проследяващото устройство ще ни позволи да стоварим силите си с голяма точност. Хирургическа точност.

— Хирургическа точност. В този израз има кръв — произнесе Ибрим Ходж Керим.

— Ако се наложи да избием всички на онзи въздушен кораб, така да бъде.

— Ние? — попита той.

— Известно ви е, че Съветът по сигурността ще протака и увърта почти до момента, когато градовете кораби на Джиджу увиснат в небесата ни — заяви Шарлът Вилие.

— Изглежда, трябва да вляза в принудителен съюз с Ордена ви — произнесе Ибрим Ходж Керим. — Но не мога да предоставя повече войници от Земя 2.

— Ще използваме моите хора — каза Шарлът Вилие. Тя придърпа по-плътно около себе си яката на палтото.

— При две условия — каза той. — Първо, ако се провалят, ще информирам Президиума.

— Разбира се. Сигурността на Познатите светове е от първостепенна важност. Но няма да се провалят.

— Второто ми условие: вашите войници никога не са напускали собствения си свят. Допреди няколко месеца дори нямаха представа, че съществуват други светове. Липсва им междуравнинен опит.

— Какво точно искате, Ибрим?

— Да ги водите вие.

Освен това си много умен човек, помисли си Шарлът Вилие. Не мога да откажа. Ако успея, никой няма да научи за това. Ако се проваля, ще си премахнал своя съперник. Само че няма да се проваля и войната помежду ни е обявена открито, а когато се върна, ще се разправя и с теб, Ибрим Ходж Керим.

— Ще ми трябва подходяща екипировка. Тежко въоръжение. Достъп до военен скоков портал. И релейно устройство за обратния път. Ако нещата се объркат, искам хората ми да се измъкнат от там.

— Ще носите релейно устройство?

— Може да съм всичко, за което ме мислите, Ибрим, но не прахосвам без нужда човешки живот.

— Толкова се радвам, че казахте „без нужда“. — Той бутна настрана чашата и чинийката си и се изправи. — Естествено, не бихте желали да се бавите повече. С всяка изминала секунда Целостта е изправена пред все по-голяма угроза.

— Целостта ще открие, че си върша работата безукорно — каза Шарлът Вилие.

Тя проследи как Ибрим Ходж Керим изчезва във въртеливите снежинки. Остави няколко шилинга в чинийката и прекоси „Сант Омерхауплас“ до моста „Ненин“. Снегът удряше остро бузите и устните ѝ, а камбаните на катедралата „Братята Христос“ удариха за половин час. Зад нея близнаците сервитьори прибраха столовете и спуснаха кепенците на кафене „Русата мечка“.